РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА

НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(втори състав)

22 септември 2015 година

Inge Barnett

срещу

Европейски икономически и социален комитет (ЕИСК)

„Публична служба — Пенсия — Пенсия за осигурителен стаж — Ранно пенсиониране без намаляване на пенсионните права — ОРП на член 9, параграф 2 от приложение VIII към Правилника — Възражение за незаконосъобразност на ОРП — Интерес на службата — Определение — Липса — Трудов стаж на молителя — Вземане предвид на целия трудов стаж както в рамките на институциите на Съюза, така и извън тях — Свобода на преценка на институцията — Законосъобразност“

Предмет:

Жалба на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от последния, с която г‑жа Barnett иска отмяна на решението на Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) от 11 юли 2013 г. за приемане на списък на лицата, които се ползват през 2013 г. от мярката, предвидена в член 9, параграф 2 от приложение VIII към Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз, в редакцията му, приложима до 31 декември 2013 г. (наричан по-нататък „Правилникът“), доколкото с това решение е отказано включването ѝ сред лицата, които се ползват от посочената мярка, както и на решението, с което е отхвърлена нейната жалба по административен ред

Решение:

Отменя решението на Европейския икономически и социален комитет от 11 юли 2013 г. за приемане на списък на лицата, които се ползват от мярката, предвидена в член 9, параграф 2 от приложение VIII към Правилника за длъжностните лица за 2013 г., доколкото г‑жа Barnett не е включена сред лицата, които се ползват от посочената мярка. Европейският икономически и социален комитет понася направените от него съдебни разноски, както и тези, направени от г‑жа Barnett.

Резюме

1. Длъжностни лица — Пенсии — Пенсия за осигурителен стаж — Ранно пенсиониране без намаляване на пенсионните права — Условия за предоставяне — Интерес на службата — Критерии, установени с общите разпоредби за прилагане, приети от администрацията — Критерий, свързан с трудовия стаж на молителя — Вземане предвид на целия трудов стаж както извън, така и в рамките на институциите — Допустимост

   (член 9, параграф 2 от приложение VIII към Правилника за длъжностните лица)

2. Длъжностни лица — Пенсии — Пенсия за осигурителен стаж — Ранно пенсиониране без намаляване на пенсионните права — Условия за предоставяне — Интерес на службата — Определяне само въз основа на трудовия стаж, възрастта и заслугите на молителя — Недопустимост

   (член 9, параграф 2 от приложение VIII към Правилника за длъжностните лица)

1.  В рамките на общите разпоредби за прилагане, посочени в член 9, параграф 2 от приложение VIII към Правилника, така както са приети от Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК), последният може да вземе предвид при изчисляването на трудовия стаж на длъжностно лице, поискало да се ползва от ранно пенсиониране без намаляване на пенсионните права, целия трудов стаж на кандидатите както в рамките, така и извън институциите на Съюза. На първо място, ratio legis на член 9, параграф 2 от приложение VIII към Правилника е да улесни управлението на човешките ресурси в институциите на Съюза посредством ранното пенсиониране без намаляване на пенсионните права. Тоест тази разпоредба няма за цел да постави в по-благоприятно положение длъжностните лица или служителите, които в края на трудовия си стаж имат по-голям брой години на служба в институциите на Съюза, спрямо тези, които имат по-малък брой години на служба в институциите на Съюза поради това, че тяхната кариера е протекла в по-голяма степен извън тези институции в сравнение с кариерата на първите.

   На второ място, съгласно член 9, параграф 2 от приложение VIII към Правилника ранното пенсиониране без намаляване на пенсионните права може да бъде допуснато само в интерес на службата. От тази разпоредба следва още, че законодателят е възнамерявал да предостави на органа по назначаване на всяка от институциите на Съюза свобода на преценка относно критериите, които да бъдат използвани при подбора на длъжностните лица и служителите, които да се ползват от ранно пенсиониране без намаляване на пенсионните права, стига тези критерии да са обективни и да са установени предварително. Тоест посочената по-горе разпоредба не изисква всички институции на Съюза да приемат общи критерии за класиране на кандидатите. Ето защо, доколкото посоченият член 9, параграф 2 не задължава институциите да приемат прослуженото време в институциите на Съюза за обективен критерий, който позволява да бъдат класирани кандидатите за ранно пенсиониране без намаляване на пенсионните права, но и не забранява това, не е изключено някоя от институциите да избере да упражни свободата си на преценка, като в своите общи разпоредби за прилагане на член 9, параграф 2 от приложение VIII към Правилника установи сред критериите и този за прослуженото време в рамките на Съюза.

   (вж. т. 54—57 и 60)

   Позоваване на:

   Съд на публичната служба — решение от 12 септември 2006 г., De Soeten/Съвет,F‑86/05, EU:F:2006:87, т. 48

2.  Ранното пенсиониране без намаляване на пенсионните права на основание член 9, параграф 2 от приложение VIII към Правилника може да бъде допуснато, ако е обосновано от интереса на службата, който се определя свободно от всяка институция на Съюза в нейните общи разпоредби за прилагане на посочената разпоредба. По-нататък, при класирането на кандидатите органът по назначаване трябва да установи и да прилага обективни критерии и прозрачни процедури, също уредени в общите разпоредби за прилагане.

   Критерият за трудов стаж на заинтересованите лица не позволява нито сам по себе си, нито заедно с критериите за възраст и заслуги, съдържащи се в приетите от Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) общи разпоредби за прилагане, да се прецени интересът на службата по смисъла на член 9, параграф 2 от приложение VIII към Правилника, с оглед на който ЕИСК трябва да разгледа молбите за ранно пенсиониране без намаляване на пенсионните права.

   Критериите, свързани с възрастта, трудовия стаж и заслугите, предназначени просто да класират кандидатите, позволяват да се установят най-възрастните длъжностни лица, които в течение на кариерата си са работили най-голям брой години и имат най-висок брой точки в последните атестации, но сами по себе си тези критерии не отговарят на ratio legis на член 9, параграф 2 от приложение VIII към Правилника, което се изразява в улесняването на управлението на човешките ресурси от страна на институциите.

   (вж. т. 67, 71, 72, 75, 76 и 78)