Дело T‑308/18

Hamas

срещу

Съвет на Европейския съюз

Решение на Общия съд (първи състав) от 4 септември 2019 година

„Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу лица, групи и образувания — Замразяване на средства — Възможност орган на трета държава да бъде квалифициран като компетентен орган по смисъла на Обща позиция 2001/931/ОВППС — Фактическо основание на решенията за замразяване на средства — Задължение за мотивиране — Грешка в преценката — Принцип на ненамеса — Право на защита — Право на ефективна съдебна защита — Удостоверяване на актовете на Съвета“

1. Обща външна политика и политика на сигурност — Специални ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания — Решение за замразяване на средства — Приемане или оставяне в сила въз основа на национално решение за замразяване на средства — Орган, който е компетентен да приеме посоченото национално решение — Понятие — Орган на трета държава — Включване

   (член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931 на Съвета)

   (вж. т. 54 и 55)

2. Обща външна политика и политика на сигурност — Специални ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания — Решение за замразяване на средства — Приемане или оставяне в сила въз основа на взето от орган на трета държава национално решение за замразяване на средства — Допустимост — Условие — Национално решение, прието при спазване на правото на защита и на правото на ефективна съдебна защита — Задължение на Съвета да извърши проверка — Задължение за мотивиране — Обхват

   (член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931 на Съвета)

   (вж. т. 58—61)

3. Обща външна политика и политика на сигурност — Специални ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания — Решение за замразяване на средства — Приемане или оставяне в сила въз основа на национално решение за започване на разследване или наказателно преследване — Орган, който е компетентен да приеме посоченото национално решение — Понятие — Административен орган — Включване — Условия

   (член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931 на Съвета)

   (вж. т. 82—85)

4. Обща външна политика и политика на сигурност — Специални ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания — Решение за замразяване на средства — Приемане или оставане в сила въз основа на национално решение за започване на разследване, наказателно преследване или осъждане — Липса на изискване националното решение да се вписва в рамките на наказателно производство stricto sensu — Условия

   (член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931 на Съвета)

   (вж. т. 91 и 92)

5. Обща външна политика и политика на сигурност — Специални ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания — Задължение за лоялно сътрудничество между държавите членки и институциите на Европейския съюз — Решение за замразяване на средства — Обосноваване — Зачитане на основните права — Съдебен контрол — Обхват

   (член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931 на Съвета)

   (вж. т. 101—105)

6. Обща външна политика и политика на сигурност — Специални ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания — Задължение за лоялно сътрудничество между държавите членки и институциите на Европейския съюз — Решение за замразяване на средства — Приемане или оставане в сила въз основа на национално решение за започване на разследване, наказателно преследване или осъждане — Задължение за мотивиране — Обхват — Национално решение за осъждане — Липса на задължение за посочване на сериозните и убедителните доказателства или улики, на които се основава националното решение

   (член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931 на Съвета)

   (вж. т. 127—133, 136 и 207)

7. Обща външна политика и политика на сигурност — Специални ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания — Решение за замразяване на средства — Оставяне в сила въз основа на национално решение за замразяване на средства — Национално решение, което само по себе си вече не позволява да се направи извод, че продължава да е налице рискът от участие в терористични действия — Задължение на Съвета да отчете по-нови факти, които сочат, че този риск продължава да е налице

   (член 1, параграф 6 от Обща позиция 2001/931 на Съвета)

   (вж. т. 138 и 139)

8. Европейски съюз — Съдебен контрол за законосъобразност на актовете на институциите — Специални ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания — Решение за замразяване на средства — Оставяне в сила въз основа на национално решение за замразяване на средства — Обхват на контрола — Контрол, който обхваща всички установени факти, сочещи, че продължава да е налице рискът от участие в терористични действия — Факти, които не са изцяло изведени от национално решение, взето от компетентен орган — Липса на последици

   (член 296 ДФЕС)

   (вж. т. 147, 148, 165 и 168—171)

9. Обща външна политика и политика на сигурност — Специални ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания — Замразяване на средства — Регламент № 2580/2001 — Приложно поле — Въоръжен конфликт по смисъла на международното хуманитарно право — Включване

   (Обща позиция 2001/931 на Съвета; Регламент № 2580/2001 на Съвета)

   (вж. т. 212 и 213)

10. Право на Европейския съюз — Принципи — Право на защита — Право на ефективна съдебна защита — Специални ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания — Решение за замразяване на средства — Задължение за съобщаване на уличаващите доказателства — Обхват — Уведомяване на заинтересованото лице чрез публикуване в Официален вестник на Европейския съюз — Допустимост — Право на достъп до документите — Право, обусловено от искане в този смисъл до Съвета

    (Обща позиция 2001/931 на Съвета; Решения (ОВППС) 2018/475 и (ОВППС) 2018/1084 на Съвета; Регламенти 2018/468 и 2018/1071 на Съвета)

    (вж. т. 252, 257 и 258)

11. Жалба за отмяна — Основания — Съществено процесуално нарушение — Нарушение на разпоредбите на Процедурния правилник на Съвета относно удостоверяването на неговите актове — Необходимост от позоваване на вреда или други пороци, освен липсата на удостоверяване — Липса — Основание, което трябва служебно да се вземе предвид от съда

    (член 263 и член 297, параграф 2 ДФЕС; член 15 от Процедурния правилник на Съвета)

    (вж. т. 269, 272—277, 295—297, 299 и 304)

12. Актове на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват — Решение за замразяване на средства, прието срещу определени лица и образувания, заподозрени в извършване на терористична дейност — Решение и изложение на мотивите, които се съдържат в различни документи — Отделно публикуване, обосновано от императивни съображения от общ интерес — Презумция за удостоверяване на неподписано изложение на мотиви — Липса — Задължение за удостоверяване на решението и на изложението на мотивите

    (член 296 ДФЕС; Решения (ОВППС) 2018/475 и (ОВППС) 2018/1084 на Съвета; Регламенти 2018/468 и 2018/1071 на Съвета)

    (вж. т. 281, 282 и 287)

Резюме

С решението си от 4 септември 2019 г., Hamas/Съвет (T‑308/18, EU:T:2019:557), в рамките на жалба за отмяна на основание член 263 ДФЕС Общият съд отменя четири акта на Съвета на Европейския съюз от 2018 г. ( 1 ) (наричани по-нататък „обжалваните актове“), с които името на жалбоподателя, „Hamas“, включително „Hamas-Izz al-Din al-Qassem“, се запазва в списъците, приложени към тези актове, на лицата, групите и образуванията, участващи в извършването на терористични действия и засегнати от мерките за замразяване на средства и икономически ресурси (наричани по-нататък „спорните списъци“). За да включи името на жалбоподателя в спорните списъци, Съветът се е основал на четири национални решения, приети съответно от един британски орган и от органи на САЩ в периода между 1995 г. и 2001 г.

По същество Общият съд възприема съображенията, приети от него в решения от 10 април 2019 г., Gamaa Islamya Égypte/Съвет (T‑643/16, EU:T:2019:238), и от 6 март 2019 г., Hamas/Съвет (T‑289/15, EU:T:2019:138). Така Общият съд най-напред приема, че мотивите относно американските решения са недостатъчни, поради което те не могат да служат за основание на обжалваните актове. Той обаче посочва, че що се отнася до включването на името на жалбоподателя в спорните списъци, тези актове биха могли да се позоват само на решението на британския орган. Поради това Общият съд е продължил да разглежда жалбата, като е ограничил това разглеждане до обжалваните актове, доколкото те поначало са били основани на последно посоченото решение.

На следващо място, Общият съд отхвърля седем от осемте изтъкнати от жалбоподателя основания, изведени от нарушение на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931 ( 2 ), от нарушение на задължението за мотивиране, от „грешки относно истинността на фактите“, от нарушение на принципа на ненамеса, от недостатъчно вземане предвид на настъпилата поради изминалото време промяна в положението, от нарушение на принципа на зачитане на правото на защита и на правото на ефективна съдебна защита. Що се отнася до обхвата на задължението за мотивиране на Съвета, Общият съд уточнява, като се основава на практиката на Съда, че в изложенията на мотивите към обжалваните актове Съветът не е длъжен да посочва източника на изтъкнатите доказателства, за да запази вписването на лице или образувание в списък за замразяване на средства. Общият съд уточнява, че ако това доказателство е посочено в национално решение, Съветът не трябва да доказва, че то е издадено от компетентен орган по смисъла на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931 ( 3 ).

Накрая, Общият съд отменя обжалваните актове в частта, в която се отнасят до жалбоподателя, поради липсата на удостоверяване на изложенията на мотивите във връзка с обжалваните актове съгласно член 297, параграф 2, първа алинея ДФЕС и член 15 от Процедурния правилник на Съвета ( 4 ).

В това отношение Общият съд отбелязва, на първо място, че основанието, свързано с липсата на удостоверяване на изложенията на мотивите, е изтъкнато от жалбоподателя в отговор на поставен от Общия съд въпрос, въпреки че то би могло да бъде повдигнато още на етапа на жалбата. Ето защо това основание би трябвало по принцип да се приеме за недопустимо. Общият съд обаче посочва, че тъй като липсата на удостоверяване представлява съществено процесуално нарушение, това основание има характер на абсолютна процесуална предпоставка, като по този начин може по всяко време служебно да бъде повдигнато от него. По-нататък, като припомня практиката на Съда, според която изискваното от Процедурния правилник на Европейската комисия удостоверяване представлява съществено процесуално изискване по смисъла на член 263 ДФЕС, чието нарушение може да бъде предмет на жалба за отмяна, Общият съд, като се позовава на принципа на правна сигурност, го прилага и по отношение на актовете на Съвета.

На второ място, Общият съд уточнява, че тъй като диспозитивът и мотивите на даден акт са неразделно цяло за прилагането на разпоредбите относно удостоверяването на актове, не може да се прави никакво разграничение между мотивите и диспозитива на даден акт. От това той стига до заключението, че когато, както в настоящия случай, актът и изложението на мотивите се съдържат в отделни документи, и актът, и изложението трябва да бъдат удостоверени, както се изисква от тези разпоредби, като наличието на подпис върху единия документ не може да породи презумпция, че вторият документ също е бил удостоверен. Накрая, Общият съд посочва, че това изискване не може да се замени с описание на процедурата, проведена в рамките на Съвета при приемането на тези актове. По-специално Съветът не може да се освободи от посоченото изискване с мотива, че предвидените в процедурния правилник процесуални правила са били спазени.

( 1 ) Решение (ОВППС) 2018/475 на Съвета от 21 март 2018 година за актуализиране на списъка на лицата, групите и образуванията, по отношение на които се прилагат членове 2, 3 и 4 от Обща позиция 2001/931/ОВППС за прилагането на специални мерки за борба с тероризма, и за отмяна на Решение (ОВППС) 2017/1426 (ОВ L 79, 2018 г., стр. 26); Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/468 на Съвета от 21 март 2018 година за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2580/2001 относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания, и за отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/1420 (ОВ L 79, 2018 г., стр. 7); Решение (ОВППС) 2018/1084 на Съвета от 30 юли 2018 година за актуализиране на списъка на лицата, групите и образуванията, по отношение на които се прилагат членове 2, 3 и 4 от Обща позиция 2001/931/ОВППС за прилагането на специални мерки за борба с тероризма, и за отмяна на Решение (ОВППС) 2018/475 (ОВ L 194, 2018 г., стр. 144); Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1071 на Съвета от 30 юли 2018 година за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2580/2001 относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания, и за отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/468 (ОВ L 194, 2018 г., стр. 23).

( 2 ) Обща позиция 2001/931/ОВППС за прилагането на специални мерки за борба с тероризма (ОВ L 344, 2001 г., стр. 93; Специално издание на български език, 2007 г., глава 18, том 1, стр. 179).

( 3 ) Съгласно тази разпоредба списъците за замразяване на средства се изготвят въз основа на прецизна информация или документи от съответното дело, от които е видно, че въз основа на сериозни и достоверни доказателства или улики е взето решение от компетентен орган по отношение на засегнатите лица или образувания, независимо дали става въпрос за започване на разследване или наказателно преследване на терористично действие, опит да се извърши, да се участва във или да се подпомогне такова действие, или става въпрос за осъждане за такива деяния.

( 4 ) Решение 2009/937/ЕС на Съвета от 1 декември 2009 година за приемане на Процедурен правилник на Съвета (ОВ L 325, 2009 г., стр. 35).