РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА

НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (първи състав)

6 октомври 2015 година

CH

срещу

Европейски парламент

„Публична служба — Акредитирани парламентарни сътрудници — Член 266 ДФЕС — Мерки за изпълнение на отменително решение на Съда на публичната служба — Отмяна на решение за уволнение — Отмяна на решение за отхвърляне на искане за съдействие, отправено на основание член 24 от Правилника — Обхват на задължението за оказване на съдействие при наличие на косвено доказателство за тормоз — Задължение на органа, оправомощен да сключва договори, да проведе административно разследване — Възможност за длъжностното лице или служителя да започне производство пред национален съд — Консултативен комитет по проблемите на тормоза и неговото предотвратяване на работното място, разглеждащ жалби на акредитирани парламентарни сътрудници срещу членове на Парламента — Роля и правомощия — Имуществени и неимуществени вреди“

Предмет:

Жалба на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОAЕ по силата на член 106а от последния, с която CH иска: отмяна на решението на Европейския парламент от 3 март 2014 г., тъй като във връзка с мерките за изпълнение на решение от 12 декември 2013 г. по дело СН/Парламент (F‑129/12, EU:F:2013:203, наричано по-нататък „решение CH“) по смисъла на член 266 ДФЕС тази институция отказва да образува административно разследване за установяване на истинността на фактите, отнасящи се до член на Парламента, както са посочени в подаденото от жалбоподателката на 22 декември 2011 г. искане за съдействие; отмяна на решението на Парламента от 2 април 2014 г. в частта му, в която с него той отказва да изплати на жалбоподателката сумата от 5686 EUR, отговаряща на разликата във възнаграждението, на която тя смята, че има право по силата на мерките за изпълнение на решение CH по смисъла на член 266 ДФЕС; отмяна на решението на Парламента от 4 август 2014 г., с което той отхвърля подадената по административен ред жалба на жалбоподателката срещу двете горепосочени решения от 3 март и от 2 април 2014 г.; Парламентът да бъде осъден да изплати на жалбоподателката сумите от 144000 EUR и от 60000 EUR съответно за претърпените от нея имуществени и неимуществени вреди.

Решение:

Отменя решението на Европейския парламент от 2 април 2014 г., потвърдено с решението от 4 август 2014 г. за отхвърляне на подадената по административен ред жалба, тъй като в нарушение на член 266 ДФЕС Европейският парламент е отказал да плати на CH допълнителна сума от 5686 EUR в изпълнение на решението от 12 декември 2013 г., CH/Парламент (F‑129/12, EU:F:2013:203). Отменя решението на Европейския парламент от 3 март 2014 г., потвърдено с решението от 4 август 2014 г. за отхвърляне на подадената по административен ред жалба, тъй като след отмяната с решение от 12 декември 2013 г., CH/Парламент (F‑129/12, EU:F:2013:203) на решението на Европейския парламент от 15 март 2012 г. за отхвърляне на искането за съдействие на CH от 22 декември 2011 г. Европейският парламент не е решил да образува административно разследване относно твърденията за психически тормоз и по този начин е нарушил член 266 ДФЕС. Отхвърля исканията за отмяна в останалата им част. Осъжда Европейския парламент да изплати на СН сумата от 5686 EUR, както и, считано от 1 юли 2014 г. — датата на прекратяване на договора на CH, мораторни лихви по определения от Европейската централна банка процент за основните операции по рефинансиране, увеличен с два пункта. Осъжда Европейския парламент да изплати на СН сумата от 25000 EUR като обезщетение за претърпените неимуществени вреди, както и, считано от 4 август 2014 г., мораторни лихви по определения от Европейската централна банка процент за основните операции по рефинансиране, увеличен с два пункта. Отхвърля исканията за обезщетение в останалата им част. Осъжда Европейския парламент да понесе направените от него съдебни разноски, както и тези на СН.

Резюме

1. Жалби на длъжностните лица — Отменително решение — Последици — Задължение за приемане на мерки за изпълнение — Отмяна на решение за уволнение на акредитиран парламентарен сътрудник — Изчисляване на дължимите възнаграждения — Приспадане на добавката за платен годишен отпуск, получена от частен работодател — Недопустимост

   (член 266 ДФЕС)

2. Жалби на длъжностните лица — Отменително решение — Последици — Задължение за приемане на мерки за изпълнение — Отмяна на решение за уволнение на акредитиран парламентарен сътрудник — Освобождаване от изпълнение на професионални задачи в интерес на службата — Задължение да се върнат на заинтересованото лице свързаните с длъжността му работни пособия — Липса

   (член 266 ДФЕС)

3. Жалби на длъжностните лица — Отменително решение — Последици — Задължение за приемане на мерки за изпълнение — Право на преценка на администрацията — Отхвърляне от органа, оправомощен да сключва договори, на искане за съдействие без административно разследване — Неотчитане на данните, предоставени от подалото искането лице, и на тези, известни на администрацията — Недопустимост

   (членове 12а и 24 от Правилника за длъжностните лица)

4. Жалби на длъжностните лица — Иск за обезщетение — Отмяна на обжалвания акт, която не осигурява адекватното поправяне на имуществената вреда — Обезщетяване за загуба на възможност за назначаване — Критерии

   (член 340 ДФЕС)

1.  Когато съд на Съюза отмени решение за уволнение, в съответствие с член 266 ДФЕС институцията ответник е длъжна да предприеме мерките за изпълнение на съдебното решение, като вземе предвид положението към датата, на която е взето решението за уволнение, отменено с посоченото съдебно решение. В това отношение, що се отнася до заинтересовано лице, обвързано от договор за наемане на работа като акредитиран парламентарен сътрудник (АПС), възстановяването на правното положение, в което то се е намирало преди приемането на отмененото решение за уволнение, означава да му се заплати разликата между, от една страна, размера на възнаграждението, на който заинтересованото лице щеше да има право, ако беше останало на длъжност и бе продължило действително да изпълнява дейността на АПС, и от друга страна, размера на възнаграждението или обезщетенията за безработица, които то действително е получило от други източници. Следователно отчитането на сумата на добавката за платен годишен отпуск, получена от частен работодател като възнаграждение или заместващо обезщетение, получено през периода на двоен доход — тоест периода между датата на незаконосъобразното уволнение и датата, на която заинтересованото лице е спряло да получава възнаграждение от частния си работодател — би означавало да се вземе предвид доход, който несъмнено вече е бил изплатен предсрочно, но който в действителност ще трябва по принцип да бъде приспаднат впоследствие от получената заплата и в този смисъл се явява предназначен за възнаграждение относно периоди на отпуск, които ще бъдат взети извън периода на двоен доход и чието възнаграждение се счита за покрито от тази добавка.

   (вж. т. 61, 62 и 65)

2.  В рамките на мерките за изпълнение на съдебно решение за отмяна на решение за уволнение на акредитиран парламентарен сътрудник (АПС) и доколкото АПС не следва да заемат постоянна длъжност предвид особения си статут, характеризиран и обоснован от съществуването на доверие от страна на члена на Парламента, когото подпомагат, органът, оправомощен да сключва договори от страна на институцията, е можел да реши, че не е задължен да назначи заинтересованото лице на временна или постоянна длъжност в една от своите служби, която може да бъде заета от срочно нает служител по смисъла на член 2 от Условията за работа на другите служители или от договорно нает служител по смисъла на член 3а от посочените условия за работа.

   В това отношение, макар действащите длъжностни лица и други служители на съответната институция обикновено да разполагат за изпълнението на своите задължения с право на постоянен достъп до сградите на институцията и за целта да получават специфичен документ за достъп под формата на пропуск, както и евентуално винетка за достъп до паркингите на институцията, които им позволяват да ползват това свое право, поради освобождаването от изпълнението на задачите му като АПС, от което се ползва заинтересованото лице за остатъчния срок на трудовия му договор, съответната институция не е била задължена да му върне исканите от него пропуск и винетка като мярка за изпълнение, която да произтича пряко от съдебното решение за отмяна.

   Освен това, макар институцията да може, ако е уместно, да позволи на длъжностните си лица и служители да ползват инфраструктурата ѝ, в това число информационната, извън работното време за цели, които нямат нищо общо със служебните задължения, тази възможност за институцията не може да бъде въздигната в произтичащо от Правилника право на длъжностните лица и служителите, особено в положение, при което заинтересованото лице е освободено от изпълнението на професионалните си задачи в интерес на службата.

   (вж. т. 68, 70, 71 и 74)

3.  Задължението за съдействие съдържа, по-специално при наличие на твърдения за тормоз, задължение за администрацията да разгледа сериозно, бързо и напълно поверително жалбата за тормоз и да уведоми жалбоподателя за даването на ход на жалбата му. Що се отнася до мерките, които следва да се вземат, администрацията разполага с широко право на преценка — под контрола на съда на Съюза — при избора на мерките и средствата за прилагане на член 24 от Правилника. Така контролът на съда на Съюза се състои единствено в преценката дали действията на съответната институция са предприети в разумни граници и дали тя не е упражнила правото си на преценка по явно неправилен начин.

   Като се има предвид това, в случаите на тормоз, в които обвиненото лице изпълнява предвиден от Договорите изборен мандат, институцията може да наложи дисциплинарни или други наказания на визираното в оплакване за тормоз лице, независимо дали става въпрос за пряк ръководител на предполагаемо пострадалото от тормоз лице, само ако от разпоредените действия по събиране на доказателства се установява безспорно, че с поведението си лицето, обвинено от длъжностното лице или служителя, накърнява доброто функциониране на службата или достойнството и доброто име на предполагаемото пострадало лице.

   Така, ако сведенията, предоставени в искането за съдействие, което е отхвърлено, без да е образувано административно разследване, и сведенията, разкрити на по-късен етап по повод искането за мерки за изпълнение на съдебно решение за отмяна, съставляват улики, годни да породят сериозни съмнения по въпроса дали са изпълнени условията, предвидени в член 12а от Правилника, органът, оправомощен да сключва договори, отново е сезиран — поради отмяната на решението за отхвърляне на искането за съдействие — с искането за съдействие, което е висящо. Следователно органът, оправомощен да сключва договори от името на Парламента, е задължен в рамките на мерките за изпълнение на съдебното решение за отмяна надлежно да даде ход на искането за съдействие, като по-специално образува административно разследване, още повече че нищо не пречи на Парламента, като се позове на член 9, параграф 2 от Правилника за дейността си, да прикани член на Парламента да сътрудничи в рамките на административно разследване, за да провери твърдяното поведение в нарушение на член 12а от Правилника, на което заинтересованото лице е поддържало, че е жертва.

   (вж. т. 86, 88—90, 93 и 94)

   Позоваване на:

   Съд — решение от 9 ноември 1989 г., Katsoufros/Съд,55/88, EU:C:1989:409, т. 16

   Първоинстанционен съд — решения от 28 февруари 1996 г., Dimitriadis/Сметна палата,T‑294/94, EU:T:1996:24, т. 39, от 15 септември 1998 г., Haas и др./Комисия, T‑3/96, EU:T:1998:202, т. 54, от 4 май 2005 г., Schmit/Комисия,T‑144/03, EU:T:2005:158, т. 98 и 108, от 25 октомври 2007 г., Lo Giudice/Комисия,T‑154/05, EU:T:2007:322, т. 137

   Съд на публичната служба — решения от 27 ноември 2008 г., Klug/EMEA,F‑35/07, EU:F:2008:150, т. 74, от 16 септември 2013 г., Faita/ЕИСК,F‑92/11, EU:F:2013:130, т. 98, от 26 март 2015 г., CN/Парламент,F‑26/14, EU:F:2015:22, т. 56 и от 26 март 2015 г., CW/Парламент,F‑124/13, EU:F:2015:23, т. 38, 39 и 143, обжалвано пред Общия съд, дело T‑309/15 P

4.  В рамките на искане за обезщетение за имуществени вреди вследствие на загуба на възможност за назначаване, от една страна, загубената възможност трябва да е била реална, и от друга страна, тази загуба трябва да е окончателна. Така, що се отнася до степента на сигурност на причинно-следствената връзка, тя е достигната, когато допуснатата от институция на Съюза незаконосъобразност по несъмнен начин е лишила едно лице не непременно от назначаване на работа, което заинтересованото лице никога не ще може да докаже, че е щяло да се осъществи, а от сериозна възможност да бъде назначено като длъжностно лице или служител, като последицата от това за заинтересованото лице е имуществена вреда, изразяваща се в загуба на доход.

   В случай като този на акредитиран парламентарен сътрудник (АПС), в който е ясно, че назначаването и евентуалното продължаване на трудовото му правоотношение или подновяването на трудовия му договор по дефиниция зависят от съществуването на доверие между него и члена на Парламента, когото подпомага, действащият АПС, който работи за член на Парламента, не може да има нито гаранции, че ще бъде нает да подпомага друг член на Парламента, нито да бъде сигурен, че след като встъпи в длъжност, същият член на Парламента, който е преизбран, ще продължи да ползва услугите му. Що се отнася до намаляването на възможността за назначаване от новоизбран член на Парламента поради предоставянето на работните пособия със забава, заслужава да се подчертае, че макар тези аспекти да могат да улеснят установяването на контакт, те не представляват и по никакъв начин не дават гаранция за наемане или за достъп до работа. Следователно те не могат да бъдат въздигнати хипотетично в съставни елементи на действителна и сигурна възможност за назначаване.

   (вж. т. 109—112)

   Позоваване на:

   Съд — решение от 21 февруари 2008 г., Комисия/Girardot,C‑348/06 P, EU:C:2008:107, т. 54

   Първоинстанционен съд — решения от 5 октомври 2004 г., Eagle и др./Комисия, T‑144/02, EU:T:2004:290, т. 165 и от 6 юни 2006 г., Girardot/Комисия,T‑10/02, EU:T:2006:148, т. 96

   Съд на публичната служба — решения от 5 юли 2011 г., V/Парламент,F‑46/09, EU:F:2011:101, т. 159, от 17 октомври 2013 г., BF/Сметна палата,F‑69/11, EU:F:2013:151, т. 73 и от 19 май 2015 г., Brune/Комисия,F‑59/14, EU:F:2015:50, т. 76