Дело T‑218/17

HF

срещу

Европейски парламент

„Публична служба — Договорно наети служители — Член 24 от Правилника — Искане за съдействие — Член 12а от Правилника — Психически тормоз — Консултативен комитет по проблемите на тормоза и неговото предотвратяване на работното място — Решение за отхвърляне на искането за съдействие — Право на изслушване — Принцип на състезателност — Отказ за предоставяне на становището на консултативния комитет и на протоколите от изслушването на свидетелите — Продължителност на административното производство — Разумен срок“

Резюме — Решение на Общия съд (първи разширен състав) от 29 юни 2018 г.

1. Длъжностни лица — Принципи — Право на защита — Искане за съдействие, отправено до администрацията въз основа на твърдение за психически тормоз — Задължение за изслушване на лицето, направило това искане — Обхват

   (членове 41 и 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз; членове 12а и 24 от Правилника за длъжностните лица)

2. Длъжностни лица — Принципи — Право на защита — Искане за съдействие, отправено до администрацията въз основа на твърдение за психически тормоз — Задължение за изслушване на предполагаемия извършител на тормоза — Обхват

   (член 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 12а от Правилника за длъжностните лица)

3. Длъжностни лица — Права и задължения — Вътрешно разследване на твърдян психически тормоз — Задължение становището на натоварения с разследването комитет да бъде изпратено на жалбоподателя — Обхват

   (членове 12а и 24 от Правилника за длъжностните лица)

4. Длъжностни лица — Права и задължения — Вътрешно разследване на твърдян психически тормоз — Задължение протоколите от изслушването на свидетелите от натоварения с разследването комитет да бъдат изпратени на жалбоподателя — Липса

   (член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз; членове 12а и 24 от Правилника за длъжностните лица)

5. Длъжностни лица — Права и задължения — Вътрешно разследване на твърдян психически тормоз — Задължение на натоварения с разследването комитет да призове всички свидетели, предложени от жалбоподателя — Липса

6. Длъжностни лица — Права и задължения — Вътрешно разследване на твърдян психически тормоз — Състав на натоварения с разследването комитет — Липса на пълно равенство между броя на членовете, определени от администрацията, и броя на членовете, определени от представителството на персонала — Допустимост — Участие на началника на отдел „Човешки ресурси“ на съответната институция — Допустимост

7. Длъжностни лица — Психически тормоз — Понятие — Право на преценка на администрацията при прилагането на това понятие — Липса

   (член 12а, параграф 3 от Правилника за длъжностните лица)

1.  Зачитането на правото на защита по член 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз може да бъде изтъкнато само в рамките на производство, което е образувано срещу дадено лице и може да завърши с увреждащ го акт, в който администрацията приема уличаващи доказателства срещу него.

   В това отношение производството по административно разследване, образувано въз основа на направено от длъжностно лице или служител искане за съдействие по член 24 от Правилника във връзка с деяния на друго длъжностно лице или служител, за които се твърди, че съставляват психически тормоз по смисъла на член 12а от Правилника, несъмнено се образува по негово искане, но не би могло да се разглежда като производство по разследване, образувано срещу това длъжностно лице или този служител. Всъщност ролята на лицето, което е подало искането за съдействие и твърди, че е извършен тормоз, се състои основно в съдействието му за правилното провеждане на административното разследване с цел да се установят фактите.

   Поради това в рамките на производството, което администрацията провежда, за да се произнесе по искане за съдействие на основание нарушение на член 12а от Правилника, подалото това искане лице не може да се позовава на зачитането на правото на защита по член 48 от Хартата като такова, нито в този контекст може да се позовава на него през призмата на нарушение на принципа на състезателност. При все това на лицето, подало искане за съдействие, в качеството му на предполагаема жертва, трябва да се признаят процесуални права, различни от правото на защита по член 48 от Хартата, които не са така широки като последното и които в крайна сметка произтичат от правото на добра администрация, предвидено понастоящем в член 41 от Хартата.

   В това отношение с оглед на зачитането на правото на добра администрация лицето, подало искането за съдействие, задължително трябва да бъде надлежно изслушано съгласно член 41, параграф 2, буква а) от Хартата, преди администрацията да приеме решението за отхвърляне на искането за съдействие. Това предполага предварително да бъде изслушано становището на заинтересованото лице по мотивите, които администрацията възнамерява да изтъкне в подкрепа на решението да отхвърли това искане.

   (вж. т. 66—68, 70 и 74)

2.  В рамките на производството, което администрацията провежда, за да се произнесе по искане за съдействие на основание нарушение на член 12а от Правилника, предполагаемият извършител на тормоза не може да се позовава на зачитането на правото на защита по член 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз като такова, нито в този контекст може да се позовава на него през призмата на нарушение на принципа на състезателност.

   Всъщност предполагаемият извършител на тормоза несъмнено може да бъде лично засегнат от искането за съдействие, довело до образуването на административно разследване, и може да му се наложи още на този етап да се защитава срещу повдигнатите срещу него обвинения, което е основание същият да може да бъде изслушан — евентуално многократно — в хода на разследването. Едва на по-късен етап от производството обаче, ако срещу него бъде образувано дисциплинарно производство, например чрез сезирането на дисциплинарния съвет, той би могъл да се ползва от правото на защита по член 48 от Хартата, и по-специално от принципа на състезателност, като трябва да се подчертае, че Правилникът предвижда само правото да бъде изслушано становището му по образуването на дисциплинарното производство и че производството придобива състезателен характер едва след сезирането на дисциплинарния съвет.

   (вж. т. 68 и 69)

3.  При условие че не се засяга защитата на интересите на разследваните лица и на свидетелите в рамките на разследването по подозрения за психически тормоз, нито една разпоредба от Правилника не забранява предоставянето на окончателния доклад от разследването на трето лице, което би имало законен интерес да се запознае с него, като например лицето, което е подало искане за съдействие по член 24 от Правилника и твърди, че е нарушен член 12а от Правилника.

   Следователно, когато администрацията реши да ползва становището на консултативен комитет, на който поверява задачата да проведе административно разследване, и когато в решението по искането за съдействие взема предвид становището на този консултативен комитет, посоченото становище, което е консултативно и може да бъде изготвено в неповерителен вариант при зачитане на анонимността на свидетелите, трябва — с оглед на правото на лицето, подало искането за съдействие, да бъде изслушано — по принцип да бъде доведено до знанието на последното дори и вътрешните правила относно тормоза да не предвиждат това.

   (вж. т. 79 и 80)

4.  По принцип, за да се гарантира ефективното прилагане на забраната на всяка форма на психически или сексуален тормоз на работното място, администрацията може да предвиди възможността на свидетелите, приели да дадат показания относно спорните факти в случай на твърдение за тормоз, да се гарантира, че показанията им ще останат поверителни както по отношение на предполагаемия извършител на тормоза, така и на предполагаемата жертва, поне в рамките на производството по разглеждане на искането за съдействие по член 24 от Правилника.

   Всъщност, от една страна, тъй като една от целите на администрацията при разглеждането на искане за съдействие е да се възстанови спокойната атмосфера в колектива, довеждането на съдържанието на свидетелските показания до знанието както на предполагаемия извършител на тормоза, така и на предполагаемата жертва може да застраши постигането на тази цел, като стане причина за подновяване на евентуална междуличностна вражда в колектива и като възпре лицата, които могат да дадат съответни показания, да правят това занапред.

   От друга страна, когато дадена институция получи информация, която е предоставена доброволно, но едновременно е поискана поверителност с цел да се защити анонимността на информатора, институцията, която се съгласява да получи информацията, е длъжна да спази това условие. Впрочем същото може да важи и когато длъжностни лица или служители приемат да дадат свидетелски показания, за да позволят на администрацията да установи фактите, във връзка с които е подадено искане за съдействие, но в замяна на това искат анонимността им да бъде гарантирана по отношение на предполагаемия извършител на тормоза и/или на предполагаемата жертва, като трябва да се подчертае, че макар от гледна точка на Правилника тяхното участие да е желателно, те не са длъжни непременно да сътрудничат на разследването, давайки показания.

   Ето защо, що се отнася до разследване по подозрения за тормоз, администрацията не е нарушила правото на изслушване, предвидено в член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз, като е отказала да изпрати на жалбоподателя протоколите от изслушването на свидетелите в досъдебната фаза.

   (вж. т. 83—85 и 87)

5.  Органът, натоварен с административно разследване относно тормоз, чиято задача е да проучва възложените му преписки на пропорционален принцип, разполага с широко право на преценка, що се отнася до воденето на разследването, и по-специално що се отнася до оценката на качеството и ползата от оказваното от свидетелите съдействие. Поради това консултативният комитет изобщо не е длъжен да призове всички свидетели, предложени от жалбоподателя в рамките на разследването.

   Освен това, макар да е желателно съдействието за административното разследване на длъжностните лица и служителите на дадена институция, независимо дали са на активна служба или в пенсия, от гледна точка на Правилника те не са непременно длъжни да свидетелстват пред орган като консултативния комитет.

   (вж. т. 97, 99 и 101)

6.  Що се отнася до комитета, на който е възложено да проведе разследване относно предполагаем тормоз, макар да не е предвидено пълно равенство между броя на членовете, определени от администрацията, и броя на членовете, определени от представителството на персонала, съществуват достатъчно гаранции за безпристрастност и обективност на становището, което консултативният комитет трябва да изготви и предостави на администрацията, като се има предвид, първо, участието на медицинско лице на институцията в състава на консултативния комитет, второ, обстоятелството, че вътрешните правила на съответната институция относно тормоза предвиждат, че консултативният комитет работи в условията на пълна самостоятелност, независимост и поверителност, и трето, колегиалният характер на обсъжданията.

   В това отношение обстоятелството, че председателят на консултативния комитет освен това е и началник на отдел „Човешки ресурси“ към дирекция „Ресурси“ при ГД „Персонал“ на съответната институция, не означава, че той влияе или може да повлияе на членовете на персонала и съответно на разискванията в консултативния комитет, както и на съдържанието на показанията на свидетелите.

   (вж. т. 103 и 104)

7.  Определеното в член 12а от Правилника понятие за психически тормоз е обективно и макар да почива на зависеща от контекста квалификация на действия и поведение на трети лица, която невинаги се прави лесно, то все пак не изисква да се извършват сложни преценки като тези, които могат да произтекат от икономически, научни или технически понятия и които биха обосновали признаването на право на преценка на администрацията при прилагането на съответното понятие.

   (вж. т. 123)