Дело T‑22/20

IB

срещу

Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост

Решение на Общия съд (първи състав) от 13 октомври 2021 година

„Публична служба — Длъжностни лица — Дисциплинарно производство — Спиране на процедурата за установяване на инвалидност по време на дисциплинарното производство — Освобождаване от длъжност — Процедура за установяване на инвалидност, станала безпредметна след освобождаването от длъжност — Жалба за отмяна — Увреждащ акт — Допустимост — Принцип на добра администрация — Задължение за полагане на грижа — Явна грешка в преценката“

1. Жалби на длъжностните лица — Увреждащ акт — Понятие — Актове, които произвеждат задължително правно действие — Окончателно становище относно изхода от процедура за установяване на инвалидност — Включване

   (членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)

   (вж. т. 41—44 и 48)

2. Длъжностни лица — Задължение на администрацията за полагане на грижа — Обхват — По-строго задължение в случай на засягане на здравето на длъжностното лице — Граници — Налагане на дисциплинарна санкция за деяния, които не могат да се дължат главно на неговото здравословно състояние — Допустимост

   (член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 24 от Правилника за длъжностните лица)

   (вж. т. 66—68 и 73)

3. Длъжностни лица — Социално осигуряване — Осигуряване за злополука и професионално заболяване — Определяне на професионалния характер на заболяването — Производство — Спиране, после прекратяване, на процедурата вследствие на освобождаване на заинтересованото лице от длъжност — Недопустимост — Задължение за продължаване на процедурата до приключването ѝ

   (член 59, параграф 4 от Правилника за длъжностните лица и член 9, параграф 1, буква з) от приложение IX към него)

   (вж. т. 69—76)

4. Длъжностни лица — Дисциплинарен режим — Дисциплинарно производство — Сезиране на дисциплинарния съвет с доклад на Органа по назначаване — Предмет

   (член 12, параграф 1 от приложение IX към Правилника за длъжностните лица)

   (вж. т. 103)

5. Длъжностни лица — Дисциплинарен режим — Санкция — Добросъвестност на заинтересованото лице — Обстоятелство, което не може да изключи дисциплинарна санкция

   (вж. т. 134)

6. Длъжностни лица — Инвалидност — Комисия по инвалидност — Състав — Лекар, посочен от длъжностното лице — Възможност длъжностното лице да дава указания на лекаря относно разглеждането на преписката — Изключване

   (член 7 от приложение II към Правилника за длъжностните лица)

   (вж. т. 135, 136 и 140)

7. Длъжностни лица — Дисциплинарен режим — Санкция — Освобождаване от длъжност без премахване на пенсионните права — Позиция в скàлата от санкции

   (член 9, параграф 1, буква з) от приложение IX към Правилника за длъжностните лица)

   (вж. т. 160)

Резюме

Жалбоподателят, IB, е бивше длъжностно лице в Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO). През 2014 г. неговото здравословно състояние става обект на разглеждане от комисията по инвалидност. От становището на тази комисия е видно, че жалбоподателят е засегнат от трайна и считана за пълна инвалидност, която му пречи да изпълнява служебните си задължения, и че заболяването му е пряка последица от претърпяна по-рано трудова злополука.

Тъй като счита, че становището на комисията по инвалидност не съдържа никакви мотиви, които да ѝ позволят да провери редовността на изложените съображения, EUIPO иска от Европейската служба за борба с измамите (OLAF) да проведе разследване, за да се разберат етапите и действията, предприети от комисията по инвалидност, за да стигне до извода за инвалидност на жалбоподателя. По време на посоченото разследване EUIPO спира процедурата за установяване на инвалидност.

В доклада си OLAF заключава по-специално, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си за лоялност по отношение на своята институция, като се има предвид, че се е опитал да окаже влияние в своя полза на лекарите, съставляващи комисията по инвалидност.

Вследствие на този доклад EUIPO образува дисциплинарно производство срещу жалбоподателя, в резултат на което взема решение да му наложи наказание освобождаване от длъжност без намаляване на пенсионните му права (наричано по-нататък „обжалваното решение“). Освен това EUIPO констатира, че процедурата за установяване на инвалидност е останала без предмет и поради това я приключва.

Сезиран от жалбоподателя, Съдът на публичната служба отменя обжалваното решение в частта, с която окончателно се приключва процедурата за установяване на инвалидност, и се произнася по въпроса дали дисциплинарното наказание освобождаване от длъжност, предвидено в член 9, параграф 1, буква з) от приложение IX към Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз (наричан по-нататък „Правилникът“), може да направи безпредметна процедурата за установяване на инвалидност, която е започнала, докато длъжностното лице все още е било на служба.

Съображения на Общия съд

Общият съд постановява най-напред, че твърдението на администрацията, че решението за освобождаване от длъжност лишава от предмет процедурата за установяване на инвалидност, представлява окончателно становище по нейния изход. Ето защо тази имплицитна, но сигурна позиция относно процедурата за установяване на инвалидност представлява увреждащ акт, пораждащ задължително правно действие, което може да засегне пряко и непосредствено интересите на жалбоподателя, като измени съществено правното му положение. Доколкото обаче в настоящия случай обжалваното решение действително е било обект на предварително обжалване по административен ред по тези два аспекта, а именно дисциплинарното производство и процедурата за установяване на инвалидност, Общият съд обявява жалбата за отмяна на жалбоподателя за допустима по отношение на окончателното приключване на процедурата за установяване на инвалидност.

На следващо място, що се отнася до задължението за полагане на грижа, Общият съд подчертава, че произтичащите от него изисквания за администрацията са значително по-строги, когато се разглежда положението на длъжностно лице, за което е установено, че е или може да е с влошено физическо или психично здраве. В такъв случай администрацията трябва да разгледа неговите искания в дух на изключителна откритост. Все пак, макар да е възможно при определени обстоятелства задължението за полагане на грижа евентуално да накара администрацията да намали и дори да премахне предвидената санкция, отчитането на интересите на длъжностното лице, включително здравословното му състояние, обаче не може да доведе до лишаване на тази администрация от възможността да наложи наказание, дори тежкото наказание освобождаване от длъжност, в случай че деянията са изключително тежки и не могат да се дължат изключително, нито дори главно, на здравословното състояние на съответното длъжностно лице.

Освен това Общият съд изтъква, че нито една разпоредба от Правилника не предвижда, че когато процедура за установяване на инвалидност, която е била образувана, докато длъжностното лице все още е било на служба, е била спряна от институцията, тя не може да продължи, след като служебното правоотношение на заинтересованото лице е било прекратено вследствие на решение за освобождаване от длъжност. Така в настоящия случай администрацията не е имала основание да твърди, че продължаването на процедурата за установяване на инвалидност, която е била образувана, докато жалбоподателят е бил на служба, не може да се извърши с оглед на факта, че той вече е освободен от длъжност. Напротив, за да изпълни изискванията, произтичащи от задължението за полагане на грижа и от принципа на добра администрация, EUIPO е трябвало в хода на процедурата за установяване на инвалидност да вземе предвид наличието на дисциплинарно производство, чийто изход е могъл потенциално да доведе до освобождаването на жалбоподателя от длъжност, и отчитайки интереса на последния, или да приключи процедурата за установяване на инвалидност преди приемането на решението за освобождаване от длъжност, или да позволи продължаването ѝ впоследствие.

Накрая, Общият съд отхвърля довода на EUIPO, че жалбоподателят е трябвало да подаде искане до администрацията в разумен срок, за да възобнови процедурата по установяване на инвалидност.

От една страна, такава инициатива би трябвало да произхожда от институцията, а не от жалбоподателя. От друга страна, от общата структура на член 59, параграф 4 от Правилника следва, че когато администрацията започва процедурата по установяване на инвалидност, сезирайки комисията по инвалидност със случая на длъжностно лице, чийто отпуск по болест надвиши дванадесет месеца за всеки период от три години, тя е тази, която на по-силно основание трябва да възобнови спряна процедура и да я приключи.