Keywords
Summary

Keywords

1. Жалба за отмяна — Правен интерес — Лице, обжалващо решение, с което му е отказан достъпът до документи на институция

(член 230 ЕО)

2. Европейски съюз — Институции — Право на публичен достъп до документи — Регламент № 1049/2001 — Изключения от правото на достъп до документи — Задължение за мотивиране — Обхват

(член 253 ЕО; Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета)

3. Жалба за отмяна — Актове, подлежащи на обжалване — Понятие — Актове, които произвеждат задължително правно действие — Подготвителни актове — Изключване

(член 230 ЕО; Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета)

4. Европейски съюз — Институции — Право на публичен достъп до документи — Регламент № 1049/2001 — Изключения от правото на достъп до документи — Стриктно тълкуване и прилагане

(член 4, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета)

5. Европейски съюз — Институции — Право на публичен достъп до документи — Регламент № 1049/2001 — Изключения от правото на достъп до документи — Защита на търговските интереси на трето лице — Възможност за позоваване на общи презумпции, приложими за определени категории документи

(член 255 ЕО; член 4, параграф 2, първо тире от Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета; Регламент № 659/1999 на Съвета)

6. Европейски съюз — Институции — Право на публичен достъп до документи — Регламент № 1049/2001 — Изключения от правото на достъп до документи — Защита на търговските интереси на трето лице — Понятие за търговска тайна

(член 287 ЕО, член 4, параграф 2, първо тире от Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета)

7. Европейски съюз — Институции — Право на публичен достъп до документи — Регламент № 1049/2001 — Изключения от правото на достъп до документи — По-висш обществен интерес, обосноваващ оповестяването на документи

(член 4, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета)

8. Европейски съюз — Институции — Право на публичен достъп до документи — Регламент № 1049/2001 — Изключения от правото на достъп до документи — Документи, произхождащи от държава членка

(член 4, параграф 5 от Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета)

9. Европейски съюз — Институции — Право на публичен достъп до документи — Регламент № 1049/2001 — Изключения от правото на достъп до документи — Документи, произхождащи от държава членка — Възможност на държавата членка да поиска от институцията да не оповестява документи

(член 10 ЕО; член 4, параграфи 1—3 и членове 5, 7 и 8 от Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета)

10. Актовe на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват — Отстраняване на нередовност, изразяваща се в липса на мотиви, чрез тяхното излагане в хода на спорното производство — Недопустимост

(член 253 ЕО)

Summary

1. Всяко лице може да поиска да получи достъп до който и да било документ на институциите, без да се изисква специално обосноваване на достъпа до документите. Следователно всяко лице, на което е отказан достъп до документ или до част от документ, има дори единствено поради това обстоятелство интерес от отмяната на решението за отказ. Фактът, че решението, което е мотивирало заявлението за достъп до документите, е било отменено, не пречи на заинтересованото лице да запази правен интерес от обжалване на решение за отказ на достъп до документи, когато поисканите документи не са оповестени и когато решението за отказ на достъп остава в сила.

(вж. точки 62 и 63)

2. При заявление за достъп до документи, по което отказва такъв достъп, съответната институция във всеки конкретен случай трябва да докаже въз основа на информацията, с която разполага, че документите, до които се иска достъп, действително попадат в обхвата на изключенията, изброени в Регламент № 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията. Може обаче да се окаже невъзможно да се посочат причините, обосноваващи поверителността по отношение на всеки документ, без да се оповести неговото съдържание, и съответно изключението да бъде лишено от основното му предназначение.

Следователно от институцията, отказала достъп до определен документ, се изисква да предостави мотиви, позволяващи да се разбере и провери, от една страна, дали исканият документ действително се отнася до областта, към която е насочено изключението, на което се прави позоваване, а от друга страна, дали е действителна нуждата от защита, свързана с това изключение. Мотивите на решение, с което се отказва достъп до документи, трябва да съдържат, най-малкото за всяка категория от съответните документи, конкретните причини, поради които разглежданата институция счита, че оповестяването на поисканите документи попада в приложното поле на едно от изключенията, предвидени в Регламент № 1049/2001.

Следователно не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите на определен акт отговарят на изискванията на Регламент № 1049/2001 следва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя.

(вж. точки 82—84 и 88)

3. В рамките на производството за публичен достъп до документите на Комисията от член 8 от Регламент № 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията следва, че отговорът на първоначалното заявление представлява само първо изразяване на становище, което предоставя на заявителя възможността да прикани генералния секретар на Комисията да го преразгледа.

Следователно единствено мярката, приета от генералния секретар на Комисията, която има характер на решение и замества изцяло предходното становище, може да породи правно действие, което е от естество да засегне интересите на заявителя и оттам — да бъде предмет на жалба за отмяна. От това следва, че отговорът на първоначалното заявление не произвежда правно действие и не може да се счита за обжалваем акт.

(вж. точки 101 и 102)

4. Изключенията от предоставянето на достъп до документи трябва да се тълкуват и прилагат стриктно, за да не се възпрепятства прилагането на общия принцип на предоставяне на обществеността на възможно най-широк достъп до документите, държани от институциите.

Проверката, необходима за разглеждане на заявление за достъп до документите, трябва да бъде с конкретен характер. Единствено обстоятелството, че даден документ засяга интерес, защитен по силата на изключение, не е достатъчно, за да се обоснове прилагането на последното. Такова прилагане е обосновано по принцип само в хипотезата, при която институцията предварително е преценила, първо, дали достъпът до документа накърнява конкретно и действително защитения интерес, и второ, в хипотезите, визирани в член 4, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията — дали не е налице по-висш обществен интерес, който обосновава оповестяването на посочения документ. В допълнение към това опасността от засягане на защитен интерес трябва да е разумно предвидима, а не изцяло хипотетична.

Впрочем правото на публичен достъп до документ на институциите се отнася само за документи, а не за информация в по-широк смисъл и не включва задължение за институциите да отговарят на всяко заявление от частно лице за получаване на сведения.

(вж. точки 123—125 и 129)

5. За извършване на конкретна и индивидуална преценка на съдържанието на документите, посочени в заявление за достъп, съответната институция може да се позове на общи презумпции, които се прилагат за определени категории документи, тъй като сходни съображения от общ характер могат да намерят приложение относно заявления за оповестяване, които се отнасят до документи от едно и също естество. Що се отнася до производствата за контрол върху държавните помощи, подобни общи презумпции могат да следват от Регламент № 659/1999 за установяване на подробни правила за прилагането на член [88 ЕО], както и от съдебната практика относно правото на запознаване с документите от административната преписка на Комисията.

При все това за целите на тълкуването на изключението, предвидено в член 4, параграф 2, първо тире от Регламент № 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията, когато въпросните документи спадат към административната преписка на Комисията в рамките на контрола на държавна помощ, не може да се презумира, че оповестяването на всички елементи на тази преписка би засегнало защитата на търговските интереси на въпросното лице. Подобна обща презумпция би била в разрез със съобщението относно професионалната тайна при решенията за държавна помощ, което предвижда в съображение 17, че информацията, свързана с организацията и разходите за обществени услуги, обикновено няма да бъде разглеждана като друга поверителна информация.

(вж. точки 131, 132, 135 и 136)

6. В рамките на преценката от страна на Комисията на заявление за достъп до документи тя е длъжна по силата на член 287 ЕО да не разкрива на заинтересованите лица информация, която по своето естество представлява професионална тайна, каквито са по-конкретно данните относно вътрешното функциониране на предприятието — получател на държавна помощ.

Търговската тайна е информация, която не само с оповестяването ѝ на обществеността, но и с простото ѝ предаване на правен субект, различен от този, който я предоставя, може да увреди сериозно интересите на същия. Необходимо е обаче интересите, които могат да бъдат увредени чрез разкриването на информация, да бъдат обективно защитими. За преценката на поверителния характер на определена информация е необходимо да се направи съпоставяне между законните интереси, които се противопоставят на оповестяването, и общия интерес, който изисква дейността на институциите да се провежда при най-пълно спазване на принципа за откритост.

Информацията относно организацията и разходите за обществени услуги поначало не се счита за поверителна информация, както е видно от съображение 17 от съобщението относно професионалната тайна при решенията за държавна помощ. При все това подобна информация може да спада към търговските тайни, когато тя е свързана с предприятие и има действителна или потенциална икономическа стойност, като разкриването или използването на тези тайни би могло да доведе до икономически ползи за други дружества.

(вж. точки 140, 143 и 144)

7. Регламент № 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията предвижда, че изключенията, установени в член 4, параграфи 2 и 3 от него, не се прилагат, ако оповестяването на разглеждания документ е продиктувано от по-висш обществен интерес. В този контекст следва институцията да претегли, от една страна, особения интерес, чиято защита трябва да се осигури, като не се оповести съответният документ, и от друга страна, по-специално общия интерес от предоставяне на достъп до този документ, като има предвид предимствата, които, както посочва съображение 2 от Регламент № 1049/2001, произтичат от по-голямата прозрачност, а именно по-голяма възможност за гражданите да участват в процеса на вземане на решения и по-голяма законност, ефективност и отговорност на администрацията към гражданите в демократична система.

Особеният интерес, на който може да се позове авторът на заявление за достъп до документ, отнасящ се лично до него, не би могъл да се разглежда като по-висш обществен интерес по смисъла на разпоредбите на член 4, параграф 2 от Регламент № 1049/2001.

(вж. точки 147 и 148)

8. Член 4, параграф 5 от Регламент № 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията далеч не обхваща само документите, чиито автори са държавите членки или които са били изготвени от последните, а се отнася потенциално до всеки „произхождащ“ от държава членка документ, т.е. до всички документи, които държава членка предава на дадена институция, независимо кой е авторът им. В дадения случай единственият релевантен критерий е източникът на документа и предоставянето от страна на съответната държава членка на документ, който е бил нейно притежание.

Тълкуването на посочения член 4, параграф 5 като предоставящ на държавата членка общо и безусловно право на вето, с което да може да се противопоставя на оповестяването на всеки държан от институция документ само по свое усмотрение и без да е нужно да мотивира решението си, поради единственото обстоятелство че посоченият документ произхожда от тази държава, е несъвместимо с целите, преследвани с Регламент № 1049/2001.

В замяна на това има различни обстоятелства в полза на тълкуване на посочения член 4, параграф 5, според което упражняването на предоставеното с тази разпоредба правомощие на въпросната държава членка е ограничено от изброените в параграфи 1—3 от същия член материални изключения, като в това отношение на държавата членка се предоставя само правомощие за участие във взимане на общностните решения. От тази гледна точка предварителното съгласие на държавата членка, на което се позовава посоченият параграф 5, не наподобява дискреционно право на вето, а вид утвърдително становище за липсата на посочените в параграфи 1—3 изключения.

(вж. точки 188, 191 и 192)

9. Когато изпълнението на член 4, параграф 5 от Регламент № 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията е поверено съвместно на институцията и на държавата членка, упражнила предоставената ѝ от този параграф 5 възможност, и следователно такова изпълнение зависи от диалога, който трябва да се осъществява между тях, те са длъжни да действат и да си сътрудничат в съответствие с посоченото в член 10 ЕО задължение за лоялно сътрудничество, така че посочените норми да могат да се приложат ефективно.

Държава членка, която след диалог с общностна институция относно евентуалното приложение на предвидените в член 4, параграфи 1—3 от Регламент № 1049/2001 изключения, се противопоставя на оповестяването на въпросния документ, е длъжна да мотивира това противопоставяне във връзка с посочените изключения. В действителност институцията не може да приеме противопоставянето от страна на държава членка на оповестяването на произхождащ от последната документ, ако това противопоставяне не е мотивирано или ако изтъкнатите мотиви не са свързани с позоваване на изброените в член 4, параграфи 1—3 от Регламент № 1049/2001 изключения. Когато въпреки изразената в този смисъл изрична покана, отправена от институцията до съответната държава членка, последната не ѝ предостави такива доводи, посочената институция, ако от своя страна счита, че не е приложимо никое от посочените изключения, трябва да предостави достъп до искания документ.

Задължението за мотивиране, тежащо върху институцията, както по-специално е видно от членове 7 и 8 от посочения регламент, означава, че в нейното решение последната трябва да посочи не само изразеното от съответната държава членка противопоставяне на оповестяването на искания документ, а също и приведените от тази държава членка доводи, за да се направи извод за приложението на някое от предвидените в член 4, параграфи 1—3 от същия регламент изключения от правото на достъп. В действителност тези данни могат да позволят на заявителя да разбере произхода на направения отказ и причините за него, както и кой съд е компетентен да осъществи, ако е необходимо, възложения му контрол.

(вж. точки 193, 195 и 196)

10. Мотивите към всяко решение трябва да се съдържат в самия текст на решението и последващи обяснения, предоставени от Комисията, могат да се вземат предвид само при изключителни обстоятелства. Следователно решението трябва да е достатъчно само по себе си и мотивите към него не могат да произтичат от дадени впоследствие писмени или устни обяснения, когато въпросното решение вече се обжалва пред съда на Съюза.

(вж. точка 199)