Дело T‑345/12

Akzo Nobel NV и др.

срещу

Европейска комисия

„Конкуренция — Административно производство — Европейски пазар на водороден пероксид и на перборат — Публикуване на решение, с което се установява нарушение на член 81 ЕО — Отхвърляне на искането за поверително третиране на информация, предоставена на Комисията в приложение на нейното Известие относно сътрудничеството — Задължение за мотивиране — Поверителност — Професионална тайна — Оправдани правни очаквания“

Резюме — Решение на Общия съд (трети състав) от 28 януари 2015 г.

1. Актове на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват — Решение на служителя по изслушването, отхвърлящо искането за поверително третиране на информация в рамките на производство по прилагане на правилата в областта на конкуренцията

   (член 81 ЕО; член 296 ДФЕС; член 8 от Решение 2011/695 на Комисията)

2. Актове на институциите — Реклама — Спазване на принципа на откритост — Обхват — Възможност за избор относно публикуването на тези актове при липса на такова изрично задължение

   (член 1, втора алинея ДФЕС; член 15 ДФЕС)

3. Конкуренция — Административно производство — Професионална тайна — Определяне на информацията, обхваната от професионалната тайна — Критерии

   (член 81 ЕО; член 339 ДФЕС; членове 28 и 30 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

4. Конкуренция — Административно производство — Професионална тайна — Обхват — Диференцирано третиране на носителите на правото на изслушване и на обществеността изобщо

   (член 81 ЕО; член 339 ДФЕС; член 27, параграф 2 и член 28, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

5. Конкуренция — Административно производство — Професионална тайна — Определяне на информацията, обхваната от професионалната тайна — Критерии — Оповестяване, което може да причини сериозна вреда — Информация, състояща се в описанието на съставните елементи на нарушение на правилата на конкуренцията — Публикуване на тази информация, позволяващо по-лесно установяване на гражданската отговорност на съответните предприятия

   (член 81 ЕО; член 339 ДФЕС; членове 28 и 30 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

6. Конкуренция — Административно производство — Професионална тайна — Определяне на информацията, обхваната от професионалната тайна — Критерии — Интереси, които могат да бъдат увредени от оповестяването на информацията, която заслужава защита — Претегляне на общия интерес от прозрачност на дейностите на Съюза и на легитимните интереси, противопоставящи се на оповестяването — Интерес на предприятие от неразкриване на определена информация, свързана с поведението му — Интерес, който не заслужава специална защита, що се отнася до предприятията, които са участвали в нарушение на правилата на конкуренцията на Съюза

   (член 81 ЕО; член 339 ДФЕС; членове 28 и 30 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

7. Конкуренция — Административно производство — Професионална тайна — Определяне на информацията, обхваната от професионалната тайна — Претегляне на общия интерес от прозрачност на дейностите на Съюза и на легитимните интереси, противопоставящи се на оповестяването — Публикуване на информацията, предоставена доброволно на Комисията с цел възползване от програмата за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер — Претегляне на интересите, обосноваващи предоставянето на тази информация и тяхната защита

   (член 81 ЕО; член 339 ДФЕС; член 30, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета; Известие 2002/C 45/03 на Комисията)

8. Конкуренция — Административно производство — Решение на Комисията за установяване на нарушение — Публикуване на информацията, предоставена доброволно на Комисията от предприятие, което е участвало в нарушението с цел да се възползва от програмата за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер — Право на преценка на Комисията — Известия относно сътрудничеството — Самоограничаване на правото ѝ на преценка — Обхват — Забрана за публично оповестяване на информацията, съдържаща се в заявленията за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер — Липса

   (член 81 ЕО; член 30 от Регламент № 1/2003 на Съвета; Известия 2002/C 45/03 и 2006/C 298/11 на Комисията)

9. Конкуренция — Административно производство — Решение на Комисията за установяване на нарушение — Публикуване на информация, предоставена доброволно на Комисията от предприятие, което е участвало в нарушението с цел да се възползва от програмата за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер — Право на преценка на Комисията — Обхват — Промяна на по-ранната практика — Нарушение на принципа на оправданите правни очаквания — Липса

   (член 81 EО; член 30, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

1.  Вж. текста на решението.

   (вж. точки 30—44)

2.  Вж. текста на решението.

   (вж. точка 60)

3.  Вж. текста на решението.

   (вж. точки 61 и 65)

4.  Вж. текста на решението.

   (вж. точки 67—69)

5.  За да могат тези сведения да попадат, поради естеството си, в обхвата на професионалната тайна и да се ползват по този начин от защита срещу публичното оповестяване, тяхното разкриване трябва по-специално да може да причини сериозна вреда на лицето, което ги е предоставило, или на трети лица.

   Що се отнася до сведенията, състоящи се в в описание на съставните елементи на нарушението на член 81 ЕО, тяхното оповестяване е от такова естество, че може да причини сериозна вреда на предприятие, което е участвало в това нарушение, доколкото сведенията биха били годни да улеснят физическите или юридическите лица, които се считат за пострадали от нарушението, при установяването на гражданската отговорност на предприятието.

   (вж. точки 73, 74 и 77)

6.  За да могат тези сведения да попадат, поради естеството си, в обхвата на професионалната тайна и да се ползват по този начин от защита срещу публичното оповестяване, интересите, които могат да бъдат увредени с разкриването на такива сведения, трябва обективно да заслужават защита. Това условие предполага, че за да се прецени поверителният характер на определена информация, е необходимо да се съпоставят законните интереси, които се противопоставят на разкриването, и общият интерес, който изисква дейността на институциите да се провежда при възможно най-пълно спазване на принципа за откритост.

   В това отношение, що се отнася най-напред до довода на жалбоподателите, че предвижданото публикуване би ги изложило на повишен риск да бъдат осъдени по предявените срещу тях граждански искове, по-конкретно от встъпилата страна, поради факта на участието им в санкционираното в решението ВПП нарушение, следва да се отбележи като начало, че интересът на предприятие, на което Комисията е наложила глоба за нарушение на конкурентното право, да не се разкриват пред обществеността подробностите относно укоримото му противоправно поведение, не заслужава по принцип особена защита, като се имат предвид интересът на обществеността да се запознае възможно най-обширно с мотивите на всяко действие на Комисията, интересът на икономическите оператори да знаят какъв вид поведение може да бъде санкционирано и интересът на увредените от нарушението лица да се запознаят с подробностите за него, за да могат, ако са налице условията за това, да предявят правата си срещу санкционираните предприятия, и като се има предвид възможността на санкционираното предприятие да подложи подобно решение на съдебен контрол.

   (вж. точки 79 и 80)

7.  Ефикасността на програмата за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер би могла да бъде засегната от оповестяването на документи относно това производство спрямо лица, които възнамеряват да предявят искове за обезщетение за вреди, дори ако националните органи по конкуренцията или Комисията освобождават кандидата изцяло или отчасти от глобата, която биха могли да му наложат. Всъщност лице, участвало в нарушение на конкурентното право, изправено пред възможността за такова оповестяване, би могло да бъде разубедено да се възползва от възможностите на тези програми за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер, предвид по-специално факта, че предоставените на Комисията документи или декларациите, направени пред нея на това основание, могат да имат самоуличаващ характер.

   При все това правото на обезщетение за вредите, причинени от споразумение или поведение, което може да ограничи или да наруши конкуренцията, може съществено да допринесе за поддържането на ефективна конкуренция в Съюза и участва по този начин в постигането на цел от обществен интерес.

   Именно в приложение на тези принципи Съдът, по повод на преюдициално запитване във връзка със спорове относно искания на предприятия, които се считат за увредени от нарушения на правилата на конкуренцията, за достъп до тези преписки във връзка с разследването, притежавани от националните органи по конкуренция, е поканил националните юрисдикции, сезирани с тези спорове, да извършат претегляне на интересите, обосноваващи оповестяването на сведения, предоставени доброволно от лицата, подали заявления за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер и относно тяхната защита.

   По дело, което обаче не се отнася до оспорването на отказ на достъп до документи, свързани с производство в областта на конкуренцията, а до предвижданото от Комисията публикуване на някои сведения, съдържащи се в документи или декларации, които са ѝ били предоставени доброволно от предприятие, което е участвало в нарушение на конкурентното право, с цел да се възползва от програмата за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер и при което е било поддържано, че публикуването на предоставените доброволно сведения, с надеждата за възползване от програмата за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер, щяло да накърни целта на дейностите по разследване на Комисията, това твърдение не разкрива съществуването на правна норма, която Комисията е нарушила, само поради факта че предвижданото публикуване на сведения, предоставени във връзка с освобождаване от глоби и намаляване на техния размер, би могло да има отражение върху прилагането на тази програма с оглед на бъдещите разследвания.

   Освен това този специфичен довод предполага интереса на обществеността да се запознае възможно най-обширно с мотивите на всяко действие на Комисията, този на икономическите оператори да се информират за поведението, което може да бъде санкционирано, и най-сетне, този на Комисията да запази полезния ефект на своята програма за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер. Тези специфични интереси обаче не принадлежат на съответните предприятия, въпреки че единствено Комисията е призвана да извърши претегляне на ефикасността на програмата за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер, от една страна, и интереса на обществеността и на икономическите оператори да се информират за съдържанието на решението ѝ и да предприемат действия за защита на правата си, от друга страна.

   Този извод не може да бъде поставен под въпрос от довода, че по същество сведенията, по отношение на които съответните предприятия са поискали поверително третиране, не са от съществено значение за разбирането на диспозитива на решението на Комисията, констатиращо нарушение на конкурентното право на Съюза, и следователно не са обхванати от възложеното на Комисията задължение по силата на член 30, параграф 2 от Регламент № 1/2003. Действително тази разпоредба не цели да ограничи свободата на Комисията по свое усмотрение да публикува вариант на решението си, по-пълен от необходимото минимално съдържание, и да включи в него информация, за която не се изисква публикуване, доколкото разкриването ѝ не е несъвместимо със защитата на професионалната тайна.

   (вж. точки 83—85 и 87—90)

8.  Приемайки правила за поведение като съдържащите се в известията относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер по делата за картели, и обявявайки чрез тяхното публикуване, че занапред ще ги прилага към съответните случаи, за които се отнасят, Комисията се самоограничава в упражняването на споменатото право на преценка и не може да се отклони от тези правила под страх от евентуални санкции за нарушение на общи принципи на правото като равното третиране или защитата на оправданите правни очаквания. Все пак от тези известия не следва забрана Комисията да направи публично достояние при всякакви обстоятелства сведенията, съдържащи се в заявленията за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер или изявления, направени във връзка с програмата за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер. Действително различните ангажименти, съдържащи се в тези известия, се отнасят само до оповестяването на документи, които са ѝ били предоставени доброволно от предприятията, желаещи да се възползват от програмата за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер, а също и на направените в тази връзка изявления от предприятията.

   (вж. точки 104, 106 и 108)

9.  Макар спазването на принципа на оправданите правни очаквания да е част от основните принципи на правото на Съюза, икономическите оператори нямат основание да възлагат оправданите си правни очаквания на запазването на съществуващо положение, което може да бъде променено в рамките на правото на преценка на институциите на Съюза.

   В това отношение предприятие, което е участвало в нарушение на правилата на конкуренцията на Съюза, не може да възлага оправданите си правни очаквания на запазването на предишната практика на Комисията, която се е състояла в това да не се оповестяват сведения, които са ѝ били предоставени доброволно от предприятия във връзка със заявления за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер и по отношение на които тези предприятия са поискали поверително третиране.

   В действителност обаче Комисията разполага с широка свобода на преценка, за да реши дали да публикува такива сведения. Член 30, параграф 2 от Регламент № 1/2003 следва да се тълкува в смисъл, че ограничава възложеното на Комисията задължение за публикуване единствено до посочване на заинтересованите страни и на основното съдържание на решенията, посочени в първия параграф на тази разпоредба, с цел да се улесни задачата на Комисията да информира обществото за съществуването и за съдържанието на последните, като се имат предвид именно лингвистичните ограничения, свързани с публикуването в Официален вестник на Европейския съюз. За сметка на това тази разпоредба не ограничава възможността на Комисията, ако тя счита за подходящо и ако ресурсите ѝ позволяват, да публикува пълния текст или най-малкото много подробен вариант на решенията си, при спазване на закрилата, дължима по отношение на търговската тайна и други поверителни сведения.

   Въпреки че Комисията следователно е обвързана от общо задължение да публикува само неконфиденциални варианти на решенията си, за да се гарантира спазването му, не е необходимо член 30, параграф 2 от Регламент № 1/2003 да се тълкува в смисъл, че предоставял специфично право на адресатите на решенията, приети на основание членове 7—10, 23 и 24 от посочения регламент, позволяващи им да се противопоставят на публикуването от Комисията в Официален вестник и евентуално на интернет сайта на тази институция на сведения, които, макар и неповерителни, не са от съществено значение за разбирането на диспозитива на тези решения. Следователно член 30, параграф 2 от Регламент № 1/2003 не цели да ограничи свободата на Комисията по свое усмотрение да публикува вариант на решението си, по-пълен от необходимото минимално съдържание, и да включи в него и информация, за която не се изисква публикуване, доколкото разкриването ѝ не е несъвместимо със защитата на професионалната тайна.

   (вж. точки 120 и 122—124)