►B

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 17 септември 1974 година

за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно външните изпъкналости на моторните превозни средства

(74/483/ЕИО)

(ОВ L 266, 2.10.1974, p.4)

Официален вестник

  No

page

date

►M1

ДИРЕКТИВА НА КОМИСИЯТА 79/488/ЕИО от 18 април 1979 година

  L 128

1

26.5.1979

►M2

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА 87/354/ЕИО от 25 юни 1987 година

  L 192

43

11.7.1987

►M3

ДИРЕКТИВА 2006/96/ЕО НА СЪВЕТА от 20 ноември 2006 година

  L 363

81

20.12.2006

►M4

ДИРЕКТИВА 2007/15/ЕО НА КОМИСИЯТА Текст от значение за ЕИП от 14 март 2007 година

  L 75

21

15.3.2007

►A1

  L 302

23

15.11.1985

►A2

Акт за присъединяване на Австрия, Финландия и Швеция

  C 241

21

29.8.1994

►A3

Акт относно условията за присъединяване към Европейския съюз на Чешката република, Република Естония, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Малта, Република Полша, Република Словения и Словашката република и промените в учредителните договори на Европейския съюз

  L 236

33

23.9.2003

1.1.

Изискванията от настоящото приложение не се отнасят за външните огледала за обратно виждане или за сферичния накрайник на теглително-прикачни устройства.

1.2.

Целта на настоящите предписания е да се намалят рискът или сериозността на телесните повреди, претърпяни от лице, ударено или закачено от каросерията в случай на сблъсък. ►M1   Тази разпоредба се прилага както когато превозното средство е в неподвижно състояние, така и когато е в движение. ◄

2.1.

„типово одобрение на превозно средство“ е одобрението на тип превозно средство по отношение на неговите външни изпъкналости;

2.2.

„тип превозно средство по отношение на външните изпъкналости“ са моторните превозни средства, между които няма съществени различия, като тези различия могат да се отнасят, например, за формата на външната повърхност или за материалите, от които тя е направена;

2.3.

„външна повърхност“ означава външната част на превозното средство, която включва капака на двигателя, капака на багажника, вратите, крилата, покрива, осветителните устройства и устройствата за светлинна сигнализация и видимите укрепващи компоненти;

2.4.

„линия на пода“ означава линията, определена по следния начин:

около натовареното превозно средство последователно се премества конус с неопределена височина на вертикалната ос и с полуъгъл от 30° градуса по такъв начин, че той да остане допирателен и възможно най-ниско на външната повърхност на превозното средство. Линията на пода представлява геометричната проекция на точките на допиране. При определянето на линията на пода не се вземат под внимание местата за вкарване на крикове, изпускателните тръби и колелата. Приема се, че свободните пространства за колелата се пресичат от въображаемата повърхност, образуваща главното продължение на прилежащата външна повърхност. При определянето на линията на пода се взема под внимание бронята в предния и задния край на превозното средство. В зависимост от разглеждания тип превозно средство, проекцията на линията на пода може да минава през крайната точка на сечението на бронята или през обшивката на каросерията под бронята. При наличие едновременно на две или няколко точки на допиране, за определянето на линията на пода ще служи най-ниско разположената точка;

2.5.

„радиус на кривината“ означава радиуса на дъгата от окръжността, която е най-близка до закръглението на разглеждания компонент;

2.6.

„Натоварено превозно средство“ означава превозното средство, натоварено до технически допустимата максимална маса. Превозните средства, оборудвани с хидропневматично, хидравлично и пневматично окачване или приспособление за автоматично регулиране на положението на каросерията по отношение на земната повърхност в зависимост от натоварването, се изпитват във възможно най-неблагоприятните от обичайните условия на експлоатация, предписани от производителя;

2.7.

„Външен край на габаритната ширина“ на превозното средство откъм страничните краища на превозното средство означава равнината, успоредна на средната надлъжна равнина на превозното средство и допирателна на външния страничен край и спрямо предния и задния край, перпендикулярната напречна равнина на превозното средство, допирателна на неговите външни предни и задни краища, без вземане под внимание на изпъкналостта, образувана от:

2.8.

„Размери на изпъкналостта“ на разположен върху панел елемент означава размерите, определени по метода, описан в приложение II, точка 2;

2.9.

„Номинална линия на панел“ означава линията, минаваща през две точки, представени от положението на центъра на сфера в моментите, когато нейната повърхност влиза в съприкосновение с даден елемент и излиза от съприкосновение със същия в хода на описаната в приложение II, точка 2.2 измервателна процедура.

3.1.1.

Заявлението за типово одобрение на ЕИО на тип превозно средство по отношение на неговите външни изпъкналости се подава от производителя на превозното средство или от неговия упълномощен представител.

3.1.2.

Това заявление се придружава от следните документи в три екземпляра:

3.1.3.

На техническата служба, отговаряща за провеждането на изпитванията за типово одобрение, се предоставя превозно средство, представително за подлежащия на одобрение тип превозно средство. По искане на техническата служба се представят също така някои компоненти или някои образци от използваните материали.

3.2.1.

Заявленията за типово одобрение на ЕИО за багажници, рафтове за превоз на ски-екипировка или радиоприемателни или радиопредавателни антени, в качеството им на обособени технически възли по смисъла на член 9а от Директива 70/156/ЕИО, се подава от производителя на превозното средство или производителя на горепосочените обособени технически възли, или от техния упълномощен представител.

3.2.2.

За всяко от упоменатите в точка 3.2.1 по-горе устройства заявлението за типово одобрение се придружава от следното:

(4.1.)

(4.2.)

(4.3.)

(4.4.)

(4.5.)

4.6.

Към сертификата за типово одобрение на ЕИО се прилага документ, съответстващ на дадения в приложение III образец.

▼M1

▼B

5.1.

Разпоредбите на настоящото приложение не се прилагат за частите на външната повърхност, които при превозно средство в натоварено състояние и със затворени врати, прозорци, външни капаци и т.н., се намират:

▼M1

▼B

5.2.

Външната повърхност на превозните средства не трябва да притежава нито остри или режещи части, нито насочени навън изпъкналости, които поради своята форма, размери, насоченост или твърдост могат да увеличават риска или сериозността на телесните повреди, претърпяни от лице, ударено или закачено от каросерията в случай на сблъсък.

5.3.

Външната повърхност на превозните средства не трябва да притежава насочени навън части, които могат да закачат пешеходците, велосипедистите или мотоциклетистите.

5.4.

Никоя от изпъкналите части на външната повърхност не трябва да е с радиус на кривината, по-малък от 2,5 мм. Това изискване не се отнася за части от външната повърхност, които изпъкват на по-малко от 5 мм; външните ъгли на тези части все пак трябва да са заоблени, освен ако тези части изпъкват на по-малко от 1,5 мм.

5.5.

Изпъкналите части върху външната повърхност, изработени от материал, чиято твърдост не надвишава 60 Шор А, могат да имат радиус на кривина под 2,5 мм. ►M1   Измерването на твърдостта ще се извърши върху монтирания на превозното средство компонент. В случаите, когато е невъзможно да се извърши измерване на твърдостта по Shore А, подобни измервания се използват за целите на изчислението. ◄

5.6.

Разпоредбите на точки 5.1 до 5.5 се прилагат и по отношение на индивидуалните спецификации от точка 6 по-долу, освен при разпоредби, изрично противоположни на същите тези индивидуални спецификации.

6.1.1.

Допълнителните декоративни елементи, издадени с повече от 10 мм спрямо своята опора, трябва да се прибират, отделят или извиват при сила 10 daN, приложена вкоято и да било посока върху най-изпъкналата им точка, в равнина, приблизително успоредна на повърхността, върху която те са монтирани. Тези разпоредби не се прилагат за декоративните елементи върху радиаторните решетки, за които единствено приложими са общите предписания на точка 5. ►M1  За прилагане на сила от 10 дина се използва ударник с плосък накрайник, чийто диаметър не трябва да надхвърля 50 мм. Ако това е невъзможно, трябва да се приложи еквивалентен метод. След прибирането, отделянето или извиването на декоративните елементи остатъчните части не трябва да изпъкват с повече от 10 мм. Във всеки случай тези изпъкналости трябва да удовлетворяват разпоредбите на точка 5.2. Ако даден декоративен елемент е монтиран върху основа, последната се счита за част от декоративния елемент, а не за част от опорната повърхност. ◄

6.1.2.

Предпазните планки или елементи върху външната повърхност не се подчиняват на предписанията на 6.1.1.; те обаче трябва да бъдат здраво закрепени върху превозното средство.

6.2.1.

Разрешено е наличието на изпъкнали гривни или козирки около фаровете, при условие че те не образуват издатина над 30 мм спрямо външната страна на стъклото на огледалото и радиусът на кривина в която и да е точка е под 2,5 мм. ►M1   Ако фарът е монтиран зад допълнително стъкло, величината на изпъкналостта се измерва от крайната издадена точка на разсейващото стъкло. Изпъкналостта се определя в съответствие с описания в точка 3 от приложение II метод. ◄

6.2.2.

Прибиращите се фарове трябва да удовлетворяват разпоредбите на точка 6.2.1. както в работно положение, така и в прибрано положение.

6.2.3.

Разпоредбите на точка 6.2.1 по-горе не се отнасят до фарове, които хлътват в каросерията или над които са „надвиснали“ части от каросерията, ако последната удовлетворява изискванията от точка 6.9.1.

6.3.1.

Изискванията от точка 5.4 не се прилагат по отношение на процепите между неподвижните или подвижните елементи, включително онези елементи от решетките за засмукване или изпускане на въздуха и радиаторните решетки, при условие че разстоянието между последователно разположените елементи не е по-голямо от 40 мм и че решетките и процепите имат определено функционално предназначение. При процепите с размер между 40 и 25 мм радиусът на кривината трябва да бъде равен или по-голям от 1 мм. Ако обаче разстоянието между два последователно разположени елемента е не по-голямо от 25 мм, радиусът на кривината на външната повърхност на елементите трябва да бъде не по-малък от 0,5 мм. Разстоянието между два последователни елемента от решетките и процепите се определя по описания в точка 4 от приложение II метод.

6.3.2.

Свързването на предната повърхност със страничните повърхности на всеки елемент, които образуват решетка или интервал, трябва да бъде шлифовано.

6.4.1.

Закрепването на четките за почистване на предното стъкло трябва да бъде такова, че четкодържателят да притежава защитен елемент с радиус на кривината, удовлетворяващ изискването на точка 5.4 по-горе, и накрайник с повърхност най-малко от 150 мм2. В случаите на закръглени покрития, тази повърхност, проектирана върху равнина, чието разстояние спрямо най-изпъкналата точка не трябва да превишава 6,5 мм, трябва да бъде най-малко 150 мм2. Чистачките на задните стъкла и чистачките на фаровете също трябва да отговарят на тези изисквания.

6.4.2.

Точка 5.4 не се прилага нито за четките, нито за поддържащите ги елементи. Въпреки това тези елементи трябва да бъдат изработени така, че да нямат остри ъгли или остри или режещи части.

6.5.1.

Краищата на бронята трябва да бъдат извити към външната повърхност, така че да се ограничи до минимум рискът от закачане. Счита се, че това изискване е удовлетворено или ако бронята е във вдлъбнатина или е вградена в каросерията, или ако страничният край на бронята е извит така че да не може да влезе в контакт със сфера с диаметър 100 мм и разстоянието между края на бронята и най-близката част на каросерията да не надвишава 20 мм.

6.5.2.

Ако линията на предната или задна бронята, съответстваща на външния контур на превозното средство във вертикална проекция, минава през твърда повърхност, то последната трябва да има минимален радиус на закръгление от 5 mm за всички точки между контурната линия и линиите над и под нея, представляващи очертания на точки, разположени на 20 mm навътре от контурната линия, измерено в която и да е точка. За всички останали части от броните се прилага минимален радиус на закръгление от 2,5 mm.

Настоящата разпоредба се прилага за тази част от бронята, разположена между допирните точки на контурната линия и две вертикални равнини, всяка от които сключва ъгъл от 15 градуса с вертикалната надлъжна равнина на симетрия на превозното средство (виж фигура 1).

Фигура 1

6.5.3.

Изискването от точка 6.5.2 не се отнася до частите на бронята или съотнесени към последните, по-специално за челно-съединителните планки и дюзите за измиване на стъклата на фаровете, които образуват изпъкналост или заден ъгъл от най-малко 5 мм; външните ъгли на тези части обаче трябва все пак да бъдат заоблени, освен ако получените изпъкналости са под 1,5 мм.

6.6.1.

Изпъкналостите не трябва да бъдат по-големи от 40 мм за дръжките на вратите или багажните отделения, и 30 мм за всички останали случаи.

6.6.2.

Ако дръжките на страничните врати действат чрез завъртане, същите трябва да удовлетворяват едно или друго от следните изисквания:

6.7.1.

Предписанията на точка 5.4. не се прилагат за тези елементи.

6.7.2.

Колелата, гайките за закрепване на колелата, капаците на главините и декоративните капаци на колелата не трябва да имат никакви остри или режещи изпъкналости, които излизат извън външната плоскост на венеца на колелото. Не се допуска използването на крилчати гайки.

6.7.3.

При движение на превозното средство по права линия никоя част на колелата, с изключение на гумите, разположена над хоризонталната равнина, минаваща през техните оси на въртене, не трябва да изпъква извън вертикалната проекция, в хоризонтална равнина, на външната повърхност или конструкция. Въпреки това, ако е оправдано от функционални съображения, декоративните елементи на колелата, покриващи гайките за закрепване на колелата и главините, могат да изпъкват извън вертикалната проекция на външната повърхност или конструкция, при условие че повърхността на изпъкналата част е с радиус на кривина най-малко равен на 30 мм и че изпъкналостта по отношение на вертикалната проекция на външната повърхност или конструкция не надвишава в никакъв случай 30 мм.

6.8.1.

Ламаринени канали, такива като водосточни жлебове или направляващи на плъзгащи се врати, са разрешени, при условие че техните краища са извити навътре, или тези канали са покрити със защитен елемент, удовлетворяващ разпоредбите на настоящото приложение, които се прилагат за тях. ►M1  Необезопасен жлеб се възприема като подгънат, когато е извит назад на приблизително 180° или когато е извит към каросерията така, че да не може да влиза в контакт със сфера с диаметър от 100 мм. ◄

6.9.1.

Радиусът на кривина на огънатите участъци на обшивката на каросерията може да бъде под 2,5 мм, при условие да не бъде под една десета от височината „Н“ на изпъкналостта, измерена в съответствие с описания в ►M1  приложение II, точка 1 ◄ метод.

6.10.1.

Радиусът на кривина на краищата на страничните въздухообтекатели и противодъждовни щитове, които могат да изпъкват навън, трябва да бъде най-малко 1 мм.

6.11.1.

Местата за вкарване на крикове и изпускателната/ите тръба/и не трябва да изпъкват на повече от 10 мм отвъд вертикалната проекция на линията на пода, минаваща вертикално над тях. Като изключение от това правило дадена изпускателна тръба може да изпъква на повече от 10 мм отвъд вертикалната проекция на линията на пода, при условие че същата завършва със закръглен ръб с минимален радиус на кривината 2,5 мм.

6.12.1.

Клапите на смукателните и изпускателните вентилационни отвори трябва да удовлетворяват изискванията от точки 5.2, 5.3 и 5.4 във всички експлоатационни положения.

6.13.1.

Отварящите се покриви трябва да се разглеждат само в затвореното положение.

6.13.2.

Превозните средства с прибиращ се покрив се разглеждат както в положението с вдигнат, така и в положението със спуснат покрив.

6.14.1.

Прозорците, които се отварят навън спрямо външната повърхност на превозното средство, при всички експлоатационни положения трябва да удовлетворяват следните изисквания:

6.15.1.

Държачите за регистрационната табелка, предвидени от производителя на превозните средства, трябва да са в съответствие с изискванията от точка 5.4 от настоящото приложение, ако същите могат да влязат в контакт със сфера с диаметър от 100 мм, когато регистрационната табелка е монтирана в съответствие с препоръките на производителя на превозните средства.

6.16.1.

Багажниците и рафтовете за превоз на ски-екипировка трябва да бъдат закрепени към превозното средство, така че най-малко в едно направление да може да се осъществява положителна блокировка и предаваните хоризонтални, надлъжни и напречни сили да са най-малко равни на вертикалната товароподемност на съответното приспособление, предписана от неговия производител. За изпитванията на монтираните към превозното средство в съответствие с указанията на производителя багажници или рафтове за превоз на ски-екипировка, изпитвателните натоварвания не трябва да се прилагат само в една точка.

6.16.2.

Върху повърхностите, които след монтирането на съответното приспособление могат да влизат в контакт със сфера с диаметър от 165 мм, не трябва да има части с радиус на кривината, по-малък от 2,5 мм, освен ако могат да се приложат изискванията на точка 6.3.

6.16.3.

Крепежните елементи като болтове, които могат да се затягат или разхлабват без помощта на инструменти, не трябва да излизат на повече от 40 мм извън границите на повърхността, посочени в точка 6.16.2, при което изпъкналостите се определят по предвидения в точка 2 от приложение II метод, но с използване на сфера с диаметър от 165 мм в случаите, ако се прилага предвидения в точка 2.2 от посоченото приложение метод.

6.17.1.

Радиоприемателните и радиопредавателните антени трябва да бъдат монтирани на превозното средство по такъв начин, че ако техният свободен край се намира в едно от указаните от производителя на антените експлоатационно положение, най-малко на 2 м над земната повърхност, този свободен край да е в рамките на зоната, ограничена от вертикалните равнини, разположени на 10 см навътре от определените в точка 2.7 външни краища на габаритната ширина на превозното средство.

6.17.2.

Освен това антената трябва да се монтира на превозното средство и по целесъобразност нейният свободен край трябва да може да се направлява по такъв начин, че никоя от частите на антената да не излиза отвъд определените в точка 2.7 външни краища на габаритната ширина на превозното средство.

6.17.3.

Стъблото на антената може да е с радиус на кривина, по-малък от 2,5 мм. Независимо от това подвижните краища на антените трябва да бъдат снабдени с неподвижни наставки с радиус на кривината, не по-малък от 2,5 мм.

6.17.4.

Изпъкналостта на основите на антените трябва да бъде не по-голяма от 30 мм, като изпъкналостта е определена по описания в приложение II, точка 2 метод. Независимо от това, по отношение на антените с вградени в тяхната основа усилватели стойността на изпъкналостта на основата може да достига 40 мм.

6.18.1.

Веднъж типово одобрени в качеството им на обособени технически възли, багажниците, рафтовете за превоз на ски-екипировка и радиоприемателните или радиопредавателните антени трябва да се пускат на пазара, да се продават или купуват, само ако се придружават от монтажни инструкции. Монтажните инструкции трябва да са достатъчно точни, за да могат одобрените компоненти да бъдат монтирани на превозното средство по начин, който да удовлетворява съответните изисквания от точки 5 и 6. По-специално, що се отнася до телескопичните антени, трябва да бъдат посочени техните експлоатационни положения.

(7.1.)

(7.2.)

(8.1.)

8.2.

За да се провери съответствието с одобрения тип, се извършва достатъчен брой произволни проверки върху серийно произвежданите превозни средства.

(9.1.)

(9.2.)

►M1  1.1 ◄

Височината Н на изпъкналост се определя графично спрямо периметъра на окръжност с диаметър 165 мм, вътрешно допирателна към 4-те външни контура на външната повърхност на проверяваната част.

►M1  1.2. ◄

Височината Н е максималното разстояние, измерено върху права, минаваща през центъра на окръжност с диаметър 165 мм, между периметъра на споменатата окръжност и външния контур на изпъкналостта (виж фигура 1).

►M1  1.3. ◄

Когато изпъкналостта има такава форма, че част от външния контур на „външната повърхност“ на разглежданата част не може да се допира външно от окръжност с диаметър 100 мм, се допуска, че контурът на повърхността на това място отговаря на частта от периметъра на окръжността с диаметър 100 мм, разположена между допирните точки с външния контур (виж фигура 2).

►M1  1.4. ◄

Производителят трябва да представи чертежи на напречните сечения на „външната повърхност“, за да се определи височината на изпъкналостите с посочения по-горе метод.

2.1.

Размерът на изпъкналостта на монтиран върху изпъкнала повърхност компонент може да се определи или непосредствено, или по чертеж на съответна част от въпросния компонент в неговото монтирано положение.

2.2.

Ако размерът на изпъкналостта на компонент, монтиран върху различна от изпъкнала повърхност, не може да бъде определен с елементарното измерване, то се трябва да се направи чрез максимално вариране на разстоянието от центъра на сфера с диаметър от 100 мм до номиналната линия от панела при преместването на въпросната сфера, като се запазва постоянният контакт със съответния компонент. Фигура 3 дава пример за използването на този метод.

3.1.

Изпъкналостта спрямо външната повърхност на фара се измерва хоризонтално от точката на допиране със сферата с диаметър 100 мм, както е показано на фигура 4.

4.1.

Размерите на интервала или на разстоянието между елементите на решетките се определя от разстоянието между двете равнини, минаващи през точките на допиране със сферата и перпендикулярни на линията, която съединява същите тези точки на допиране. Фигури 5 и 6 показват примери за използването на този метод.