а)

точка 32 се заменя със следното:

б)

добавят се следните точки 32а, 32б и 32в:

а)

параграф 11 се заменя със следното:

б)

параграф 12 се заличава.

а)

параграф 4 се изменя, както следва:

б)

добавя се следният параграф 7:

„1.2.12.

„Емисии на отработили газове“ означава емисиите от изходната тръба на последния шумозаглушител на газообразни, твърди и течни съединения.“;

„1.2.18.

„Емисии като брой на праховите частици“ (PN) означава общият брой на твърдите частици, отделени от изпускателната тръба на превозното средство, количествено определен в съответствие с методите за разреждане, вземане на проби и измерване, посочени в приложение XXI.“;

„1.2.25.

„Калибриране на обхвата“ е настройката на измервателен уред, така че той да има правилна реакция на еталон за калибриране, който представлява между 75 % и 100 % от максималната стойност в обхвата на уреда или очаквания обхват на употреба.“;

„1.2.40.

„Хибридно електрическо превозно средство с външно зареждане“ (OVC-HEV) означава хибридно електрическо превозно средство, което може да бъде зареждано от външен източник.

1.2.41.

„Хибридно електрическо превозно средство без външно зареждане“ (NOVC-HEV) означава превозно средство с най-малко два различни преобразувателя на енергия и две различни системи за съхраняване на енергия, които се използват за целите на задвижването на превозното средство и не могат да бъдат зареждани от външен източник.“;

„3.1.

„3.1.0.

„3.1.0.3.

„3.1.3.2.

3.1.3.2.1.

марка, тип, вариант, версия, търговско наименование или идентификационен номер на превозното средство, както е определено в сертификата за съответствие, в съответствие с приложение IX към Директива 2007/46/ЕО.

Информацията, описана по-долу, се предоставя на разположение за всички превозни средства в дадено търсене:

„4.2.

4.3.

„4.5.

„5.2.1.

„5.2.4.

„5.2.5.

„5.2.6.

„5.4.2.

5.5.2.1.

5.5.2.2.

5.5.2.3.

Ако по време на изпитването е настъпило периодично регенериране, резултатът от изпитването без прилагането на коефициента Ki, нито на компенсацията Ki, се проверява с оглед на изискванията по точка 3.1.0. Ако получените емисии не отговарят на изискванията, изпитването се смята за невалидно и се повтаря веднъж при поискване от страна на производителя. Производителят може да гарантира завършването на регенерирането. Второто изпитване се счита за валидно, дори когато по време на изпитването настъпва регенериране.

5.5.2.4.

„5.5.2.5.

5.5.2.6.

„6.2.

„6.4.

„6.5.

„6.8.

6.9.

За превозни средства от категория М2, които в съответствие с Директива 92/6/ЕИО са оборудвани с устройство за ограничаване на скоростта на превозното средство до 100 km/h, обхватът от скорости при кормуване по магистрала трябва да включва скорости между 90 и 100 km/h. Скоростта на превозното средство трябва да е по-голяма от 90 km/h за най-малко 5 минути.

За превозни средства от категория N2, които в съответствие с Директива 92/6/ЕИО са оборудвани с устройство за ограничаване на скоростта на превозното средство до 90 km/h, обхватът от скорости при кормуване по магистрала трябва да включва скорости между 80 и 90 km/h. Скоростта на превозното средство трябва да е по-голяма от 80 km/h за най-малко 5 минути.“;

„6.11.

„6.13.

„7.6.

„9.4.

„9.6.

Ако превозното средство е било подложено на подготовка в течение на последните три часа преди изпитването при средна температура, която попада в разширения обхват в съответствие с точка 5.2, разпоредбите на точка 9.5 от приложение IIIA се прилагат за периода на пускане при студен двигател, дори ако условията на движение не са в рамките на разширения обхват за температурите. Корекционният коефициент по точка 1.6 се прилага само веднъж. Корекционният коефициент по точка 1.6 се прилага за емисии на замърсители, но не и за CO2.“;

а)

редове 2 — 4 от таблица 1 от точка 3.2 се изменя, както следва:

б)

точки 3.4.1, 3.4.2 и 3.4.3 се заменят със следното:

„3.4.1.   Общи положения:

При монтирането на PEMS се следват указанията на производителя на PEMS и местните изисквания за здраве и безопасност. PEMS следва да бъде инсталирана така, че по време на изпитването да се сведат до минимум електромагнитните смущения, излагането на удари, вибрации, прах, както и измененията на температурата. При монтирането и функционирането на PEMS трябва да се гарантира липсата на течове и да се намалява до минимум загубата на топлина. При монтирането и функционирането на PEMS не трябва да се променят характеристиките на отработилите газове, нито ненужно да се увеличава дължината на изходната тръба на последния шумозаглушител. За да се избегне образуването на частици, свързващите елементи трябва да бъдат топлинно стабилизирани на очакваната по време на изпитването температура на отработилите газове. Препоръчва се да не се използват свързващи елементи от еластомер за осъществяване на връзка между изхода на изпускателната тръба на превозното средство и свързващата тръба. Ако се използват свързващи елементи от еластомер, те не трябва да влизат в контакт с отработилите газове, за да се избегне образуването на артефакти при голямо натоварване на двигателя.

3.4.2.   Допустимо противоналягане

При монтирането и функционирането на сонди за вземане на проби към PEMS не трябва да се увеличава ненужно налягането на изхода на изпускателната тръба по начин, който може да повлияе на представителността на измерванията. Поради това се препоръчва в една равнина да се монтира само една сонда за вземане на проби. Ако е технически възможно, площта на напречното сечение на всяко удължение за улесняване на вземането на проби или на връзката с дебитомера за измерване на масовия дебит на отработилите газове трябва да бъде еквивалентна или по-голяма от площта на напречното сечение на изпускателната тръба. Ако сондите за вземане на проби препречват значителна площ от напречното сечение на изходната тръба на последния шумозаглушител, от органа по одобряване на типа може да бъде поискано измерване на противоналягането.

3.4.3.   Дебитомер за измерване на масовия дебит на отработилите газове

Ако се използва дебитомер за измерване на масовия дебит на отработилите газове, той трябва да бъде свързан към изходната тръба(и) на последния шумозаглушител на превозното средство в съответствие с препоръките на производителя на дебитомера за измерване на масовия дебит на отработилите газове (EFM). Обхватът на измерване на EFM трябва да отговаря на диапазона на изменения на очаквания по време на изпитването масов дебит на отработилите газове. Монтирането на EFM и всякакви адаптери или съединения на изпускателната тръба не трябва да влияе неблагоприятно върху функционирането на двигателя или на системата за последваща обработка. От двете страни на всеки компонент за измерване на потока се поставят прави тръби с диаметър най-малко четири пъти диаметъра на изпускателната тръба или 150 mm, като се взема по-голямата стойност. Когато се изпитва многоцилиндров двигател с разклонен изпускателен колектор, се препоръчва дебитомерът за измерване на масовия дебит на отработилите газове да се разположи след мястото на обединяване на колекторите и напречното сечение на тръбите да се увеличи, така че да се получи еквивалентна или по-голяма площ на напречното сечение, от която да се вземат проби. Ако това не е изпълнимо, може да се използва измерване на потока отработили газове с няколко дебитомера за измерване на масовия дебит, при одобрение от органите по одобряване на типа. Широкото разнообразие от конфигурации на изпускателните тръби, на техните размери и на стойностите на масовия дебит на отработилите газове може да наложи при избора и монтирането на един или повече EFM да се направят компромиси, които трябва да се ръководят от добрата инженерна преценка. Позволява се да се монтира EFM, чийто диаметър е по-малък от изхода на изпускателната тръба или общата площ на напречното сечение на всички изпускателни отвори, при условие че това подобрява точността на измерванията и не влияе отрицателно на действието на системата за последваща обработка на отработилите газове, посочена в точка 3.4.2. Препоръчва се установката на EFM да се документира с помощта на снимки.“;

в)

точка 3.5 се заменя със следното:

„3.5.   Вземане на проби от емисиите

Вземането на проби от емисиите трябва да бъде представително и да се извършва от точки с добре смесени отработили газове, където влиянието на околния въздух след точката за вземане на проби е минимално. Ако е приложимо, проби от емисиите се вземат след дебитомера за измерване на масовия дебит на отработилите газове, като се спазва разстояние от най-малко 150 mm от уреда за измерване на потока. Сондите за вземане на проби се разполагат на разстояние най-малко 200 mm или три пъти вътрешния диаметър на изпускателната тръба, като се взема по-голямата от двете стойности, преди точката, където отработилите газове се изпускат от системата за вземане на проби на PEMS в околната атмосфера. Ако PEMS връща поток към изходната тръба на последния шумозаглушител, това трябва да става след сондата за вземане на проби, така че при работа на двигателя това да не влияе върху състава на отработилите газове в точката(ите) на вземане на проби. Ако дължината на тръбопровода за вземане на проби е променена, времената за пренос в рамките на системата се проверяват и, ако е необходимо, се коригират.

Ако двигателят е оборудван със система за последваща обработка на отработилите газове, пробата от отработилите газове се взема от място след системата за последваща обработка на отработилите газове. Когато се изпитва превозно средство с изпускателен колектор с разклонения, входът на сондата за вземане на проби се поставя достатъчно далеч надолу по посока на потока, за да се гарантира, че пробата е представителна за средните емисии отработили газове, генерирани от всички цилиндри. При многоцилиндрови двигатели с отделни групи колектори, като например „V“-образна конфигурация на двигателя, сондата за вземане на проби се поставя след мястото, където се обединяват колекторите. Ако това не е технически изпълнимо, може да се използва вземане на проби в множество точки в места с добре смесени отработили газове, при одобрение от органа по одобряване на типа. В този случай броят и разположението на сондите за вземане на проби трябва да отговарят възможно най-добре на броя и разположението на дебитомерите за измерване на масовия дебит на отработилите газове. В случай на наличие на разлики между потоците отработили газове, трябва да се разгледа възможността за пропорционално вземане на проби или за вземане на проби с повече от един анализатор.

Ако се измерват емисиите на частици, проби от отработилите газове трябва да се вземат от средата на потока на отработилите газове. Ако за вземането на проби от емисиите се използват няколко сонди, сондата за вземане на проби от частиците следва да се постави преди другите сонди за вземане на проби. Сондата за вземане на проби от частиците не следва да оказва влияние при вземането на проби от газообразни замърсители. Типът и спецификациите на сондата и нейният монтаж трябва да бъдат подробно документирани.

Ако се измерват въглеводороди, тръбопроводът за вземане на проби трябва да е нагрят до 463 ± 10 K (190 ± 10 °C). За измерването на други газообразни компоненти със или без охладител температурата на тръбопровода за вземане на проби трябва да се поддържа равна на най-малко 333 K (60 °C), за да се избегне кондензацията и да се гарантира подходящата ефективност на проникване за различните газове. При системите за вземане на проби при ниско налягане температурата може да се понижи в съответствие с намаляването на налягането, при условие че системата за вземане на проби осигурява ефективност на проникване от 95 % за всички регулирани газообразни замърсители. Ако се вземат проби от частици и те не се разреждат в изходната тръба на последния шумозаглушител, тръбопроводът за вземане на проби от точката за вземане на проби от неразредените отработили газове до точката на разреждане или детектора на частици трябва да е нагрят до най-малко 373 K (100 °C). Времето на престой на пробата в тръбопровода за вземане на проби от частици трябва да бъде по-малко от 3 s, преди тя да достигне до мястото за първото разреждане или детектора на частици.

Всички елементи на системата за вземане на проби — от изпускателната тръба до детектора на частици — които са в контакт с неразредените или разредените отработили газове, трябва да са проектирани по такъв начин, че да свеждат до минимум отлагането на частици. Всички части трябва да бъдат произведени от антистатичен материал, за да се предотвратят електростатични смущения.“;

г)

точки 4.2 и 4.3 се заменят със следното:

„4.2.   Пускане в действие и стабилизиране на PEMS

PEMS се включва и се оставя да се загрее и стабилизира в съответствие със спецификациите на производителя на PEMS, докато основните функционални параметри, т.е. наляганията, температурите и потоците достигнат зададените им работни точки, преди да започне изпитването. За да се гарантира правилно функциониране, PEMS може да се остави включена или да се остави да се загрее и стабилизира по време на подготовката на превозното средство. Системата трябва да функционира без грешки и предупреждения за критични неизправности.

4.3.   Подготовка на системата за вземане на проби

Системата за вземане на проби, състояща се от сондата за вземане на проби и тръбопроводите за вземане на проби, трябва да се подготви за изпитване, като се следват инструкциите на производителя на PEMS. Трябва да се гарантира, че системата за вземане на проби е чиста и в нея няма кондензирана влага.“;

д)

точка 4.6 се изменя, както следва:

„4.6.   Проверка на анализатора за измерване на емисиите на частици

Нивото нула на анализатора се записва, като се вземат проби от околния въздух, преминал през HEPA филтър, на подходящо място за вземане на проби, обикновено при входа на тръбопровода за вземане на проби. Сигналът се записва при постоянна честота от най-малко 1,0 Hz, усреднена за период от 2 минути; крайната концентрация трябва да бъде в рамките на спецификациите на производителя, но не трябва да надхвърля 5 000 частици на кубичен сантиметър.“;

е)

в точка 4.8 последното изречение се заменя със следното:

„PEMS трябва да функционира без грешки и предупреждения за критични неизправности.“;

ж)

точки 5.1, 5.2 и 5.3 се заменят със следното:

„5.1.   Начало на изпитването

Вземането на проби, измерването и записът на параметрите започва преди „запалването“ на двигателя. За да се улесни синхронизирането по време, се препоръчва параметрите, които трябва да се синхронизират по време, да се записват върху единствено устройство за записване на данни или те да се записват със синхронизиран времеви печат. Преди и непосредствено след „запалването“ на двигателя трябва да се потвърди, че всички необходими параметри се записват от уреда за автоматично регистриране на данни.

5.2.   Изпитване

Вземането на проби, измерването и записът на параметрите продължава през цялото изпитване при движение по път на превозното средство. Двигателят може да бъде спиран и пускан, но вземането на проби от емисиите и записът на параметрите не трябва да се прекъсват. Всички предупредителни сигнали, които свидетелстват за неизправност на PEMS, трябва да се документират и проверяват. Ако по време на изпитването се появи(ят) сигнал(и) за грешка, изпитването се анулира. При записа на параметрите трябва да се постигне пълнота на данните, по-висока от 99 %. Измерването и записът на данни могат да се прекъсват за по-малко от 1 % от общата продължителност на маршрута, но за не повече от непрекъснат период от 30 s, единствено в случай на неволна загуба на сигнала или за поддръжка на PEMS. Прекъсванията може да се записват директно от PEMS, но не се разрешава да се въвеждат прекъсвания в записаните параметри при предварителната обработка, обмена или последващата обработка на данните. Ако се извършва автоматично нулиране, то трябва да се осъществи спрямо проследим еталон относно нулата, подобен на използвания за нулиране на анализатора. Настоятелно се препоръчва поддръжката на PEMS да започва при спряло превозно средство.

5.3.   Завършване на изпитването

Изпитването завършва, когато превозното средство е изминало целия маршрут и двигателят е изгасен. Трябва да се избягва прекомерна работа на празен ход на двигателя след изминаването на целия маршрут. Записването на данните продължава, докато измине времето на реагиране на системата за вземане на проби.“;

з)

в точка 6.1 таблица 2 се заменя със следното:

и)

точка 6.2 се заменя със следното:

„6.2.   Проверка на анализатора за измерване на емисиите на частици

Нивото нула на анализатора се записва в съответствие с точка 4.6.“;

а)

в точка 2 следният параметър се добавя между ECO2 и EE:

„E(dp)- ефективност на анализатора на PEMS-PN“;

б)

в точка 3.1 първото изречение се заменя със следното:

„Точността и линейността на анализаторите, уредите за измерване на потока, датчиците и сигналите трябва да може да се проследят до международни или национални еталони.“;

в)

в точка 3.2 таблица 1 се заменя със следното:

г)

точка 3.3 се заменя със следното:

„3.3.   Честота на проверките за линейност

Изискванията за линейност в съответствие с точка 3.2 трябва да се проверяват:

Изискванията за линейност в съответствие с точка 3.2 по отношение на датчиците или сигналите от ECU, които не са пряко проследими, трябва да се изпълняват с проследимо калибрирано измервателно устройство на динамометричен стенд веднъж за всяко монтиране на PEMS на превозно средство.“;

д)

в точка 4.2.6 таблица 2 се заменя със следното:

е)

точка 6 се заменя със следното:

ж)

вмъкват се следните точки 6.1 — 6.4:

„6.1.   Общи разпоредби

Анализаторът на PN се състои от модул за предварителна подготовка и детектор на частици, който отчита с ефективност 50 % при частици с размер приблизително 23 nm. Допустимо е детекторът на частици да извършва предварителна подготовка и на аерозола. Чувствителността на анализаторите на удари, вибрации, стареене, изменения на температурата и атмосферното налягане, както и на електромагнитни смущения и други въздействия, свързани с функционирането на превозното средство и анализатора, трябва да бъде ограничена във възможно най-голяма степен и да бъде ясно посочена от производителя на оборудването в предоставените от него придружаващи документи. Анализаторът на PN трябва да се използва само в рамките на обявените от неговия производител параметри на функциониране.

Фигура 1

Пример за монтиране на анализатор на PN: с пунктираните линии са изобразени незадължителните компоненти. EFM = дебитомер за измерване на масовия дебит на отработилите газове, d = вътрешен диаметър, PND = устройство за намаляване на броя на праховите частици

Анализаторът на PN се свързва към мястото за вземане на проби чрез сонда, която взема проби от осевата линия на изходната тръба на последния шумозаглушител. Както е посочено в точка 3.5 от допълнение 1, ако частиците не се разреждат в изходната тръба на последния шумозаглушител, тръбопроводът за вземане на проби трябва да е нагрят до най-малко 373 K (100 °C) до мястото на първото разреждане за анализатора на PN или до детектора на частици на анализатора. Времето на престой в тръбопровода за вземане на проби трябва да бъде по-малко от 3 s.

Всички части в контакт с отработилите газове, от които се вземат проби, трябва винаги да се поддържат при температура, при която в устройството не настъпва кондензация на някое от съединенията (компонентите) на посочените газове. Това може да се постигне например чрез нагряване до по-висока температура и разреждане на пробата или окисляване на полу(летливите) видове.

Анализаторът на PN трябва да включва участък с подгряване с температура на стената ≥ 573 K. Модулът трябва да контролира етапите с подгряване при постоянни номинални работни температури с допустимо отклонение от ± 10 K и да указва дали етапите с подгряване протичат при правилните работни температури, или не. По-ниски температури са допустими, доколкото ефективността на улавяне на летливи частици отговаря на спецификациите по точка 6.4.

Датчиците за налягане, температура и други трябва да следят за правилното функциониране на уреда по време на експлоатация и в случай на неизправност да активират предупреждение или съобщение.

Времезакъснението на анализатора на PN трябва да бъде ≤ 5 s.

Времето на нарастване на анализатора на PN (и/или на детектора на частици) трябва да бъде ≤ 3,5 s.

Измерванията на концентрацията на частици се отчитат нормирани при 273 K и 101,3 kPa. Ако е необходимо, за целите на нормирането на концентрацията на частици се измерват и отчитат налягането и/или температурата на входа на детектора.

Системите за PN, които отговарят на изискванията за калибриране на Правило № 83 или Правило № 49 на ИКЕ на ООН или на Глобално техническо правило (ГТП) 15 на ООН, автоматично съответстват на изискванията за калибриране на настоящото приложение.

6.2.   Изисквания за ефективност

Цялата система на анализатора на PN, включително тръбопровода за вземане на проби, трябва да отговаря на изискванията за ефективност от таблица 3а.

Таблица 3a

Изисквания за ефективност на системата на анализатора на PN (включително тръбопровода за вземане на проби)

Ефективността E(dp) се определя като отношението на показанията, получени от системата на анализатора на PN, спрямо тези от еталонен кондензационен брояч на частици (CPC) (d50 % = 10 nm или по-малко, проверен за линейност и калибриран с електрометър) или бройната концентрация на частици от електрометър, измервана в успореден монодисперсен аерозол с диаметър на подвижност dp и нормирана при същите условия на температура и налягане.

Изискванията за ефективност ще трябва да бъдат адаптирани, за да се гарантира, че ефективността на анализаторите на PN остава в съответствие с маржа на PN (margin PN). Материалът следва да бъде топлинно стабилизиран, от типа на саждите (например разреден графит или сажди, получени от дифузионен пламък, с предварително топлинно третиране). Ако кривата на ефективността се измерва с различен аерозол (например NaCl), корелацията с кривата на саждите трябва да бъде представена като графика, на която се сравнява ефективността, получена при използването на всеки от двата изпитвателни аерозола. Разликите в ефективността на броенето трябва да бъдат взети предвид, като измерената ефективност се коригира въз основа на предоставената графика, за да се получи ефективността при аерозол от типа на саждите. Корекцията за многократно заредени частици следва да се прилага и документира, но да не надвишава 10 %. Тази ефективност се отнася за анализаторите на PN с тръбопровода за вземане на проби. Анализаторът на PN може да се калибрира и на части (т.е. модулът за предварителна подготовка отделно от детектора на частици), стига да се докаже, че взети заедно, анализаторът на PN и тръбопроводът за вземане на проби отговарят на изискванията от таблица 3а. Измереният сигнал от детектора трябва да надвишава двукратния размер на прага на откриване (определен тук като нивото нула плюс 3 стандартни отклонения).

6.3.   Изисквания за линейност

Анализаторът на PN, включително тръбопроводът за вземане на проби, трябва да отговаря на изискванията за линейност по точка 3.2 от допълнение 2 при използване на монодисперсни или полидисперсни частици от типа на саждите. Размерът на частицата (диаметър на подвижност или отчетен среден диаметър) следва да бъде по-голям от 45 nm. Еталонният уред трябва да бъде електрометър или кондензационен брояч на частици (CPC), проверен за линейност, с d50 = 10 nm или по-малко. Като алтернатива може да се използва система за определяне на броя на праховите частици, която е в съответствие с Правило № 83 на ИКЕ на ООН.

В допълнение разликите при анализатора на PN спрямо еталонния уред във всички точки на проверка (с изключение на нулевата точка) трябва да са в рамките на 15 % от средната им стойност. Трябва да бъдат проверени най-малко 5 равномерно разпределени точки (плюс нулевата). Максималната проверявана концентрация трябва да е максималната позволена концентрация на анализатора на PN.

Ако анализаторът на PN се калибрира на части, линейността може да се провери само за детектора на PN, но ефективността на останалите части и на тръбопровода за вземане на проби трябва да се вземе предвид при изчисляването на наклона.

6.4.   Ефективност на улавяне на летливи частици

Системата трябва да постига улавяне на повече от 99 % от частиците тетраконтан (CH3(CH2)38CH3) с размер ≥ 30 nm с концентрация на входа ≥ 10 000 частици на кубичен сантиметър при най-малка стойност на разреждането.

Системата трябва също така да постига над 99 % ефективност при улавяне на полидисперсен алкан (декан или по-високо в хомоложния ред) или масло „Emery“ (Emery oil) с отчетен среден диаметър > 50 nm и маса > 1 mg/m3.

Ефективността на улавяне на летливи частици по отношение на тетраоктан и/или на полидисперсен алкан или на масло трябва да се докаже само веднъж за фамилията на уреда. Производителят на уреда обаче трябва да посочи интервала за техническо обслужване или замяна, при който се гарантира, че ефективността на улавяне няма да спадне под техническите изисквания. Ако такава информация не е предоставена, ефективността на улавяне на летливи частици трябва да се проверява ежегодно за всеки уред.“;

а)

точка 4 се заменя със следното:

„4.   Пускане при студен двигател

Пускане при студен двигател е периодът от момента на първоначалното пускане на двигателя с вътрешно горене до момента, в който двигателят с вътрешно горене е работил общо в продължение на 5 минути. Ако температурата на охлаждащия агент е определена, периодът на пускане при студен двигател приключва, когато охлаждащият агент достигне 343 K (70 °C) за първи път, но не по-късно от момента, в който двигателят с вътрешно горене е работил общо в продължение на 5 минути след първоначалното пускане на двигателя.“;

б)

точка 5 се заменя със следното:

„5.   Измерване на емисиите по време на периода, когато двигателят с вътрешно горене е спрял

Трябва да се записват всякакви моментни емисии или измервания на отработилите газове, получени при изключен двигател с вътрешно горене. В отделна стъпка записаните стойности след това се нулират при последващата обработка на данните. Двигателят с вътрешно горене се смята за изключен, ако са валидни два от следните критерия: записаната честота на въртене на двигателя е < 50 min–1; масовият дебит на отработилите газове се измерва при < 3 kg/h; измереният масов дебит на отработилите газове спада на < 15 % от типичния масов дебит на отработилите газове при устойчиво състояние на празен ход.“;

в)

точка 12 се заменя със следното:

„12.   Изчисляване на моментните емисии като брой на праховите частици

Моментните емисии като брой на праховите частици [частици/s] се определят чрез умножаване на моментната концентрация на разглеждания замърсител [частици/cm3] по моментния масов дебит на отработилите газове [kg/s], като и двете стойности се коригират и синхронизират с оглед на времето на преобразуване. Ако е приложимо, във всички последващи оценки на данните трябва да се вземат предвид отрицателните моментни стойности на емисиите. Всички значими цифри на междинните резултати трябва да се използват за изчисляването на моментните емисии. Прилага се следната формула:

където:

г)

в точка 1, следваща заглавието „Проверка на динамичните условия на маршрута и изчисляване на окончателния резултат за емисиите в реални условия на движение по метод 1 (интервал за изчисляване на пълзящи средни стойности)“, думите „Стъпка 1. Сегментиране на данните и изключване на емисиите от пускане при студен двигател (раздел 4 от допълнение 4);“ се заменят с думите „Стъпка 1. Сегментиране на данните;“;

д)

в точка 3.1, следваща заглавието „Проверка на динамичните условия на маршрута и изчисляване на окончателния резултат за емисиите в реални условия на движение по метод 1 (интервал за изчисляване на пълзящи средни стойности)“, последното изречение от първата алинея се изменя, както следва:

„Изчислението, описано в настоящата точка, трябва да започне от първата точка (напред).“;

е)

в точка 3.1, следваща заглавието „Проверка на динамичните условия на маршрута и изчисляване на окончателния резултат за емисиите в реални условия на движение по метод 1 (интервал за изчисляване на пълзящи средни стойности)“, второто и четвъртото тире от втората алинея се заличават;

ж)

в точка 3.2, следваща заглавието „Проверка на динамичните условия на маршрута и изчисляване на окончателния резултат за емисиите в реални условия на движение по метод 1 (интервал за изчисляване на пълзящи средни стойности)“, се добавя следната алинея:

„В случай че се изпитва NOVC-HEV, интервалът на изчисляване трябва да започва в момента на запалване на двигателя и да включва кормуване, по време на което не се отделя CO2.“;

з)

в точка 5, следваща заглавието „Проверка на динамичните условия на маршрута и изчисляване на окончателния резултат за емисиите в реални условия на движение по метод 1 (интервал за изчисляване на пълзящи средни стойности)“, се вмъква следната алинея:

„За превозни средства от категория N2, които в съответствие с Директива 92/6/ЕИО са оборудвани с устройство за ограничаване на скоростта на превозното средство до 90 km/h, делът от цялото изпитване на интервалите за кормуване по магистрала трябва да бъде най-малко 5 %.“;

и)

в точка 5.3, следваща заглавието „Проверка на динамичните условия на маршрута и изчисляване на окончателния резултат за емисиите в реални условия на движение по метод 1 (интервал за изчисляване на пълзящи средни стойности)“, се добавя следната алинея:

„Когато се изпитва NOVC-HEV и само ако не е спазено посоченото изискване за минимум 50 %, горното положително допустимо отклонение tol 1 може да бъде увеличавано със стъпка от 1 процентен пункт до достигане на целта от 50 % нормални интервали. При използването на този подход tol1 никога не бива да надвишава 50 %.“;

й)

в точка 6.1, следваща заглавието „Проверка на динамичните условия на маршрута и изчисляване на окончателния резултат за емисиите в реални условия на движение по метод 1 (интервал за изчисляване на пълзящи средни стойности)“, се добавя следната алинея:

„За всички интервали за изчисляване на средни стойности, включително точките с данни за пускане при студен двигател, както са определени в точка 4 от допълнение 4, функцията за претегляне се определя като равна на 1.“

а)

в точка 3.1 се добавя следната алинея:

„Разпоредбите на настоящото допълнение 6 се прилагат за NOVC-HEV (както са определени в точка 1.2.40) само ако мощността, предавана на колелата, е определена чрез измервания на въртящия момент на главините на колелата.“;

б)

точка 3.2 се заменя със следното:

в)

в точка 3.3 таблица 1-1 се заменя със следното:

„Таблица 1-1

Обхвати на скоростта за определяне на данни от изпитването на движение в градски условия, по второстепенни пътища и по магистрала в рамките на метода за групиране на мощността

г)

в точка 3.4.2. уравненията след думите „Съответстващи резултати (вж. таблица 2, таблица 3):“ се заменят със следното:

„

Pdrive = 18,25 kW“;

д)

в точка 3.5 първата алинея се заличава;

е)

точка 3.6 се заменя със следното:

„3.6.   Проверка на обхвата на класа на мощност и на нормалността на разпределението на мощността

За да бъде изпитването валидно, на съответните класове на мощност трябва да бъдат приписани достатъчен брой измерени стойности на емисиите. Това изискване се проверява чрез числото (броя) на 3-секундните средни стойности, приписани на всеки клас на мощност:

ж)

в точка 4 текстът след фигура 2 се заменя със следното:

„Действителната мощност при колелата се изчислява въз основа на измерения масов дебит на CO2, както следва:

със CO2 в [g/h]

Pw,j в [kW]

Горната формула може да се използва за изчисляване на PWi за класифицирането на измерените емисии, както е описано в точка 3, като при изчисляването се прилагат следните допълнителни условия:

а)

точки 3 — 3.1.2 се заменят със следното:

„3.   СЪСТАВЯНЕ НА ФАМИЛИЯ ЗА ИЗПИТВАНЕ С PEMS

Фамилията за изпитване с PEMS трябва да бъде съставена от завършени превозни средства със сходни характеристики по отношение на емисиите. Във фамилия за изпитване с PEMS могат да бъдат включени типове превозни средства по отношение на емисиите само доколкото напълно комплектуваните превозни средства в дадена фамилия за изпитване с PEMS са идентични по отношение на характеристиките в точки 3.1 и 3.2.

3.1.   Административни критерии

б)

точка 4.2.7 се заменя със следното:

в)

вмъква се следната точка 4.2.8:

а)

точка 3.1 се изменя, както следва:

„3.1.   Общи положения

Стойностите на емисиите, както и всички други значими параметри се протоколират и обменят като файлове за данни във формат csv. Стойностите на параметрите трябва да са разделени със запетая, код ASCII #h2C. Стойностите на подпараметрите трябва да са разделени с двоеточие, код ASCII #h3B. Десетичният знак за цифрови стойности трябва да е точка, код ASCII #h2E. Редовете трябва да завършват със знак за нов ред, код ASCII #h0D. Не трябва да се използват разделители за хилядите.“;

б)

в точка 3.3 първото изречение от втора алинея се изменя, както следва:

„Производителят на превозното средство трябва да записва наличните резултати от методите за оценка на данните в отделни файлове.“

„48.2.

Пълен маршрут в реални условия на движение: NOx: …, частици (брой): …

Градска част от маршрута в реални условия на движение: NOx: …, частици (брой): …“;

„48.2.

Пълен маршрут в реални условия на движение: NOx: …, частици (брой): …

Градска част от маршрута в реални условия на движение: NOx: …, частици (брой): …“;

„48.2.

Пълен маршрут в реални условия на движение: NOx: …, частици (брой): …

Градска част от маршрута в реални условия на движение: NOx: …, частици (брой): …“;

„48.2.

Пълен маршрут в реални условия на движение: NOx: …, частици (брой): …

Градска част от маршрута в реални условия на движение: NOx: …, частици (брой): …“