This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 01989R0120-20130701
Commission Regulation (EEC) No 120/89 of 19 January 1989 laying down common detailed rules for the application of export levies and charges on agricultural products
Consolidated text: Регламент (ЕИО) № 120/89 на Комисията от 19 януари 1989 година относно определяне на общи подробни правила за прилагането на експортни данъци и такси върху земеделските продукти
Регламент (ЕИО) № 120/89 на Комисията от 19 януари 1989 година относно определяне на общи подробни правила за прилагането на експортни данъци и такси върху земеделските продукти
1989R0120 — BG — 01.07.2013 — 004.001
Този документ е средство за документиране и не обвързва институциите
|
РЕГЛАМЕНТ (ЕИО) № 120/89 НА КОМИСИЯТА от 19 януари 1989 година (ОВ L 016, 20.1.1989, p.19) |
Изменен с
|
|
|
Официален вестник |
||
|
No |
page |
date |
||
|
РЕГЛАМЕНТ (ЕИО) № 1431/93 НА КОМИСИЯТА от 10 юни 1993 година |
L 140 |
27 |
11.6.1993 |
|
|
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 2194/96 НА КОМИСИЯТА от 15 ноември 1996 година |
L 293 |
3 |
16.11.1996 |
|
|
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 910/2004 НА КОМИСИЯТА от 29 април 2004 година |
L 163 |
63 |
30.4.2004 |
|
|
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1847/2006 НА КОМИСИЯТА от 13 декември 2006 година |
L 355 |
21 |
15.12.2006 |
|
|
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 519/2013 НА КОМИСИЯТА от 21 февруари 2013 година |
L 158 |
74 |
10.6.2013 |
|
|
NB: Настоящият консолидиран вариант съдържа позовавания към европейската разчетна единица и/или към екюто, които от 1 януари 1999 г. следва да се считат за позовавания към еурото — Регламент (ЕИО) № 3308/80 на Съвета (ОВ L 345, 20.12.1980 г., стр.1) и Регламент (ЕО) № 1103/97 на Съвета (ОВ L 162, 19.6.1997 г., стр.1). |
РЕГЛАМЕНТ (ЕИО) № 120/89 НА КОМИСИЯТА
от 19 януари 1989 година
относно определяне на общи подробни правила за прилагането на експортни данъци и такси върху земеделските продукти
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност,
като взе предвид Регламент № 136/66/ЕИО на Съвета от 22 септември 1966 г. относно създаване на обща организация на пазара на масла и мазнини ( 1 ), последно изменен с Регламент (ЕИО) № 2210/88 ( 2 ), и по-специално член 19, параграф 3 и член 20, параграф 3 от него,
като взе предвид Регламент (ЕИО) № 804/68 на Съвета от 28 юни 1968 г. относно общата организация на пазара на мляко и млечни продукти ( 3 ), последно изменен с Регламент (ЕИО) № 1109/88 ( 4 ), и по-специално член 13, параграф 3 от него,
като взе предвид Регламент (ЕИО) № 2180/71 на Съвета от 12 октомври 1971 г. относно общите правила, които трябва да се прилагат спрямо пазара на мляко и млечни продукти в случаи на затруднения при доставките ( 5 ), и по-специално член 2, параграф 1 от него,
като взе предвид Регламент (ЕИО) № 1603/74 на Съвета от 25 юни 1974 г. относно налагането на експортни такси върху някои продукти на основата на зърнени култури, ориз и мляко, които съдържат добавена захар, в случаи на затруднения при доставките на захар ( 6 ), и по-специално член 1, параграф 3 от него,
като взе предвид Регламент (ЕИО) № 2727/75 на Съвета от 29 октомври 1975 г. относно общата организация на пазара на зърнени култури ( 7 ), последно изменен с Регламент (ЕИО) № 2221/88 ( 8 ), и по-специално член 12, параграф 2 от него,
като взе предвид Регламент (ЕИО) № 2742/75 на Съвета от 29 октомври 1975 г. относно възстановяванията при производството в секторите на зърнените култури и ориза ( 9 ), последно изменен с Регламент (ЕИО) № 1009/86 ( 10 ), и по-специално член 8, буква а) от него,
като взе предвид Регламент (ЕИО) № 2747/75 на Съвета от 29 октомври 1975 г. за определяне на общи правила, които трябва да се прилагат в случай на затруднения на пазара на зърнени култури ( 11 ), изменен с Регламент (ЕИО) № 2560/77 ( 12 ), и по-специално член 4, параграф 1 от него,
като взе предвид Регламент (ЕИО) № 1418/76 на Съвета от 21 юни 1976 г. относно общата организация на пазара на ориз ( 13 ), последно изменен с Регламент (ЕИО) № 2229/88 ( 14 ), и по-специално член 10, параграф 2 от него,
като взе предвид Регламент (ЕИО) № 1432/76 на Съвета от 21 юни 1976 г. за определяне на общи правила, които трябва да се прилагат в случай на затруднения на пазара на ориз ( 15 ), и по-специално член 4, параграф 1 от него,
като взе предвид Регламент (ЕИО) № 426/86 на Съвета от 24 февруари 1986 г. относно общата организация на пазара на преработени продукти на основата на плодове и зеленчуци ( 16 ), последно изменен с Регламент (ЕИО) № 2247/88 ( 17 ),
като взе предвид Регламент (ЕИО) № 520/77 на Съвета от 14 март 1977 г. относно налагането на експортна такса за някои видове преработени продукти на основата на плодове и зеленчуци, които съдържат добавена захар, в случая на затруднения при доставките на захар ( 18 ), и по-специално член 1, параграф 4 от него,
като взе предвид Регламент (ЕИО) № 1785/81 на Съвета от 30 юни 1981 г. относно общата организация на пазарите в сектор захар ( 19 ), последно изменен с Регламент (ЕИО) № 2306/88 ( 20 ), и по-специално член 13, параграф 2 и член 18, параграфи 4 и 5 от него,
като взе предвид Регламент (ЕИО) № 1650/86 на Съвета от 20 май 1986 г. относно възстановяванията и данъците, приложими спрямо износа на зехтин ( 21 ), и по-специално член 6 от него,
като има предвид, че Регламент (ЕИО) № 645/75 на Комисията ( 22 ), последно изменен с Регламент (ЕИО) № 3677/86 ( 23 ) относно определяне на общи подробни правила за прилагането на експортни данъци и такси върху земеделски продукти; като има предвид, че опитът е показал, че нови разпоредби следва да бъдат въведени в този регламент; като има предвид, че в интерес на яснотата и административната ефективност, правилата, които се прилагат в тази област, следва да бъдат съответно преработени;
като има предвид, че експортните данъци и такси образуват част от експортните мита, както са определени по-специално в член 1, параграф 2, буква д) от Регламент (ЕИО) № 2144/87 на Съвета от 13 юли 1987 г. относно митническите задължения ( 24 ), изменен с Регламент (ЕИО) № 4108/88 ( 25 );
като има предвид, че експортните данъци не следва да се прилагат за износ по силата на лиценз, когато възстановяването е установено предварително или определено чрез тръжна процедура;
като има предвид, че някои сделки нямат икономическо значение или се отнасят до много малки количества; като има предвид, че подобни сделки могат да бъдат освободени от експортен данък;
като има предвид, че е необходимо да се уточни датата, която да се вземе предвид за целите на определянето на експортната данъчна ставка, както и държавата-членка, която да събира експортния данък;
като има предвид, че за да се избегнат спекулативни сделки, следва да се вземат мерки, за да се гарантира, че продуктите, за които е била приета експортната декларация, напускат митническата територия на Общността в рамките на разумен срок; като има предвид, че 60-дневният срок, определен за износ, който се ползва от възстановяване, може също така да се прилага и когато се събира експортен данък; като има предвид, че когато този срок е надхвърлен, трябва да се предвидят специални разпоредби, особено в случая на експортни данъци, за да се определят техните ставки;
като има предвид, че задачата на митническите власти се улеснява, ако продуктите, върху които се налага експортен данък, се пренасят според процедура, която е различна от онази, използвана за продукти, върху които не се налага експортен данък; като има предвид, че за тази цел следва да се предвиди продуктите, върху които се налага експортен данък, да се пренасят според външната транзитна процедура на Общността;
като има предвид, че съответните продукти напускат територията на Общността по време на превоз от една точка до друга, следва да се предвидят подходящи разпоредби за възстановяване на въпросния експортен данък, когато продуктите не се внасят повторно в Общността; като има предвид, че за тази цел следва да се прилага Регламент (ЕИО) № 1062/87 на Комисията от 27 март 1987 г. относно разпоредбите за прилагане на транзитната процедура на Общността и за някои улеснения на тази процедура ( 26 ), последно изменен с Регламент (ЕИО) № 1469/88 ( 27 );
като има предвид, че за експортни лицензи без предварително фиксиране на възстановяването е възможно да е било подадено заявление или да са били издадени преди датата на налагане на експортния данък; като има предвид, че независимо от случаите на предварително фиксиране, износът на земеделски продукти не следва да се изисква, когато се налага експортен данък; като има предвид, съответно, че следва да се предвиди, че такива заявления за лицензи могат да бъдат оттеглени, или че такива лицензи могат да бъдат отменени по искане на заинтересуваната страна, като внесената гаранция се освобождава;
като има предвид, че мерките, предвидени в настоящия регламент са в съответствие със становището на съответните управителни комитети,
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Без да се засягат дерогациите, предвидени в специфичните правила на Общността относно някои земеделски продукти, настоящият регламент установява общи подробни правила за налагането на експортни данъци и такси върху земеделските продукти (наричани по-долу „експортни данъци“), посочени в:
— второто тире на член 20, параграф 1 от Регламент № 136/66/ ЕИО,
— член 2, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2180/71,
— член 1, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 1603/74,
— член 6, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 2742/75,
— първото тире на член 2, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2747/75,
— първото тире на член 2, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 1432/76,
— член 1, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 520/77,
— член 18, параграфи 1 и 4 от Регламент (ЕИО) № 1785/81.
Член 2
Освен ако не е предвидено друго в настоящия регламент, експортните данъци се налагат за всякакъв износ, постоянен или временен, до местоназначение извън митническата територия на Общността, върху:
а) продукти, които попадат под член 9, параграф 2 от Договора, независимо дали тяхната опаковка попада под тази разпоредба;
б) продукти, които не попадат под член 9, параграф 2 от Договора, когато те съдържат компоненти, предмет на експортни данъци, които са попадали изцяло или отчасти под упоменатата разпоредба, преди да са били използвани в производството на изнасяните продукти.
Член 3
1. Експортни данъци не се начисляват по отношение на износ, за който възстановяване е било фиксирано предварително или определено чрез тръжна процедура.
Когато в случая на композитни продукти възстановяване е било фиксирано предварително по отношение на един или повече от техните компоненти, по смисъла на член 8, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 3665/87 на Комисията ( 28 ), освобождаването от експортни данъци се прилага само по отношение на този компонент или компоненти.
2. Освен в случаите, посочени в глава II от Регламент (ЕИО) № 918/83 на Съвета ( 29 ), експортни данъци не се начисляват върху:
а) продукти, които са натоварени в рамките на Общността с цел снабдяване на борда на морски плавателни съдове или на въздухоплавателни съдове, обслужващи международни линии, при условие че въпросното количество не надхвърля онова, което обикновено е необходимо за консумацията на борда на такива плавателни или въздухоплавателни съдове;
б) продукти, предназначени за въоръжените сили на държава-членка, които са разположени извън митническата територия на Общността;
в) малки пратки от нетърговско естество, когато теглото на облагаемото съдържание не надхвърля три килограма за пратка; останалите условия по прилагането на това освобождаване от данъци, с изключение на онези, отнасящи се до стойността на продуктите, са същите като тези, определени в членове 29 до 31 от Регламент (ЕИО) № 918/83;
г) стоки, съдържащи се в личния багаж на пътници, когато теглото на облагаемото съдържание не надхвърля три килограма на пътник; останалите условия по прилагането на това освобождаване от данъци, с изключение на онези, отнасящи се до стойността на продуктите, са същите като тези, определени в членове 45 до 49 от Регламент (ЕИО) № 918/83;
д) продукти, попадащи под една от процедурите, предвидени в членове 4 и 5 от Регламент (ЕИО) № 565/80 на Съвета ( 30 );
е) доставки за кетъринг, посочени в член 42, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 3665/87, като условията, определени в параграф 2, втората алинея, параграфи 3, 4, 5, 6 и 7 от посочения член се прилагат mutatis mutandis.
3. Прилагането на параграф 2, буква б) е предмет на представянето пред компетентните органи на държавата-членка, в която е била приета експортната декларация, на сертификат, издаден от съответните въоръжени сили, който потвърждава местоназначението на продуктите, по отношение на които е подадена експортна декларация и на условието, че е гарантирано пристигането на съответните продукти до тяхното местоназначение.
Член 4
1. Освен в случаите, когато експортният данък е фиксиран предварително или определен чрез тръжна процедура, приложимата данъчна ставка е тази, която е в сила на датата, на която митническите власти приемат експортната декларация, отнасяща се до продуктите, за които се начисляват експортни данъци. От момента на такова приемане продуктите остават под митнически контрол докато напуснат митническата територия на Общността.
Въпреки това, с изключение на случаите на непреодолима сила:
— когато съответните продукти напуснат митническата територия на Общността след 60-ия ден от датата, на която е била приета експортната декларация, или
— в случаите, когато доказателство за излизане от митническата територия на Общността не е предоставено в рамките на период от 12 месеца от датата, на която е била приета експортната декларация,
експортната данъчна ставка е най-високата от ставките, които са в сила по време на периода от датата на приемането на експортната декларация до датата, на която продуктите напуснат митническата територия на Общността; когато предварително е била определена ставка по-висока от най-високата приложима ставка, то тази ставка се начислява.
За целите на предходната алинея, не се взема предвид възстановяване на износа, фиксирано през посочения период.
Доказателство за излизане от митническата територия на Общността се предоставя в съответствие със същата процедура като онази, която се прилага за възстановяването. Когато такова доказателство не е предоставено в рамките на период от 12 месеца от датата, на която експортната декларация е била приета, за датата на излизане от митническата територия на Общността се счита последният ден от този период.
2. Датата, на която експортната декларация е приета, е оперативната дата за определяне на количеството, естеството и характеристиките на продукта, който се изнася.
3. За целите на настоящия член най-високата експортна данъчна ставка е стойността на експортния данък:
— изразена в екю,
— която е най-висока за продукта и съответното местоназначение за периода, през който се сравняват ставките.
4. Експортен данък, определен съгласно тръжна процедура, представлява предварително фиксиран данък.
Член 4а
1. Когато не се прилага член 4 и когато не се предоставя възстановяване за продуктите, за декларатора възниква задължение по смисъла на член 211 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета ( 31 ), ако продуктите напуснат митническата територия на Общността след 60-дневния срок, посочен в член 32, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 3665/87 или член 30, параграф 1, буква б), i) от Регламент (ЕИО) № 3719/88. Размерът на това задължение се определя при ставката, приложима съгласно член 4, параграф 1, втора алинея по-горе, но на основата на вида, характеристиките и количеството на изнасяните продукти, посочени в експортната декларация, както е приета първоначално.
За целите на настоящия параграф последната алинея от член 251, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията ( 32 ) не се прилага.
2. Митническото задължение, установено в параграф 1, се счита, че възниква на мястото, където е приета експортната декларация.
От деня, в който експортният данък се прилага спрямо продуктите, посочени в параграф 1, митническата служба на излизане от митническата територия на Общността уведомява митническата служба, където са извършени митническите формалности относно износа, за датата, на която въпросните продукти действително са напуснали митническата територия на Общността чрез връщане на контролно копие Т5 или фотокопие от него, или чрез изпращане на специално изготвено за целта уведомление.
Документът, изпратен на митническото учреждение, в което са извършени митническите формалности, се попълва от митническото учреждение на излизане, така че в него да се включи едно от вписванията, изброени в приложение I.
3. Ако митническата служба, където са били извършени формалностите по износа, няма задължение за събирането на експортни данъци, тя уведомява на свой ред компетентния национален орган.
Член 5
1. Експортният данък се събира от държавата-членка, на която принадлежи митническата служба, която приема експортната декларация.
2. Когато експортният данък варира според местоназначението:
а) данъкът, който е в сила за местоназначението, посочено в експортната декларация, упомената в член 4, параграф 1, се начислява, а всяка разлика между стойността на този данък и тази на най-високия данък, който е в сила на датата на приемане на експортната декларация, се покрива от гаранция;
б) когато се предоставя такава гаранция, износителят трябва, освен в случаите на непреодолима сила, да предостави доказателство в рамките на 12 месеца от дата на приемане, че продуктът е бил внесен; такова доказателство се предоставя по начина, предвиден в член 18 от Регламент (ЕИО) № 3665/87;
в) когато доказателството, посочено в буква б), не е предоставено в рамките на предписания период, продуктите се смятат, освен в случаите на непреодолима сила, за пристигнали до местоназначението, по отношение на което се начислява най-високата данъчна ставка, а гаранцията се задържа и разглежда като експортен данък;
г) когато доказателството, посочено в буква б), се предостави в рамките на предписания период, гаранцията се освобождава според местоназначението, на което продуктът е пристигнал и пропорционално на количествата, по отношение на които е предоставено такова доказателство; всяка сума от гаранцията, която не е освободена, се задържа и разглежда като експортен данък;
д) когато износителят предостави доказателство в рамките на уточнения в буква б) период,че продуктът е пристигнал до местоназначението, по отношение на което данъкът е по-нисък от този, който се начислява, дължимата сума се коригира, а дадената гаранция се освобождава;
е) гаранцията се състои или от депозит в брой или от гаранция, издадена от институция, която отговаря на критериите, определени от държавата-членка, в която е приета експортната декларация.
3. Когато периодът, посочен в параграф 2, букви б), в) и д), не е бил спазен, въпреки че износителят е положил усилия да получи доказателството навреме, този период може, по искане на износителя, да бъде продължен за такъв срок, какъвто компетентният орган на държавата-членка износител смята за необходим с оглед на обстоятелствата.
Член 6
Когато доказателството, посочено в четвъртата алинея на член 4, параграф 1 и/или доказателството, посочено в член 5, параграф 2, буква б), са предоставени в рамките на шест месеца от изтичането на периода, определен в тези членове, дължимата сума по данъка е:
а) данъкът, който би бил събран, ако упоменатият период е бил спазен;
б) плюс 15 % от разликата между събрания данък и сумата, посочена в буква а).
Член 7
След като депозираната експортна декларация по отношение на продуктите, посочени в член 2, буква а), е била приета, последните вече не се смятат за обхванати от член 9, параграф 2 от Договора и съответно се пренасят в съответствие с член 3, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕИО) № 2726/90 на Съвета ( 33 ).
Член 8
1. Когато продукти, предмет на експортен данък, се пренасят между две държави-членки в съответствие с дял IX от Регламент (ЕИО) № 1214/92 на Комисията ( 34 ), параграфи 2 и 3 също се прилагат.
2. Отправната митническа служба по смисъла на Регламент (ЕИО) № 2726/90 предприема необходимите стъпки, за да гарантира, че експортният данък, посочен в буква в), се събира, когато:
а) документ за вътрешен транзит в Общността, посочващ дадена служба, която принадлежи на държава-членка, като получаваща митническа служба, не съдържа вписването, посочено в член 65 от Регламент (ЕИО) № 1214/92, тъй като съответният продукт не е бил предмет на експортен данък при заверяването на декларация за вътрешен транзит в Общността; и
б) съгласно споразумението между Европейската икономическа общност и държавите от Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ) за общ транзитен режим, този продукт е представен на получаваща митническа служба в страна от ЕАСТ; и
в) експортен данък, въведен след датата, на която е била заверена декларацията за вътрешен транзит в Общността, е бил в сила на датата, на която продуктът е бил представен в получаващата митническа служба.
3. В случай, че износителят убеди компетентния орган, че стоките са напуснали митническата територия на Общността на дата, когато никакъв експортен данък или данък, по-нисък от този, посочен в параграф 2, не е бил прилаган, не се събира данък или, когато е уместно, се събира по-ниският данък.
4. Когато продукти, които подлежат на експортен данък, не се пренасят между две държави-членки в съответствие с дял IX от Регламент (ЕИО) № 1214/92, се прилага член 31 от Регламент (ЕИО) № 3269/92 на Комисията ( 35 ).
Член 9
1. По отношение на продукти, които се пренасят при условията, предвидени в дял IX от Регламент (ЕИО) № 1214/92 или член 31 от Регламент (ЕИО) № 3269/92, се депозира обезпечение, за да се гарантира, че дължимият експортен данък се събира, ако тези продукти не се внесат отново в митническата територия на Общността; това обезпечение се депозира в съответствие с член 68, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1214/92 или по подобен начин, когато се прилага член 31 от Регламент (ЕИО) № 3269/92.
2. Веднага след представянето на доказателство в отправната държава-членка, че продуктите са били внесени отново в митническата територия на Общността, обезпечението се освобождава пропорционално на количествата, за които е предоставено такова доказателство.
Член 10
Когато даден продукт се пласира съгласно една от опростените процедури, предвидени в глава I на дял X от Регламент (ЕИО) № 1214/92 за превоз до отправна гара или за доставяне до получател в митническата територия на Общността, отправната митническа служба не може да разреши никаква промяна на договора за превоз, която би дала възможност превозът да приключи извън упоменатата митническа територия, освен ако не са предприети необходимите стъпки, за да се гарантира, че дължимият експортен данък е начислен. В такива случаи приложимата експортна данъчна ставка е тази, която е в сила на датата, на която експортната декларация за трети страни е приета от отправната митническа служба.
Член 11
1. Когато експортен данък е в сила и продуктите се изнасят отново съгласно втората алинея на член 6, параграф 2 или втората алинея на член 11, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 1430/79 на Съвета ( 36 ), се депозира гаранция, равняваща се на експортния данък.
2. Гаранцията, посочена в параграф 1:
а) се освобождава когато решението относно молба за възстановяване или опрощаване на импортни данъци е положително;
б) се задържа и разглежда като експортен данък, когато:
— решението, упоменато в буква а) е отрицателно, и
— експортният данък не е платен в рамките на 30 дни от деня, в който е издадено уведомлението за плащане.
Член 12
По време на периоди, в които данъчната ставка, приложима за даден продукт, е по-висока от нула, експортните лицензи за този продукт могат да бъдат отменени, а заявленията за такива лицензи оттеглени, по искане на заинтересованата страна, освен в следните случаи:
а) лицензът уточнява сума за възстановяване, фиксирана предварително или определена посредством тръжна процедура;
б) лицензът е бил издаден в отговор на заявление, депозирано в ден, в който налагането на данък е било приложимо, като денят на депозиране на заявлението, се определя в съответствие с член 15 от Регламент (ЕИО) № 3719/88 на Комисията ( 37 );
в) заявлението се отнася до лиценз, попадащ под букви а) или б).
В такива случаи, гаранцията, отнасяща се до лиценза, се освобождава незабавно.
Член 13
1. Регламент (ЕИО) № 645/75 се отменя.
2. Позоваванията на отменения регламент съгласно параграф 1 се считат за позовавания на настоящият регламент.
Позоваванията на членовете на отменения регламент следва да се тълкуват съгласно таблицата за съответствие в ►M4 приложение II ◄ .
Член 14
Настоящият регламент влиза в сила на 1 април 1989 г.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
ПРИЛОЖЕНИЕ I
Вписвания, посочени в член 4а, параграф 2, трета алинея:
|
на български език |
: |
В приложение на член 4а от Регламент (ЕИО) № 120/89 |
|
на испански език |
: |
Aplicación del artículo 4 bis del Reglamento (CEE) no 120/89 |
|
на чешки език |
: |
Použitelnost článku 4a nařízení (EHS) č. 120/89 |
|
на датски език |
: |
Anvendelse af artikel 4a i forordning (EØF) nr. 120/89 |
|
на немски език |
: |
Anwendung von Artikel 4a der Verordnung (EWG) Nr. 120/89 |
|
на естонски език |
: |
Määruse (EMÜ) nr 120/89 artikli 4a kohaldamine |
|
на гръцки език |
: |
Εφαρμоγή τоυ άρθρоυ 4α τоυ καvovισμоύ (ΕΟΚ) αριθ. 120/89 |
|
на английски език |
: |
Application of Article 4a of Regulation (EEC) No 120/89 |
|
на френски език |
: |
Application de l'article 4 bis du règlement (CEE) no 120/89 |
|
на хърватски език |
: |
Primjena članka 4.a Uredbe (EEZ) br. 120/89 |
|
на италиански език |
: |
Applicazione dell'articolo 4 bis del regolamento (CEE) n. 120/89 |
|
на латвийски език |
: |
Regulas (EEK) Nr. 120/89 4.a panta piemērošana |
|
на литовски език |
: |
Reglamento (EEB) Nr. 120/89 4 bis straipsnio taikymas |
|
на унгарски език |
: |
A 120/89/EGK rendelet 4.a cikkének alkalmazása |
|
на малтийски език |
: |
Applikazzjoni ta' l-Artikolu 4 bis tar-regolament (KEE) nru 120/89 |
|
на нидерландски език |
: |
Toepassing van artikel 4 bis van Verordening (EEG) nr. 120/89 |
|
на полски език |
: |
Stosowanie art. 4a rozporządzenia (EWG) nr 120/89 |
|
на португалски език |
: |
Aplicação do artigo 4.o-A do Regulamento (CEE) n.o 120/89 |
|
на румънски език |
: |
Aplicarea articolului 4a din Regulamentul (CEE) nr. 120/89 |
|
на словашки език |
: |
Uplatňovanie článku 4a nariadenia (EHS) č. 120/89 |
|
на словенски език |
: |
Uporaba člena 4 bis Uredbe (EGS) št. 120/89 |
|
на фински език |
: |
Asetuksen (ETY) N:o 120/89 4 a artiklan soveltaminen |
|
на шведски език |
: |
I enlighet med artikel 4a i förordning (EEG) nr 120/89 |
ПРИЛОЖЕНИЕ II
Таблица за съответствие
|
Регламент (ЕИО) № 645/75 |
Настоящия регламент |
|
Член 1 |
Член 1 |
|
Член 2, параграф 1 |
Член 2 |
|
Член 2, параграф 2 |
|
|
Член 2а |
Член 11 |
|
Член 3 |
Член 3 |
|
Член 4 |
Член 4 |
|
Член 5 |
Член 5 |
|
— |
Член 6 |
|
— |
Член 7 |
|
Член 6 |
Член 8, параграф 1 |
|
Член 7 |
Член 9 |
|
Член 8 |
Член 10 |
|
Член 9 |
— |
|
Член 10 |
Член 12 |
|
Член 11 |
Член 13 |
|
Член 12 |
Член 14 |
( 1 ) ОВ L 172, 30.9.1966 г., стр. 3025/66.
( 2 ) ОВ L 197, 26.7.1988 г., стр. 1.
( 3 ) ОВ L 148, 28.6.1968 г., стр. 13.
( 4 ) ОВ L 110, 29.4.1988 г., стр. 27.
( 5 ) ОВ L 231, 14.10.1971 г., стр. 1.
( 6 ) ОВ L 172, 27.6.1974 г., стр. 9.
( 7 ) ОВ L 281, 1.11.1975 г., стр. 1.
( 8 ) ОВ L 197, 26.7.1988 г., стр. 16.
( 9 ) ОВ L 281, 1.11.1975 г., стр. 57.
( 10 ) ОВ L 94, 9.4.1986 г., стр. 6.
( 11 ) ОВ L 281, 1.11.1975 г., стр. 82.
( 12 ) ОВ L 303, 28.11.1977 г., стр. 1.
( 13 ) ОВ L 166, 25.6.1976 г., стр. 1.
( 14 ) ОВ L 197, 26.7.1988 г., стр. 27.
( 15 ) ОВ L 166, 25.6.1976 г., стр. 39.
( 16 ) ОВ L 49, 27.2.1986 г., стр. 1.
( 17 ) ОВ L 198, 26.7.1988 г., стр. 21.
( 18 ) ОВ L 73, 21.3.1977 г., стр. 26.
( 19 ) ОВ L 177, 1.7.1981 г., стр. 4.
( 20 ) ОВ L 201, 27.7.1988 г., стр. 65.
( 21 ) ОВ L 145, 30.5.1986 г., стр. 8.
( 22 ) ОВ L 67, 14.3.1975 г., стр. 16.
( 23 ) ОВ L 351, 12.12.1986 г., стр. 1.
( 24 ) ОВ L 201, 22.7.1987 г., стр. 15.
( 25 ) ОВ L 361, 29.12.1988 г., стр. 2.
( 26 ) ОВ L 107, 22.4.1987 г., стр. 1.
( 27 ) ОВ L 132, 28.5.1988 г., стр. 67.
( 28 ) ОВ L 351, 14.12.1987 г., стр. 1.
( 29 ) ОВ L 105, 23.4.1983 г., стр. 1.
( 30 ) ОВ L 62, 7.3.1980 г., стр. 5.
( 31 ) ОВ L 302, 19.10.1992 г., стр. 1.
( 32 ) ОВ L 253, 11.10.1993 г., стр. 1.
( 33 ) ОВ L 262, 26.9.1990 г., стр. 1.
( 34 ) ОВ L 132, 16.3.1992 г., стр. 1.
( 35 ) ОВ L 326, 12.11.1992 г., стр. 1.
( 36 ) ОВ L 175, 12.7.1979 г., стр. 1.
( 37 ) ОВ L 331, 2.12.1988 г., стр. 1.