1990L0219 — BG — 05.03.2005 — 005.001

---

Този документ е средство за документиране и не обвързва институциите

►B	ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА от 23 април 1990 година относно работа с генетично модифицирани микроорганизми в контролирани условия (90/219/ЕЕС) (ОВ L 117, 8.5.1990, p.1)

Изменен с

		Официален вестник
		No	page	date
M1	COMMISSION DIRECTIVE 94/51/EC of 7 November 1994 (*)	L 297	29	18.11.1994
►M2	ДИРЕКТИВА 98/81/ЕО НА СЪВЕТА от 26 октомври 1998 година	L 330	13	5.12.1998
►M3	РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА от 8 март 2001 година	L 73	32	15.3.2001
►M4	РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1882/2003 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 29 септември 2003 година	L 284	1	31.10.2003
►M5	РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 28 февруари 2005 година	L 59	20	5.3.2005

(*)	Настоящият акт никога не е публикуван на български език.

---

▼B

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 23 април 1990 година

относно работа с генетично модифицирани микроорганизми в контролирани условия

(90/219/ЕЕС)

Член 1

Настоящата директива създава общи мерки за работата в контролирани условия с генетично модифицирани микроорганизми с цел да се защитят човешкото здраве и околната среда.

▼M2

Член 2

За целите на настоящата директива:

а)	„микроорганизъм“ : означава всяка микробиологична единица, клетъчна или неклетъчна, способна да се възпроизвежда или да предава генетичен материал, включително вируси, вироиди, животински и растителни клетъчни култури;

б)

„генетично модифициран микроорганизъм“ : означава микроорганизъм, в който генетичният материал е бил променен по начин, който не настъпва естествено при чифтосване и/или естествена рекомбинация; За целите на тази дефиниция: i) генетична модификация има най-малко по време на използването на техниките, изброени в приложение I, част А; ii) техниките, изброени в приложение I, част Б, не се считат за водещи до генетична модификация;

в)

„работа в контролирани условия“ : означава всяка дейност, при която генетично се модифицират микроорганизми или при която тези ГММ се култивират, съхраняват, превозват, унищожават, премахват или се използват по друг начин и за която се използват специфични предпазни мерки за ограничаване на техния контакт с населението и околната среда, както и за осигуряване на високо ниво на безопасност;

г)	„авария“ : означава всеки инцидент, включващ значително и несъзнателно освобождаване на ГММ в хода на работата с тях в контролирани условия, което може да представлява непосредствена или последваща опасност за човешкото здраве или за околната среда;

д)	„ползвател“ : означава всяко физическо или юридическо лице, отговорно за работата с ГММ в контролирани условия;

е)	„нотифициране“ : означава представяне на необходимата информация на компетентните органи на държава-членка.

Член 3

Без да се засягат разпоредбите на член 5, параграф 1, настоящата директива не се прилага:

Член 4

Член 5, параграфи 3 и 6 и членове от 6 до 12 не се прилагат по отношение на автомобилния, железопътния, вътрешноводния, морския или въздушния транспорт на ГММ.

Настоящата директива не се прилага при съхранение, култивиране, транспорт, унищожаване, изхвърляне или употреба на ГММ, които са били пуснати на пазара в съответствие с Директива 90/220/ЕИО на Съвета от 23 април 1990 г. относно съзнателното освобождаване на ГМО в околната среда ( 5 ) или съгласно друго законодателство на Общността, което предвижда специфична оценка на риска за околната среда, подобна на тази, приета в посочената директива, при условие че работата в контролирани условия е в съответствие с изискванията, ако има такива, за съгласието за пускане на пазара.

Член 5

1.  Държавите-членки гарантират вземането на всички подходящи мерки за избягване на неблагоприятните ефекти върху човешкото здраве и околната среда, които могат да произтекат от работата с ГММ в контролирани условия.

2.  За целта ползвателят провежда оценка на работата в контролирани условия по отношение на рисковете за човешкото здраве и за околната среда, които могат да се появят, като се използват като минимум елементите на оценка и процедурата, описани в приложение III, раздели А и Б.

3.  Оценката, упомената в параграф 2, има за резултат окончателната класификация на работата в контролирани условия в четири класа, като се прилага процедурата, установена в приложение III, която има за резултат определянето на нива на защита при работа в контролирани условия в съответствие с член 6:

Клас 1

:

дейности без или с незначителен риск, тоест дейности, за които е подходящо прилагането на първо ниво на защита на човешкото здраве и на околната среда.

Клас 2

:

дейности с ниска степен на риск, тоест дейности, за които е подходящо прилагането на второ ниво на защита на човешкото здраве и околната среда.

Клас 3

:

дейности с умерен риск, тоест дейности, за които е подходящо прилагането на трето ниво на защита на човешкото здраве и на околната среда.

Клас 4

:

дейности с висока степен на риск, тоест дейности, за които е подходящо прилагането на четвърто ниво на защита на човешкото здраве и на околната среда.

4.  В случаите, когато има съмнение кой клас е подходящ за предложената работа в контролирани условия, се прилагат по-стриктни защитни мерки, освен ако достатъчно доказателства, в съгласие с компетентния орган, обосновават прилагането на по-малко строги мерки.

5.  При извършване на оценката, упомената в параграф 2, се обръща специално внимание на въпроса за депонирането на отпадъци и отпадни води. Когато е необходимо, се прилагат нужните мерки за безопасност с оглед защитата на човешкото здраве и околната среда.

6.  Ползвателят съхранява протокол за извършената оценка, упомената в параграф 2, и го предоставя на компетентния орган в подходяща форма като част от нотификацията по членове 7, 9 и 10 или при поискване.

Член 6

1.  Ползвателят прилага, с изключение на степента, до която точка 2 от приложение IV позволява да бъдат прилагани други мерки, общите принципи и подходящите предпазни и други защитни мерки, определени в приложение IV, съответстващи на класа на работа в контролирани условия, за да се поддържа експозицията на работното място и на околната среда на каквито и да е ГММ до най-ниското реално осъществимо ниво и за да се осигури високо ниво на безопасност.

2.  Оценката, посочена в член 5, параграф 2, и прилаганите предпазни и други защитни мерки се преразглеждат периодично или незабавно, ако:

Член 7

Когато помещенията ще се използват за първи път за извършване на работа в контролирани условия, ползвателят е длъжен, преди да започне да използва помещенията, да представи на компетентните органи нотификация, която съдържа най-малко данните, изброени в приложение V, част А.

Член 8

Съгласно нотификацията, посочена в член 7, последващата работа в контролирани условия от клас 1 може да продължи без допълнителна нотификация. Ползвателите на ГММ за работа в контролирани условия от клас 1 са задължени да съхраняват протоколите на всяка извършена оценка по член 5, параграф 6, и да ги представят на компетентния орган при поискване.

Член 9

1.  За осъществяването на първа и последваща работа в контролирани условия от клас 2 в помещения, нотифицирани в съответствие с член 7, се представя нотификация, съдържаща данните, изброени в приложение V, част Б.

2.  Ако помещенията вече са били обект на предходна нотификация за осъществяването на работа в контролирани условия от клас 2 или от по-висок клас и са изпълнени всички свързани със съгласието изисквания, работата в контролирани условия от клас 2 може да продължи незабавно след подаване на новата нотификация.

Заявителят обаче може сам да поиска решение за официално упълномощаване от компетентния орган. Решението трябва да се изготви в рамките на най-много 45 дни от нотификацията.

3.  Ако помещенията не са били обект на предходна нотификация за осъществяване на работа в контролирани условия от клас 2 или от по-висок клас, работата в контролирани условия от клас 2 може да продължи 45 дни след датата на представяне на нотификацията по параграф 1 или по-рано, със съгласието на компетентния орган, при условие че липсва каквото и да е противоположно указание от страна на компетентния орган.

Член 10

1.  За осъществяването на първа и последваща работа в контролирани условия от клас 3 или клас 4 в помещения, нотифицирани в съответствие с член 7, се представя нотификация, съдържаща информацията, посочена в приложение V, част В.

2.  Работата в контролирани условия от клас 3 или от по-висок клас не може да продължи без предварителното съгласие на компетентния орган, който съобщава писмено своето решение:

Член 11

1.  Държавите-членки определят органа или органите, компетентен/ни да прилага/т мерките, които те приемат за прилагане на настоящата директива, и да получава/т и разглежда/т нотификациите по членове 7, 9 и 10.

2.  Компетентните органи разглеждат съответствието на нотификациите с изискванията на настоящата директива, точността и пълнотата на предоставената информация, точността на оценката по член 5, параграф 2 и на класа за работа в контролирани условия, и по целесъобразност – адекватността на предпазните и другите защитни мерки, на управлението на отпадъци и на мерките за реагиране при непредвидени ситуации.

3.  При необходимост компетентният орган може:

4.  За целите на изчисляване на периодите, упоменати в членове 9 и 10, всеки времеви период, през който компетентният орган:

не се взема предвид.

Член 12

Ако ползвателят узнае нова релевантна информация или промени условията на работа в контролирани условия по начин, който би имал значителни последствия за рисковете, които тя носи, компетентният орган следва да бъде информиран във възможно най-кратки срокове, а нотификацията съгласно членове 7, 9 и 10 се изменя.

Ако впоследствие при компетентния орган постъпи информация, която може да има значителни последствия за рисковете, които носи работата в контролирани условия, компетентният орган може да изиска от ползвателя да промени условията на работа, да я преустанови временно или да я прекрати.

Член 13

Когато държава-членка сметне това за необходимо, тя може да предвиди, че се провеждат консултации с обществеността по аспекти на предложената работа в контролирани условия, без да се засяга член 19.

Член 14

Компетентните органи гарантират, че преди да започне работата в контролирани условия:

Същевременно засегнатите държави-членки предоставят същата информация, която са разпространили до своите граждани, на другите засегнати държави-членки, като основа на всички необходими консултации в рамките на техните двустранни отношения.

Член 15

1.  Държавите–членки взимат необходимите мерки, за да гарантират, че в случай на авария ползвателят е длъжен незабавно да информира компетентния орган, посочен в член 11, и да осигури следната информация:

2.  Когато е дадена информация съгласно параграф 1, държавите-членки са задължени да:

Член 16

1.  Държавите-членки са длъжни:

2.  Комисията, след консултации с държавите-членки, установява процедура за обмен на информация по параграф 1. Също така Комисията изгражда и поддържа на разположение на държавите-членки регистър за авариите в обхвата на настоящата директива, включително и анализ на причините за тези аварии, придобития опит и предприетите мерки за избягване на подобни аварии в бъдеще.

▼B

Член 17

Държавите-членки гарантират, че компетентният орган извършва проверки и други контролни мерки, с които да гарантира съответствието с настоящата директива.

▼M2

Член 18

1.  В края на всяка година държавите-членки изпращат на Комисията кратък доклад относно дадените през тази година нотификации за работа в контролирани условия от клас 3 и клас 4 съгласно член 10, включващ описание, цел и рискове от работата в контролирани условия.

2.  На всеки три години държавите-членки изпращат на Комисията резюме за техния опит по отношение на настоящата директива, като за първия доклад срокът е 5 юни 2003 г.

3.  На всеки три години Комисията публикува резюме, основано на докладите по параграф 2, като първото публикуване е на 5 юни 2004 г.

4.  Комисията може да публикува общи статистически данни за прилагането на настоящата директива и на свързаните с нея въпроси, доколкото в тях не се съдържа информация, която би могла да навреди на конкурентоспособността на ползвателя.

Член 19

1.  Когато разкриването на дадена информация засяга един или повече от въпросите, упоменати в член 3, параграф 2 от Директива 90/313/ЕИО на Съвета от 7 юни 1990 г. относно свободата на достъп до информация за околната среда ( 6 ), нотифициращото лице може да изиска въпросната информация в нотификацията, представена по настоящата директива, да бъде третирана като поверителна. В този случай трябва да бъде предоставена обосновка, която може да бъде проверена.

2.  След консултиране с нотифициращото лице компетентният орган решава коя информация ще бъде поверителна и информира нотифициращото лице за своето решение.

3.  Следната информация, предоставена в съответствие с разпоредбите на членове 7, 9 или 10, не може да бъде считана за поверителна при никакви обстоятелства:

4.  Комисията и компетентните органи не разгласяват на трети лица информацията, определена като поверителна съгласно параграф 2, нотифицирана или предоставена по друг начин в съответствие с разпоредбите на настоящата директива, и защитават правата на интелектуална собственост, свързани с получените данни.

5.  Ако поради каквато и да е причина нотифициращото лице оттегли нотификацията, компетентният орган трябва да запази поверителността на предоставената информация.

Член 20

Измененията, необходими за адаптирането на приложение II, част А и приложения от III до V към техническия прогрес и за адаптирането на приложение II, част В, се решават в съответствие с процедурата, предвидена в член 21.

▼M2

Член 20а

Преди 5 декември 2000 г. по предложение на Комисията Съветът приема с квалифицирано мнозинство приложение II, част Б, в което се изброяват критериите за включване на видовете ГММ в приложение II, част В. Измененията на приложение II, част Б се приемат от Съвета с квалифицирано мнозинство по предложение на Комисията.

▼M4

Член 21

1.  Комисията се подпомага от комитет.

2.  При позоваване на настоящия член се прилагат разпоредбите на членове 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО ( 7 ), като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от същото решение.

Периодът, предвиден в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО, се определя на три месеца.

3.  Комитетът приема свой процедурен правилник.

▼B

Член 22

Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, не по-късно от 23 октомври 1991 г. Те незабавно информират Комисията за това.

Член 23

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

▼M2

---

ПРИЛОЖЕНИЕ I

ЧАСТ А

Техниките за генетична модификация, упоменати в член 2, буква б), i), inter alia, са:

ЧАСТ Б

Техники, упоменати в член 2, буква б), ii), за които се счита, че не водят до генетична модификация, при условие че не включват използването на молекули на рекомбинантна ДНК или ГММ, създадени чрез техники/методи, различни от изключените от приложение II, част А:

---

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ЧАСТ А

Техники или методи на генетична модификация на продуктивни микроорганизми, които са изключени от директивата, при условие че не включват използването на молекули от рекомбинантна ДНК или ГММ, различни от онези, произведени чрез една или повече от изброените по-долу техники/методи:

▼M3

ЧАСТ Б

Критерии за установяване на безопасността на ГММ за човешкото здраве и околната среда

В настоящото приложение се дава общо описание на критериите, на които следва да се отговори при установяване на безопасността на видове ГММ за човешкото здраве и околната среда, и на възможността те да бъдат включени в част В. То ще бъде допълнено от ръководни насоки за прилагането на тези критерии, които следва да бъдат изготвени и при необходимост изменени от Комисията в съответствие с процедурата, посочена в член 21.

1.   ВЪВЕДЕНИЕ

Видовете генетично модифицирани микроорганизми (ГММ), изброени в част В в съответствие с процедурата, предвидена в член 21, са изключени от полето на приложение на настоящата директива. ГММ ще се добавят в списъка всеки поотделно и изключването ще се извършва само за всеки ясно определен ГММ поотделно. Изключването се прилага само за ГММ, които се използват при контролирани условия, както е определено в член 2, буква в). То не се прилага при съзнателно освобождаване на ГММ. За да бъде включен даден ГММ в част В, трябва да се докаже, че той отговаря на изброените по-долу критерии.

2.   ОБЩИ КРИТЕРИИ

2.1.   Проверка/автентичност на щама

Идентичността на щама трябва да бъде точно установена. Модификацията трябва да е известна и проверена.

2.2.   Документирано и установено доказателство за безопасност

Безопасността на организма трябва да се докаже с документирано доказателство.

2.3.   Генетична стабилност

Когато съществува риск от нестабилност, която да се отрази неблагоприятно на безопасността, следва да се докаже стабилността на организма.

3.   СПЕЦИФИЧНИ КРИТЕРИИ

3.1.   Да не е патогенен

ГММ не би трябвало да причини заболяване или вреда на здрав човек, растение или животно. Тъй като патогенността включва генотоксичност и алергизиращо действие, ГММ следва да бъде:

3.1.1.   Негенотоксичен

ГММ не следва да има увеличена генотоксичност, получена от генетична модификация, нито да проявява генотоксични свойства.

3.1.2.   Без алергизиращо действие

ГММ не следва да има увеличено алергизиращо действие вследствие на генетичната модификация, нито да е известен като алерген с алергизиращо действие, сравнимо по-специално с това на микроорганизмите, идентифицирани в Директива 93/88/ЕИО на Съвета от 12 октомври 1993 г. за изменение на Директива 90/679/ЕИО относно защитата на работниците от рискове, свързани с експозиция на биологични агенти при работа ( 8 ).

3.2.   Отсъствие на странични патогенни агенти

ГММ не следва да съдържа познати странични патогенни агенти като други активни или латентни микроорганизми, намиращи се в близост до ГММ или вътре в него, които биха могли да са вредни за човешкото здраве и околната среда.

3.3.   Пренос на генетичен материал

Модифицираният генетичен материал не трябва да води до никакви вреди в случай на пренос, нито да се самопредава или пренася с по-висока честота, отколкото други гени на приемащия или родителския микроорганизъм.

3.4.   Безопасност за околната среда в случай на несъзнателно освобождаване в голям мащаб

ГММ не трябва да имат непосредствено или забавено вредно въздействие върху околната среда при възникване на авария, изразяваща се в несъзнателно освобождаване в голям мащаб.

ГММ, които не отговарят на горните критерии, не могат да бъдат включени в част В.

▼M5

Обяснителни бележки в допълнение на приложение II, част Б към Директива 90/219/ЕИО

УВОД

Счита се за допустимо включването в част В от приложение II само на видове генетично модифицирани микроорганизми (ГММ), отговарящи на основните и специфичните критерии, изложени в част Б от приложение II.

Всички ГММ, които фигурират в част В от приложение II, се публикуват в Официален вестник, съпроводени със съответните идентификационни характеристики или препратки към източници на идентификация. За да се определи дали даден тип ГММ може да бъде вписан в приложение II, част В, на изследване следва да се подложат всички елементи, а при необходимост да се изследва и използваният за изграждането на ГММ процес. Необходимо е да се отбележи, че въпреки необходимостта от отчитането на всички аспекти, единствено свойствата на ГММ се изследват от гледна точка на критериите, изложени в част Б от приложение II. Когато всички съставни части на ГММ са изследвани поотделно и са оценени като безопасни, вероятно е ГММ да съответства на критериите за безвредност. Това обаче не може да се счита за даденост и тази хипотеза трябва внимателно да бъде проверена.

Ако междинни ГММ са били произведени за получаването на крайния ГММ, тези междинни ГММ трябва да бъдат изследвани в светлината на критериите на част Б от приложение II, за всеки разглеждан тип поотделно, с цел да се изключи в действителност затвореното използване в неговата цялост. Държавите-членки са длъжни да следят настоящите насоки да бъдат спазвани от ползвателите, за да се улесни спазването на критериите при изготвянето на документацията, свидетелстваща за безвредността на видовете ГММ, които се вписват в част В от приложение II, както и съблюдаването им от компетентните национални органи за оценка на спазване на нормативната уредба.

Документацията трябва да съдържа точен и конкретен доказателствен материал, който да дава възможност на държавите-членки да проверяват дали декларациите относно безвредността на ГММ по отношение на горепосочените критерии са обосновани. Следва да се прилага принципът за вземане на предпазни мерки в случай на несигурност от научна гледна точка и да не се предвижда освобождаване на ГММ при липса на убедителни доказателства за спазването на критериите.

Националният компетентен орган, който получава съответната документация за това и след като се е убедил в спазването на критериите, следва да препрати документацията на Комисията, която на свой ред се консултира относно вписването на въпросния ГММ в част В от приложение II, с комитета, създаден по силата на член 21 от директивата. Дефинициите на използваните термини са дадени в допълнение 1.

1.   ОСНОВНИ КРИТЕРИИ

1.1.   Проверка/удостоверяване на щама

Идентичността на щама трябва да бъде установена и удостоверена и векторът или вмъкнатият генетичен материал трябва да бъдат охарактеризирани по отношение на структурата и функцията им, така както присъстват те в крайния ГММ. Много полезен за установяване на безвредността е подробният ретроспективен преглед на щама (и неговите генни модификации). Необходимо е да се познават и таксономичните връзки със сродни микроорганизми, били те познати или нови, тъй като това може да бъде източник на сведения за евентуални вредни характеристики, които нормално не се експресират, но могат да се експресират вследствие на генетичната модификация. Системите от клетъчни култури и еукариотни тъкани трябва да се проверяват с цел да се установи идентичността им съгласно критериите за международна класификация (например:АТСС).

Сведенията за предисторията, протоколите за безопасност, таксономичните данни и данните за фенотипните и генетичните маркери трябва да бъдат извличани от представителни литературни източници (например: Bergey's Manual of Determinative Bacteriology, научни статии и научни прегледи и информация от фирмите, които осигуряват ДНК). Полезни данни могат да бъдат получени също така от колекциите за култури и от сдруженията на колекции за култури, като Световната федерация на колекциите за култури (WFCC), която публикува световния инвентарен списък на колекциите за микроорганизмови култури, и Европейската организация на колекциите за култури (ECCO). Големите европейски колекции за култури, които съхраняват обширни групи от микроорганизми, трябва също да бъдат взети под внимание. В случай на новоизолиран организъм или на щам, който не е бил основно проучен, всички въпроси, останали нерешени, трябва да намерят своя отговор чрез извършване на анализи с цел да се потвърди идентичността на съответния ГММ. В действителност въпросът за идентичността може да се поставя, когато щамът на ГММ се различава съществено от сродния или сродните му щамове, например когато ГММ е произлязъл от клетъчно сливане или е резултат от многобройни генетични изменения.

Анализите за потвърждаване на идентичността на щама ползват следните методи: морфологичен анализ, оцветяване, наблюдение под електронен микроскоп, серотипиране, хранителни профили, основаващи се на приложение и/или на разграждане, изоензимен анализ, профил на протеините и мастните киселини, процентно участие на бази Ц + Г, ДНК/РНК копия, наличие на специфични ДНК/РНК последователности, анализ с генетични сонди, хибридизация с ДНК сонди, специфични с рибозомната РНК, и линейно описание на последователностите на нуклеиновите киселини. Резултатите от тези анализи трябва да бъдат надлежно обосновани.

Идеалната ситуация за идентифициране на гените, намиращи се в крайния ГММ, е когато е позната пълната нуклеотидна последователност на вектора или на вмъкнатия генетичен материал. В този случай може да бъде обяснена функцията на всеки генетичен участък. Размерът на вектора и на вмъкнатия генетичен материал трябва да се ограничи, доколкото е възможно, в рамките на необходимите генетични последователности за изпълнението на исканите функции, така че да се ограничи рискът от въвеждане или изява на неясни функции или функции за придобиване на нежелателни генетични характеристики.

1.2.   Свидетелство за безвредност

Необходимо е да се даде доказателство за безопасността на използването на ГММ, като се представят резултати от предходни анализи, данни от литературата или протоколи, свидетелстващи за безвредността на организма. Трябва да се отбележи, че една удостоверена безопасност на употреба не доказва непременно безвредността на ГММ, особено ако той е използван при строго контролирани условия поради съображения за безопасност.

Надлежно изготвеното свидетелство за безвредност на приемащия или на родителския щам е определящо при вземането на решение дали даден ГММ удовлетворява критерия за безвредност. ГММ може обаче да се различава значително от своите предшественици и е необходимо в тази връзка да се направи проверка дали тези различия не засягат безопасността. Особено внимание се налага, когато генетичната модификация е целяла отстраняването на вредна или патогенна характеристика на приемния или на родителския щам. В този случай трябва да се изготвят документи, които ясно доказват действителното отстраняване на вредните или потенциално вредните характеристики, за да се установи безвредността на ГММ. При липса на данни за приемащия или родителския щам е възможно да се използват данните, събрани за този вид. Тези данни, допълнени с библиографския преглед и таксономичното изследване на разновидностите на щама в рамките на вида, могат да дадат възможност за доказване на безвредността на приемния или родителския щам.

При отсъствие на информация, която да докаже безвредността, е необходимо да се извършат съответните анализи за установяване на безвредността на ГММ.

1.3.   Генетична устойчивост

Генетичното изменение не би следвало да направи ГММ по устойчив от изходния микроорганизъм, ако с това се създава опасност от вредно въздействие.

Когато е възможно безопасността да бъде компрометирана поради неустойчивост на генетичната модификация, то следва да се докаже устойчивостта на ГММ. Тази забележка важи по-конкретно, когато ГММ е бил обект на мутация за премахване на вредните му свойства.

2.   СПЕЦИФИЧНИ КРИТЕРИИ

2.1.   Отсъствие на патогенност

ГММ не би трябвало да е в състояние да предизвика заболяване или да има вредно въздействие върху здравите хора, растения или животни при нормални условия на неговото използване или вследствие на относително прогнозируем инцидент, като например нараняване от убождане с игла, случайно поглъщане, експозиция на аерозол или разпространение, което води до контакт с околната среда. Ако има вероятност субекти с потиснат имунитет да бъдат изложени на ГММ, например когато ГММ е предназначен за използване в клинична среда, следва да се отчитат възможните въздействия от това излагане, за да се оцени общата безвредност на този ГММ.

Библиографските проучвания и базисната информация, събрани за разглеждане на основните критерии, следва да осигуряват по-голямата част от изискваната информация за настоящата оценка. Следва също така да се обследват данните, отнасящи се до правилата за боравене и безопасност, предписани за разглеждания вид и за близките му щамове. Препоръчва се също така справка със списъците на патогенни организми за човека, за животните или за растенията.

Еукариотните вирусни вектори, чието вписване в част В от приложение II се предвижда, не би следвало да предизвикват вредно въздействие върху човека и околната среда. Техният произход, както и механизмите, които дават възможност за обезвреждането им и стабилизиране на съответните признаци, трябва да са познати. В рамките на възможното е удачно да се потвърди наличието на такива черти във вируса, преди и след неговото модифициране. С такива вектори следва да се извършват мутации само чрез делеция. Конструктите, използващи вирусни вектори с ДНК или РНК, произлезли от гостоприемници — клетъчни култури, в които не е използван нито един заразен вирус или такъв, който може да бъде произведен, също се имат предвид.

Може да се счита, че болестотворните щамове на изявени патогенни видове, като живите ваксини за човешка или животинска употреба, не представляват санитарен риск и в този смисъл отговарят на критериите на част Б, приложение II, при условие че:

Ако библиографско или таксономично изследване не осигуряват необходимата информация, микроорганизмът следва да бъде подложен на съответните анализи за патогенност. Тези анализи трябва да се извършат върху ГММ, но в някои случаи може да е целесъобразно да се извършат анализи на приемащия или родителския щам. Когато ГММ се различава значително от организма или организмите, на които е производен, трябва да се внимава да не се извличат прибързани заключения относно липсата на патогенност при него.

Примери на приемни или родителски щамове за получаване на ГММ, съответстващ на критериите, които се изискват за вписване в списъка на част В от приложение II:

Векторът или вмъкнатият генетичен материал, каквито присъстват в крайния ГММ, не трябва да съдържат гени, които да обуславят експресията на активни протеини или транскрипти (болестотворни фактори, токсини и др.) в концентрации и под форма, които да присвояват на ГММ фенотип, провокиращ болести при човека, животните или растенията, или да доведат до вредни въздействия за околната среда.

Следва да се избягва употребата на вектор или вмъкнат генетичен материал, съдържащи последователности, които кодират вредните признаци при някои микроорганизми, дори и когато не се отнасят до ГММ; фенотипи, които да провокират заболяване при човека, животните или растенията или да доведат до вредно въздействие върху околната среда. Необходимо е също да се следи включеният генетичен материал да не кодира фактор на патогенност, който да е в състояние да замести текущата инактивираща мутация в родителския организъм.

Фенотипът, формиран в резултат от вектора, може да зависи от приемащия или родителския щам. Което важи за гостоприемника, не се прилага автоматично, ако структурата е пренесена на различен гостоприемник. Например един инактивиран ретровирус, използван за вектор в бактерии или в голяма част от клетъчните линии на капсидация, произвежда заразни вирусни частици и в зависимост от характера на инактивацията си и на вложените последователности може да придаде на ГММ фенотип, който е в състояние да провокира заболяване.

2.1.1.   Отсъствие на генотоксичност

ГММ не би следвало да произвеждат нежелани токсини или да имат повишен генотоксичен характер вследствие на генетичната модификация. Екзотоксините, ендотоксините и микотоксините са измежду бактериалните токсини. Анализът на приемащия или родителския щам може да даде полезна информация по този въпрос.

Когато приемащият или родителският щам е свободен от токсини, трябва да се внимава векторът или вмъкнатият генетичен материал да не въвеждат токсини и да не стимулират или да не освобождават производството на токсини. Търсенето на токсини трябва да се извършва внимателно, въпреки че наличието на тези вещества не означава непременно, че трябва да се изключи този ГММ от списъка на част В от приложение II.

2.1.2.   Отсъствие на алергенност

Докато всички организми са в различна степен потенциално алергизиращи, то някои видове са признати алергени, чийто списък може да се открие в списъка от Директива 93/88/ЕИО на Съвета и Директива 95/30/ЕО на Комисията ( 9 ), както и Директива 95/30/ЕО на Комисията ( 10 ) и техните изменени и допълнени версии. Следва да се вземе предвид дали разглежданият ГММ принадлежи към тази група. Алергизиращите компоненти на микроорганизмите включват клетъчните стени, спорите, естествените метаболити (например: протеолитните ензими) и някои антибиотици. Ако векторът и вмъкнатият генетичен материал се експресират в крайния ГММ, генетичният продукт не би следвало да е с биологична активност, която да може да произвежда значими алергени. Трябва да се отбележи, че този критерий не може да се прилага по безспорен начин.

2.2.   Отсъствие на вредни патогенни агенти

ГММ не трябва да съдържа познати външни агенти от рода на микроплазми, вируси, бактерии, гъбички или други клетки от животински и растителен характер, или симбионти, които да предизвикат вредно въздействие. Използването на приемен или родителски щам, който не съдържа вредни външни биологични агенти, дава възможност за избягването на този риск, но не трябва да се изхожда от принципа, че един ГММ непременно не съдържа странични агенти, понеже родителският организъм или родителските организми са съдържали такива. Възможно е в действителност нови агенти да са се включили при изграждането на ГММ.

Необходимо е, в частност, да се провери грижливо дали животинските клетъчни култури не съдържат потенциално вредни странични агенти, като например вируса на лимфоцитния хориоменингит или микоплазми като тази на Mycoplasma pneumoniae. Страничните агенти понякога трудно се откриват. Всички фактори, които се ограничават на ефективността на проследяването им, трябва да се вземат под внимание.

2.3.   Пренос на генетичен материал

Генетичният материал, вмъкнат в ГММ, не трябва да се поддава на пренос или мобилизация, ако това би довело до присвояването от микроорганизма гостоприемник на вреден фенотип.

Векторът и вмъкнатият генетичен материал не би следвало да пренасят на ГММ резистентни маркери, ако резистентността създава опасност от компрометиране на терапевтичното лечение. Наличието на такива маркери не предполага а приори, че ГММ не може да бъде вписан в част В от приложение II, но подчертава необходимостта от контролиране на това подобни гени да не участват в мобилизация.

Ако векторът е вирус, космид или всякакъв тип вектор, произлязъл от вирус, то той трябва да е трансформиран в нелизогенен, когато се използва като вектор при клониране (отсъствие на сI-ламбда репресор). Вмъкнатият генетичен материал не трябва да се поддава на мобилизация при наличието например на преносими последователности на провируси или други функционални преносими последователности.

Някои вектори, интегрирани в хромозомата на гостоприемника, могат също да се считат за неподлежащи на мобилизация, но анализ трябва да се извършва за конкретния случай, а именно по отношение на механизмите за осигуряване на преносимостта на хромозомите (например наличие на полов хромозомен фактор) или транспозиция към други репликони, с които може да разполага гостоприемника.

2.4.   Безвредност за околната среда в случай на непреднамерено разпространение

Вреди за околната среда могат да настъпят само при условие че ГММ демонстрира преживяемост и опасни характеристики. При оценка на вредите за околната среда е целесъобразно да се отчитат различните условия на околната среда за отделните държави-членки и ако се налага, да се разглеждат сценарии, покриващи извънредни ситуации. При необходимост се уточняват условията от предходни разпространения (преднамерени или непреднамерени), както и свързаните с това въздействия върху околната среда.

2.4.1.   Преживяемост на организмите

За да се дефинира дали един ГММ може да има вредно въздействие върху околната среда или да предизвика заболявания при животните и растенията, трябва да се установи дали биологичните му характеристики ще засилят, поддържат или отслабят способността му за преживяемост в околната среда. Ако ГММ е създаден биологически неспособен да преживее в околната среда, то той няма да преживее дълго извън затворената зона, така че рискът от взаимодействие с околната среда е ограничен.

Анализът на евентуални вредни въздействия за околната среда трябва също така да отчита възможната съдба на непреднамерено разпространените ГММ в хранителната мрежа.

2.4.2.   Разпространение

За да бъде въведен в околната среда, един ГММ би трябвало да преживее разпространението, да намери ниша и да се установи в нея. Трябва да се вземат под внимание методът на разпространение и вероятността за преживяемост при разпространение. Голям брой микроорганизми преживяват, когато бъдат разпръснати в аерозоли и в капчици или чрез насекоми и червеи например.

2.4.3.   3аселване на организмите в околната среда

Заселването в конкретна среда зависи от характера на средата, в която ГММ е разпространен, и от неговата способност за преживяване при пренос в нова среда. Потенциалната възможност за заселване в конкретна ниша варира в зависимост от размера на жизнеспособната популация, размера на нишата и честотата на срещане на ниши, приспособени за този вид. Този потенциал е различен за различните видове. Резистентността или чувствителността към факторите на биотичния и абиотичния стрес също играят важна роля за заселването на един ГММ в околната среда. Съществуването на ГММ в определена среда за достатъчно дълъг период от време е свързано с неговата способност да преживее и да се приспособи към условията на средата или да демонстрира конкурентоспособен прираст. Тези фактори могат да бъдат повлияни от генетичната модификация и мястото на интегриране. В някои случаи генетичната модификация е в състояние да предизвика този ефект, а именно ако:

2.4.4.   Пренос на генетичен материал

Днес разполагаме с още по-обширна информация за преноса на генетичен материал между микроорганизмите. Дори когато един ГММ е с много малка преживяемост, важно е да се определи способността на вмъкнатия генетичен материал да просъществува в околната среда или да бъде пренесен към други микроорганизми и да причини вреда. Показано беше, че пренос на генетичен материал се случва в експериментални условия, например в почвата (включително в ризосферата), в храносмилателната система на животните и във водата, чрез конюгация, трансдукция или трансформация.

Рискът от пренос на генетичен материал от един ГММ, който е с малка вероятност за прираст и ограничени шансове за преживяемост, е нисък. Активен пренос е почти изключен, ако ГММ не съдържа самотранспортиращи се плазмиди или трасдуктивни фаги. Рискът е много малък, когато векторът/вмъкнатият генетичен материал не е със самостоен пренос и ако слабо се влияе от мобилизация.

ДОПЪЛНЕНИЕ 1

Дефиниции на използваните в настоящия документ термини

Странични агенти — други микроорганизми, активни или латентни, съществуващи при/вътре в съответния микроорганизъм.

Антиген — всяка молекула, която кара В-клетките да произвеждат съответните антитела. Молекула, която може да се разпознае по адаптивните елементи на имунната система, т.е. чрез В-клетките или Т-клетките или и по двата вида.

Алерген — антиген, който може да сенсибилизира отделни субекти, така че да провокира реакция на свръхчувствителност у субекта при последваща експозиция на този алерген.

Алергия — незабавни реакции на свръхчувствителност, които се случват, когато имуноглобулиновата IgE реакция се насочи срещу безвреден антиген от рода на непатогенна, нежизнеспособна бактерийна клетка. Последващото освобождаване на фармакологични медиатори от сенсибилизираните от IgE мастоцити предизвиква остра възпалителна реакция със симптоми от рода на астма, екзема или ринит.

Конюгация — активен пренос на ДНК от един гостоприемник към друг.

Космид — тип вектор на клониране, съставен от плазмид, в който са въведени cos последователностите на фага ламбда.

Болест — всяко нарушение на структура или функция на имунозащитени човек, животно или растение, до степен да се получи доловимо заболяване или неразположение.

Експресия — процесът на създаване на РНК транскрипти, протеини и полипептиди, като се използва информацията, съдържаща се в гените за ГММ. В тези обяснения експресия е също така мярка за очакваното или известното ниво на експресия на въведения генетичен материал.

Мобилизация — пасивен пренос от един гостоприемник към друг.

Отказ за мобилизация — вектори, отказали за една или няколко функции на пренос и които е малко вероятно да се поддадат на мобилизация от други елементи, заместващи липсващите функции.

Патогенност — болестотворната способност на микроорганизми чрез инфекция, токсичност или алергизиране. Патогенността е таксономично значим признак и е свойство на вида.

Плазмид — извънхромозомна саморепликираща се част от ДНК, откривана в голяма част от микроорганизмите, която по принцип придава известни еволюционни предимства на клетката гостоприемник.

Приемен или родителски микроорганизъм — микроорганизъм(ми), върху който(които) е извършена генетична модификация.

Ризобактерия — бактерия, която вирее в ризосферата, т.е. в почвата, непосредствено до корените на растението, и евентуално прониква в корените, било вътреклетъчно, било междуклетъчно. Ризобактерията често се използва за семенна инокулация в селското стопанство.

Трансдукция — въвеждането на бактериална ДНК в частици на бактериофаги и техният пренос към бактерията гостоприемник.

Трансформация — прием на откритата ДНК от клетката.

Вектор — носител на ДНК или РНК молекула, например плазмид, бактериофаг, в който може да се въведе последователност от генетичен материал за въвеждане в нова клетка приемник, където той ще се репликира и в някои случаи транскрибира.

Вирулентност — способността да се нанася вреда. Отделни щамове микроорганизми имат многовариантна способност да вредят на вида гостоприемник.

▼M2

ЧАСТ В

Видове ГММ, които отговарят на критериите, изброени в част Б:

---

ПРИЛОЖЕНИЕ III

ПРИНЦИПИ, КОИТО ТРЯБВА ДА БЪДАТ СЛЕДВАНИ ПРИ ОЦЕНКАТА, ПОСОЧЕНА В ЧЛЕН 5, ПАРАГРАФ 2

Настоящото приложение описва в общи линии елементите, които трябва да се имат предвид, и процедурата, която да се следва, за да се извърши оценката, посочена в член 5, параграф 2. То ще бъде допълнено, по-специално в раздел Б, чрез обяснителни бележки, които следва да се изработят от Комисията в съответствие с процедурата, установена в член 21.

Тези обяснителни бележки следва да бъдат завършени не по-късно от 5 юни 2000 г.

А.   ЕЛЕМЕНТИ НА ОЦЕНКА

1.

Изброеното по-долу следва да се разглежда като имащо потенциално вредно въздействие: — заболявания по хората, включително алергични или токсични ефекти, — заболявания по животните или растенията, — вредни въздействия поради невъзможността за лечение на заболяването или поради невъзможността за провеждането на ефективна профилактика, — вредни въздействия поради създаване или разпространение в околната среда, — вредни въздействия поради естествения пренос на въведен генетичен материал в други организми.

2.

Оценката, упомената в член 5, параграф 2, следва да се основава на следното: а) определяне на всички потенциални вредни въздействия и по-специално тези, свързани със: i) микроорганизма реципиент; ii) въведения генетичен материал (произхождащ от донорния организъм); iii) вектора; iv) донорния микроорганизъм (доколкото донорният микроорганизъм се използва по време на дейността); v) получения ГММ; б) характеристиките на дейността; в) сериозността на потенциалните вредни въздействия; г) вероятността да се осъществят потенциалните вредни въздействия.

Б.   ПРОЦЕДУРА

3.	Първият етап на оценъчния процес следва да бъде идентифицирането на вредните свойства на реципиента и по целесъобразност, на донорния микроорганизъм, на всички вредни свойства, свързани с вектора или въведения материал, включително всяко изменение в съществуващите свойства на реципиента.

4.

По принцип само ГММ, които показват следните характеристики, биха могли да се разглеждат като подходящи за включване в клас 1, както е определен в член 5: i) да не е вероятно реципиентът или родителският микроорганизъм да причинят заболявания по хората, животните или растенията ( 11 ); ii) природата на вектора и на въведения материал е такава, че те не осигуряват ГММ с фенотип, способен да причини заболяване по хората, животните или растенията (11) , или с фенотип, способен да окаже вредни въздействия върху околната среда; iii) ГММ, за който няма вероятност да причини заболяване по хората, животните или растенията (11)  и за който няма вероятност да има вредно въздействие върху околната среда.

5.

За да получи необходимата информация за прилагането на този процес, ползвателят първо може да вземе предвид съответното законодателство на Общността (по-специално Директива 90/679/ЕИО ( 12 ). Международните или националните схеми за класифициране (например СТО, NIH и др.) и техните актуализации, породени от новото научно познание и техническия прогрес, също могат да бъдат отчетени. Тези схеми касаят естествените микроорганизми и като такива обикновено се базират на възможността на микроорганизмите да причиняват болести на хората, животните или растенията и на сериозността и преносимостта на болестта, която е вероятно да бъде причинена. Директива 90/679/ЕИО класифицира микроорганизмите като биологични агенти в четири рискови класа въз основа на потенциалното въздействие върху здрав възрастен човек. Тези класове на риск могат да се използват като насока при категоризирането на дейностите в контролирани условия в четирите класа на риск, упоменати в член 5, параграф 3. Ползвателят може да вземе предвид и класификационните схеми, отнасящи се до растителни и животински патогени (които обикновено се създават на национална основа). Гореспоменатите класификационни схеми посочват само временно рисковия клас на дейността и съответстващите предпазни и контролни мерки.

6.	Процесът на определяне на опасността, осъществяван в съответствие с точки от 3 до 5, следва да води до определяне на нивото на риск, свързано с ГММ.

7.

Изборът на предпазни и други защитни мерки е необходимо след това да бъде направен въз основа на нивото или риска, свързани с ГММ, като се имат предвид и: i) характеристиките на околната среда, която е вероятно да бъде изложена на риск (например дали в околната среда, която е вероятно да бъде изложена на риск от ГММ, има биотопи, които могат да бъдат неблагоприятно повлияни от микроорганизми, използвани в дейностите по работата в контролирани условия); ii) характеристиките на дейността (например нейния мащаб, същност); iii) всякакви нестандартни действия (например ваксинация на животни с ГММ; оборудване, което може да доведе до генериране на аерозоли). Отчитането на подточки от i) до ii) за всяка конкретна дейност може да увеличи, намали или остави непроменено нивото на риск, свързано с ГММ, както е определено в точка 6.

8.	Осъщественият по гореспоменатия начин анализ води в крайна сметка до определяне на дейността в един от класовете, описани в член 5, параграф 3.

9.	Крайното класифициране на работата в контролирани условия следва да се потвърди чрез преглеждане на завършилата оценка, упомената в член 5, параграф 2.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

ПРЕДПАЗНИ И ДРУГИ ЗАЩИТНИ МЕРКИ

Основни принципи

1.

Тези таблици представят минималните изисквания и мерки, необходими за всяко ниво на защита. Контролът и защитата се постигат и чрез използване на добри работни практики, обучение, подходящо защитно оборудване и специфичен дизайн на инсталациите. За всички дейности, включващи ГММ, се прилагат принципите на добрата микробиологична практика и следните принципи за добра трудова безопасност и хигиена: i) да се намали контактът на ГММ с работното място и околната среда до възможно най-ниското ниво; ii) да се предприемат инженерни контролни мерки при източника и при необходимост да осигурят защитно облекло и оборудване; iii) да се изследват адекватно и да се поддържат контролните мерки и оборудването; iv) да се изследват, когато е необходимо, за наличие на жизнеспособни трансформирани ГММ и местата извън тези на първоначалната физическа изолация; v) да се осигури подходящо обучение на персонала; vi) да се създадат, когато е необходимо, комитети и подкомитети за биологична безопасност; vii) да се създадат и въведат ръководства/вътрешни правила за безопасна работа на персонала с ГМО; viii) да се поставят, когато е необходимо, в помещенията знаци за биоопасност; ix) да се осигурят средства за почистване и деконтаминация на персонала; x) да се води дневник за работата; xi) да се забранят консумацията на храна и напитки, пушенето и употребата на козметични средства, както и складирането на храна за човешка консумация на работното място; xii) да се забрани отпипетирането с уста; xiii) да се разработят и въведат, когато е необходимо, писмени стандартни оперативни процедури с цел осигуряване на безопасност; xiv) да се осигурят ефикасни средства за дезинфекция и да се разработят процедури за дезинфекция в случай на изпускане на ГММ; xv) да се осигури, когато е необходимо, безопасно складиране на контаминираното лабораторно оборудване и материали.

2.

Заглавията на таблиците са указателни: Таблица I А представя минималните изисквания за дейности, извършвани в лаборатории. Таблица I Б представя допълненията и измененията в таблица I А за дейности, извършвани в оранжерии/фитостатни помещения с използване на ГММ. Таблица I В представя допълненията и измененията в таблица I А за дейности, свързани с животни и включващи ГММ. Таблица II представя минималните изисквания за дейности, различни от тези, извършвани в лаборатории. В някои конкретни случаи може да е необходимо прилагането на комбинация от мерки – от таблица I А и таблица II, за едно и също ниво. В някои случаи ползвателите могат, със съгласието на компетентния орган, да не прилагат спецификацията за дадено ниво на защита или да комбинират спецификациите от две различни нива. В тези таблици „по избор“ означава, че ползвателят може да решава да прилага тези мерки във всеки отделен случай, съобразно оценката, посочена в член 5, параграф 2.

3.	В процеса на прилагането на настоящото приложение държавите-членки могат да включат основните принципи в точки 1 и 2 като допълнение в следните таблици, с цел яснота на изискванията.

Таблица I А

Предпазни и други защитни мерки за дейности, извършвани в лаборатории

Таблица I Б

Предпазни и други защитни мерки при дейности, извършвани в оранжерии и фитостатни помещения с използване на ГММ

Термините „оранжерии“ и „фитостатни помещения“ обозначават структури, изолирани със стени, покрив и под, предназначени и използвани за отглеждане на растенията в контролирана и защитена среда.

Таблица I В

Предпазни и други защитни мерки при дейности, извършвани с животни

Таблица II

Предпазни и други защитни мерки при други дейности

---

ПРИЛОЖЕНИЕ V

ЧАСТ А

Информация, която се изисква за нотификацията, посочена в член 7:

ЧАСТ Б

Информация, която се изисква за нотификацията, посочена в член 9:

ЧАСТ В

Информация, която се изисква за нотификацията, посочена в член 10:

---

( 1 ) ОВ C 198, 28.7.1988 г., стр. 9 и

ОВ C 246, 27.9.1989 г., стр. 6.

( 2 ) ОВ C 158, 26.6.1989 г., стр. 122 и

ОВ C 96, 17.4.1990 г.

( 3 ) ОВ C 23, 30.1.1989 г., стр. 45.

( 4 ) ОВ C 328, 7.12.1987 г., стр. 1.

( 5 ) ОВ L 117, 8.5.1990 г., стр. 15. Директива, последно изменена с Директива 97/35/ЕО на Комисията (ОВ L 169, 27.6.1997 г., стр. 72).

( 6 ) ОВ L 158, 23.6.1990 г., стр. 56.

( 7 ) Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на процедурите за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23).

( 8 ) ОВ L 268, 29.10.1993 г., стр. 71.

( 9 ) ОВ L 268, 29.10.1993 г., стр. 71.

( 10 ) ОВ L 155, 6.7.1995 г., стр. 41.

( 11 ) Това може да се прилага само към животни и растения в околната среда, за които е вероятно да бъдат изложени на риск.

( 12 ) ОВ L 374, 31.12.1990 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 97/59/ЕО на Комисията (ОВ L 282, 15.10.1997 г., стр. 33)."