01979D0542-20081220

Language
- My EUR-Lex
- Sign in
- Register
- My recent searches (0)

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Search tips

Need more search options? Use the Advanced search

EUROPA
EUR-Lex home
EUR-Lex - 01979D0542-20081220 - EN

Document 01979D0542-20081220

Help

Consolidated text: Решение на Съвета от 21 декември 1976 г. относно съставянето на списък на трети страни или части от трети страни и относно определяне на ветеринарно-санитарните и здравните условия и ветеринарното сертифициране за внос в Общността на някои живи животни и прясно месо от тях (79/542/ЕИО)

Access initial legal act

(

Legal status of the document No longer in force

)

Access latest version (01/03/2009) 01/03/2009

ELI: http://data.europa.eu/eli/dec/1979/542/2008-12-20

HTML

PDF

1979D0542 — BG — 20.12.2008 — 027.001

Този документ е средство за документиране и не обвързва институциите

►B

▼M54

РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

от 21 декември 1976 г.

относно съставянето на списък на трети страни или части от трети страни и относно определяне на ветеринарно-санитарните и здравните условия и ветеринарното сертифициране за внос в Общността на някои живи животни и прясно месо от тях

(79/542/ЕИО)

▼B

(ОВ L 146, 14.6.1979, p.15)

Изменен с

		Официален вестник
		No	page	date
M1	COMMISSION DECISION of 4 May 1979 (*)	L 147	49	15.6.1979
M2	COMMISSION DECISION of 2 March 1984 (*)	L 70	18	13.3.1984
M3	COMMISSION DECISION of 2 October 1985 (*)	L 278	35	18.10.1985
M4	COMMISSION DECISION of 17 October 1985 (*)	L 293	17	5.11.1985
M5	РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА от 19 декември 1985 година	L 372	28	31.12.1985
M6	COMMISSION DECISION of 29 July 1986 (*)	L 243	34	28.8.1986
M7	COMMISSION DECISION of 14 December 1988 (*)	L 7	27	10.1.1989
M8	COMMISSION DECISION of 16 July 1990 (*)	L 193	36	25.7.1990
M9	COMMISSION DECISION of 27 September 1990 (*)	L 267	46	29.9.1990
M10	РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 14 юни 1991 година	L 195	43	18.7.1991
M11	РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 17 декември 1991 година	L 8	12	14.1.1992
M12	COMMISSION DECISION of 5 March 1992 (*)	L 71	27	18.3.1992
M14	COMMISSION DECISION of 9 March 1992 (*)	L 71	30	18.3.1992
M15	РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 14 април 1992 година	L 124	42	9.5.1992
M16	COMMISSION DECISION of 2 July 1992 (*)	L 197	70	16.7.1992
M17	COMMISSION DECISION of 22 December 1992 (*)	L 40	17	17.2.1993
M18	РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 19 януари 1993 година	L 40	23	17.2.1993
M19	COMMISSION DECISION of 6 April 1993 (*)	L 108	129	1.5.1993
M20	РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 17 май 1993 година	L 138	11	9.6.1993
M21	COMMISSION DECISION of 27 July 1993 (*)	L 201	28	11.8.1993
M22	РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 26 януари 1994 година	L 27	53	1.2.1994
M23	COMMISSION DECISION of 18 May 1994 (*)	L 137	72	1.6.1994
M24	РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 29 юни 1994 година	L 187	11	22.7.1994
M25	РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 27 юли 1994 година	L 214	17	19.8.1994
M26	COMMISSION DECISION of 18 July 1995 (*)	L 181	42	1.8.1995
M27	РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 25 юли 1995 година	L 190	9	11.8.1995
M28	РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 25 юли 1995 година	L 190	11	11.8.1995
M29	COMMISSION DECISION of 26 January 1996 (*)	L 30	52	8.2.1996
M30	РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 26 февруари 1996 година	L 107	1	30.4.1996
M31	COMMISSION DECISION of 11 October 1996 (*)	L 267	29	19.10.1996
M32	РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 17 октомври 1996 година	L 279	33	31.10.1996
M33	РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 12 декември 1996 година	L 3	9	7.1.1997
M34	РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 14 февруари 1997 година	L 62	39	4.3.1997
M35	РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 14 октомври 1997 година	L 295	37	29.10.1997
M36	COMMISSION DECISION of 6 February 1998 (*)	L 46	8	17.2.1998
M37	РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 6 октомври 1998 година	L 286	53	23.10.1998
M38	COMMISSION DECISION of 27 October 1998 (*)	L 296	16	5.11.1998
M39	РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 5 март 1999 година	L 83	77	27.3.1999
M40	РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 17 март 1999 година	L 87	13	31.3.1999
M41	COMMISSION DECISION of 30 April 1999 (*)	L 117	52	5.5.1999
M43	РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 26 юли 1999 година	L 211	53	11.8.1999
M44	COMMISSION DECISION of 5 November 1999 (*)	L 300	30	23.11.1999
M45	РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 17 декември 1999 година	L 1	17	4.1.2000
M47	COMMISSION DECISION of 14 February 2000 (*)	L 51	41	24.2.2000
M48	РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 24 февруари 2000 година	L 64	22	11.3.2000
M49	COMMISSION DECISION of 22 March 2000 (*)	L 74	19	23.3.2000
M50	COMMISSION DECISION of 29 September 2000 (*)	L 260	52	14.10.2000
M51	РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 26 януари 2001 година	L 43	38	14.2.2001
M52	РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 16 октомври 2001 година	L 274	22	17.10.2001
M53	COMMISSION DECISION of 6 January 2004 (*)	L 17	41	24.1.2004
►M54	РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 6 януари 2004 година	L 73	11	11.3.2004
►M55	РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 13 април 2004 година	L 118	45	23.4.2004
►M56	РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА от 28 април 2004 година	L 208	32	10.6.2004
M57	РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 25 юни 2004 година	L 240	7	10.7.2004
M58	COMMISSION DECISION of 9 July 2004 (*)	L 248	1	22.7.2004
M59	РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 26 юли 2004 година	L 279	30	28.8.2004
M60	РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 3 декември 2004 година	L 373	52	21.12.2004
►M61	РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 14 март 2005 година	L 72	35	18.3.2005
M62	РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 18 август 2005 година	L 216	11	20.8.2005
M63	РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 24 октомври 2005 година	L 282	22	26.10.2005
M64	РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 6 януари 2006 година	L 7	23	12.1.2006
M65	РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 27 март 2006 година	L 93	65	31.3.2006
►M66	COMMISSION DECISION of 18 April 2006 (*)	L 108	28	21.4.2006
M67	РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 28 февруари 2006 година	L 134	34	20.5.2006
M68	РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 27 юни 2006 година	L 183	20	5.7.2006
M69	РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1791/2006 НА СЪВЕТА от 20 ноември 2006 година	L 363	1	20.12.2006
►M70	РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 9 ноември 2007 година	L 296	29	15.11.2007
M71	РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 17 януари 2008 година	L 15	33	18.1.2008
M72	РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 31 юли 2008 година	L 207	36	5.8.2008
►M73	РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 27 юни 2008 година	L 261	1	30.9.2008
M74	РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 21 ноември 2008 година	L 316	14	26.11.2008
►M75	РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 18 декември 2008 година	L 2	11	6.1.2009

Изменен с

A1	Акт за присъединяване на Австрия, Финландия и Швеция	C 241	21	29.8.1994
A2	Акт относно условията за присъединяване към Европейския съюз на Чешката република, Република Естония, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Малта, Република Полша, Република Словения и Словашката република и промените в учредителните договори на Европейския съюз	L 236	33	23.9.2003

(*)	Настоящият акт никога не е публикуван на български език.

▼B

▼M54

РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

от 21 декември 1976 г.

(79/542/ЕИО)

▼B

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност,

като взе предвид Директива 72/462/ЕИО на Съвета от 12 декември 1972 г. относно санитарните и ветеринарно-медицинските проблеми при внос на животни от рода на едрия рогат добитък и свине, и на прясно месо от трети страни ( 1 ), последно изменена с Директива 77/98/ЕИО ( 2 ), и по-специално член 3, параграф 1 от нея,

като взе предвид предложението на Комисията,

като има предвид че системата, определена в Директива 72/462/ЕИО, се основава на изготвянето на списък на третите страни или районите на трети страни, от които държавите-членки разрешават вноса на животни от рода на едрия рогат добитък и свине, както и на прясно месо от животни от рода на едрия рогат добитък , свине, овце, кози и домашни еднокопитни животни, или на една или повече от тези категории животни или категории прясно месо;

като има предвид, че, за да се реши по отношение както на животните, така и на прясното месо, дали дадена страна или район от страна може да бъде включен в списъка, се отчитат по-специално критериите, посочени в член 3, параграф 2 от посочената по-горе директива;

като има предвид, че може да се счита, че изброените в приложението към настоящото решение страни, които традиционно снабдяват държавите-членки, отговарят на тези критерии;

като има предвид, че въпреки това съставянето на този списък подлежи на такива изменения или допълнения, каквито могат да се въведат в него съгласно процедурата, определена в член 30 от Директива 72/462/ЕИО; като има предвид, че може да се окаже необходимо въз основа на по-нататъшна информация да се ограничи или разшири обхватът на разрешението за внос на определени категории животни или прясно месо; като има предвид, че освен това в определени случаи може да е необходимо, по отношение както на животните, така и на прясното месо, да се посочат тези райони на страните, от които ще бъде разрешен вносът;

като има предвид, че макар и списъкът от трети страни да представлява една от основите на режима на Общността, приложим към вноса от трети страни, определен в Директива 72/462/ЕИО, ще трябва да се предприемат други мерки, отнасящи се по-специално до хигиената и ветеринарния контрол, с цел да се определи този режим; като има предвид, че следователно е важно да се улесни координираното прилагане на всички тези мерки,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

▼M54

Член 1

Предмет и приложно поле

Настоящото решение установява санитарните условия за внос в Общността на живи животни, с изключение на еднокопитни, и за вноса на прясно месо ►M61 ————— ◄ от такива животни, включително месо от еднокопитни, без месни заготовки.

Настоящото решение не се прилага към внос на животни, които не са домашни, предназначени за изложения или изложби, където такива животни не се държат или отглеждат обичайно, и на животни, които не са домашни и които принадлежат на цирк или са предвидени да бъдат използвани за научни, включително консервационни и експериментални цели, от орган, институт или център, одобрен в съответствие с приложение В към Директива 92/65/ЕИО.

Внос на животни и прясно месо, разрешен в съответствие с настоящото решение, остава предмет на други разпоредби, които са били приети, или могат да бъдат приети по европейското законодателство за храните.

Член 2

Определения

За целите на настоящото решение се прилагат следните определения:

a) „животни“ означава бозайници от породите, които принадлежат към видовете Proboscidea и Artiodactyla, и техните кръстоски;

б) „стопанство“ означава ферма или друго официално контролирано селскостопанско, промишлено или търговско предприятие, включително зоологически градини, увеселителни паркове и резервати за диви животни или ловни резервати, където животни се държат и отглеждат обичайно;

в) „почистена карантия“ означава карантия, от която костите, хрущялът, трахеята и главните бронхи, лимфните жлези и прилежащата свързваща тъкан, мазнината и слузта са били изцяло отстранени; в случая на месо от домашни говеда, целите челюстни мускули, изрязани в съответствие с глава VIII, точка 41, буква a) от приложение I към Директива 64/433/ЕИО на Съвета, също се считат за почистена карантия.

Член 3

Условия за внос на живи животни в Общността

Внос в Общността на живи животни е разрешен, само ако тези животни съответстват на разпоредбите на членове 4, 5 и 6.

Член 4

Място на произход на живи животни

Животните идват от територията на трета страна или част от нея, както са изброени в колони 1, 2 и 3 на таблицата, установена в част 1 от приложение I, за които, в съответствие с колона 4, има специфичен образец на ветеринарен сертификат за тези животни.

Член 5

Специфични условия

Животните отговарят на изискванията, които са изложени в подходящия сертификат, изготвен в съответствие със съответстващия образец на сертификат, съставен съгласно част 2 от приложение I, като се вземат предвид специфичните условия, включени в колона 6 на таблицата, установена в част 1 на приложение I; ако това е посочено в колона 5 от таблицата, животните отговарят и на всякакви допълнителни гаранции, изисквани в посочения сертификат.

Ако се изисква от държавата-членка на изпращане, съответните животни отговарят на допълнителните сертификационни изисквания, които са оповестени за тази държава-членка и са включени в сертификата, основан на съответстващия образец, посочен в част 2.

Член 6

Транспорт на живи животни за внос в Общността

1. Животните не се натоварват в транспортни средства, които превозват други животни, които не са предназначени за Общността или са с по-нисък здравен статус.

2. По време на транспортирането към Общността животните не се разтоварват на територията на трета страна, която не е одобрена за внос в Общността на такива животни.

3. По време на транспортирането им към Общността животните не се придвижват по шосе, железопътно или на собствен ход през територията или част от територията на трета страна, която не е одобрена за внос на такива животни в Общността.

4. Животните пристигат на граничния инспекционен пункт на Общността в рамките на 10 дни от датата на натоварване в третата страна износител и са придружени от ветеринарен сертификат, който е съставен в съответствие със съответстващия образец, попълнен и подписан от официален ветеринарен лекар на третата страна износител.

В случая на транспортиране по море периодът от 10 дни се продължава за времето на морското пътуване. За тази цел декларация от капитана на този кораб, съставена в съответствие с образеца, посочен в допълнението към приложение I, част 3 A, се прикачва в нейната оригинална форма към ветеринарния сертификат.

Член 7

Условия, прилагани след вноса

След вноса и в съответствие с Директива 91/496/ЕИО,

i) животните, предвидени за незабавно клане, се отвеждат незабавно до кланицата на местоназначението, където се заколват в рамките на пет работни дни;

ii) животните, предвидени за отглеждане, разплод или за угояване, както и животни, предвидени за зоологически градини, увеселителни паркове и ловни или за природни резервати, се отвеждат незабавно до стопанството на местоназначението, където остават за минимален период от 30 дни преди по-нататъшно придвижване извън стопанството, освен в случаите на директно изпращане в кланица.

Член 8

Условия за внос на прясно месо в Общността

Внос в Общността на прясно месо, което е предназначено за консумация от човека, от животните, определени в член 2, и от еднокопитни, е разрешен, само ако това месо съответства на разпоредбите на членове 9—11.

Член 9

Място на произход на прясно месо

Прясното месо идва от територията на трета страна или част от нея, както е изброено в колони 1, 2 и 3 от таблицата, посочена в приложение II, част 1, за която съгласно колона 4 има специфичен образец на ветеринарен сертификат, определен за това месо.

Член 10

Специфични условия

Прясното месо отговаря на изискванията, изложени в подходящия сертификат, който съответства на образеца на сертификат, изготвен съгласно приложение II, част 2, като се вземат предвид специфичните условия, посочени в колона 6 от таблицата, посочена в приложение II, част 1; ако е посочено в колона 5 от таблицата, то отговаря на допълнителните гаранции, изисквани в посочения сертификат.

Член 11

Представяне на прясно месо на граничен инспекционен пункт на Общността

Прясното месо се представя на граничен инспекционен пункт на Общността, придружено от ветеринарен сертификат, изготвен съгласно съответстващия образец, попълнен и подписан от официален ветеринарен лекар на третата страна износител.

Член 12

Условия, прилагани след вноса

1. След вноса следните категории прясно месо се пренасят незабавно до преработващото предприятие по местоназначение, в съответствие с Директива 97/78/ЕО:

a) неодрани кланични трупове на чифтокопитен дивеч, които са предвидени за консумация от човека след по-нататъшна преработка;

б) почистена карантия от домашни животни от рода на едрия рогат добитък, предназначена за консумация като продукти на месна основа след по-нататъшна топлинна обработка чрез готвене при вътрешна температура най-малко 80 °C или стерилизирани в запечатани херметично контейнери по начин за достигане на стойност от Fo ≥ 3.

2. За категориите продукти, посочени в параграф 1, буква б), предприятието по местоназначение е предприятие, специално одобрено и регистрирано за преработка на тези продукти от държавата-членка, в която е установено предприятието.

3. В съответствие с процедурата, установена в Решение 2001/106/ЕО, държавите-членки съобщават на останалите държави-членки и на Комисията:

a) имената и адресите на предприятията, посочени в параграф 2, и на местния компетентен орган, който отговаря за надзора на тези предприятия, както и

б) категориите продукти, за които тези предприятия са одобрени и регистрирани.

▼M55

Член 12а

Държавите-членки осигуряват пратките от месо за консумация от човека, включително мляно месо, въведени на територията на Общността и предназначени за трета страна било чрез транзитно преминаване или след складиране в съответствие с член 12, параграф 4 или член 13 от Директива 97/78/ЕО и които не са предназначени за внос в Общността, да отговарят на следните изисквания:

а) те трябва да идват от територията на трета страна или част от нея, посочена в част 1 от приложение II към настоящото решение за вноса на прясно месо от тези видове;

б) те трябва да отговарят на специфичните ветеринарно-санитарни условия за съответните видове, определени в съответния образец на здравен сертификат, изготвен съгласно приложение II, част 2;

в) те трябва да са придружени от здравен сертификат, изготвен съгласно образеца, определен в приложение III, подписан от официален ветеринарен лекар на компетентните ветеринарни служби на съответната трета страна;

г) те трябва да са сертифицирани като приемливи за транзитно преминаване или складиране (в зависимост от случая) в общия ветеринарен входен документ, от официалния ветеринарен лекар на граничния инспекционен пункт на въвеждане.

Член 12б

1. Чрез дерогация от член 12а държавите-членки разрешават транзитно преминаване по шосе или с железопътен превоз през Общността, между посочените гранични инспекционни пунктове, дадени в приложение IV, на пратки от и за Русия директно или през друга трета страна, при условие че са изпълнени следните условия:

а) пратката трябва да бъде запечатана със серийно номериран печат на граничен инспекционен пункт (ГИП) на влизането в Общността от ветеринарните служби на компетентния орган;

б) документите, придружаващи пратката съгласно член 7 от Директива 97/78/ЕО трябва да са подпечатани със „САМО ЗА ТРАНЗИТНО ПРЕМИНАВАНЕ ДО РУСИЯ ПРЕЗ ЕО“ на всяка страница от официалния ветеринарен лекар на компетентния орган, отговорен за ГИП;

в) трябва да са спазени процедурните изисквания, предвидени в член 11 от Директива 97/78/ЕО;

г) пратката трябва да е сертифицирана като приемлива за транзитно преминаване в общия входен ветеринарен документ от официалния ветеринарен лекар на граничния инспекционен пункт на въвеждане.

2. Не се разрешава разтоварване или складиране, съгласно член 12, параграф 4 или член 13 от Директива 97/78/ЕО, на такива пратки на територията на Общността.

3. Компетентният орган извършва редовен одит, за да гарантира, че броят на пратките и количествата продукти, напускащи територията на Общността, съответства на броя и количествата, които са влезли.

▼M54

Член 13

Сертифициране

Ветеринарните сертификати, които се изискват при внос на живи животни и прясно месо в Общността, както е предвидено в настоящото решение, се издават в съответствие с бележките, посочени в част 2 на приложения I и II. Това не изключва използуването на електронно сертифициране или други съгласувани системи, които са хармонизирани на общностно равнище.

▼B

Член ►M54 14 ◄

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

▼M66

ANNEX I

LIVE ANIMALS

▼M73

ЧАСТ 1

Списък на трети страни или части от тях (1)

Страна а)	Код на територията	Описание на територията	Ветеринарен сертификат		Специфични условия
Страна а)	Код на територията	Описание на територията	Образец/ци	ДГ	Специфични условия
1	2	3	4	5	6
CA — Канада	CA-0	Цялата страна	POR-X		IVб IX
CA — Канада	CA-1	Цялата страна без долината Оканаган в Британска Колумбия, определена както следва: — От точка на границата между Канада и Съединените щати с координати 120o15’ з.д и 49o с. ш. — На север до точка с координати 119o35’ з.д. и 50o30’ с.ш. — На североизток до точка с координати 119o з.д. и 50o45’ с.ш. — На юг до точка на границата между Канада и Съединените щати с координати 118o15’ з.д и 49o с. ш.	BOV-X, OVI-X, OVI-Y RUM (2)	A	IVб IX
CH — Швейцария	CH-0	Цялата страна	(3)
CL — Чили	CL-0	Цялата страна	BOV-X, OVI-X, RUM
CL — Чили	CL-0	Цялата страна	POR-X, SUI	B
GL — Гренландия	GL-0	Цялата страна	OVI-X, RUM		V
HR — Хърватия	HR-0	Цялата страна	BOV-X, BOV-Y, RUM, OVI-X, OVI-Y
IS — Исландия	IS-0	Цялата страна	BOV-X, BOV-Y RUM, OVI-X, OVI-Y
IS — Исландия	IS-0	Цялата страна	POR-X, POR-Y	B
ME — Черна гора	ME-0	Цялата страна			I
Бивша югославска република Македония (4)	MK-0	Цялата страна			I
NZ — Нова Зеландия	NZ-0	Цялата страна	BOV-X, BOV-Y, RUM, POR-X, POR-Y OVI-X, OVI-Y		III V
PM — Сен Пиер и Микелон	PM-0	Цялата страна	BOV-X, BOV-Y, RUM, OVI-X, OVI-Y CAM
RS — Сърбия (5)	RS-0	Цялата страна			I
(1) Без да се засягат специфичните сертификационни изисквания, предвидени в което и да е приложимо споразумение на Общността с трети страни. (2) Единствено за живи животни, различни от тези, които принадлежат към видовете от семейство „Еленови“. (3) Сертификати, в съответствие със Споразумението между Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно търговията със селскостопански продукти, (ОВ L 114, 30.4.2002 г., стр. 132). (4) Бивша югославска република Македония; временен код, който по никакъв начин не засяга окончателната номенклатура за тази страна, която ще бъде одобрена след приключване на преговорите по този въпрос, които се провеждат понастоящем в Организацията на обединените нации. (5) С изключение на Косово по смисъла на Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации от 10 юни 1999 г."

Специфични условия (виж бележките под линия във всеки сертификат)

„I“

за транзит през територията на животни, предназначени за директно клане, изпратени от държава-членка с местоназначение друга държава-членка в камиони, запечатани с пломба с пореден номер. Номерът на пломбата трябва да бъде въведен в здравния сертификат, издаден в съответствие с образеца, установен в приложение Е към Директива 64/432/ЕИО на Съвета от 26 юни 1964 г. относно проблеми, свързани със здравето на животните, които засягат търговията в Общността с говеда и свине, за животни от рода на едрия рогат добитък и свинете и в съответствие с образец I от приложение Д към Директива 91/68/ЕИО на Съвета от 28 януари 1991 г. относно ветеринарно-санитарните изисквания относно търговията с овце и кози в рамките на Общността, за овце и кози. В допълнение пломбата трябва да бъде цяла при пристигането на определения за влизане в Общността граничен инспекционен пункт и номерът ѝ да е регистриран в системата TRACES. Сертификатът трябва да бъде подпечатан на изходния пункт в държавата-членка на произход от компетентните ветеринарни органи преди транзитно преминаване през трета страна с печат, носещ следния надпис: „САМО ЗА ТРАНЗИТ МЕЖДУ РАЗЛИЧНИ ЧАСТИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ПРЕЗ БИВША ЮГОСЛАВСКА РЕПУБЛИКА МАКЕДОНИЯ/ЧЕРНА ГОРА/СЪРБИЯ (зачерква се страна според случая).“

„II“

територия, призната за официално свободна от туберкулоза за целите на износа в Европейската общност на животни, сертифицирани в съответствие с образеца на сертификат BOV-X.

„III“

територия, призната за официално свободна от бруцелоза за целите на износа в Европейската общност на животни, сертифицирани в съответствие с образеца на сертификат BOV-X.

„IVа“

територия, призната за официално свободна от ензоотична левкоза по говедата (ЕЛГ) за целите на износа в Европейската общност на животни, сертифицирани в съответствие с образеца на сертификат BOV-X.

„IVб“

територия с одобрени стопанства, признати за официално свободни от ензоотична левкоза по говедата (ЕЛГ) за целите на износа в Европейската общност на животни, сертифицирани в съответствие с образеца на сертификат BOV-X.

„V“

територия, призната за официално свободна от бруцелоза за целите на износа в Европейската общност на животни, сертифицирани в съответствие с образеца на сертификат OVI-X.

„VI“

Географски ограничения.

„VII“

територия, призната за официално свободна от туберкулоза за целите на износа в Европейската общност на животни, сертифицирани в съответствие с образеца на сертификат RUM.

„VIII“

територия, призната за официално свободна от бруцелоза за целите на износа в Европейската общност на животни, сертифицирани в съответствие с образеца на сертификат RUM.

„IX“

територия, призната за официално свободна от болестта на Ауески за целите на износа в Европейската общност на животни, сертифицирани в съответствие с образеца на сертификат POR-Х.

ЧАСТ 2

Образци на ветеринарни сертификати

Образци

„BOV-X“

образец на ветеринарен сертификат за домашни животни от рода на едрия рогат добитък (включително видовете Bubalus и Bison, и техните кръстоски), предназначени за отглеждане и/или разплод след внос.

„BOV-Y“

образец на ветеринарен сертификат за домашни животни от рода на едрия рогат добитък (включително видовете Bubalus и Bison и техните кръстоски), предназначени за незабавно клане след внос.

„OVI-X“

образец на ветеринарен сертификат за домашни овце (Ovis aries) и кози (Capra hircus), предназначени за отглеждане и/или разплод след внос.

„OVI-Y“

образец на ветеринарен сертификат за домашни овце (Ovis aries) и кози (Capra hircus), предназначени за незабавно клане след внос.

„POR-X“

образец на ветеринарен сертификат за домашни животни от рода на свинете (Sus scrofa), предназначени отглеждане и/или разплод след внос.

„POR-Y“

образец на ветеринарен сертификат за домашни животни от рода на свинете (Sus scrofa), предназначени за незабавно клане след внос.

„RUM“

образец на ветеринарен сертификат за животни от разред Чифтокопитни (без животни от рода на едрия рогат добитък (включително видовете Bubalus и Bison, и техните кръстоски), Ovis aries, Capra hircus, Свине и Пекари) и от семействата Носорози и Слонове.

„SUI“

образец на ветеринарен сертификат за дивечови животни от семейства Свине, Пекари и Тапирови.

„CAM“

образец на специално удостоверение за животни, внесени от Сен Пиер и Микелон съгласно условията, предвидени в част 4 от приложение I.

ДГ (Допълнителни гаранции)

„A“

гаранции по отношение на изследванията за син език и епизоотична хеморагична болест, проведени върху животни, сертифицирани в съответствие с образеца на сертификат BOV-X (точка II.2.8 Б), OVI-X (точка II.2.6 Г) и RUM (точка II.2.6).

„В“

гаранции по отношение на изследванията за везикулозна болест по свинете и класическа чума по свинете, проведени върху животни, сертифицирани в съответствие с образеца на сертификат POR-X (точка II.2.4 Б) и SUI (точка II.2.4 Б).

„C“

гаранции по отношение на изследването за бруцелоза, проведено върху животни, сертифицирани в съответствие с образеца на сертификат POR-X (точка II.2.4 В) и SUI (точка II.2.4 В).

Забележки

а) Ветеринарни сертификати се съставят от страната износител въз основа на образците, посочени в приложение I, част 2, според оформлението на образеца, който отговаря на съответните животни. Те съдържат, в указаната в образеца номерирана последователност, удостоверенията, които се изискват за всяка трета страна и — когато е необходимо — допълнителните гаранции, изисквани за третата страна износител или за част от нея.

Ако така се изисква от държавата-членка на ЕС по местоназначение за съответните животни, допълнителните сертификационни изисквания също се включват в текста на оригиналния формуляр на ветеринарния сертификат.

б) Отделен и уникален сертификат трябва да се осигури за животни, които се изнасят от отделна територия сред посочените в приложение I, част 1, графи 2 и 3, които са изпратени за същото местоназначение и са транспортирани в същия железопътен вагон, камион, самолет или кораб.

в) Оригиналът на всеки сертификат се съставя на един лист, отпечатан двустранно, или, когато се изисква по-дълъг текст, оригиналът следва да бъдe в такава форма, че всички нужни страници да са неделими части от едно цяло.

г) Сертификатът се изготвя най-малко на един от официалните езици на държавата-членка на ЕС, в която се извършва инспекцията на граничния пункт, и на държавата-членка на ЕС по местоназначение. Въпреки това тези държави-членки могат да разрешат използването на друг език на Общността вместо своя собствен, придружен, ако е необходимо, от официален превод.

д) Ако по причини, свързани с идентификацията на артикулите от пратката (таблица в точка I.28 от образеца на сертификат), към сертификата са приложени допълнителни страници, тези страници също се считат за част от оригинала на сертификата чрез полагането на подписа и печата на сертифициращия официален ветеринарен лекар върху всяка от страниците.

е) Когато сертификатът, в това число и допълнителните таблици, посочени в буква д), съдържа повече от една страница, всяка страница се номерира по следния начин: (номер на страницата) от (общ брой на страниците), изписан в долния край, а в горния край се обозначава с определения от компетентния орган код на сертификата.

ж) Оригиналът на сертификата трябва да бъде попълнен и подписан от официален ветеринарен лекар в рамките на 24 часа преди натоварване на пратката за износ в Общността. С това компетентните органи на страната износител гарантират, че са спазени принципи на сертифициране, еквивалентни на тези, установени в Директива 96/93/ЕО на Съвета.

Подписът е с цвят, различен от този на печатния текст. Същото правило важи и за печатите, с изключение на релефните печати и водните знаци.

з) Оригиналът на сертификата трябва да придружава пратката до пристигането ѝ на граничния инспекционен пункт на ЕС.

и) Сертификатът е с валидност 10 дни от датата на издаване.

В случай на транспортиране с кораб срокът на валидност се продължава с времето на пътуването в кораба. За тази цел към ветеринарния сертификат се прилага декларация в оригинална форма от капитана на кораба, съставена в съответствие с добавката към част 3 от приложение I към настоящото решение.

й) Животните не се транспортират заедно с други животни, чието местоназначение не е Европейската общност или които са с по-нисък здравен статус.

к) По време на транспортирането им към Европейската общност животните не се разтоварват на територията на страна или част от нея, която не е одобрена за внос на тези животни в Общността.

л) Референтният номер на сертификата, посочен в клетки I.2 и II.a., трябва да бъде издаден от компетентния орган.

Специфично ветеринарно-санитарно удостоверение за животни, поставени под карантина в Сен Пиер и Микелон преди износа им за Европейската общност

▼M54

ЧАСТ 3

A — Допълнение за транспортиране на животни по море

(Да бъде попълнено и прикачено към ветеринарния сертификат, когато транспортирането към граница на Европейската общност включва, дори само за част от пътуването, транспортиране с кораб.)

Б — Условия за оторизацията на събирателни центрове

Одобрените събирателни центрове отговарят на следните изисквания:

I. Те са под контрола на официален ветеринарен лекар.

II. Всеки един от тях е разположен в центъра на район от 20 km в диаметър, в който, в съответствие с официално установяване, за най-малко 30 преди тяхното използуване като одобрени центровете, не е имало случай на шап.

III. Преди всяко използуване те се почистват и дезинфекцират с дезинфектант, официално разрешен в страната износителка като ефективен за контрола на спомената болест в изискване II по-горе.

IV. Те имат, вземайки предвид капацитета си за прием на животни: a) съоръжение, изключително предназначено за тази цел; б) подходящо съоръжение, лесно за почистване и дезинфекция, за натоварване, разтоварване и адекватно подслоняване от пригоден за животни стандарт, за тяхното поене и хранене, и за оказване на всяко нужно им третиране; в) подходящи съоръжения за инспекция и изолиране; г) подходящо оборудване за почистване и дезинфекция на помещения и камиони; д) подходяща складова площ за фураж, отпадъци и тор; е) подходящи системи за събиране и изнасяне на отпадни води; ж) офис за официалния ветеринарен лекар.

V. Когато действат те имат достатъчно ветеринарни лекари за изпълнение на всички задължения.

VI. Те приемат само животни, които са били индивидуално идентифицирани, така че да се гарантира проследимост. За тази цел, когато се приемат животни, собственикът или длъжностното лице от центъра осигурява, че животните са надлежно идентифицирани и придружени от здравни документи или сертификати за включените породи и категории. Нещо повече, това лице записва в регистър или база данни и съхранява най-малко три години името на собственика, произхода, датата на влизане и напускане, брой и идентификация на животните или регистрационен номер на стадото по произход и тяхното направление, и регистрационния номер на превозното средство или регистрационния номер на камиона, доставящ или взимащ животни от помещенията.

VII. Всички животни, преминаващи през тях, отговарят на здравните условия, установени за внос на съответната категория животни в Европейската общност.

VIII. Животни, които ще бъдат изнасяни към Европейската общност, които минават през събирателен център, трябва в рамките на шест дни от пристигането да бъдат натоварени и отправени директно към границата на страната износителка: a) без да влизат в контакт с чифтокопитни животни, различни от тези, които отговарят на здравните условия, установени за внос на съответни категории животни в Европейската общност; б) разделени на партидни пратки, така че никоя пратка да не съдържа едновременно животни за разплод или производство и животни за незабавно клане; в) в транспортни средства или контейнери, които са били първо почистени и дезинфектирани с дезинфектант, официално разрешен в страната износителка, който е ефективен в контрола на споменатата болест в изискване II по-горе, и които са така конструирани, чe фекалии, урина, отпадъци или фураж не могат да изтекат или паднат навън по време на транспортиране.

IX. Където условията за износа в Общността изискват да бъде направен тест в специфично определено време преди натоварване, този период включва всеки период за събиране, до шест дни, след пристигането на животните в одобрения център.

X. Страната износителка определя одобрени центрове, които са одобрени за животни за разплод и производство и одобрени центрове, които са одобрени за животни за клане и уведомява Комисията и компетентните централни органи на държавите-членки за имената и адресите на такива помещения, както и редовно за тяхното актуализиране.

XI. Страната износителка определя процедурата за официален надзор на одобрени центрове и осигурява, че такъв надзор е осъществяван.

XII. Те се инспектират редовно, за да се осигури, че изискванията за одобрение продължават да се изпълняват. В случай на оттегляне вследствие на неизпълнение на посочените изисквания, одобрението може да бъде възстановено само когато компетентният орган е удовлетворен от цялостно съответствие на центъра с всички разпоредби, посочени по-горе.

В — Протоколи за стандартизиране на материали и тестови процедура

Туберкулоза (TBL)

Единичният интрадермален туберкулин тест, използващ говежди туберкулин, се изпълнява в съответствие с приложение Б към Директива 64/432/ЕИО. В случая на животни свине, единичният интрадермален туберкулин тест, използуващ птичи туберкулин, се изпълнява в съответствие с приложение Б към Директива 64/432/ЕИО, освен когато областта на инжектиране е хлабавата кожа в основата на ухото.

Бруцелоза (Brucella abortus) (BRL)

Серум аглутиниращият тест, добавъчният фиксиращ тест, буферният бруцела антигенов тест и тестът на ензимно свързаните имунноабсорбентни образци (Елайза) се изпълняват в съответствие с приложение В към Директива 64/432/ЕИО.

Бруцелоза (Brucella melitensis) (BRL)

Тестът се изпълнява в съответствие с приложение В към Директива 91/68/ЕИО.

Ензоотична левкоза по говедата (EBL)

Агар гелов имуннодифузионният тест и тестът на ензимно свързаните имунноабсорбентни образци (Елайза) се изпълняват в съответствие с глава II, точки А и В от приложение Г към Директива 64/432/ЕИО на Съвета.

Син език (BTG)

Блокиращият или конкурентен Елайза тест се изпълнява в съответствие със следващия протокол:

Конкурентният Елайза тест, използващ моноклонално антитяло 3-17-A3, е способен да идентифицира антитела на всички известни серумни типове на вирус на син език (BTV).

Принципът на теста е прекъсването на реакцията между BTV антиген и групово специфично моноклонално антитяло (3-17-A3) чрез добавка на тестов серум. Антителата на BTV, присъствуващи в тестовия серум, блокират реактивността на моноклоналното антитяло (Mab) и водят до намаляване на очакваното цветово развитие след добавяне на ензимно маркирано антимишо антитяло и на хромоген/субстрата. Серуми могат да бъдат тествани при 1:5 (точков тест — допълнение 1) или могат да бъдат титрувани (серум титруване — допълнение 2) за достигане крайна точка на разреждането. Стойности на забавяне по-високи от 50 % могат да се считат като позитивни.

1. Подходящи Елайза микротитърни плаки.

2. Антиген: доставен като клетъчно екстрактиран концентрат, приготвен, както е описано по-долу, и съхраняван или при – 20 °C, или при – 70 °C.

3. Блокиращ буфер: фосфатно буферирана сол (PBS), съдържаща 0,3 % BTV отрицателен серум възрастни говеда, 0,1 % (v/v) Tween-20 (доставен като сироп на polyoxyethylene sorbiton monolaurate) в PBS.

4. Моноклонално антитяло: 3-17-A3 (доставено като hybridoma тъканно-културов каймак) насочено срещу групово специфичен полипептид VP7, съхраняван при – 20 °C или изсушен замразително и разреден 1/100 с блокиращ буфер преди употреба.

5. Съединете: заешки антимиши глобулин (адсорбиран и отмит), съединен с пероксидаза на хрян и държан на тъмно при 4 °C.

6. Хромоген и субстрат: Orthophenylene diamine (OPD-chromogen) при крайна концентрация от 0,4 mg/ml в стерилна дестилирана вода. Водороден прекис (30 % w/v-субстрат) 0,05 % v/v, добавени непосредствено преди употреба (5μl H2O2 на 10 ml OPD). (боравете внимателно с OPD — носете гумени ръкавици — предположим мутаген).

7. 1 моларна сярна киселина: 26,6 ml киселина добавена към 473,4 ml дестилирана вода. (Помнете — винаги прибавяйте киселина към вода, никога вода към киселина).

8. Орбитален шейкър.

9. Елайза плаков четец (тестът може да бъде четен визуално).

Cc: контрол на съединяване (без серум) без моноклонално антитяло); C++: силно позитивен серум контрол; C+: слабо позитивен серум контрол; C–: отрицателен серум контрол; Cm: моноклонално антитяло контрол (без серум).

Допълнение 1: Точково разреждане(1:5) формат (40 серуми/плака)

	Контроли		Тест серуми
	1	2	3	4	5	6	7	8	9	10	11	12
A	Cc	C-	1	2	3	4	5	6	7	8	9	10
B	Cc	C-	1	2	3	4	5	6	7	8	9	10
C	C++	C++
D	C++	C++
E	C+	C+
F	C+	C+
G	Cm	Cm										40
H	Cm	Cm										40

Допълнение 2: Формат серумно титруване (10 серуми/плака)

Контроли

Тест серуми

C-

1:5

C-

1:10

C++

1:20

C++

1:40

C+

1:80

C+

1:160

1:320

1:640

Контрол на съединяване (Сс)

ямки 1A и 1Б са бланков контрол, състоящ се от BTV антиген и съединение. Това може да бъде използуване на бланков четец на Елайза.

Mab контрол (Cm)

Колони 1 и 2, редове Ж и З са контролни за моноклонално антитяло и съдържат BTV антиген, моноклонално антитяло и съединение. Тези източници представляват максимален цвят. Средното на отчетената оптическа плътност от този контрол представлява 0 % стойност на инхибиране.

Позитивен контрол (C++, C–)

Колони 1 и 2, редове В-Г-Д-Е. Тези ямки съдържат BTV антиген, BTV силен и слаб позитивен антиген съответно, Mab и съединяване.

Отрицателен контрол (C–)

Ямки 2A и 2Б са негативните контроли, които съдържат BTV антиген, BTV негативен антисерум, Mab и съединяване.

Тестови серуми

За обширни изследвания и бърз скрининг, серуми биха могли да бъдат тествани при единствено разреждане от 1:5 (допълниние 1). Алтернативно, 10 серума могат да бъдат тествани в гама на разреждане от 1:5 до 1:640 (допълнение 2). Това ще даде определени индикации за титъра на тестваните серуми.

1. Разредете BTV антиген към предварително титрувана концентрация на PBS, въздействайте ултразвуково за кратко, за да диспергирате агрегирания вирус (ако няма наличен ултразвуков апарат, пипетирайте енергично) и прибавете 50 ml към всички ямки на Елайза плаката. Потупайте страните на плаката за диспергиране на антиген.

2. Инкубирайте при 37 °C за 60 минути в орбитален шейкър. Измийте плаките три пъти чрез наводняване и изпразване на ямките с нестерилна PBS и попийте с попивателна хартия.

3. Контрол ямки: Прибавете 100 μl блокиращ буфер към Cc ямките. Прибавете 50 μl позитивни и негативни контролни серуми при разреждане от 1:5 (10 μl серуми + 40 μl блокиращ буфер), към съответните ямки C–, C + и C++. Прибавете 50 μl блокиращ буфер към Mab контролните ямки.

Метод точково титруване: Прибавете 1:5 разреждане от всеки тестов серум в блокиращ буфер, за да дублирате ямките на колони 3—12 (10 μl серум + 40 μl блокиращ буфер),

или

Метод за серумно титруване: Пригответе двукратни серии на всеки от тестовите образци (1:5 до 1:640) в блокиращ буфер върху осем ямки на единични колони 3—12.

4. Веднага след прибавянето на тестовите серуми разредете Mab 1:100 в блокиращ буфер и добавете 50 μl към всички ямки на плаката, освен за празните контролни.

5. Инкубирайте при 37 °C за 60 минути в орбитален шейкър. Измийте три пъти с PBS и попийте до сухо.

6. Разредете заешки антимиши концентрат до 1/5000 в блокиращ буфер и добавете 50 μl към всички ямки на плаката.

7. Инкубирайте при 37 °C за 60 минути в орбитален шейкър. Измийте три пъти с PBS и попийте до сухо.

8. Размразете OPD и веднага преди употреба добавете 5 μl от 30 % въглероден прекис към всеки 10 ml на OPD. Добавете 50 μl към всички ямки на плаката. Оставете цвета да се развие за приблизително 10 минути и спрете реакцията с 1 M сярна киселина (50 μl на отвор). Цвят ще се развие в Mab контролните ямки и в тези ямки, съдържащи серуми без антитяло на BTV.

9. Изследвайте и запишете плаките или визуално, или използвайки спектрофотометричен четец.

Използвайки софтуерния пакет, отпечатайте OD стойностите и процентното инхибиране (PI) за тестови и контролни серуми, основани на средната записана стойност в антиген контролните ямки. Данните, изразени като OD или PI стойности, се използуват за определяне дали е изпълнен в рамките на приемливи лимити. Горните контролни лимити (UCL) и долните контролни лимити (LCL) за Mab контрола (антиген плюс Mab при отсъствие на тестови серуми) са между OD стойности 0,4 и 1, 4. Всяка плака, която не отговаря на горните критерии, трябва да се отхвърли.

Ако не е налице компютърен софтуерен пакет, отпечатайте OD стойностите, използвайки Елайза принтера. Изчислете средната OD стойност за антиген — контролните ямки, което се равнява на 100 % стойност. Определете 50 % OD стойност и ръчно пресметнете положителността и отрицателността на всяка проба.

Процент на инхибиционна (PI) стойност = 100 – (OD на всеки тест контрол/средно OD на Cm) × 100.

Дублиращите отрицателни контролно серумни ямки и дублиращите празни ямки би следвало да регистрират PI стойности между + 25 % и – 25 %, и между + 95 % и + 105 %, съответно. Невписването в тези граници не прави плаките невалидни, но предполага наистина, че фоновият цвят се развива. Силните и слаби положителни контролни серуми би следвало да регистрират PI стойности между + 81 % и + 100 %, и между + 51 % и + 80 %, съответно.

Диагностичният праг за тестови серуми е 50 % (PI 50 % или OD 50 %). Проби, регистриращи PI стойности > 50 %, се регистрират като отрицателни. Проби, които регистрират PI стойности над и под прага за дублиращите ямки, се считат за съмнителни; такива проби могат да се тестват отново в спот тест и/или титруване. Положителни проби могат също да бъдат титрувани за осигуряване на индикация за степента на положителност.

Визуално отчитане: Положителните и отрицателните проби са лесно забележими с невъоръжено око; слабо положителните и силно отрицателните проби могат да бъдат по-трудни за интерпретиране само с невъоръжено око.

1. Измийте 40-60 запръжки на сливащи се BHK-21 клетки три пъти с безсерумна тъканна среда и инфектирайте със син език вирусния серотип 1 в безсерумнна тъканна среда.

2. Инкубирайте при 37 °C и изследвайте дневно за цитопатичен ефект (CPE).

3. Когато CPE са завършени на 90 до 100 % на клетъчния лист на запръжка, съберете вируса чрез разклащане на все още залепнали клетки от стъклото.

4. Центрофугирайте при 2 000 до 3 000 rpm, за да направите клетките на пелети.

5. Отстранете повърхностно плуващото и суспендирайте отново клетките в приблизително 30 ml от PBS, съдържащ 1 % „Sarkosyl“ и 2 ml phenylmethylsulphonyl fluoride (lysis буфер). Това може да доведе до това клетките да формират гел и за редуциране на този ефект може да бъде добавен повече lysis буфер. (NB phenylmethylsulphonyl fluoride е опасен — трябва да се борави с изключителна предпазливост.)

6. Разрушавайте клетките за 60 секунди, използвайки ултразвукова сонда при амплитуда от 30 микрона.

7. Центрофугирайте при 10 000 rpm за 10 минути.

8. Съхранявайте повърхностно плаващото при + 4 °C и суспендирайте отново оставащата клетъчна пелета в 10 до 20 ml на lysis буфер.

9. Въздействайте ултразвуково и прояснете, съхранявайки повърхностно плуващото при всеки етап, общо от три пъти.

10. Съберете повърхностно плуващото и центрофугирайте при 24 000 rpm (100 000 g) за 120 минути при + 4 °C върху подложка от 5 ml 40 % захароза (w/v в PBS), използвайки 30 ml Вескмann центрофужни тръби и SW 28 ротор.

11. Отстранете повърхностно плаващото, дренирайте тръбите цялостно и суспендирайте отново пелета в PBS чрез ултразвуково въздействие. Съхранете антигена в кратни обеми при – 20 °C.

Антиген на син език Елайза се титрува чрез индиректна техника Елайза. Двукратните разреждания на антигена се титруват срещу константно разреждане (1/100) на моноклоналното антитяло 3-17-A3. Протоколът е, както следва:

1. Титрувайте 1:20 разреждане на BTV антиген в PBS през микротитърната плака в двукратно разредителни серии (50 μl/ямка), използувайки многоканална пипета.

2. Инкубирайте за един час при 37 °C върху орбитален шейкър.

3. Измийте плаките три пъти с PBS.

4. Добавете 50 μl моноклонално антитяло 3-17-A3 (разредено 1/100) към всеки отвор на микротитърната плака.

5. Инкубирайте за един час при 37 °C върху орбитален шейкър.

6. Измийте плаките три пъти с PBS.

7. Добавете 50 μl от заешки антимиши глуболин, съединен към хрянова пероксидоза, разредена до предварително титрувана оптимална концентрация, към всяка ямка на микротитърна плака.

8. Инкубирайте за един час при 37 °C върху орбитален шейкър.

9. Добавете субстрат и хромоген, както е описано преди. Спрете реакцията след 10 минути чрез добавянето на 1 моларна сярна киселина (50 μl/ямка).

В конкурентния образец моноклоналното антитяло би трябвало да е в излишък, поради това се избира разреждане на антиген, което попада в титърната крива (не в областта на платото), която дава приблизително 0,8 OD след 10 минути.

Б.

Агар геловият имуннодифузионен тест се изпълнява в съответствие със следния протокол:

Утаяващият се антиген се приготвя във всяка система на клетъчна култура, която подпомага бързото размножаване на референтен товар на вирус на син език. Препоръчват се BHK или Vero клетки. Антиген присъства в повърхностно плуващата течност в края на вирусен растеж, но изисква 50 до 100-кратна концентрация, за да бъде ефективен. Това може да бъде постигнато чрез всяка стандартна протеин концентрираща процедура; вирус може да бъде направен неактивен чрез добавянето на 0,3 % (v/v) beta-propiolactone.

Използвайки международния референтен серум и антиген, се произвежда един национален стандартен серум, стандартизиран за оптимална пропорция към международния референтен серум, замразително изсушен и използван като известния контролен серум при всеки тест.

Процедура

1 % агароза, приготвена в боров или натриев барбитол буфер, pH 8,5—9,0,се изсипва в каменно легенче до минимална дълбочина от 3,0 mm. Тестов образец на седем безвлажностни ямки, всяка 5,0 mm в диаметър, се врязва в агара. Образецът се състои от една централна ямка и шест ямки, подредени около в кръг от радиус 3 cm. Централната ямка се пълни със стандартен антиген. Периферните ямки 2, 4 и 6 се пълнят с известен положителен серум, ямки 1, 3 и 5 се пълнят с тестови серуми. Системата се инкубира до 72 часа при стайна температура в затворена влажна камера.

Интерпретиране

Тестов серум е положителен, ако формира специфична линия на утайка с антигена и формира завършена линия на идентификация с контролния серум. Тестов серум е отрицателен, ако не формира специфична линия с антигена и не изкривява линията на контролния серум. Петри плаките би трябвало да се изследват срещу тъмен фон и използвайки индиректно осветление.

Епизоотична хеморагична болест (ЕНГ)

Агар геловият имуннодифузионен тест се изпълнява в съответствие със следващия протокол:

Антиген:

Утаяващият се антиген се приготвя във всяка система на клетъчна култура, която подпомага бързото размножаване на подходящ серум тип/ове на вирус на епизоотична хеморагична болест. Препоръчват се BHK или Vero клетки. Антиген присъства в повърхностно плуващата течност в края на вирусен растеж, но изисква 50 до 100-кратна концентрация, за да бъде ефективен. Това може да бъде постигнато чрез всяка стандартна протеин концентрираща процедура; вирус може да бъде направен неактивен чрез добавянето на 0,3 % (v/v) beta-propiolactone.

Известен положителен контролен серум:

Тестов серум

Процедура

1 % агароза, приготвена в боров или натриев барбитол буфер, pH 8,5—9,0, се изсипва в каменно легенче до минимална дълбочина от 3,0 mm. Тестов образец на седем безвлажностни ямки, всяка 5,0 mm в диаметър, се врязва в агара. Образецът се състои от един централна ямка и шест ямки, подредени около в кръг от радиус 3 cm. Централната ямка се пълни със стандартен антиген. Периферните ямки 2, 4 и 6 се пълнят с известен положителен серум, ямки 1, 3 и 5 се пълнят с тестови серуми. Системата се инкубира до 72 часа при стайна температура в затворена влажна камера.

Интерпретиране

Тестов серум е положителен, ако формира специфична отвесна линия с антигена и формира завършена линия с контролния серум. Тестов серум е отрицателен, ако не формира специфична линия с антигена и не изкривява линията на контролния серум. Петри плаки би следвало да се изследват срещу тъмен фон и използвайки индиректно осветление.

Заразен ринотрахеит по говедата (IBR)/заразен пустулозен вулво-вагинит (IPV)

Серум неутрализиращият тест се извършва в съответствие със следващия протокол:

Серум

Всички серуми са топлинно дезактивирани при 56 °C за 30 минути преди употреба.

Процедура

Постоянно вирусновариращ серум неутрализиращ тест върху микротитърни плаки използува MDBK или други възприемащи клетки. Colorado, Oxford или всеки друг референтен товар на вирус се използува при 100 TCID50 на 0,025 ml; деактивирани неразредени серумни проби се смесват с равен обем (0,025 ml) на вирусна суспензия. Вирус/серум смесите се инкубират за 24 часа при 37 °C в микротитърни плаки, преди да се добавят MDBK клетките. Клетките се използуват при концентрация, която формира цялостен моно пласт след 24 часа.

Контроли

i) вирусна заразеност образец, ii) контроли на серумна токсичност, iii) незаразени клетъчно културни контроли, iv) референтни антисеруми.

Интерпретиране

Резултатите на неутрализиращия тест и титъра на вируса, използван в теста, се записват след три до шест дни инкубиране при 37 °C. Серумните титри се считат отрицателни, ако няма никаква неутрализация при разреждане от 1/2 (неразреден серум).

Б.	Всеки друг тест, признат в рамките на Решение 93/42/ЕО на Комисията относно допълнителните гаранции по отношение на заразен ринотрахеит по говедата, определени за държави-членки и региони от тях, свободни от болестта.

Шап (FМГ)

А.

Събирането на хранопроводни/фаринксови проби и тестването се извършва в съответствие със следващия протокол:

Реактиви

Преди вземане на проби се приготвя транспортиращо средство. Два ml обеми се разпределят в толкова контейнера, колкото са животните за вземане на проби. Използваните контейнери би трябвало да издържат замразяване върху твърд CO2 или течен азот. Пробите се получават чрез използуване на специално конструиран слюнков колектор или „пробатор“. За получаване на проба чашата на пробатора се прекарва през устата, над гърба на езика и надолу в горната част на хранопровода. Правят се опити да се изстърже повърхностния епител на горния хранопровод и фаринкса чрез движения, насочени странично и дорсално. Пробаторът се отдръпва тогава, за предпочитане след като животното е преглътнало. Чашата следва да е пълна и да съдържа смес от слуз, слюнка, хранопроводна течност и клетъчни остатъци. Би следвало да се внимава така че всеки екземпляр да съдържа някакъв видим клетъчен материал. Много грубо манипулиране, което причинява кървене, би следвало да се избягва. Пробите от някои животни могат да бъдат силно замърсени от преживно съдържание. Такива проби би следвало да се отстраняват и устата на животното да се изплакне с вода или за предпочитане с физиологична сол преди да се повтори вземането на проба.

Третиране на проби

Всяка събрана проба в пробаторната чаша се изследва за качество и 2 ml се добавят в равен обем транспортиращо средство в контейнер, който може да издържи замразяване. Контейнерите са здраво затворени, запечатани, дезинфекцирани и етикетирани. Пробите се държат охладени (+ 4 °C) и се изследват в рамките на три до четири часа или се поставят върху сух лед (– 69 °C) или течен азот и се държат замразени до изследване. Между две събирания на проба пробаторът се дезинфектира и измива в три смени чиста вода.

Тестване за вирус на FMD

Пробите се инкубират в култури на първични говежди клетки от щитовидна жлеза, използвайки най-малко три епруветки на проба. Други приемни клетки, напр. първични говежди или свински бъбречни клетки, могат да бъдат използувани, но трябва да се има предвид, че за някои товари на вирус на FMD те са по-малко чувствителни. Епруветките се инкубират при 37 °C на въртящ се апарат и изследват ежедневно за 48 часа за наличието на цитопатичен ефект (CPE). Ако са отрицателни, културите са покрито прехвърлени върху нови култури и изследвани отново 48 часа. Специфичността на всеки CPE трябва да бъде потвърдена.

Препоръчано транспортиращо средство:

1. 0,08M фосфатен буфер pH 7,2, съдържащ 0,01 % говежди серумен албумин, 0,002 % фенол червен и антибиотици.

2. Средство на тъкана култура (напр. тъканна среда MEM), съдържаща 0,04M Hepes буфер, 0,01 % говежди серумен албумин и антибиотици, pH 7,2.

3. Антибиотици (на ml финално) би следвало да бъдат добавяни към транспортиращото средство, пр. penicillin 1 000 IU, neomycin sulphate 100 IU, polymyxin B sulphate 50 IU, mycostatin 100 IU.

Б.

Вирус неутрализиращият тест се изпълнява в съответствие със следния протокол:

Реактиви

Запасен FMDV антиген се приготвя от клетъчни култури или върху говежди езици и се съхранява при температура – 70 °C или по-ниска или при – 20 °C след прибавяне на 50 % глицерол. Това е запасният антиген. FMDV е стабилен при тези условия и титри варират малко за период от месеци.

Процедура

Тестът се изпълнява в плоскодънна за тъканни култури градуирана плака, използваща приемащи клетки, такива като IB-RS-2, BHK-21 или клетки от телешки бъбрек. Серуми за теста се разреждат 1/4 в безсерерумни клетъчни културови средства с добавяне на 100 IU/ml neomycin или други подходящи антибиотици. Серуми се дезактивират при 56 °C за 30 минути и 0,05 ml количества се използуват за приготвяне на двукратни серии върху микротитърни плаки, използвайки 0,05 ml разреждащи вълни. Предварително титруван вирус, също разреден в безсерумна културова среда и съдържащ 100 TCID50/0,05 ml, се добавят към всяка ямка. След инкубирането при 37 °C за един час, позволяващо да се получи неутрализация, 0,05 ml клетъчни суспензии, съдържащи 0,5 до 1,0 × 106 клетки на 1 ml в клетъчно културова среда, съдържаща безсерумно FMD антитяло, се добавя към всяка ямка и плаките се запечатват. Плаките се инкубират при 37 °C. Монопластове са нормално съединяващи в рамките на 24 часа. CPE е обичайно достатъчно напреднал за 48 часа за микроскопско отчитане на теста. По това време може да бъде направено финално микроскопско отчитане или плаките могат да бъдат фиксирани и оцветени за микроскопско отчитане, например използвайки 10 % формолна сол и 0,05 % метилен син.

Контроли

Контролите при всеки тест включват хомологов антисерум на известен титър, клетъчен контрол, контрол на серумната токсичност, контрол на средата и вирусното титруване, от които се изчислява фактическото количество на вирус в теста.

Интерпретиране

Ямки с доказателство за CPE се считат за инфектирани и неутрализиращи титри се изразяват като реципрочни на финалното разреждане на наличния серум в серум/вирус смесите при 50 % крайна точка, пресметната в съответствие с метода на Спиърмен-Карбер. (Karber, G., 1931, Archiv fuer Experimentelle Pathologie und Pharmokologie, 162, 480). Тестовете се считат за валидни, когато действителното количество на вирус, използувано на ямка в теста, е между 101,5 и 102,5 TCID50 и когато титърът на референтния серум е в рамките на двукратното от неговия очакван титър, изчислен по начина на предишните титрувания. Когато контролите са извън тези граници, тестовете се повтарят. Крайна титърна точка от 1/11 или по-малко се приема за отрицателна.

В.

Откриването и квантифицирането на антитяло чрез Елайза се извършва в съответствие със следващия протокол:

Реактиви

Заешки антисеруми на 146S антиген от седем вида вирус на шап (FMDV), използувани като предварително определена оптимална концентрация в карбонатен/бикарбонатен буфер, pH 9,6. Антигени се приготвят от избрани товари на вирус, отгледани върху монопластове на BHK-21 клетки. Непречистените повърхностно плуващи флуиди се използуват и предварително се титруват, съгласно протокола, но без серум, за да дадат разреждане, което след добавяне на равен обем на PBST (фосфатно буферирана сол, съдържаща 0,05 % Tween-20 и фенол червен индикатор) биха дали оптическа плътност, отчитаща между 1,2 и 1,5. Вирусите могат да бъдат използувани неактивирани. PBST се използува като разредител. Антисеруми от морски свинчета се приготвят чрез заразяване на морски свинчета с 146S антиген на всеки серум тип. Предварително определена оптимална концентрация се приготвя в PBST, съдържащ 10 % нормален говежди серум и 5 % нормален заешки серум. Заешки антиморски свинчета имуноглуболин, съединен с хрянова пероксидоза, се използува при предварително определена оптимална концентрация в PBST, съдържаща 10 % нормален говежди серум и 5 % нормален заешки серум. Серумите се разреждат в PBST.

Процедура:

1. Елайза плаки са покрити с пласт от 50 μl на заешки антивирусни серуми за през нощта във влажна камера при стайна температура.

2. Петдесет микролитра от дубликат, двукратни серии на всеки тестов серум, започвайки от ¼, се приготвят в U-дънни мултиямкови плаки (пренасящи плаки). Петдесет микролитра от постоянна доза на антиген се добавят към всяка ямка и смесите се оставят една нощ при 4 °C. Добавянето на антиген редуцира стартовото разреждане на серума до 1/8.

3. Елайза плаките се измиват пет пъти с PBST.

4. Петдесет микролитра на серум/антиген смеси се преместват от пренасящите плаки към заешко серумно покритите Елайза плаки и инкубирани при 37 °C за един час върху ротационен шейкър.

5. След измиване 50 μl от морски свинчета антисерум се добавят към използвания антиген в точка 4 към всяка ямка. Плаките се инкубират при 37 °C за един час върху ротационен шейкър.

6. Плаките се измиват и 50 μl от заешки антиморски свинчета имуноглуболин, свързан с хрянова пероксидоза, се добавя към всяка ямка. Плаките се инкубират при 37 °C за един час върху ротационен шейкър.

7. Плаките се измиват и 50 μl от ортофенилен диамин, съдържащ 0,05 % H2O2 (30 %) w/v, се добавя към всяка ямка.

8. Реакцията се спира след 15 минути с 1,25M H2SO4.

Плаките се отчитат спектрофотометрично при 492 nm върху Елайза четец, свързан към микрокомпютър.

Контроли

За всеки използван антиген 40 ямки не съдържат серум, но съдържат антиген, разреден в PBST. Дублирани двукратно разреждане серии от хомогенен говежди референтен антисерум. Дублирани двукратно разреждане серии на отрицателен говежди серум.

Интерпретиране

Титрите на антитяло се изразяват като крайното разреждане на тестови серуми, даващи 50 % от средните OD стойности, записани в вирусно контролните ямки, където отсъства тестов серум. Титрите в повече от 1/40 се считат положителни.

Позовавания

Hamblin C, Barnett ITR and Hedger RS (1986) „Нов ензимно свързан имунносорбентен образец (Елайза) за откриване на антитела против вирус на шап. I. Развитие и методи на Елайза.“Journal of Immunological Methods, 93, 115 до 121.11.

Болест на Ауески (АЈГ)

Серум неутрализиращият тест се извършва в съответствие със следния протокол:

Серум

Всички серуми се инактивират топлинно при 56 °C за 30 минути преди използуване.

Процедура

Постоянният вирусно вариращ серумен неутрализационен тест върху микротитърни плаки използува Vero или други чувствителни клетъчни системи. Вирус на болестта на Ауески се използува при 100 TCID50 на 0,025 ml; неактивирани неразредени серумни проби се смесват с равен обем (0,025 ml) от вирусна суспензия. Вирусно/серумните смеси се инкубират за два часа при 37 °C в микротитърни плаки преди да бъдат добавени подходящите клетки. Клетки се използуват при концентрация, която формира цялостен монопласт след 24 часа.

Контроли

i) вирус заразност образец, ii) серум токсичност контроли, iii) контроли на неинкубирана клетъчна култура, iv) референтни антисеруми.

Интерпретиране

Резултатите на неутрализиращия тест и титъра на вируса, използван в теста, се записват след три до седем дни инкубиране при 37 °C. Серумни титри по-малки от 1/2 (неразреден серум) се считат отрицателни.

Б.	Всеки друг тест, признат в рамките на Решение 2001/618/ЕО на Комисията относно допълнителни гаранции по отношение на болестта на Ауески за прасета, предвидени за определени части от територията на Общността.

Трансмисивен гастроентерит (TGE)

Серум неутрализиращият тест се извършва в съответствие със следващия протокол:

Серум

Всички серуми са топлинно дезактивирани при 56 °C за минути преди употреба.

Процедура

Постоянният вирусно вариращ серумен неутрализационен тест върху микротитърни плаки използува A72 (кучешки тумор) клетки или други чувствителни клетъчни системи. TGE вирус се използува при 100 TCID50 на 0,025 ml; неактивирани неразредени серумни проби се сместват с равен обем (0,025 ml) от вирусна суспензия. Вирусно/серумните смеси се инкубират за 30 до 60 минути при 37 °C в микротитърни плаки, преди да бъдат добавени подходящите клетки. Клетки се използуват при концентрация, която формира цялостен монопласт след 24 час. Всяка клетка получава 0,1 ml от клетъчна суспензия.

Контроли

Интерпретиране

Резултатите на неутрализиращия тест и титърът на вируса, използван в теста, се записват след три до седем дни инкубиране при 37 °C. Серумни титри по-малки от 1/2 (неразреден серум) се считат отрицателни. Ако неразредени серумни проби са токсични към тъканите култури, тези серуми могат да бъдат разредени 1/2 преди да бъде използувани в теста. Това ще бъде еквивалентно на 1/4 финално разреждане на серум. Серумни титри по-малко от 1/4 (финално разреждане) се считат отрицателни в тези случаи.

Везикулозна болест по свинете (SVГ)

Тестове за везикулозна болест по свинете (SVГ) се извършват в съответствие с Решение 2000/428/ЕО на Комисията.

Класическа чума по свинете (CSF)

Тестове за класическа чума по свинете (CSF) се извършват в съответствие с Решение 2002/106/ЕО на Комисията.

Извършването на тестове за CSF трябва да следва насоките, изложени в Ръководство на стандарти за диагностични тестове и ваксини — глава 2.1.13 на МСЕ.

Чувствителността и спецификата на серумнологичните тестове за CSF би сгледвало да се изследват от национална лаборатория със схема за осигуряване на качество на място. Използваните тестове би трябвало да показват разпознаване на диапазон от гама слабо и силно положителни референтни серуми и да разрешават откриването на антитяло в една ранна фаза и възстановяване от болестта.

▼M56

Част 4

Таксономична група
ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТ	СЕМЕЙСТВО	РОДОВЕ И ВИДОВЕ
Чифтокопитни (Artiodactila)	Камили (Camelidae)	Camelus ssp., Lama ssp., Vicugna ssp.

Животински видове

Ветеринарно-санитарни условия

Внос и карантинни условия за животни, внасяни в Сен Пиер и Микелон за период, по- малък от шест месеца преди износа им за Европейската общност

Глава 1

Престой и карантина

Животните, внасяни в Сен Пиер и Микелон, трябва да престоят в официален карантинен пункт за минимален период от 60 дни, предхождащ износа им за Европейската общност. Този период може да бъде удължен поради изисквания за провеждане на тестове на определени видове. В допълнение, животните трябва да отговарят на следните изисквания:

а) В карантинния пункт могат да влизат отделни партиди. Въпреки това при всяко влизане в карантинния пункт всички животни от един и същи вид се разглеждат като отделна група и към тях се отнасят като към такава. Карантинният период за цялата група започва да тече в момента, когато и последното животно е влязло в пункта.

б) В карантинния пункт всяка специфична група животни се държи в изолация, без никакъв директен или индиректен контакт с други животни, включително тези от други партиди, които може да се намират там. Всяка партида се държи в одобрения карантинен пункт и се пази от насекоми, които са разпространители на зарази.

в) Ако по време на карантината не е поддържана изолация на дадена група животни и е имало контакт с други животни, карантината се счита за недействителна и невалидна и групата започва нов карантинен период за същия период, както първоначално е предвидено при влизането в карантинния пункт.

г) Животни за износ за Европейската общност, които преминават през карантинния пункт, се натоварват и изпращат директно в Европейската общност:

i) без да влизат в контакт с други животни, които не отговарят на ветеринарномедицинските условия, установени за вноса на съответните категории животни в Европейската общност;

ii) разделени в пратки по начин, които да не позволява контакт с животни, които не са годни за внос в рамките на Общността;

iii) в транспортни превозни средства или контейнери, които първо са били почистени и дезинфектирани с дезинфектант, който е официално признат в Сен Пиер и Микелон като ефективен препарат при контрол на заболяванията, упоменати в глава II по-долу и които са конструирани така че да не позволява изтичането или изпадането по време на транспортирането на изпражнения, урина, отпадъци или фураж.

Помещенията, в които преминава карантината, трябва да отговарят най-малко на минималните стандарти, определени в приложение Б към Директива 91/496/ЕИО, и на следните условия:

а) те са наблюдавани от официален ветеринарен лекар;

б) намират се в центъра на област с диаметър 20 km, в която не е регистриран случай на шап най-малко 30 дни преди тяхното използване като карантинен пункт, съгласно официалните заключения;

в) преди да бъдат използвани като карантинен пункт, те се почистват и дезинфекцират с дезинфектант, официално одобрен в Сен Пиер и Микелон като ефективен препарат при контрол на заболяванията, упоменати в глава II;

г) те функционират, като се взима предвид техния капацитет:

i) съоръжение, предназначено изключително за тази цел, включително задоволителен подслон с подходящ стандарт за животните;

ii) подходящи съоръжения, които:

— са удобни за пълно почистване и дезинфекциране,

— включват съоръжения за безопасно товарене и разтоварване,

— отговорят на всички изисквания относно поенето и храненето на животните,

— позволяват лесно да се извършват всички необходими ветеринарни манипулации;

iii) подходящи съоръжения за инспекция и изолация;

iv) подходящо оборудване за почистване и дезинфекциране на стаите и транспортните превозни средства;

v) подходящ склад за фураж, отпадъци и тор;

vi) подходяща система за събиране на отпадъчните води;

vii) кабинет на официалния ветеринарен лекар;

д) имат достатъчно ветеринарни лекари, за да могат да поемат всички задължения;

е) приемат само животни, които са индивидуално идентифицирани така че да се гарантира проследяване на произхода им. За тази цел, когато животните са приети, собственикът или лицето, отговорно за карантинния пункт, осигурява животните да са правилно идентифицирани и придружени от здравни документи или сертификати за вида и категориите, в които са включени. Освен това тези лица следва да се записват в регистър или в база данни, в който се съхраняват най-малко три години името на собственика, мястото на произход, датата на влизане и излизане, номера и идентификацията на животните и тяхното местоназначение;

ж) компетентният орган определя процедурата за официално наблюдение на карантинния пункт и осигурява провеждането на това наблюдение; то включва провеждането на редовни инспекции, за да се гарантира, че изискванията за одобрение продължават да се изпълняват. В случай на неуспех или забавяне, одобрението може да бъде възстановено само когато компетентният орган установи, че условията на карантината са в пълно съответствие с разпоредбите, упоменати по- горе.

Глава 2

Ветеринарномедицински тестове

1. Общи изисквания

Животните трябва да се подлагат на следните тестове, които се извършват чрез кръвна проба, ако не е предвидено друго, не по-рано от 21 дни от началото на периода на изолация. Лабораторните тестове трябва да се правят в одобрена лаборатория в Европейската общност и всички лабораторни тестове и резултатите от тях — ваксиниране и манипулации, трябва да се прилагат към ветеринарномедицинския сертификат. С цел животните да бъдат подлагани на минимален брой интервенции, пробите, тестовете и ваксинирането се групират, доколкото това е възможно, в съответствие с изискваните от протоколите задължителните минимални интервали от време.

2. Специфични изисквания

2.1. Camelids

2.1.1. Туберкулоза

а) Тест, който да се използва: тест за сравнителна интрадермална реакция, при който се използват говежди PPD и птичи PPD, в съответствие със стандартите за производство на говежди и птичи туберкулини, както е описано в приложение Б към Директива 64/432/ЕИО на Съвета. Тестът трябва да се направи в областта зад рамото (аксиларна област), като се спазват техническите процедури, описани в приложение Б към Директива 64/432/ЕИО на Съвета.

б) Периодизация: животните следва да се изследват в рамките на два дни от тяхното пристигане в карантинния пункт и 42 дни след първия тест.

в) Разчитане на тестовете:

реакцията трябва да се счита за:

— негативна, ако увеличението в дебелината на кожната гънка е по- малко от 2 mm,

— положителна, ако увеличението в дебелината на кожната гънка е повече от 4 mm,

— неопределена, ако увеличението в дебелината на кожната гънка при говежди PPD е между 2 mm и 4 mm, или повече от 4 mm, но по- малко от реакцията на птичи PPD.

г) Възможности за действие след изследването:

Ако животното покаже положителен резултат на интрадермална реакция при говежди PPD, това животно се изключва от групата, а останалите животни следва да се подложат отново на тест най-малко 42 дни след първия положителен тест: той трябва да бъде преценен, както първия тест, описан в буква б).

Ако повече от едно животно в групата покаже положителен резултат, на цялата група се отказва износ за ЕО.

Ако едно или повече животни от същата група покажат неопределена реакция, цялата група се тества отново след 42 дни, като се преценява както при първия тест, описан в буква б).

2.1.2. Бруцелоза

а) Тест, който да се използва:

— B. Аbortus: SAT и RBT, както са описани в точки 2.6 и 2.5 от приложение В към Директива 64/432/ЕИО. В случай на положителен резултат се прилага потвърждаващ тест.

— Brucella melitensis: SAT и RBT, както са описани в точки 2.6 и 2.5 в приложение В към Директива 64/432/ЕИО. В случай на положителен резултат се прилага потвърждаващ тест, съгласно метода, описан в приложение В към Директива 91/68/ЕО.

— Brucella ovis: потвърждаващ тест, както е описан в приложение Г към Директива 91/68/ЕО.

б) Периодизация: животните следва да се тестват в рамките на два дни от тяхното пристигане в карантинния пункт и 42 дни след първия тест.

в) Разчитане на тестовете:

Наличие на позитивна реакция на тестовете се отчита съгласно дефиницията в приложение В към Директива 94/432/ЕИО.

г) Възможности за действие след изследването:

Животните, дали положителен резултат на един от тестовете, се изключват от групата, а останалите животни трябва отново да се подложат на тест най-малко 42 дни след първия проведен положителен тест: той трябва да бъде преценен, както първия тест, описан в буква б).

Само животните показали отрицателен резултат при провеждането на два последователни теста, както е описано в буква б), се допускат за износ за ЕО.

2.1.3. Син език и епизоотично хеморагично заболяване (ЕХЗ)

а) Тест, който да се използва: тест AGID, както е описан в част 3 В от приложение I към Решение 79/542/ЕИО на Съвета.

В случай на положителна реакция животните се тестват със сравнителен тест Елайза, както е описано в част 3 В от приложение I към Решение 79/542/ЕИО на Съвета за различаване на двете заболявания.

б) Периодизация:

Животните следва да се тестват и да дадат отрицателен резултат на два теста: първият — в рамките на два дни от тяхното пристигане в карантинния пункт, а вторият — след най-малко 21 дни от първия тест.

в) Възможности за действие след изследването:

i) Син език

Ако едно или повече животни са дали положителни резултати на Елайза, както е посочено в част 3 В от приложение I към Решение 79/542/ЕИО, животното/животните с положителен резултат се изключват от групата, а цялата останала група се поставя под карантина за 100 дни, считано от датата, на която са получени положителните проби. Групата може да се счита за свободна от заболяването само ако на редовните проверки от официалните ветеринарни лекари по време на карантинния период не се открият клинични симптоми на заболяване, а карантинният пункт остане свободен от разпространители на син език (Culicoides).

Ако друго животно прояви клинични симптоми на заболяването по време на карантинния период, както е описано по-горе, на цялата група се отказва износ за ЕО.

ii) Епизоотично хеморагично заболяване (ЕХЗ)

Ако едно или повече животни са дали позитивни резултати, показващи наличие на антитела на вируса ЕХЗ по време на потвърждаващия тест Елайза, животното/животните се считат за заразени и се изключват от групата, а цялата група трябва да се подложи на повторен тест, като се започне най-малко 21 дни след първоначалната положителна диагноза и отново — най-малко 21 дни след това, като се изисква и двата теста да са с отрицателни резултати. Ако другите животни са дали положителни резултати по време на повторното изследване, на цялата група се отказва износ за ЕО.

2.1.4. Шап

а) Тест, който да се използва: Диагностичен тест (чрез сонда или серологични изследвания) чрез Елайза и NV техника, съгласно протоколите, описани в част 3 В от приложение I към Решение 79/542/ЕИО.

б) Периодизация: животните следва да се тестват и да дадат отрицателни резултати на два теста: първият — в рамките на два дни от тяхното пристигане в карантинния пункт, а вторият — след най-малко 42 дни от първия тест.

в) Възможности за действие след тестването: ако някое животно даде положителна проба на вирус за шап, в този случай се приема, че всички животни в карантинния пункт не са годни за внос в ЕО.

Забележка: Всяко откриване на антитела на структурни или неструктурни протеини на вируса на шап ще се приемат като резултат от предишна инфекция с шап, независимо от това дали животните са били ваксинирани.

2.1.5. Чума по говедата

а) Тест, който да се използва: сравнителният тест Елайза, както е описано в Наръчника на Световната организация по опазване здравето на животните (OIE), е предвиденият тест за международна търговия и е тест по избор. Серум-неутрализиращият тест или други познати тестове, в съответствие с протоколите, описани в съответните раздели на наръчника на OIE, също могат да се използват.

б) Периодизация: животните следва да се тестват два пъти: първият — в рамките на два дни от тяхното пристигане в карантинния пункт, а вторият — най-малко 42 дни от първия тест.

в) Възможности за действие след тестването: ако някое животно даде положителна проба на вируса на чума, в този случай се приема, че всички животни в карантинния пункт не са годни за внос в ЕО.

2.1.6. Везикулозен стоматит

а) Тест, който да се използва: Елайза, вирус-неутрализиращ тест или друг познат тест, в съответствие с протоколите, описани в съответните раздели на Наръчника на OIE.

в) Възможности за действие след тестването: ако някое животно даде положителна проба на вирус на везикулозен стоматит, в този случай се приема, че всички животни в карантинния пункт не са годни за внос в ЕО.

2.1.7. Треска от долината на Рифт

в) Възможности за действие след изследването: ако някое животно прояви признаци за наличие на агент на Треска от долината на Рифт, в този случай се приема, че всички животни в карантинния пункт не са годни за внос в ЕО.

2.1.8. Заразен нодуларен дерматит

а) Тест, който да се използва: серологичен, като се използва Елайза, вирус-неутрализиращ тест или друг познат тест, в съответствие с протоколите, описани в съответните раздели на наръчника на OIE.

в) Възможности за действие след тестването: ако някое животно прояви признаци на заразен нодуларен дерматит, в този случай на всички животни в карантинния пункт се отказва износ за ЕО.

2.1.9. Кримска-конго хеморагична треска

а) Тест, който да се използва: Елайза, вирус-неутрализиращ тест, имунофлуоресцентен тест или друг познат тест.

б) Периодизация: животните трябва да бъдат тествани два пъти: първият — в рамките на два дни от тяхното пристигане в карантинния пункт, а вторият — най-малко 42 дни от първия тест.

в) Възможности за действие след тестването: ако някое животно покаже наличие на агент на Кримска- конго хеморагична треска, животното се изключва от групата.

2.1.10. Сура (Trypanosoma evansi)

а) Тест, който да се използва: паразитният агент може да бъда идентифициран в концентрирана кръвна проба, в съответствие с протоколите, описани в съответните раздели на Наръчника на OIE.

б) Периодизация: животните трябва да бъдат изследвани два пъти: първият — в рамките на два дни от тяхното пристигане в карантинния пункт, а вторият — най-малко 42 дни от първия тест.

в) Възможности за действие след тестването: ако бъде открита Сура в някое от животните, тогава това животно се изключва от групата, след което останалите животни от групата преминават през вътрешно и външно обезпаразитяване, като се използват подходящи агенти, които са ефективни срещу Сура.

2.1.11. Злокачествена катарална треска

а) Тест, който да се използва: откриването на вирусен ДНК е предпочитаният метод, основан на идентификация чрез имунофлуоресценция или имуноцитохимия, като се използват протоколите, описани в съответните раздели на Наръчника на OIE.

в) Възможности за действие след тестването: ако някое от животните прояви признаци на злокачествена катарална треска, тогава на цялата група се отказва износ за ЕО.

2.1.12. Бяс

Ваксинация: Ваксинация против бяс може да се извърши в някои случаи като от животното се взема кръвна проба и се прави серум-неутрализиращ тест за антитела.

2.1.13. Левкоза по говедата (само в случай, че животните са предназначени за незаразен регион)

а) Тест, който да се използва: тест AGID или блокиращ Елайза, в съответствие с протоколите, описани в съответните раздели на Наръчника на OIE.

в) Възможности за действие след тестването: животните, дали положителен резултат на теста, се изключват от групата, а останалите животни трябва да бъдат тествани отново най-малко 21 дни след провеждането на първия положителен тест: той трябва да бъде отчетен, както и първия тест, описан в буква б).

Само животните, дали отрицателен резултат на двата последователни теста, както е описано в буква б), се допускат за износ за ЕО.

▼M70

ПРИЛОЖЕНИЕ II

(ПРЯСНО МЕСО)

▼M75

ЧАСТ 1

Списък на третите страни или части от тях (1)

Страна	Код на територията	Описание на територията	Ветеринарен сертификат		Специфични условия	Крайна дата (2)	Начална дата (3)
Страна	Код на територията	Описание на територията	образец/образци	SG (допълнителни гаранции)	Специфични условия	Крайна дата (2)	Начална дата (3)
1	2	3	4	5	6	7	8
AL — Албания	AL-0	Цялата страна	—
AR — Аржентина	AR-0	Цялата страна	EQU
	AR-1	Провинции: Buenos Aires, Catamarca, Corrientes (с изключение на департаментите Berón de Astrada, Capital, Empedrado, General Paz, Itati, Mbucuruyá, San Cosme и San Luís del Palmar) Entre Ríos, La Rioja, Mendoza, Misiones, част от Neuquén (с изключение на територията, включена в AR-4), част от Río Negro (с изключение на територията, включена в AR-4), San Juan, San Luis, Santa Fe, Tucuman, Cordoba, La Pampa, Santiago del Estero, Chaco Formosa, Jujuy и Salta, с изключение на буферната зона от 25 km от границата с Боливия и Парагвай, простираща се от областта Santa Catalina в провинция Jujuy до областта Laishi в провинция Formosa	BOV	A	1		18 март 2005 г.
	AR-1		RUF	A	1		1 декември 2007 г.
	AR-2	Chubut, Santa Cruz и Tierra del Fuego	BOV, OVI, RUW, RUF				1 март 2002 г.
	AR-3	Corrientes: департаментите Berón de Astrada, Capital, Empedrado, General Paz, Itati, Mbucuruyá, San Cosme и San Luís del Palmar	BOV RUF	A	1		1 декември 2007 г.
	AR-4	Част от Río Negro (с изключение: в Avellaneda — на зоната, разположена на север от междуселищен път 7 и на изток от междуселищен път 250; в Conesa — на зоната, разположена на изток от междуселищен път 2; в El Cuy — на зоната, разположена на север от междуселищен път 7, от мястото, на което се пресича с междуселищен път 66, до границата с департамент Avellaneda, и в San Antonio — на зоната, разположена на изток от междуселищни пътища 250 и 2). Част от Neuquén (с изключение: в Confluencia — на зоната, разположена на изток от междуселищен път 17, и в Picun Leufú — на зоната, разположена на изток от междуселищен път 17)	BOV, OVI, RUW, RUF				1 август 2008 г.
AU — Австралия	AU-0	Цялата страна	BOV, OVI, POR, EQU, RUF, RUW, SUF, SUW
BA — Босна и Херцеговина	BA-0	Цялата страна	—
BH — Бахрейн	BH-0	Цялата страна	—
BR — Бразилия	BR-0	Цялата страна	EQU
	BR-1	Щатът Minas Gerais, Щатът Espírito Santo, Щатът Goiás, Щатът Mato Grosso, Щатът Rio Grande Do Sul, Щатът Mato Grosso Do Sul (с изключение на определената 15-километрова строго наблюдавана гранична зона в общините Porto Mutinho, Caracol, Bela Vista, Antônio João, Ponta Porã, Aral Moreira, Coronel Sapucaia, Paranhos, Sete Quedas, Japora и Mundo Novo, и посочената строго наблюдавана зона в общините Corumbá и Ladário)	BOV	A и H	1		1 декември 2008 г.
	BR-2	Щатът Santa Catarina	BOV	A и H	1		31 януари 2008 г.
	BR-3	Щатите Paraná и São Paulo	BOV	A и H	1		1 август 2008 г.
BW — Ботсуана	BW-0	Цялата страна	EQU, EQW
	BW-1	Ветеринарни зони за контрол на болестта 3в, 4б, 5, 6, 8, 9 и 18	BOV, OVI, RUF, RUW	F	1		1 декември 2007 г.
	BW-2	Ветеринарни зони за контрол на болестта 10, 11, 13 и 14	BOV, OVI, RUF, RUW	F	1		7 март 2002 г.
	BW-3	Ветеринарна зона за контрол на болестта 12	BOV, OVI, RUF, RUW	F	1	20 октомври 2008 г.
BY — Беларус	BY-0	Цялата страна	—
BZ — Белиз	BZ-0	Цялата страна	BOV, EQU
CA — Канада	CA-0	Цялата страна	BOV, OVI, POR, EQU, SUF, SUW RUF, RUW	G
CH — Швейцария	CH-0	Цялата страна	*
CL — Чили	CL-0	Цялата страна	BOV, OVI, POR, EQU, RUF, RUW, SUF
CN — Китай	CN-0	Цялата страна	—
CO — Колумбия	CO-0	Цялата страна	EQU
CR — Коста Рика	CR-0	Цялата страна	BOV, EQU
CU — Куба	CU-0	Цялата страна	BOV, EQU
DZ — Алжир	DZ-0	Цялата страна	—
ET — Етиопия	ET-0	Цялата страна	—
FK — Фолкландски острови	FK-0	Цялата страна	BOV, OVI, EQU
GL — Гренландия	GL-0	Цялата страна	BOV, OVI, EQU, RUF, RUW
GT — Гватемала	GT-0	Цялата страна	BOV, EQU
HK — Хонконг	HK-0	Цялата страна	—
HN — Хондурас	HN-0	Цялата страна	BOV, EQU
HR — Хърватия	HR-0	Цялата страна	BOV, OVI, EQU, RUF, RUW
IL — Израел	IL-0	Цялата страна	—
IN — Индия	IN-0	Цялата страна	—
IS — Исландия	IS-0	Цялата страна	BOV, OVI, EQU, RUF, RUW
KE — Кения	KE-0	Цялата страна	—
MA — Мароко	MA-0	Цялата страна	EQU
ME — Черна гора	ME-0	Цялата страна	BOV, OVI, EQU
MG — Мадагаскар	MG-0	Цялата страна	—
MK — Бивша югославска република Македония (4)	MK-0	Цялата страна	OVI, EQU
MU — Мавриций	MU-0	Цялата страна	—
MX — Мексико	MX-0	Цялата страна	BOV, EQU
NA — Намибия	NA-0	Цялата страна	EQU, EQW
NA — Намибия	NA-1	Южно от ветеринарните заграждения, които се простират от точка Palgrave на запад до Gam на изток	BOV, OVI, RUF, RUW	F	1
NC — Нова Каледония	NC-0	Цялата страна	BOV, RUF, RUW
NI — Никарагуа	NI-0	Цялата страна	—
NZ Нова Зеландия	NZ-0	Цялата страна	BOV, OVI, POR, EQU, RUF, RUW, SUF, SUW
PA — Панама	PA-0	Цялата страна	BOV, EQU
PY — Парагвай	PY-0	Цялата страна	EQU
PY — Парагвай	PY-1	Цялата страна, с изключение на посочената строго наблюдавана гранична зона, простираща се в обсег от 15 km от външните граници	BOV	A	1		1 август 2008 г.
RS — Сърбия (5)	RS-0	Цялата страна	BOV, OVI, EQU
RU — Руска федерация	RU-0	Цялата страна	—
RU — Руска федерация	RU-1	Областта Мурманск, автономен окръг Ямало-Ненец	RUF
SV — Ел Салвадор	SV-0	Цялата страна	—
SZ — Свазиленд	SZ-0	Цялата страна	EQU, EQW
	SZ-1	Областта на запад от огражденията на т. нар. „червена линия“, която се простира северно от река Usutu до границата с Южна Африка западно от Nkalashane	BOV, RUF, RUW	F	1
	SZ-2	Зоните за ветеринарен контрол, наблюдение и ваксинация срещу шапа в съответствие със законодателния акт, публикуван в законовото известие под номер 51 от 2001 г.	BOV, RUF, RUW	F	1		4 август 2003 г.
TH — Тайланд	TH-0	Цялата страна	—
TN — Тунис	TN-0	Цялата страна	—
TR — Турция	TR-0	Цялата страна	—
TR — Турция	TR-1	Провинции Amasya, Ankara, Aydin, Balikesir, Bursa, Cankiri, Corum, Denizli, Izmir, Kastamonu, Kutahya, Manisa, Usak, Yozgat и Kirikkale	EQU
UA — Украйна	UA-0	Цялата страна	—
US — САЩ	US-0	Цялата страна	BOV, OVI, POR, EQU,, SUF, SUW, RUF, RUW	G
UY — Уругвай	UY-0	Цялата страна	EQU
			BOV	A	1		1 ноември 2001 г.
			OVI	A	1
ZA — Южна Африка	ZA-0	Цялата страна	EQU, EQW
ZA — Южна Африка	ZA-1	Цялата страна с изключение на: — частта от зоната за контрол на болестта шап, разположена във ветеринарните райони Mpumalanga и в северните провинции, в областта Ingwavuma от ветеринарния район Natal и в граничната зона с Ботсуана източно от географска дължина 28°, и — областта Camperdown в провинция KwaZuluNatal	BOV, OVI, RUF, RUW	F	1
ZW — Зимбабве	ZW-0	Цялата страна	—
(1) Без да се засягат специфичните изисквания за сертифициране, които са предвидени в споразумения на Общността с трети страни. (2) Месо от животни, заклани на или преди датата, посочена в колона 7, може да бъде внасяно в Общността в течение на 90 дни от тази дата. Пратките в открито море могат да бъдат внасяни в Общността, ако са сертифицирани преди датата, посочена в колона 7, в течение на 40 дни от тази дата (NB: липсата на дата в колона 7 означава, че няма ограничения за време). (3) Може да бъде внасяно в Общността само месо от животни, заклани на или след датата, посочена в колона 8 (липсата на дата в колона 8 означава, че няма ограничения за време). (4) Бивша югославска република Македония; временен код, който по никакъв начин не нарушава окончателната номенклатура за тази страна, който ще бъде одобрен след приключване на преговорите по този въпрос, които се провеждат понастоящем в Организацията на обединените нации. (5) Без Косово, както е определено в резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН от 10 юни 1999 г. * = Сертификати в съответствие със Споразумението между Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно търговията със селскостопански продукти (ОВ L 114, 30.4.2002 г., стр. 132). — = Никакъв сертификат не е определен и вносът на прясно месо е забранен (с изключение на видовете животни, посочени в реда за цялата страна). 1 1Ограничения по категории:Не се разрешава внос на вътрешности (освен на диафрагма и дъвкателни мускули в случай на животни от вида на едрия рогат добитък). Ограничения по категории: Не се разрешава внос на вътрешности (освен на диафрагма и дъвкателни мускули в случай на животни от вида на едрия рогат добитък).

▼M73

ЧАСТ 2

Образци на ветеринарни сертификати

Образец/ци:

„BOV“

образец на ветеринарен сертификат за прясно месо, включително мляно месо, от домашни животни от рода на едрия рогат добитък (включително видовете Bison и Bubalus, и техните кръстоски).

„OVI“

образец на ветеринарен сертификат за прясно месо, включително мляно месо, от домашни овце (Ovis aries) и кози (Capra hircus).

„POR“

образец на ветеринарен сертификат за прясно месо, включително мляно месо, от домашни животни от рода на свинете (Sus scrofa).

„EQU“

образец на ветеринарен сертификат за прясно месо, включително мляно месо, от домашни нечифтокопитни животни (Equus caballus, Equus asinus и техните кръстоски).

„RUF“

образец на ветеринарен сертификат за прясно месо, без карантия и мляно месо, от отглеждани в стопанства дивечови животни от разред Чифтокопитни (без животни от рода на едрия рогат добитък (включително видовете Bubalus и Bison, и техните кръстоски), Ovis aries, Capra hircus, Свине и Пекари) и от семействата Носорози и Слонове.

„RUW“

образец на ветеринарен сертификат за прясно месо, без карантия и мляно месо, от дивечови животни на свобода, принадлежащи към разред Чифтокопитни (без животни от рода на едрия рогат добитък (включително видовете Bubalus и Bison, и техните кръстоски), Ovis aries, Capra hircus, Свине и Пекари) и към семействата Носорози и Слонове.

„SUF“

образец на ветеринарен сертификат за прясно месо, без карантия и мляно месо, от отглеждани в стопанства дивечови животни, принадлежащи към семействата Свине, Пекари или Тапирови.

„SUW“

образец на ветеринарен сертификат за прясно месо, без карантия и мляно месо, от дивечови животни на свобода, принадлежащи към семействата Свине, Пекари или Тапирови.

„EQW“

образец на ветеринарен сертификат за прясно месо, без карантия и мляно месо, от диви нечифтокопитни животни, принадлежащи към подрод Hippotigris (зебра).

ДГ (Допълнителни гаранции)

„A“

гаранции по отношение на зреенето, измерването на pH и обезкостяването на прясно месо, с изключение на карантии, сертифицирано според образците на сертификати BOV (точка II.2.6), OVI (точка II.2.6), RUF (точка II.2.7) и RUW (точка II.2.4).

„В“

гаранции по отношение на зрялата почистена карантия, както е описана в образец на сертификат BOV (точка II.2.6).

„C“

гаранции по отношение на лабораторното изследване за откриване на класическа чума по свинете в кланични трупове, от които е добито прясно месо, сертифицирано според образеца на сертификат SUW (точка II.2.3 Б).

„D“

гаранции по отношение на хранителните отпадъци в стопанството/ата, давани на животните, от които е било добито прясно месо, сертифицирано в съответствие с образци на сертификати POR (точка II.2.3, буква г)

„E“

гаранции по отношение на изследването за откриване на туберкулоза в животните, от които е било добито прясно месо, сертифицирано според образеца на сертификат BOV (точка II.2.4, буква г).

„F“

гаранции по отношение на зреенето и обезкостяването на прясно месо, с изключение на карантия, сертифицирано според образците на сертификати BOV (точка II.2.6), OVI (точка II.2.6), RUF (точка II.2.6) и RUW (точка II.2.7).

„G“

гаранции по отношение на 1., изключването на карантия и гръбначен мозък; и 2., изследването и произхода на животни от семейство Еленови по отношение на хроничното линеене, както е посочено в образците на сертификати RUF (точка II.1.9) и RUW (точка II.1.10).

„H“

допълнителни гаранции, изисквани за Бразилия, относно контактите между животни, програмите за ваксинация и наблюдението. Тъй като в щата Santa Catarina в Бразилия не се провеждат ваксинации срещу болестта шап, препратка към програма за ваксинация не е приложима за месото, добито от животни, произхождащи и заклани в този щат.

Забележки

а) Ветеринарни сертификати се съставят от страната износител въз основа на образците, посочени в част 2 от приложение II, според оформлението на образеца, който отговаря на съответния вид месо. Те съдържат, в указаната в образеца номерирана последователност, удостоверенията, които се изискват за всяка трета страна и — когато е необходимо — допълнителните гаранции, изисквани за третата страна износител или за част от нея.

б) Отделен и уникален сертификат трябва да се осигури за месо, което се изнася от отделна територия сред посочените в приложение II, част 1, графи 2 и 3, което се изпраща за същото местоназначение и е транспортирано в същия железопътен вагон, камион, самолет или кораб.

г) Сертификатът се изготвя най-малко на един от официалните езици на държавата-членка на ЕС, в която се извършва инспекцията на граничния пункт, и на държавата-членка на ЕС по местоназначение. Въпреки това посочените държави-членки могат да разрешат използването на други езици, придружени, ако е необходимо, с официален превод.

ж) Оригиналът на сертификата трябва да бъде попълнен и подписан от официален ветеринарен лекар. С това компетентните органи на страната износител гарантират, че са спазени принципи на сертифициране, еквивалентни на тези, установени в Директива 96/93/ЕО на Съвета. Подписът е с цвят, различен от този на печатния текст. Същото правило важи и за печатите, с изключение на релефните печати и водните знаци.

з) Оригиналът на сертификата трябва да придружава пратката до граничния инспекционен пункт на ЕС.

и) Референтният номер на сертификата, посочен в клетки I.2 и II.а., трябва да бъде издаден от компетентния орган.

▼M55

ПРИЛОЖЕНИЕ III

(Транзит и/или складиране)

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

Списък на специално обозначените граничните инспекционни пунктове съгласно член 12б

Код по ISO	Държава-членка	ГИП
LT	Литва	Както е определено в Решение 2001/881/ЕО за Литва
LV	Латвия	Както е определено в Решение 2001/881/ЕО за Латвия
PL	Полша	Както е определено в Решение 2001/881/ЕО за Полша

( 1 ) ОВ L 302, 31.12.1972 г., стр. 28.

( 2 ) ОВ L 26, 31.1.1977 г., стр. 81.

Top