This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 01986L0298-20130701
Council Directive of 26 May 1986 on rear-mounted roll-over protection structures of narrow-track wheeled agricultural and forestry tractors (86/298/EEC)
Consolidated text: Директива на Съвета от 26 май 1986 година относно задно монтирани защитни конструкции при преобръщане на селскостопански и горски колесни трактори с тясна колея (86/298/ЕИО)
Директива на Съвета от 26 май 1986 година относно задно монтирани защитни конструкции при преобръщане на селскостопански и горски колесни трактори с тясна колея (86/298/ЕИО)
No longer in force
)
1986L0298 — BG — 01.07.2013 — 008.001
Този документ е средство за документиране и не обвързва институциите
ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА от 26 май 1986 година относно задно монтирани защитни конструкции при преобръщане на селскостопански и горски колесни трактори с тясна колея (ОВ L 186, 8.7.1986, p.26) |
Изменен с
|
|
Официален вестник |
||
No |
page |
date |
||
L 398 |
29 |
30.12.1989 |
||
ДИРЕКТИВА 2000/19/ЕО НА КОМИСИЯТА текст от значение за ЕИП от 13 април 2000 година |
L 94 |
31 |
14.4.2000 |
|
ДИРЕКТИВА 2005/67/ЕО НА КОМИСИЯТА текст от значение за ЕИП от 18 октомври 2005 година |
L 273 |
17 |
19.10.2005 |
|
L 363 |
81 |
20.12.2006 |
||
ДИРЕКТИВА 2010/22/ЕС НА КОМИСИЯТА текст от значение за ЕИП от 15 март 2010 година |
L 91 |
1 |
10.4.2010 |
|
L 158 |
172 |
10.6.2013 |
Изменен с
C 241 |
21 |
29.8.1994 |
||
L 236 |
33 |
23.9.2003 |
ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА
от 26 май 1986 година
относно задно монтирани защитни конструкции при преобръщане на селскостопански и горски колесни трактори с тясна колея
(86/298/ЕИО)
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 100 от него,
като взе предвид предложението на Комисията ( 1 ),
като взе предвид становището на Европейския парламент ( 2 ),
като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет ( 3 ),
като има предвид, че Директива 74/150/ЕИО на Съвета от 4 март 1974 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно типовото одобрение на колесни трактори за селско или горско стопанство ( 4 ), последно изменена с Акта за присъединяване на Испания и Португалия, постановява че необходимите разпоредби за прилагане на процедурата за типово одобрение на ЕИО по отношение на отделните части или характеристики на тракторите ще бъдат уточнени в специални директиви; като има предвид, че разпоредбите относно защитните конструкции при преобръщане и тяхното закрепване към тракторите са определени с Директиви 77/536/ЕИО ( 5 ) и 79/622/ЕИО ( 6 ), последно изменени с Акта за присъединяване на Испания и Португалия; като има предвид, че тези две директиви третират съответно процедурите за динамично и статично изпитване — всяка от които за момента може да се прилага от производителите — и се отнасят за стандартни трактори, т.е. трактори с максимален пътен просвет 1 000 mm, с фиксирана или регулируема колея на една от водещите оси, не по-малка от 1 150 mm и тегло между 1,5 и 4,5 тона за тракторите, които са предмет на директивата за „динамично изпитване“, и не по-малко от 800 килограма за тракторите, които са предмет на директивата за „статично изпитване“;
като има предвид, че тракторите, които са предмет на настоящата директива, имат максимален пътен просвет 600 mm, минимална колея на двете оси по-тясна от 1 150 mm и маса по-голяма от 600 килограма; като има предвид, че защитните конструкции при преобръщане на тракторите, които се използват за специфични дейности, могат да бъдат обект на специфично изискване или изисквания, различни от предвидените в Директиви 77/536/ЕИО и 79/622/ЕИО;
като има предвид, че техническите изисквания, които такива трактори с „тясна колея“ трябва да удовлетворяват съгласно националните законодателства, наред с другото се отнасят и за защитните конструкции при преобръщане и тяхното закрепване към тракторите; като има предвид, че тези изисквания са различни в различните държави-членки; като има предвид, че поради това е необходимо всички държави-членки да приемат еднакви изисквания или в допълнение, или вместо на съществуващите при тях правила, по-специално за да може процедурата за типово одобрение на ЕИО, която е предмет на Директива 74/150/ЕИО на Съвета, да се въведе за всички типове трактори;
като има предвид, че настоящата директива обхваща задно монтираните защитни конструкции при преобръщане от типа арка, рама или кабина със защитена зона, чиято горна граница се намира на 900 mm над еталонната точка на седалката, с оглед осигуряване на достатъчно голямо свободно пространство за предпазване на водача; като има предвид, че по отношение на защитните конструкции с две разположени в пространството пред водача колони ще се приеме друга специална директива;
като има предвид, че наличието на хармонизирана процедура за типово одобрение за компонент по отношение на защитните конструкции при преобръщане и тяхното закрепване към тракторите предоставя на всяка държава-членка възможност да проверява съответствието с общите изисквания за конструкция и изпитване и да информира останалите държави-членки за констатациите чрез изпращане на копия от сертификатите за типово одобрение за компонент, които са изготвени за всеки тип защитни конструкции при преобръщане и тяхното закрепване към трактора; като има предвид, че нанасянето на знак за типово одобрение на ЕИО за компонент върху всички конструкции, които са изработени в съответствие с одобрения тип, премахва необходимостта от технически проверки на тези конструкции в останалите държави-членки; като има предвид, че на по-късен етап ще се определят общи изисквания за останалите елементи и характеристики на защитните конструкции при преобръщане, по-специално за устройствата за предотвратяване на многократно търкаляне при преобръщане на трактора и за предпазване на превозваните в трактора лица;
като има предвид, че основното предназначение на хармонизираните изисквания е да се гарантира безопасността по пътищата и по време на работа из цялата територия на Общността; като има предвид, че поради тази причина е необходимо да се въведе задължение тракторите, които са предмет на настоящата директива, да са оборудвани със защитни конструкции при преобръщане;
като има предвид, че сближаването на националните законодателства относно тези трактори предполага взаимно признаване от държавите-членки на извършваните от всяка от тях проверки въз основа на общи изисквания,
ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:
Член 1
Настоящата директива се прилага за определените в член 1 от Директива 74/150/ЕИО трактори, които притежават следните характеристики:
— пътен просвет не повече от 600 mm, измерен под най-ниските точки от предната или задната ос, като се предвижда допуск за диференциала,
— фиксирана или регулируема минимална колесна ширина, по-малка от 1 150 mm при осите, които са оборудвани с най-широките гуми; тъй като оста, която е оборудвана с най-широките гуми се приема, че е регулирана на максимална ширина от 1 150 mm, другата ос трябва да може да се регулира по такъв начин, така че проекцията на външните ръбове на най-тесните гуми да не надвишава тази на външните ръбове на гумите, поставени върху оста с най-широките гуми. Когато и двете оси са оборудвани с колела и гуми с еднакъв размер, фиксираната или регулируемата ширина на двете оси трябва да бъде по-малка от 1 150 mm,
— маса, по-голяма от 600 килограма и съответстваща на теглото на трактора без товар, съгласно определението в точка 2.4 от приложение I към Директива 74/150/ЕИО, включително защитната конструкция при преобръщане, монтирана в съответствие с настоящата директива, и гумите с най-големия препоръчван от производителя размер.
Член 2
1. Всяка държава-членка издава типово одобрение на ЕИО за компонент за всеки тип защитни конструкции при преобръщане и нейното закрепване към трактора, ако същите удовлетворяват изискванията по отношение на изработката и на изпитванията, съдържащи се в приложения I—IV.
2. Държавата-членка, издала типово одобрение на ЕИО за компонент, предприема необходимите мерки за контрол, доколкото това е необходимо, и ако се налага, в сътрудничество с компетентните органи в останалите държави-членки, върху съответствието на произвежданите модели с одобрения тип. Този контрол се ограничава до извършването на случайни проверки.
Член 3
За всеки тип защитни конструкции при преобръщане и тяхното закрепване към трактора, одобрени в съответствие с член 2, държавите-членки предоставят на производителя на трактора или на защитната конструкция при преобръщане, или на негов упълномощен представител знак за типово одобрение на ЕИО за компонент, съответстващ на показания в приложение VI образец.
Държавите-членки предприемат всички подходящи мерки, за да предотвратят използването на знаци, които могат да доведат до объркване между защитните конструкции при преобръщане, които са били типово одобрени като компоненти по смисъла на член 2, и други устройства.
Член 4
1. Никоя държава-членка не може да забранява пускането на пазара на защитни конструкции при преобръщане или тяхното закрепване към тракторите на основания, свързани с тяхната конструкция, ако върху същите е нанесен знакcj за типово одобрение на ЕИО за компонент.
2. Независимо от това дадена държава-членка може да забрани пускането на пазара на защитни конструкции при преобръщане с нанесен върху тях знак за типово одобрение на ЕИО за компонент, ако същите показват системно несъответствие с одобрения тип.
Въпросната държава-членка информира незабавно останалите държави-членки и Комисията за предприетите мерки, като посочва мотивите за решението си.
Член 5
В срок до един месец компетентните органи на всяка държава-членка изпращат до компетентните органи на останалите държави-членки копие от сертификатите за типово одобрение на ЕИО за компонент, образец на който се съдържа образец в приложение VII, съставени по отношение на всеки тип защитни конструкции при преобръщане, които държавите-членки одобряват или отказват да одобрят.
Член 6
1. Ако държавата-членка, издала типово одобрение на ЕИО за компонент, констатира че някои от защитните конструкции при преобръщане и тяхното закрепване към тракторите, с нанесен върху тях един и същ знак за типово одобрение на ЕИО за компонент, не съответстват на одобрения от нея тип, тя предприема необходимите мерки, за да осигури привеждането на произвежданите модели в съответствие с одобрения тип. Компетентните органи на въпросната държава уведомяват компетентните органи на останалите държави-членки за предприетите мерки, които могат при необходимост, когато е налице сериозно и повтарящо се несъответствие, да прераснат в отнемане на типовото одобрение на ЕИО за компонент. Посочените органи предприемат същите мерки, ако бъдат информирани от компетентните органи на друга държава-членка за подобно несъответствие с одобрения тип.
2. В срок от един месец компетентните органи на държавите-членки взаимно се информират за всяко отнемане на типово одобрение на ЕИО за компонент и основанията за всяка подобна мярка.
Член 7
Всяко решение за отказ да се издаде или отнемане на типово одобрение на ЕИО за компонент по отношение на защитни конструкции срещу преобръщане и тяхното закрепване към тракторите, или за забрана за пускане на пазара или в употреба, съдържа подробно изложение на мотивите, върху които то се основава. Това решение се нотифицира на заинтересованата страна, като се указват същевременно и за средствата за правна защита, с които тя разполага по силата на действащото законодателство в държавите-членки и за сроковете, в които тези средства за правна защита може да упражнят.
Член 8
Никоя държава-членка не може да отказва да издава типово одобрение на ЕИО или национално типово одобрение за трактор на основания за защитни конструкции при преобръщане или тяхното закрепване към тракторите, ако върху същите е нанесен знакът за типово одобрение на ЕИО за компонент и ако са спазени изискванията на приложение VIII.
Член 9
Никоя държава-членка не може да отказва или забранява продажбата, регистрацията, въвеждането в употреба или употребата на трактори на основания, свързани със защитните конструкции при преобръщане или тяхното закрепване към тракторите, ако те са обозначени със знака за типово одобрение на ЕИО за компонент и ако са спазени определените в приложение VIII изисквания.
Член 10
Настоящата директива не засяга правото на държавите-членки да определят — при надлежно съответствие с Договора — изисквания, които те считат за необходими, за да се гарантира защитата на работниците при употреба на въпросните трактори, при условие че това не означава промяна на защитните конструкции при преобръщане по непредвиден в настоящата директива начин.
Член 11
1. Във връзка с типовото одобрение на ЕИО всеки трактор, за който се отнасят разпоредбите на член 1, трябва да е оборудван със защитна конструкция при преобръщане.
2. Когато защитната конструкция не е от типа с две монтирани в пространството пред седалката на водача колони, посочената в параграф 1 конструкция трябва да отговаря на изискванията, предвидени в приложение I до IV към настоящата директива или към Директиви 77/536/ЕИО или 79/622/ЕИО.
Член 12
Измененията, необходими за привеждане на изискванията на приложенията към настоящата директива в съответствие с техническия прогрес, се приемат съгласно процедурата по член 13 от Директива 74/150/ЕИО.
Член 13
В срок до осемнадесет месеца от датата на нотифицирането на настоящата директива Съветът, по предложение на Комисията, въз основа на разпоредбите на Договора, приема директива за допълнение на настоящата директива с разпоредби за въвеждане на допълнителни изпитвания на удар в процедурата за динамично изпитване.
Член 14
1. Държавите-членки въвеждат в сила разпоредбите, необходими за да се съобразят с настоящата директива в срок до двадесет и четири месеца от датата на нотифицирането ѝ ( 7 ). Те незабавно информират Комисията за това.
2. Държавите-членки съобщават Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.
Член 15
Адресати на настоящата директива са държавите-членки.
СПИСЪК НА ПРИЛОЖЕНИЯТА
ПРИЛОЖЕНИЕ I |
Условия за типово одобрение на ЕИО за компонент |
||
ПРИЛОЖЕНИЕ II |
Условия за изпитване за якостните качества на защитните конструкции и тяхното закрепване към тракторите |
||
ПРИЛОЖЕНИЕ III |
Изпитвателни процедури |
||
|
|||
|
|||
ПРИЛОЖЕНИЕ IV |
Фигури |
||
ПРИЛОЖЕНИЕ V |
Образец на протокола от изпитването за типово одобрение на ЕИО за компонент за защитна конструкция по отношение на техните якостни качества и на якостните качества на закрепването ѝ към трактора |
||
ПРИЛОЖЕНИЕ VI |
Маркиране |
||
ПРИЛОЖЕНИЕ VII |
Образец на сертификат за типово одобрение на ЕИО за компонент |
||
ПРИЛОЖЕНИЕ VIII |
Условия за типово одобрение на ЕИО |
||
ПРИЛОЖЕНИЕ IX |
Приложение към сертификата за типово одобрение на ЕИО за тип трактори по отношение на якостните качества на защитните конструкции и якостните качества на закрепването им към трактора |
ПРИЛОЖЕНИЕ I
УСЛОВИЯ ЗА ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ НА ЕИО ЗА КОМПОНЕНТ
1. |
Прилагат се определенията и изискванията по Код 7 ( 8 ), точка 1 от Решение C(2008) 128 на ОИСР от октомври 2008 г., с изключение на точка 1.1 (Селскостопански и горски трактори), които гласят, както следва: „1. Определения
|
2. |
ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ
|
3. |
ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ НА ЕИО ЗА КОМПОНЕНТ
|
4. |
МАРКИРОВКИ
|
ПРИЛОЖЕНИЕ II
Технически изисквания
Техническите изисквания за типовото одобрение на ЕО на задно монтирани защитни конструкции при преобръщане на селскостопански или горски колесни трактори с тясна колея са тези, които са определени в Код 7, точка 3 от Решение C(2008) 128 на ОИСР от октомври 2008 г., с изключение на точки 3.1.4 (Протокол от изпитване), 3.3.1. (Административно разширение на обхвата), 3.4 (Етикетиране) и 3.6 (Здравина на закрепване на предпазните колани), които гласят, както следва:
„3. ПРАВИЛА И ИЗИСКВАНИЯ
3.1 Условия за изпитване на якост на защитни конструкции и тяхното закрепване към тракторите
3.1.1 Общи изисквания
3.1.1.1
Изпитванията с помощта на специални съоръжения имат предназначението да симулират натоварванията, наложени на защитната конструкция при преобръщане на трактора. Тези изпитвания дават възможност за извършване на наблюдения върху якостните качества на защитната конструкция и скобите за закрепването ѝ към трактора, както и върху всяка част от трактора, предаваща натоварването по време на изпитването.
3.1.1.2
Изпитването може да бъде извършено по процедурата за динамично изпитване или по процедурата за статично изпитване. Двата метода се считат за равностойни.
3.1.1.3
3.1.1.3.1 Защитната конструкция трябва да съответства на характеристиките на серийното производство. Тя се закрепва в съответствие с препоръките на производителя към един от тракторите, за които е конструирана.
Забележка: при статично изпитване на якост не се изисква комплектуван трактор; същевременно защитната конструкция и частите на трактора, към които тя се закрепва, представляват действащо съоръжение, наричано по-долу „монтажен възел“.
3.1.1.3.2 Както при статичното, така и при динамичното изпитване комплектуваният трактор (или монтажният възел) трябва да бъде оборудван с всички серийно произвеждани компоненти, които могат да повлияят на якостните качества на защитната конструкция или които могат да са необходими за изпитването на якост.
Компоненти, които могат да създадат опасност в свободната зона, също трябва да се монтират на трактора (или на монтажния възел), така че да могат да се проверят и да се установи дали са изпълнени условията за приемане по 3.1.3. Всички компоненти на трактора или защитната конструкция, включително средствата за защита от метеорологичните фактори, трябва да бъдат доставени или описани в чертежи.
3.1.1.3.3 При изпитванията на якост всички панели и демонтируеми неструктурни компоненти трябва да бъдат демонтирани, така че да не могат да допринасят за подобряване на якостните качества на защитната конструкция.
3.1.1.3.4 Широчината на колеята трябва да бъде регулирана, така че доколкото е възможно, защитната конструкция да не бъде подкрепяна от гумите по време на изпитванията на якост. Ако изпитванията се извършват в съответствие с процедурата за статично изпитване, колелата могат да бъдат свалени.
3.1.1.4
Базовата маса М, използвана във формулите за пресмятане на височината на падане на блока на махалото, енергиите на натоварване и смачкващите сили, трябва да е най-малко равна на масата на трактора без допълнително оборудване, но с охладителна течност, масла, гориво, инструменти и защитната конструкция. Не са включени допълнителни предни или задни тежести, баласт в гумите, монтирани приспособления или оборудване или каквито и да са специални компоненти.
3.1.2 Изпитвания
3.1.2.1
Последователността на изпитванията, без да се засягат допълнителните изпитвания, посочени в раздели 3.2.1.1.6, 3.2.1.1.7, 3.2.2.1.6 и 3.2.2.1.7, е:
1. Удар (динамично изпитване) или натоварване (статично изпитване) по задната част на конструкцията (вж. 3.2.1.1.1 и 3.2.2.1.1).
2. Изпитване на смачкване на задната част (динамично или статично изпитване) (вж. 3.2.1.1.4 и 3.2.2.1.4).
3. Удар (динамично изпитване) или натоварване (статично изпитване) по предната част на конструкцията (вж. 3.2.1.1.2 и 3.2.2.1.2).
4. Удар (динамично изпитване) или натоварване (статично изпитване) по страната на конструкцията (вж. 3.2.1.1.3 и 3.2.2.1.3).
5. Смачкване на предната част на конструкцията (динамично или статично изпитване) (вж. 3.2.1.1.5 и 3.2.2.1.5).
3.1.2.2
3.1.2.2.1 Ако по време на изпитването някоя част от трактора или фиксиращото оборудване се счупи или премести, изпитването се започва отначало.
3.1.2.2.2 По време на изпитванията не се позволява поправяне или регулиране на трактора или защитната конструкция.
3.1.2.2.3 По време на изпитванията скоростната кутия е в неутрално положение, а спирачната система не е задействана.
3.1.2.2.4 Ако тракторът е оборудван със система за окачване на шасито към колелата, тя се блокира по време на изпитванията.
3.1.2.2.5 Страната, избрана за прилагане на първия удар (динамично изпитване) или първото натоварване (статично изпитване) по задната част на конструкцията, е тази, която по мнението на органа, оправомощен да извърши изпитването, ще доведе до прилагане на серия от удари или натоварвания при най-неблагоприятни за конструкцията условия. Страничният удар или натоварване и задният удар или натоварване се прилагат от двете страни на надлъжната равнина на симетрия на защитната конструкция. Предният удар или натоварване се прилага от същата страна на надлъжната равнина на симетрия на защитната конструкция, където е приложен страничният удар или натоварване.
3.1.3 Условия за приемане
3.1.3.1 Счита се, че защитната конструкция отговаря на якостните изисквания, ако са изпълнени следните условия:
3.1.3.1.1 след всяко изпитване по процедурата за динамични изпитвания защитната конструкция няма скъсвания или пукнатини по смисъла на определението им в 3.2.1.2.1. Ако по време на динамичното изпитване се появят съществени скъсвания или пукнатини, трябва да се извърши допълнително изпитване на удар или смачкване, така както са определени в 3.2.1.1.6 или 3.2.1.1.7, веднага след изпитването, причинило появата на тези скъсвания или пукнатини;
3.1.3.1.2 при статично изпитване в точката на достигане на изискваната енергия при всяко предписано хоризонтално натоварване или при изпитването с претоварване силата трябва да е по-голяма от 0,8 F;
3.1.3.1.3 ако по време на статично изпитване се появят пукнатини или скъсвания в резултат на прилагане на смачкващата сила, трябва да се извърши допълнително изпитване на смачкване, така както е определено в 3.2.2.1.7, веднага след изпитването на смачкване, причинило появата на тези пукнатини или скъсвания;
3.1.3.1.4 по време на изпитванията, различни от изпитвания с претоварване, никаква част от защитната конструкция не трябва да навлиза в свободната зона, така както е определена в 1.6 от приложение I;
3.1.3.1.5 по време на изпитванията, различни от изпитването с претоварване, всички части на свободната зона са обезопасени от защитната конструкция в съответствие с 3.2.1.2.2 и 3.2.2.2.2;
3.1.3.1.6 по време на изпитванията защитната конструкция не трябва да налага каквито и да са ограничения на конструкцията на седалката.
3.1.3.1.7 еластичната деформация, измерена съгласно 3.2.1.2.3 и 3.2.2.2.3, е по-малка от 250 mm.
3.1.3.2 Не трябва да има принадлежности, представляващи опасност за водача. Не трябва да има издадени части или принадлежности, които могат да наранят водача при преобръщане на трактора, или каквито и да са принадлежности или части, които могат да го хванат „като в капан“ (например за крака или стъпалото), като резултат от деформация на конструкцията.
3.1.4 |
[Неприложимо] |
3.1.5 |
Апаратура и оборудване за динамични изпитвания
3.1.5.1 3.1.5.1.1 Блокът, действащ като махало, трябва да бъде окачен на две вериги или телени въжета към точки на окачване, намиращи се на не по-малко от 6 m над опорната повърхност. Трябва да бъдат предвидени средства за независимо регулиране на височината на окачване на блока и ъгъла между блока и окачващите вериги или телени въжета. 3.1.5.1.2 Масата на блока на махалото трябва да е 2 000 ± 20 kg без масата на веригите или телените въжета, която от своя страна не трябва да надвишава 100 kg. Дължината на страните на ударната повърхност трябва да е 680 ± 20 mm (вж. фигура 7.3). Блокът трябва да бъде запълнен по такъв начин, че положението на центъра му на тежестта да е непроменливо и да съвпада с геометричния център на паралелепипеда. 3.1.5.1.3 Паралелепипедът трябва да се свърже към система, която да го издърпва назад чрез устройство за мигновено освобождаване, което е така конструирано и разположено, че блокът на махалото да бъде освобождаван, без да се предизвиква трептене на паралелепипеда около хоризонталната му ос, перпендикулярна на равнината на люлеене на махалото. 3.1.5.2 Точките на окачване на махалото трябва да бъдат закрепени стабилно, така че преместването им в каквото и да е направление да не надвишава 1 % от височината на падане. 3.1.5.3 3.1.5.3.1 Закрепващи профили с нужната широчина на колеята и покриващи необходимата площ за закрепване на трактора във всички посочени случаи (вж. фигури 7.4, 7.5 и 7.6) трябва да бъдат неподвижно свързани към недеформируема основа под махалото. 3.1.5.3.2 Тракторът се закрепва към профилите чрез телено въже с кръгли снопове, с влакнеста сърцевина и с конструкция 6 × 19 в съответствие с ISO 2408:2004 и номинален диаметър 13 mm. Металните снопове трябва да са с гранично напрежение на якост 1 770 МРа. 3.1.5.3.3 Централният шарнир на шарнирен трактор се подпира и закрепва, както е подходящо за всички изпитвания. При изпитването на страничен удар шарнирът се подпира и от противоположната страна на удара. Не е необходимо предните и задните колела да бъдат в една линия, ако това улеснява закрепването на телените въжета по подходящия начин. 3.1.5.4 3.1.5.4.1 За подпора за колелата по време на изпитванията на удар се използва греда от меко дърво с квадратно сечение със страна 150 mm (вж. фигури 7.4, 7.5 и 7.6). 3.1.5.4.2 По време на изпитванията на страничен удар греда от меко дърво се закрепва към пода, за да подпира джантата на колелото от страната, срещуположна на удара (вж. фигура 7.6). 3.1.5.5 3.1.5.5.1 При шарнирните трактори трябва да бъдат използвани допълнителни подпори и закрепвания. Тяхното предназначение е да гарантират, че секцията на трактора, към която е монтирана защитната конструкция, е така стабилно закрепена, както в случая на нешарнирен трактор. 3.1.5.5.2 Допълнителни специфични подробности за изпитванията на удар и смачкване са дадени в раздел 3.2.1.1. 3.1.5.6 3.1.5.6.1 Гумите на трактора не се баластират с течен баласт и се напомпват до налягания, предписани от производителя за работа в полето. 3.1.5.6.2 Закрепванията във всеки отделен случай се опъват, така че гумите да получат деформация, равна на 12 % от височината на стената на гумата (разстоянието между опорната повърхност и най-ниската точка на джантата) преди обтягането. 3.1.5.7 Съоръжението, показано на фигура 7.7, трябва да е в състояние да упражнява сила, насочена надолу, върху защитната конструкция чрез недеформируема греда с приблизителна широчина 250 mm, свързана чрез шарнири с механизма, прилагащ натоварването. За да не понасят гумите на трактора смачкващата сила, са предвидени подходящи опорни стойки за мостовете. 3.1.5.8 Необходима е следната апаратура за измерване: 3.1.5.8.1 устройство за измерване на еластичната деформация (разликата между максималната моментна деформация и остатъчната деформация, вж. фигура 7.8); 3.1.5.8.2 устройство за проверка дали защитната конструкция е навлязла в свободната зона и дали зоната е останала защитена от защитната конструкция по време на изпитванията (вж. раздел 3.2.2.2.2). |
3.1.6 |
Апаратура и оборудване за статичните изпитвания
3.1.6.1 3.1.6.1.1 Съоръжението за статично изпитване трябва да бъде така конструирано, че да позволява да бъде прилагано натоварване върху защитната конструкция. 3.1.6.1.2 Трябва да се вземат мерки натоварването да бъде равномерно разпределено, обикновено по направлението на натоварване и по дължината на фланец с дължина, кратна на 50 и между 250 mm и 700 mm. Твърдата греда е с височина на лицевата си част 150 mm. Ръбовете на гредата, които са в контакт със защитната конструкция, имат закръгление с максимален радиус 50 mm. 3.1.6.1.3 Опорната пета на натоварващото устройство трябва да може да се регулира на какъвто и да е ъгъл по отношение на направлението на натоварването с цел да е възможно да се следва всяка ъглова вариация на повърхността, понасяща натоварването в процеса на деформация на защитната конструкция. 3.1.6.1.4 Направление на силата (отклонение от хоризонталата и вертикалата): — при започване на изпитването и нулево натоварване: ± 2°; — по време на изпитването с натоварване: 10° над и 20° под хоризонталата. Тези отклонения трябва да са сведени до минимум. 3.1.6.1.5 Скоростта на деформация трябва да е достатъчно ниска и по-малка от 5 mm/s, така че във всеки момент натоварването да може да бъде разглеждано като статично. 3.1.6.2 3.1.6.2.1 За определяне на енергията, погълната от конструкцията, се построява зависимостта на силата от деформацията. Не е необходимо силата и деформацията да се измерват в точката на прилагане на натоварването върху конструкцията; те обаче се измерват едновременно и в едно направление. 3.1.6.2.2 Началната точка за измерване на деформацията се избира, така че да се отчита само енергията, погълната от конструкцията и/или от деформацията на някои части на трактора. Енергията, погълната от деформацията и/или плъзгането на закрепването, трябва да се пренебрегва. 3.1.6.3 3.1.6.3.1 Закрепващи профили с необходимата широчина на колеята и покриващи необходимата площ за закрепване на трактора във всички илюстрирани случаи трябва да бъдат неподвижно свързвани към недеформируема основа до съоръжението за изпитване. 3.1.6.3.2 Тракторът трябва да бъде закрепен към профилите с всички подходящи средства (плочи, клинове, телени въжета, подемни приспособления и др.), така че да не може да се премества по време на изпитванията. Това изискване се контролира по време на изпитванията чрез обикновени средства за измерване на линейни размери. Ако тракторът се премести, цялото изпитване се повтаря отначало, освен в случая, при който системата за измерване на деформацията, необходима за построяване на зависимостта сила-деформация, е свързана към трактора. 3.1.6.4 Съоръжението, показано на фигура 7.7, трябва да е в състояние да упражнява сила, насочена надолу, върху защитната конструкция чрез твърда греда с приблизителна широчина 250 mm, свързана чрез сферични шарнири с механизма, прилагащ натоварването. За да не понасят гумите на трактора смачкващата сила, трябва да бъдат предвидени подходящи опорни стойки за мостовете. 3.1.6.5 Необходими са следните устройства за измерване: 3.1.6.5.1 устройство за измерване на еластичната деформация (разликата между максималната моментна деформация и остатъчната деформация, вж. фигура 7.8); 3.1.6.5.2 устройство за проверка дали защитната конструкция е навлязла в свободната зона и дали зоната е останала защитена от защитната конструкция по време на изпитванията (раздел 3.3.2.2.2). |
3.2 Процедури за изпитване
3.2.1 Динамично изпитване
3.2.1.1
3.2.1.1.1
3.2.1.1.1.1 Тракторът се разполага по отношение на блока на махалото, така че блокът да удари защитната конструкция, когато ударната повърхност на блока и окачващите вериги или телените въжета сключват ъгъл с вертикалната равнина А, равен на М/100 и максимум 20°, освен ако по време на деформирането защитната конструкция в точката на контакт образува по-голям ъгъл към вертикалата. В този случай ударната повърхност на блока се регулира с помощта на допълнително окачване, така че да бъде успоредна на защитната конструкция в точката на удара в момента на максимална деформация, като окачващите вериги или телените въжета остават под определения по-горе ъгъл.
Височината на окачване на блока се регулира и се вземат необходимите мерки, за да се предотврати завъртането на блока около точката на нанасяне на удара.
Точката на нанасяне на удара се намира в тази част на защитната конструкция, която би ударила земята първа при обръщане назад, като обикновено това е горният ръб. Позицията на центъра на тежестта на блока се намира на разстояние 1/6 от широчината на горната част на защитната конструкция по посока навътре от вертикална равнина, успоредна на равнината на симетрия на трактора и докосваща най-външната точка на горната част на защитната конструкция.
Ако конструкцията е изкривена или изпъкнала в тази точка, трябва да бъдат добавени клинове, позволяващи прилагането на удара, без това да води до уякчаване на конструкцията.
3.2.1.1.1.2 Тракторът трябва да бъде закрепен към опорната повърхност чрез четири телени въжета, по едно на всеки край на двата моста, поставени, както е посочено на фигура 7.4. Разстоянието между предните и задните точки на закрепване трябва да бъде такова, че телените въжета да сключват ъгъл с опорната повърхност, по-малък от 30°. Освен това задните закрепвания трябва да бъдат поставени, така че точката на пресичане на двете телени въжета да се намира във вертикалната равнина, в която лежи траекторията на центъра на тежестта на блока на махалото.
Телените въжета трябва да бъдат обтегнати, така че гумите да получат деформирането, посочено в 3.1.5.6.2. При обтегнати телени въжета плътно пред задните колела се поставя заклинваща греда и се закрепва към опорната повърхност.
3.2.1.1.1.3 В случай че тракторът е от шарнирен тип, шарнирът допълнително се подпира чрез дървен блок със страна на квадратното сечение най-малко 100 mm и стабилно се закрепва към опорната повърхност.
3.2.1.1.1.4 Блокът на махалото се изтегля назад, така че височината на центъра му на тежестта над точката на нанасяне на удара да бъде равна на тази, която е получена по една от следните две формули:
H = 2,165 × 10-8 ML2
или
H = 5,73 × 10-2 I
След това блокът на махалото се освобождава и удря защитната конструкция.
3.2.1.1.1.5 За трактори с реверсируемо положение на водача (реверсируема седалка и кормилно колело) височината е по-голямата стойност, изчислена по една от формулите по-горе или чрез:
H = 25 + 0,07 M
за трактори с базова маса, по-малка от 2 000 kg;
H = 125 + 0,02 M
за трактори с базова маса, по-голяма от 2 000 kg.
3.2.1.1.2
3.2.1.1.2.1 Тракторът се разполага по отношение на блока на махалото, така че блокът да удари защитната конструкция, когато ударната повърхност на блока и окачващите вериги или телените въжета сключват ъгъл с вертикалната равнина А, равен на М/100 и максимум 20°, освен ако по време на деформирането защитната конструкция в точката на контакт образува по-голям ъгъл към вертикалата. В този случай ударната повърхност на блока се регулира с помощта на допълнително окачване, така че да бъде успоредна на защитната конструкция в точката на удара в момента на максимална деформация, като окачващите вериги или телените въжета остават под определения по-горе ъгъл.
Височината на окачване на блока на махалото се регулира и се вземат необходимите мерки, за да се предотврати завъртането на блока около точката на нанасяне на удара.
Точката на нанасяне на удара се намира в тази част на защитната конструкция, която би ударила земята първа при обръщане на трактора настрани при движението му напред, като обикновено това е горният ръб. Позицията на центъра на тежестта на блока се намира на 1/6 от широчината на горната част на защитната конструкция по посока навътре от вертикална равнина, успоредна на равнината на симетрия на трактора и докосваща най-външната точка на горната част на защитната конструкция.
Ако конструкцията е изкривена или изпъкнала в тази точка, трябва да бъдат добавени клинове, позволяващи прилагането на удара, без това да води до уякчаване на конструкцията.
3.2.1.1.2.2 Тракторът трябва да бъде закрепен към опорната повърхност чрез четири телени въжета, по едно на всеки край на двата моста, поставени, както е посочено на фигура 7.5. Разстоянието между предните и задните точки на закрепване трябва да бъде такова, че телените въжета да сключват ъгъл с опорната повърхност, по-малък от 30°. Освен това задните закрепвания трябва да бъдат поставени, така че точката на пресичане на двете телени въжета да се намира във вертикалната равнина, в която лежи траекторията на центъра на тежестта на блока на махалото.
Телените въжета трябва да бъдат обтегнати, така че гумите да получат деформирането, посочено в 3.1.5.6.2. При обтегнати телени въжета плътно зад задните колела се поставя заклинваща греда и се закрепва към опорната повърхност.
3.2.1.1.2.3 В случай че тракторът е от шарнирен тип, шарнирът допълнително се подпира чрез дървен блок със страна на квадратното сечение най-малко 100 mm и стабилно се закрепва към опорната повърхност.
3.2.1.1.2.4 Блокът на махалото се изтегля назад, така че височината на центъра му на тежестта над точката на нанасяне на удара да бъде равна на тази, която е получена по една от следните две формули, избрана въз основа на базовата маса на монтажния възел, подложен на изпитванията:
H = 25 + 0,07 M
за трактори с базова маса, по-малка от 2 000 kg;
H = 125 + 0,02 M
за трактори с базова маса, по-голяма от 2 000 kg.
След това блокът на махалото се освобождава и удря защитната конструкция.
3.2.1.1.2.5 За трактори с реверсируемо положение на водача (реверсируема седалка и кормилно колело):
— ако защитната конструкция е заден двуколонен ролбар, се прилага формулата по-горе;
— за други видове защитни конструкции височината е по-голямата стойност, изчислена по горепосочената формула и по избраната от следните формули:
— H = 2,165 × 10-8 ML2
— или
— H = 5,73 × 10-2 I
След това блокът на махалото се освобождава и удря защитната конструкция.
3.2.1.1.3
3.2.1.1.3.1 Тракторът се разполага по отношение на блока на махалото, така че блокът да удари защитната конструкция, когато ударната повърхност на блока и окачващите вериги или телените въжета са вертикални, освен ако по време на деформацията защитната конструкция в точката на нанасяне на удара образува ъгъл към вертикалата, по-малък от 20°. В този случай ударната повърхност на блока се регулира чрез допълнително окачване, така че да бъде успоредна на защитната конструкция в точката на нанасяне на удара в момента на максимална деформация, като окачващите вериги или телените въжета остават вертикални в момента на удара.
3.2.1.1.3.2 Височината на окачване на блока на махалото се регулира и се вземат необходимите мерки, за да се предотврати завъртането на блока около точката на нанасяне на удара.
3.2.1.1.3.3 Точката на нанасяне на удара се намира в тази част на защитната конструкция, която би ударила земята първа при странично обръщане, като обикновено това е горният ръб. Освен ако е сигурно, че друга част от този ръб първа би ударила земята, точката на нанасяне на удара трябва да е в равнината, перпендикулярна на равнината на симетрия и минаваща на 60 mm пред базовата точка на седалката, като седалката е поставена в средното си положение по отношение на надлъжната си регулировка.
3.2.1.1.3.4 При трактори с реверсируемо положение на водача (реверсируема седалка и кормилно колело) точката на нанасяне на удара е в равнината, перпендикулярна на равнината на симетрия и минаваща през средата на линията, която свързва двете базови точки на седалката, определени от двете различни положения на седалката. При защитни конструкции, състоящи се от две колони, ударът се локализира върху едната.
3.2.1.1.3.5 Колелата на трактора от страната, по която се нанася ударът, трябва да бъдат закрепени към опорната повърхност чрез телени въжета, минаващи над съответните краища на предния и задния мост. Телените въжета трябва да бъдат обтегнати до получаване на деформации на гумите съобразно 3.1.5.6.2.
При обтегнати въжета се поставя заклинваща греда на опорната повърхност, плътно притисната към гумите, от страната, противоположна на нанасянето на удара, и фиксирана към опорната повърхност. Може да се наложи да се използват две греди или клинове, ако външните страни на предните и задните гуми не лежат в една и съща вертикална равнина. След това се поставя подпора съгласно фигура 7.6 срещу джантата на най-тежко натовареното колело, срещуположно на точката на нанасяне на удара, притисната плътно към джантата и след това фиксирана в основата ѝ. Дължината на подпората е такава, че след поставянето ѝ срещу джантата да образува ъгъл 30° ± 3° с опорната повърхност. Допълнително дебелината ѝ, ако е възможно, е между 20 и 25 пъти по-малка от дължината ѝ и от 2 до 3 пъти по-малка от широчината ѝ. Подпорите са заострени в двата си края, както е показано в детайлите на фигура 7.6.
3.2.1.1.3.6 Ако тракторът е от шарнирен тип, шарнирът допълнително се подпира чрез дървен блок със страна на квадратното сечение най-малко 100 mm и е странично подпрян чрез средство, подобно на подпората, притисната към задното колело, както е посочено в 3.2.1.1.3.2. След това шарнирът се закрепва стабилно към опорната повърхност.
3.2.1.1.3.7 Блокът на махалото се изтегля назад, така че височината на центъра му на тежестта над точката на нанасяне на удара да бъде равна на тази, която е получена по една от следните две формули, избрана въз основа на базовата маса на монтажния възел, подложен на изпитванията:
H = 25 + 0,20 M
за трактори с базова маса, по-малка от 2 000 kg;
H = 125 + 0,15 M
за трактори с базова маса, по-голяма от 2 000 kg.
3.2.1.1.3.8 За трактори с реверсируемо положение на водача (реверсируема седалка и кормилно колело):
— ако защитната конструкция е заден двуколонен ролбар, избраната височина е по-голямата стойност, получена по приложимите формули, посочени по-горе и по-долу:
— H = (25 + 0,20 M) (B6 + B) / 2B
— за трактори с базова маса, по-малка от 2 000 kg;
— H = (125 + 0,15 M) (B6 + B) / 2B
— за трактори с базова маса, по-голяма от 2 000 kg.
— за други видове защитни конструкции избраната височина е по-голямата стойност, получена по приложимите формули, посочени по-горе и по-долу:
— H = 25 + 0,20 M
— за трактори с базова маса, по-малка от 2 000 kg;
— H = 125 + 0,15 M
— за трактори с базова маса, по-голяма от 2 000 kg.
След това блокът на махалото се освобождава и удря защитната конструкция.
3.2.1.1.4
Гредата се поставя над задния най-горен конструктивен елемент(и) и резултатната на смачкващите сили трябва да лежи в равнината на симетрия на трактора. Прилага се сила Fv, като
Fv = 20 M
Силата Fv продължава да действа пет секунди след прекратяването на каквото и да е видимо забележимо преместване на защитната конструкция.
В случаите в които задната част от покрива на защитната конструкция не е в състояние да издържи пълната смачкваща сила, силата се прилага до момента, в който покривът се деформира, така че да съвпадне с равнината, свързваща горната част на защитната конструкция с тази част от задната част на трактора, която е в състояние да поддържа преобърнатия трактор.
Тогава действието на силата се прекратява и смачкващата греда се премества върху тази част от защитната конструкция, която е в състояние да поддържа трактора в напълно преобърнато състояние. След това отново се прилага смачкващата сила Fv.
3.2.1.1.5
Гредата се поставя над предния най-горен конструктивен елемент(и) и резултатната на смачкващите сили трябва да лежи в равнината на симетрия на трактора. Прилага се сила Fv, като
Fv = 20 M
Силата Fv продължава да действа пет секунди след прекратяването на каквото и да е видимо забележимо преместване на защитната конструкция.
В случаите, в които предната част от покрива на защитната конструкция не е в състояние да издържи пълната смачкваща сила, силата се прилага до момента, в който покривът се деформира, така че да съвпадне с равнината, свързваща горната част на защитната конструкция с тази част от предната част на трактора, която е в състояние да поддържа преобърнатия трактор.
Тогава действието на силата се прекратява и смачкващата греда се премества върху тази част от защитната конструкция, която е в състояние да поддържа трактора в напълно преобърнато състояние. След това отново се прилага смачкващата сила Fv.
3.2.1.1.6
В случай че при изпитване на удар се появят пукнатини или скъсвания, които не могат да бъдат считани за незначителни, се извършва второ подобно изпитване, но с височина на падане, определена по следната формула:
H’ = (H × 10-1) (12 + 4a) (1 + 2a)-1
Второто изпитване се извършва веднага след изпитването на удар, причинило появата на скъсвания или пукнатини, като „а“ представлява съотношението между остатъчната деформация (Dp) и еластичната деформация (De):
a = Dp / De,
така както са измерени в точката на нанасяне на удара. Допълнителната остатъчна деформация вследствие на второто изпитване на удар не трябва да надвишава 30 % от остатъчната деформация, получена при първото изпитване на удар.
За да може да се извърши допълнителното изпитване, е задължително да се измерва еластичната деформация при всички изпитвания на удар.
3.2.1.1.7
Ако по време на изпитване на смачкване се появят съществени пукнатини или скъсвания, се извършва второ подобно изпитване на смачкване, но със сила, равна на 1,2 Fv. Това второ изпитване се провежда веднага след изпитването на смачкване, причинило появата на скъсвания или пукнатини.
3.2.1.2
3.2.1.2.1
След всяко изпитване всички конструктивни, свързващи и скрепителни елементи визуално се проверяват за наличието на счупвания или пукнатини, като малките пукнатини по маловажни части се пренебрегват.
Всички скъсвания, причинени от ръбовете на тежестта на махалото, се пренебрегват.
3.2.1.2.2
По време на всяко изпитване се проверява дали някаква част от защитната конструкция е навлязла в свободната зона около седалката на водача, така както е определена в 1.6.
Освен това свободната зона не трябва да остава извън защитата на защитната конструкция. Счита се, че тя е извън защитата, ако част от защитната конструкция влиза в контакт с плоска повърхнина от земната повърхност, ако тракторът се постави преобърнат по посока на прилагане на натоварването. За да се оцени това, предните и задните гуми и регулировката на широчината на колеята са най-малките, препоръчвани от производителя.
3.2.1.2.3
Еластичната деформация се измерва на (810 + av) mm над базовата точка на седалката и във вертикалната равнина, в която е приложено натоварването. При това измерване може да се използва приспособление, подобно на показаното на фигура 7.8.
3.2.1.2.4
След последното изпитване на смачкване се регистрира остатъчната деформация на защитната конструкция. За целта преди започване на изпитването се използва разположението на основните елементи на защитната конструкция при преобръщане по отношение на базовата точка на седалката.
3.2.2 Статични изпитвания
3.2.2.1
3.2.2.1.1
3.2.2.1.1.1 Натоварването се прилага хоризонтално във вертикална равнина, успоредна на равнината на симетрия на трактора.
Точката на прилагане на натоварването се намира в тази част на защитната конструкция, която би ударила земята първа при обръщане назад, като обикновено това е горният ръб. Вертикалната равнина, в която се прилага натоварването, е на разстояние от равнината на симетрия, равно на една трета от габаритната широчина на горната част на конструкцията.
Ако конструкцията е изкривена или изпъкнала в тази точка, се добавят клинове, позволяващи прилагането на натоварването, без това да води до уякчаване на конструкцията.
3.2.2.1.1.2 Монтажният възел се закрепва към опорната повърхност съгласно 3.1.6.3.
3.2.2.1.1.3 Енергията, погълната от защитната конструкция по време на изпитването, е най-малко:
Eil = 2,165 × 10-7 M L2
или
Eil = 0,574 × I
3.2.2.1.1.4 За трактори с реверсируемо положение на водача (реверсируема седалка и кормилно колело) енергията е по-голямата стойност, изчислена по горепосочената избрана формула или по следната формула:
Eil = 500 + 0,5 M
3.2.2.1.2
3.2.2.1.2.1 Натоварването се прилага хоризонтално във вертикална равнина, успоредна на равнината на симетрия на трактора. Точката на прилагане на натоварването се намира в тази част от защитната конструкция, която би ударила земята първа при странично обръщане на трактора при движение напред, като обикновено това е горният ръб. Точката на прилагане на натоварването е на 1/6 от широчината на горната част на защитната конструкция навътре от вертикална равнина, успоредна на равнината на симетрия на трактора, допираща външния край на горната част на защитната конструкция.
Ако конструкцията е изкривена или изпъкнала в тази точка, се добавят клинове, позволяващи прилагането на натоварването, без това да води до уякчаване на конструкцията.
3.2.2.1.2.2 Монтажният възел се закрепва към опорната повърхност съгласно 3.1.6.3.
3.2.2.1.2.3 Енергията, погълната от защитната конструкция по време на изпитването, е най-малко:
Eil = 500 + 0,5 M
3.2.2.1.2.4 За трактори с реверсируемо положение на водача (реверсируема седалка и кормилно колело):
— ако защитната конструкция е заден двуколонен ролбар, се прилага също и предходната формула;
— при други видове защитни конструкции енергията е по-голямата стойност, изчислена по горепосочената формула или по следната формула, която е избрана:
— Eil = 2,165 × 10-7 ML2
— или
— Eil = 0,574 I
3.2.2.1.3
3.2.2.1.3.1 Страничното натоварване се прилага хоризонтално във вертикална равнина, перпендикулярна на равнината на симетрия и минаваща на 60 mm пред базовата точка на седалката, намираща се в средното си надлъжно положение. Точката на прилагане на натоварването се намира в тази част от защитната конструкция при преобръщане, която би ударила земята първа при странично обръщане, като обикновено това е горният ръб.
3.2.2.1.3.2 Монтажният възел се закрепва към опорната повърхност съгласно 3.1.6.3.
3.2.2.1.3.3 Енергията, погълната от защитната конструкция по време на изпитването, е най-малко:
Eis = 1,75 M
3.2.2.1.3.4 При трактори с реверсируемо положение на водача (реверсируема седалка и кормилно колело) точката на прилагане на натоварването трябва да лежи в равнината, перпендикулярна на равнината на симетрия и минаваща през средата на линията, която свързва двете базови точки на седалката в двете ѝ положения. При защитни конструкции, състоящи се от две колони, ударът се локализира върху едната.
3.2.2.1.3.5 При трактори с реверсируемо положение на водача (реверсируема седалка и кормилно колело) и защитна конструкция, представляваща заден двуколонен ролбар, енергията е по-високата стойност, изчислена по формулите:
Eis = 1,75 M
или
Eis = 1,75 M (B6 + B)/2B
3.2.2.1.4
Всички условия са идентични на посочените в 3.2.1.1.4.
3.2.2.1.5
Всички условия са идентични на посочените в 3.2.1.1.5.
3.2.2.1.6
Изпитване с претоварване се извършва при всички случаи, при които силата намалява с повече от 3 % през последните 5 % от деформацията, получена при поглъщането на изискваната енергия от конструкцията (вж. фигура 7.10).
Изпитването с претоварване включва постепенно нарастване на хоризонталното натоварване със стъпка 5 % от първоначално изискваната енергия до максимум 20 % на добавената енергия (вж. фигура 7.11).
Изпитването с претоварване е удовлетворително, ако след всяко нарастване с 5, 10 или 15 % на изискваната енергия, силата намалява с по-малко от 3 % за нарастване от 5 % и остава по-голяма от 0,8 Fmax.
Изпитването с претоварване е удовлетворително, ако след като конструкцията е погълнала 20 % от добавената енергия, силата надвишава 0,8 Fmax.
По време на изпитването с претоварване е допустимо получаването на допълнителни пукнатини или скъсвания и/или навлизане във или липса на защита на свободната зона вследствие на еластична деформация. След премахването на натоварването конструкцията обаче не трябва да навлиза в свободната зона и свободната зона трябва да е напълно защитена.
3.2.2.1.7
Ако по време на изпитване на смачкване възникнат пукнатини или скъсвания, които не могат да бъдат считани за незначителни, се извършва второ подобно изпитване, но със сила 1,2 Fv веднага след изпитването на смачкване, причинило появата на пукнатини или скъсвания.
3.2.2.2
3.2.2.2.1
След всяко изпитване всички конструктивни, свързващи и скрепителни елементи визуално се проверяват за наличието на счупвания или пукнатини, като малките пукнатини по маловажни части се пренебрегват.
3.2.2.2.2
По време на всяко изпитване се проверява дали някаква част от защитната конструкция е навлязла в свободната зона, както е определена в 1.6 от приложение I.
Освен това се извършва оглед, за да се установи дали има части от свободната зона, които са извън осигурената от конструкцията защита. Счита се, че тя е извън защитата, ако част от защитната конструкция влиза в контакт с плоска повърхнина от земната повърхност, ако тракторът се постави преобърнат по посока на прилагане на удара. За да се оцени това, предните и задните гуми и регулировката на колеята са най-малките, препоръчвани от производителя.
3.2.2.2.3
Еластичната деформация се измерва на (810 + av) mm над базовата точка на седалката и във вертикалната равнина, в която е приложено натоварването. При това измерване може да се използва приспособление, подобно на показаното на фигура 7.8.
3.2.2.2.4
След последното изпитване на смачкване се регистрира остатъчната деформация на защитната конструкция. За целта преди започване на изпитването се използва разположението на основните елементи на защитната конструкция при преобръщане по отношение на базовата точка на седалката.
Разширение на обхвата по отношение на други модели трактори
3.3.1 |
[Неприложимо] |
3.3.2 |
Техническо разширение на обхвата
При технически изменения на трактора, на защитната конструкция или на метода на прикрепване на защитната конструкция към трактора, изпитвателната лаборатория, която е извършила първоначалното изпитване, може да издаде „протокол за техническо разширение на обхвата“ в следните случаи: 3.3.2.1 Не е необходимо да се извършват изпитвания на удар и смачкване за всеки модел трактор, при условие че защитната конструкция и тракторът отговарят на условията, определени по-долу (от 3.3.2.1.1 до 3.3.2.1.5). 3.3.2.1.1 Конструкцията е идентична на онази, която е била подложена на изпитване. 3.3.2.1.2 Изискваната енергия не надвишава енергията, изчислена за първоначалното изпитване, с повече от 5 %. 3.3.2.1.3 Методът на прикрепване и компонентите на трактора, към които се извършва прикрепването, са идентични. 3.3.2.1.4 Компонентите, като например калници и капаци, които могат да осигурят опора за защитната конструкция, са идентични. 3.3.2.1.5 Положението и критичните размери на седалката в защитната конструкция и относителното положение на защитната конструкция спрямо трактора са такива, че свободната зона остава в обхвата на защитната конструкция, подложена на деформации, през всички изпитвания (това се проверява чрез използване на същия еталон на свободната зона, както в първоначалния протокол от изпитване, съответно точка за оразмеряване на седалката [SRP] или базова точка на седалката [SIP]). 3.3.2.2 Тази процедура трябва да се изпълнява, когато разпоредбите на параграф 3.3.2.1 не са изпълнени, но може да не се използва, ако методът на прикрепване на защитната конструкция към трактора не е останал на същия принцип (напр. гумени опори, заменени с устройство за окачване). 3.3.2.2.1 Изменения, които нямат въздействие върху резултатите от първоначалното изпитване (напр. прикрепване чрез заваряване на монтажната плоча на принадлежност към място, което не е от ключово значение за конструкцията), добавяне на седалки с различно разположение на SIP в рамките на защитната конструкция (подлежи на проверяване дали новата(ите) свободна(и) зона(и) е останала в обхвата на защитната конструкция, подложена на деформации, през всички изпитвания). 3.3.2.2.2 Изменения, които имат вероятно въздействие върху резултатите от първоначалното изпитване, без обаче да поставят под съмнение приемането на защитната конструкция (напр. изменение на структурен компонент, на метода на прикрепване на защитната конструкция към трактора). Може да бъде извършено изпитване за валидиране и резултатите от изпитването се представят в протокола за разширение на обхвата. Определят се следните ограничения за този вид разширение на обхвата: 3.3.2.2.2.1 не могат да бъдат приети повече от 5 разширения на обхвата без извършване на изпитване за валидиране; 3.3.2.2.2.2 резултатите от изпитването за валидиране ще бъдат приети с оглед разширението на обхвата, ако всички условия за пр иемане по Кода са изпълнени и: ако деформацията, измерена след всяко изпитване на удар, не се отклонява от деформацията, измерена след всяко изпитване на удар от протокола от първоначалното изпитване, с повече от ± 7 % (при динамично изпитване); ако силата, измерена, когато нивото на изискваната енергия е било достигнато в различните изпитвания на хоризонтално натоварване, не се отклонява от силата, измерена, когато нивото на изискваната енергия е било достигнато в първоначалното изпитване, с повече от ± 7 % и деформацията, измерена ( 11 ), когато нивото на изискваната енергия е било достигнато в различните изпитвания на хоризонтално натоварване, не се отклонява от деформацията, измерена, когато нивото на изискваната енергия е било достигнато в първоначалното изпитване, с повече от ± 7 % (при статично изпитване); 3.3.2.2.2.3 в един протокол за разширение на обхвата може да се включи повече от едно изменение на защитната конструкция, ако те са различни варианти на същата защитна конструкция, но единствено едно изпитване за валидиране може да бъде прието в рамките на един протокол за разширение на обхвата. Вариантите, които не са подложени на изпитвания, се описват в отделен раздел от протокола за разширение на обхвата. 3.3.2.2.3 Увеличение на базовата маса, заявена от производителя за защитна конструкция, която вече е била подложена на изпитвания. Ако производителят иска да запази същия номер на одобрение, е възможно да се издаде протокол за разширение на обхвата след извършване на изпитване за валидиране (границите от ± 7 %, уточнени в 3.3.2.2.2.2, не са приложими в такъв случай). |
3.4 |
[Неприложимо] |
3.5 |
Устойчивост на защитните конструкции на студени климатични условия
3.5.1 Ако производителят заявява, че защитната конструкция има устойчивост на крехкост при студени климатични условия, той представя подробна информация, която се включва в протокола. 3.5.2 Следните изисквания и процедури са предназначени за увеличаване на якостта и устойчивостта на защитната конструкция на счупвания, дължащи се на крехкост при понижени температури. Предлагат се следните минимални изисквания по отношение на материалите при оценка на уместността на защитната конструкция при понижени експлоатационни температури в онези страни, които изискват тази допълнителна експлоатационна защита. 3.5.2.1 Болтовете и гайките, използвани за прикрепване на защитната конструкция към трактора и за свързване на структурните части на защитната конструкция, трябва да са с подходящи контролирани свойства на устойчивост на понижени температури. 3.5.2.2 Всички пръчици за заваряване, използвани за производството на структурните елементи и рами, са съвместими с материалите на защитната конструкция, посочени в 3.5.2.3 по-долу. 3.5.2.3 Стоманените материали за структурните елементи на защитната конструкция са от материал с контролирана устойчивост, който отговаря на минималните изисквания на изпитванията по Шарпи с V-образен прорез по отношение на енергията на удара, които са посочени в таблица 7.1. Марката и качеството на стоманата се посочват в съответствие с ISO 630:1995. Счита се, че стоманата с дебелина след валцоване, по-малка от 2,5 mm, и със съдържание на въглерод от по-малко от 0,2 %, отговоря на това изискване. Структурните елементи на защитната конструкция, изработени от материали, различни от стомана, трябва да имат еквивалентна устойчивост на удар при ниски температури. 3.5.2.4 При извършване на изпитванията по Шарпи с V-образен прорез по отношение на енергията на удара размерите на образците не трябва да са по-малки от най-големите от размерите по таблица 7.1, за които дава възможност материалът. 3.5.2.5 Изпитванията по Шарпи с V-образен прорез се извършват в съответствие с процедурата в ASTM A 370-1979, с изключение на размерите на образците, които отговарят на размерите по таблица 7.1.
Таблица 7.1 Минимални изисквания на изпитванията по Шарпи с V-образен прорез по отношение на енергията на удара
3.5.2.6 Алтернативи на тази процедура са използването на спокойна или полуспокойна стомана, за която се представя подходяща спецификация. Марката и качеството на стоманата се посочват в съответствие с ISO 630:1995, Amd 1:2003. 3.5.2.7 Образците са надлъжни и се вземат от лентовия материал, цилиндричната или структурната част преди формоване или заваряване за употреба в защитната конструкция. Образците от цилиндричната или структурната част се вземат от средата на страната с най-големия размер и не включват заварки. |
3.6 |
[Неприложимо] Фигура 7.1 Свободна зона
Фигура 7.2.a Свободна зона при трактори с реверсируемо положение на седалката: двуколонен ролбар Фигура 7.2.b Свободна зона при трактори с реверсируемо положение на седалката: други видове ROPS Фигура 7.3 Блок на махалото и окачващите го вериги или телени въжета Фигура 7.4 Пример за закрепване на трактор (заден удар) Фигура 7.5 Пример за закрепване на трактор (преден удар) Фигура 7.6 Пример за закрепване на трактора (страничен удар) Фигура 7.7 Пример за приспособление за смачкване на трактора Фигура 7.8 Пример за приспособление за измерване на еластичната деформация 1 — Остатъчна деформация 2 — Еластична деформация 3 — Сумарна деформация (остатъчна плюс еластична) Фигура 7.9 Крива сила — деформация Изпитване с претоварване не е необходимо Забележки: 1. Определя се местоположението на Fa в зависимост от 0,95 D' 2. Изпитване с претоварване не е необходимо, ако Fa ≤ 1,03 F' Фигура 7.10 Крива сила — деформация Изпитване с претоварване е необходимо Забележки: 1. Определя се местоположението на Fa в зависимост от 0,95 D' 2. Изпитване с претоварване е необходимо, ако Fa > 1,03 F' 3. Изпитването с претоварване е удовлетворително при Fb > 0,97 F' и Fb > 0,8Fmax. Фигура 7.11 Крива сила — деформация Изпитването с претоварване трябва да бъде продължено. Забележки: 1. Определя се местоположението на Fa в зависимост от 0,95 D' 2. Изпитване с претоварване е необходимо, ако Fa > 1,03 F' 3. Fb < 0,97 F' — необходимо е продължаване на изпитването с претоварване 4. Fc < 0,97 Fb — необходимо е продължаване на изпитването с претоварване 5. Fd < 0,97 Fc — необходимо е продължаване на изпитването с претоварване 6. Изпитването с претоварване е удовлетворително, ако Fe > 0,8 Fmax 7. Изпитването с претоварване е неудовлетворително, ако на който и да е етап натоварването падне под 0,8 Fmax. |
▼M2 —————
ПРИЛОЖЕНИЕ VI
МАРКИРАНЕ
Знакът за типово одобрение на ЕИО за компонент се състои от:
— правоъгълник, във вътрешната част на който е поставена буквата „е“, последван от отличителния номер на държавата-членка, която е издала официалното типово одобрение:
—1 за Германия, 2 за Франция, 3 за Италия, 4 за Нидерландия, 5 за Швеция, 6 за Белгия, ►A2 7 за Унгария, 8 за Чешката република, ◄ 9 за Испания, 11 за Обединеното кралство, 12 за Австрия, 13 за Люксембург, 17 за Финландия, 18 за Дания, ►M4 19 за Румъния, ◄ ►A2 20 за Полша, ◄ 21 за Португалия, 23 за Гърция, 24 за Ирландия, ►A2 26 за Словения, 27 за Словашката република, 29 за Естония, 32 за Латвия, ►M4 34 за България, ◄ 36 за ЛитваM, ◄ ►M6 25 за Хърватия, ◄
— номера на типовото одобрение на ЕИО за компонент, който е еднакъв с номера на сертификата за типово одобрение на ЕИО за компонент, издаден по отношение на якостните качества на типа на защитната конструкция и нейното закрепване към трактора, поместен под и в близост до правоъгълника,
— буквите V или SV, в зависимост от това дали е било проведено динамично (V) или статично (SV) изпитване, последвани от цифрата 1, която указва, че става дума за защитна конструкция по смисъла на настоящата директива.
Образец за знак за типово одобрение на ЕИО за компонент
Показаната по-горе защитна конструкция, върху която е нанесен знакът за типово одобрение на ЕИО за компонент, е конструкция от прътов тип с две предно разположени колони, която е била подложена на динамично изпитване, предназначена е за трактор с тясна колея (V1) и е получила типово одобрение на ЕИО за компонент във Франция (е2) под номер 431.
ПРИЛОЖЕНИЕ VII
ОБРАЗЕЦ НА СЕРТИФИКАТ ЗА ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ НА ЕИО ЗА КОМПОНЕНТ
ПРИЛОЖЕНИЕ VIII
УСЛОВИЯ ЗА ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ НА ЕИО
1. |
Заявлението за типово одобрение на ЕИО за трактор по отношение на якостните качества на защитната конструкция и якостните качества на нейното закрепване към трактора се подава от производителя на трактора или неговия упълномощен представител. |
2. |
На техническата служба, която отговаря за провеждане на изпитванията за типово одобрение се предоставя трактор, който е представителен за подлежащия на одобрение тип трактори, на който са монтирани надлежно одобрената защитна конструкция и нейното закрепване. |
3. |
Техническата служба, която отговаря за провеждане на изпитванията за типовото одобрение проверява дали одобреният тип защитна конструкция е предназначен за монтиране на типа трактори, за който е заявено типово одобрение. По-специално техническата служба трябва да удостовери дали е издадено типово одобрение за компонент за закрепването на защитната конструкция. |
4. |
Притежателят на типовото одобрение на ЕИО може да поиска разширение на неговия обхват с включване на други типове защитни конструкции. |
5. |
Компетентните органи разрешават въпросното разширение на обхвата на типовото одобрение при следните условия: 5.1. Новият тип защитна конструкция и нейното закрепване към трактора трябва да са получили типово одобрение на ЕИО за компонент. 5.2. Новият тип защитна конструкция трябва да бъде проектиран с оглед на нейното монтиране на типа трактори, за който е заявено разширение на обхвата на типовото одобрение на ЕИО. 5.3. Закрепването на защитната конструкция към трактора трябва да съответства на типа, който е бил подложен на изпитване при издаване на типовото одобрение на ЕИО за компонент. |
6. |
Към сертификата за типово одобрение на ЕИО се прилага сертификат, чийто образец е показан в приложение X, за всяко издадено или отказано типово одобрение или всяко разширение на обхвата на типово одобрение. |
7. |
Ако заявлението за типово одобрение на ЕИО за тип трактори е подадено едновременно със заявлението за типово одобрение на ЕИО за компонент за тип защитна конструкция, предназначен за монтиране на типа трактори, за който е заявено типовото одобрение, не се извършват посочените в точка 2 и 3 проверки. |
ПРИЛОЖЕНИЕ IX
ОБРАЗЕЦ
( 1 ) ОВ C 123, 9.5.1983 г., стр. 1.
( 2 ) ОВ C 307, 14.11.1983 г., стр. 103.
( 3 ) ОВ C 286, 24.10.1983 г., стр. 2.
( 4 ) ОВ L 84, 28.3.1974 г., стр. 10.
( 5 ) ОВ L 220, 29.8.1977 г., стр. 1.
( 6 ) ОВ L 179, 17.7.1979 г., стр. 1.
( 7 ) Настоящата директива бе нотифицирана на държавите-членки на 2 юни 1986 г.
( 8 ) Стандартен код на ОИСР за официалното изпитване на задно монтирани защитни конструкции при преобръщане на селскостопански и горски колесни трактори с тясна колея.
( 9 ) За изпитванията за разширение на обхвата във връзка с протоколи от изпитване, в които първоначално е използвана точката за оразмеряване на седалката (SRP), изискваните измервания се извършват с позоваване на SRP, а не на SIP, и ясно се посочва използването на SRP (вж. приложение 1).
( 10 ) Обръща се внимание на потребителите, че базовата точка на седалката се определя в съответствие с ISO 5353 и е фиксирана точка за трактор, който не се движи, когато седалката е регулирана в положение, различно от средното положение. За определянето на свободната зона седалката се поставя в най-задното и най-високото положение. “
( 11 ) Остатъчна + еластична деформация, измерени в точката на достигане на нивото на изискваната енергия.“