EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Свободно движение на работници

Свободното движение на работници е една от четирите свободи, определени в Договорите за Европейския съюз (ЕС), а другите са свободно движение на стоки, свободно движение на капитали и свободно движение на услуги. Редица от членовете на Договорите за ЕС имат отношение към свободното движение на работници, като най-значимият по този въпрос е член 45 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).

Съгласно член 45 гражданите на държава — членка на ЕС, имат правото да:

  • търсят работа в друга държава членка;
  • да работят без необходимост от разрешение за работа;
  • да пребивават там за тази цел;
  • да останат там дори след приключване на трудовата си дейност;
  • да се ползват с еднакво третиране като гражданите на въпросната държава по отношение на достъпа до пазара на труда, условията на труд и всички други социални и данъчни предимства.

Тези права се прилагат за физическите лица, които упражняват правото си на свободно движение с цел работа. Има ограничения от съображения, свързани с обществената сигурност, обществения ред, общественото здравеопазване и заетостта в публичния сектор.

Когато гражданин на ЕС работи в друга държава членка, членовете на неговото семейство също имат право да пребивават и да работят в тази държава членка, независимо от гражданството си. Децата също имат право на образование в държавата членка, в която се премества техният родител.

Съгласно законодателството на ЕС относно взаимното признаване на професионалните квалификации хората, упражняващи определени професии, за които приемащата държава членка изисква определени професионални квалификации, имат право да получат признаване на своите професионални квалификации в тази държава.

Има също така правила, защитаващи правата на социална сигурност на гражданите на ЕС, когато те се преместват от една държава членка в друга.

През 2019 г. беше създаден Европейски орган по труда, орган, определен да подпомага гарантирането на справедлива трудова мобилност в целия ЕС и да подпомага координацията на системите за социална сигурност.

Свободното движение на работници се прилага и за гражданите на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия, тъй като тези държави принадлежат към Европейското икономическо пространство. Гражданите на държави извън ЕС могат да получат право да работят в държава членка или да бъдат третирани еднакво с гражданите на ЕС по отношение на условията на труд. Тези права зависят от статута им като членове на семейството на граждани на ЕС и от тяхното собствено гражданство (редица държави имат споразумения с ЕС).

ВЖ. СЪЩО:

Top