Дело T‑275/17

Michela Curto срещу Европейски парламент

„Публична служба — Акредитирани парламентарни сътрудници — Член 24 от Правилника — Искане за съдействие — Член 12а от Правилника — Психически тормоз — Консултативен комитет по проблемите на тормоза и неговото предотвратяване на работното място, разглеждащ жалби на акредитирани парламентарни сътрудници срещу депутати от Европейския парламент — Решение за отхвърляне на искането за съдействие — Грешка в преценката — Обхват на задължението за съдействие — Продължителност на административното производство — Разумен срок — Отказ да бъдат съобщени докладите на консултативния комитет“

Резюме — Решение на Общия съд (първи състав) от 13 юли 2018 г.

1. Длъжностни лица — Задължение на администрацията за оказване на съдействие — Приложно поле — Бивши длъжностни лица или служители — Бивши акредитирани парламентарни сътрудници

   (член 24 от Правилника за длъжностните лица)

2. Длъжностни лица — Задължение на администрацията за оказване на съдействие — Прилагане в областта на психическия тормоз — Подаване на искане за съдействие — Спазване на разумен срок — Продължителност на срока

   (член 24 и член 90, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица)

3. Длъжностни лица — Задължение на администрацията за оказване на съдействие — Приложно поле — Обхват — Съдебен контрол — Граници

   (член 24 от Правилника за длъжностните лица)

4. Длъжностни лица — Психически тормоз — Понятие — Действия, които имат за цел или последица уронване на доброто име на заинтересованото лице или влошаване на условията му на труд — Изискване действията да са извършени многократно — Изискване действията да са извършени умишлено — Обхват — Липса на изискване за злонамереност на лицето, което упражнява тормоза

   (член 12а, параграф 3 от Правилника за длъжностните лица)

5. Длъжностни лица — Психически тормоз — Източник на тормоза — Лице, за което се предполага, че е упражнило тормоза — Член на Европейския парламент — Включване

   (член 31 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 12а от Правилника за длъжностните лица)

6. Длъжностни лица — Задължение на администрацията за оказване на съдействие — Обхват — Задължение на администрацията за разглеждане на жалбите в областта на психическия тормоз и за уведомяване на жалбоподателя за даването на ход на жалбата му — Условие

   (член 24 и член 90, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица; член 11 от Условията за работа на другите служители)

7. Длъжностни лица — Задължение на администрацията за оказване на съдействие — Прилагане в областта на психическия тормоз — Разглеждане на искане за съдействие — Спазване на разумен срок — Обхват

   (член 24 от Правилника за длъжностните лица)

8. Длъжностни лица — Задължение на администрацията за оказване на съдействие — Приложно поле — Задължение на жертвата на психически тормоз да търси обезщетение за претърпените от нея вреди най-напред пред национален съд

   (член 24 от Правилника за длъжностните лица)

9. Жалби на длъжностните лица — Иск за обезщетение — Отмяна на обжалвания незаконосъобразен акт — Неимуществени вреди, които не произтичат от незаконосъобразността и не могат да бъдат напълно поправени с отмяната

   (член 340 ДФЕС)

1.  Задължението за съдействие не е предвидено единствено в полза на длъжностните лица или служителите на активна служба, а на него могат да се позовават и бивши длъжностни лица или служители.

   Следователно, когато органът, оправомощен да сключва договори за назначаване, е бил редовно сезиран с искане за съдействие в момент, в който както акредитираният парламентарен сътрудник, така и членът на Парламента продължават да упражняват съответните си функции в рамките на институцията, този орган е длъжен да проведе административно разследване по твърденията за психически тормоз, независимо дали междувременно твърденият тормоз е преустановен поради напускането на някоя от страните в конфликта.

   (вж. т. 57 и 58)

2.  Доколкото нито член 24, нито член 90, параграф 1 от Правилника предвиждат срок, в който трябва да бъде подадено искане за съдействие, следва да се прилага изискването за подаване на подобно искане в разумен срок спрямо периода, през който са настъпили твърдените в него факти, който по принцип не би могло да надвишава пет години.

   (вж. т. 61)

3.  Що се отнася до мерките, които се вземат в случай, попадащ в приложното поле на член 24 от Правилника, включително при разглеждането на искане за съдействие, съдържащо твърдения за психически тормоз по смисъла на член 12а от Правилника от страна на член на институция, администрацията разполага с широко право на преценка — под контрола на съдилищата на Съюза — при избора на мерките и средствата за прилагане на член 24 от Правилника. Следователно контролът на съдилищата на Съюза в това отношение се свежда до проверката дали съответната институция е действала в разумни граници и дали не е упражнила правото си на преценка по явно неправилен начин.

   Даденото в член 12а от Правилника определение за психически тормоз се основава на обективно понятие, което, дори да почива на квалификация на контекста на действията и поведението на трети лица, която невинаги се извършва лесно, все пак не налага извършването на сложни преценки, подобни на произтичащите от икономически, научни и технически понятия, които биха могли да обосноват признаването на свобода на преценка на администрацията при прилагането на разглежданото понятие. Следователно при наличието на твърдение за нарушение на член 12а от Правилника следва да се провери дали органът, оправомощен да сключва договори за назначаване, е допуснал грешка в преценката на фактите с оглед на определението за психически тормоз, дадено в тази разпоредба, а не дали е допуснал явна грешка в преценката на тези факти.

   (вж. т. 74 и 75)

4.  Психическият тормоз се определя като „непристойно поведение“, което се изразява, първо, във физически действия, писмени или устни изказвания, жестове или други действия, които се осъществяват „през определен период от време, многократно или систематично“, а това означава, че психическият тормоз трябва да се разглежда като процес, който по необходимост протича във времето и предполага наличието на многократни или непрекъснати действия, които са „извършени умишлено“, а не „случайно“. Второ, за да попаднат в обхвата на това понятие, тези физически действия, писмени или устни изказвания, жестове или други действия трябва да накърняват личността, достойнството или физическата или психическата цялост на друго лице.

   Следователно не се изисква да се докаже, че съответните физически действия, писмени или устни изказвания, жестове или други действия са извършени с намерението да се накърни честта, достойнството или физическата или психическата цялост на друго лице. С други думи, психически тормоз може да е налице и без да е доказано, че упражняващото тормоз лице е имало намерение с действията си да урони доброто име на засегнатото лице или да влоши съзнателно условията му на труд. Достатъчно е тези действия, стига да са умишлени, да са довели обективно до такива последици. На последно място, доколкото съгласно член 12а, параграф 3 от Правилника тези прояви трябва да са с непристоен характер, то следователно квалификацията като „тормоз“ е обусловена от наличието на достатъчно обективно проявление на тормоза в действителността, в смисъл че безпристрастен и разумен, нормално чувствителен наблюдател, поставен при същите условия, може да определи съответното действие или поведение като прекомерно и укоримо.

   (вж. т. 76—78)

5.  Член 9, параграф 2 и член 11, параграф 3 от Правилника за дейността на Парламента изискват от членовете на тази институция да спазват забраната за психически тормоз в член 12а от Правилника, тъй като забраната за такова поведение, установена на ниво правилник, всъщност се основава на ценностите и принципите, определени в учредителните текстове, и попада в обхвата на член 31 от Хартата на основните права, съгласно който „[в]секи работник има право на условия на труд, които опазват неговото здраве и сигурност и зачитат достойнството му“.

   (вж. т. 80 и 81)

6.  Когато органът, оправомощен да сключва договори за назначаване, или в зависимост от случая органът по назначаването на дадена институция е сезиран на основание член 90, параграф 1 от Правилника с искане за съдействие по смисъла на член 24 от този правилник, той трябва — по силата на задължението за съдействие и ако става въпрос за инцидент, несъвместим с установения ред и спокойната работна атмосфера — да предприеме действия с цялата необходима енергичност и да отговори с полагаемата се бързина и грижа предвид обстоятелствата по случая, за да установи фактите, и след като се запознае с тях, да вземе подходящи мерки. За тази цел е достатъчно длъжностното лице или служителят, който иска закрила от своята институция, да представи косвени доказателства за наличието на посегателствата, на които твърди, че е подложен. При наличието на такива доказателства съответната институция е длъжна да вземе подходящите мерки в сътрудничество с подалото жалба лице, като извърши административно разследване, за да установи фактите, във връзка с които е подадена жалбата.

   При наличие на твърдения за тормоз задължението за съдействие включва по-специално задължението на администрацията да разгледа с необходимото внимание и бързина и при спазване на пълна поверителност искането за съдействие, в което се твърди за тормоз, и да уведоми жалбоподателя за хода на жалбата му.

   (вж. т. 97 и 98)

7.  Тъй като Правилникът не предвижда специфична разпоредба относно срока, в който администрацията трябва да проведе административно разследване, по-специално в случай на психически тормоз, в това отношение органът, оправомощен да сключва договори за назначаване, е длъжен да спазва принципа за разумен срок. В този смисъл съответната институция или орган на Съюза трябва при провеждането на административното разследване да следи всяко действие да се извършва в разумен срок спрямо предходното.

   В това отношение нарушението на принципа за спазването на разумен срок може да обоснове отмяната на решението, прието след провеждане на административното производство, само когато изтичането на прекомерно дълъг период от време може да има значение за самото съдържание на решението, с което приключва административното производство.

   (вж. т. 101 и 104)

8.  Целта на предвиденото в член 24 от Правилника задължение за съдействие е длъжностните лица и служителите да получат защита от страна на институцията, в която работят, срещу действия на трети лица, а не срещу актове на самата институция, контролът върху които се урежда от други разпоредби от Правилника. Въпреки това по смисъла на тази разпоредба други длъжностни лица, служители или членове на институция на Съюза могат да се считат за трети лица.

   Поради това в съответствие с член 24, втора алинея от Правилника, що се отнася до неимуществените вреди, които служителят твърди, че е претърпял вследствие на действията на член на институция на Съюза, служителят трябва, на първо място, да търси обезщетение за тях, като предяви иск пред национален съд, като се има предвид, че съгласно посочената разпоредба от Правилника органът, оправомощен да сключва договори за назначаване, може да бъде солидарно отговорен за вредите, причинени на жалбоподателя от действия на „трето лице“ по смисъла на тази разпоредба, само ако не бъде получено такова обезщетение.

   При все това по силата на задължението за съдействие органът, оправомощен да сключва договори за назначаване, може да има задължението да подпомогне служителя, по-специално финансово, в търсенето на обезщетение пред националния съд.

   (вж. т. 111—113)

9.  Отмяната на акт, опорочен поради незаконосъобразност, може сама по себе си да представлява подходящо средство и по принцип да е достатъчна за поправяне на неимуществените вреди, които този акт евентуално е причинил, освен ако жалбоподателят не докаже, че е претърпял неимуществени вреди, които не произтичат от незаконосъобразността, дала основание за отмяната, и които не могат да бъдат напълно поправени с тази отмяна.

   (вж. т. 114)