A)

Попада ли в приложното поле на Директива 2009/16/ЕО (1) — и следователно може ли да бъде извършван PSC [Port State Control, държавен пристанищен контрол на корабите] и по отношение на — кораб, класифициран като товарен кораб от органа за класифициране на държавата на знамето, но който на практика извършва изключително и системно нетърговска дейност, каквато е така наречената дейност SAR [search and rescue, търсене и спасяване] (извършвана от SW [Sea Watch E.V.] и SW4 [кораб Sea Watch 4] на основание нейния устав)?

В случай че […] Съдът приеме, че […] в приложното поле на Директива 2009/16/ЕО попадат и корабите [които на практика не извършват търговска дейност], допуска ли тълкуваната по този начин директива национална правна уредба като посочената в член 3 от [Законодателен декрет] № 53/2011, с който се транспонира член 3 от Директива 2009/16/ЕО, който обаче изрично определя в параграф 1 [на член 3 от посочения законодателен декрет] приложното поле на PSC, като го ограничава само до кораби, използвани за търговски цели, изключвайки не само корабите за развлечение, но и товарните кораби, които на практика не извършват — и следователно не се използват за — търговска дейност?

Може ли от друга страна основателно да се приеме, че попадат в приложното поле на Директивата — доколкото в резултат на направените през 2017 г. изменения са обхванати и пътническите кораби — търговските кораби, които системно извършват т. нар. дейност SAR на бедстващи хора в морето, приравнявайки по този начин превозването на хора, спасени в морето, тъй като животът им е бил в опасност, с превозването на пътници?

Б)

Може ли обстоятелството, че корабът е превозвал брой лица, много по-голям посочения в свидетелството за оборудването за безопасност, макар и в резултат на т. нар. дейност SAR, или във всички случаи обстоятелството, че притежава свидетелство за оборудването за безопасност, отнасящо се за много по-малък брой лица от действително превозваните — законосъобразно да бъде част от първостепенните фактори по приложение I, част II, точка 2A или от непредвидените фактори по приложение I, част II, точка 2Б, посочени в член 11 от Директива 2009/16/ЕО?

В)

Може ли и/или трябва ли правомощието за извършване на задълбочена проверка в рамките на PSC, посочена в член 13 от Директива 2009/16/ЕО, на корабите, плаващи под знамето на държави членки, да включва и правомощието да се проверява каква конкретно е ефективно извършваната от кораба дейност, независимо от дейността, за която са били издадени свидетелството за клас и произтичащите от него свидетелства за безопасност от държавата на знамето и съответния орган за класифициране, и следователно правомощието да се проверява притежаването на свидетелствата от горепосочения кораб, и като цяло на изискванията и/или предписанията, предвидени в разпоредбите, приети на международно равнище в областта на безопасността, предотвратяването на замърсяване и условията на живот и работа на борда на корабите, и в случай на положителен отговор, може ли горепосоченото правомощие да се упражнява и по отношение на кораб, който на практика извършва системно т. нар. дейност SAR?

Г)

Как трябва да се тълкува правило 1 [rectius, член 1], буква b) от Конвенция SOLAS — което изрично е посочено в член 2 от Директива 2009/16/ЕО и на което следователно трябва да се гарантира еднакво общностно тълкуване за целите и по време на PSC — в частта, в която се посочва, че „b. Договарящите се правителства се задължават да приемат всички закони, постановления, заповеди и наредби и да предприемат всякакви други мерки, които са необходими за въвеждане на тази конвенция изцяло и напълно в действие, така че да се обезпечи с оглед безопасност на човешкия живот годност на всеки кораб да изпълнява своето предназначение“, по-специално, по отношение на преценката за годност на кораба да изпълнява услугата, за която е предназначен, която държавите на пристанището са длъжни да направят чрез проверките в рамките на PSC, трябва ли да се вземат като единствен параметър за проверка предписанията, наложени въз основа на класификацията и съответните притежавани от кораба свидетелства за безопасност, получени въз основа на абстрактно декларираната дейност, или може вместо това да се вземе предвид и услугата, за която корабът се използва на практика?

Имат ли административните органи на държавите на пристанището и по отношение на гореспоменатия международен параметър правомощието да проверяват не само съответствието на бордовото оборудване и обзавеждане с изискванията, посочени в сертификатите, издадени от държавата на знамето и произтичащи от абстрактната класификация на кораба, но също и правомощието да преценяват съответствието на свидетелствата и бордовото оборудване и обзавеждане, с които корабът разполага и притежава в зависимост от конкретно извършваната дейност, която е различна от посочената в свидетелството за класификация и няма връзка с нея?

Същите съображения трябва да се посочат по отношение на точка 1.3.1 от Резолюция IMO A.1138(31) — Procedures of Port State Control, 2019 г., приета на 4.12.2019 г., в частта, в която се посочва, че „Under the provisions of the relevant conventions set out in section 1.2 above, the Administration (i.e. the Government of the flag State) is responsible for promulgating laws and regulations and for taking all other steps which may be necessary to give the relevant conventions full and complete effect so as to ensure that, from the point of view of safety of life and pollution prevention, a ship is fit for the service for which it is intended and seafarers are qualified and fit for their duties.)“.

Д)

Ако се потвърди съществуването на правомощие на държавата на пристанището да проверява притежаването на свидетелствата и съответствието с изискванията и/или предписанията въз основа на дейността, за която корабът конкретно е предназначен: