Дело C‑236/23

Mutuelle assurance des travailleurs mutualistes (Matmut)

срещу

TN
и
MAAF assurances SA,
и
Fonds de garantie des assurances obligatoires de dommages (FGAO),
и
PQ

(Преюдициално запитване, отправено от Cour de cassation (Франция)

Решение на Съда (първи състав) от 19 септември 2024 година

„Преюдициално запитване — Задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства — Директива 2009/103/ЕО — Членове 3 и 13 — Застрахователен договор, сключен при умишлено деклариране на неверни данни относно обичайния водач — Национална правна уредба, съгласно която на „пострадалия пътник“, който е и притежателят на полицата, е противопоставима нищожността на застрахователния договор, произтичаща от умишлено невярно деклариране на данни от страна на това лице в момента на сключването на договора — Злоупотреба с право — Иск, предявен срещу притежателя на полицата с цел да се ангажира отговорността му поради умишлено невярно деклариране на данни от негова страна“

Сближаване на законодателствата — Застраховка „Гражданска отговорност“ за моторни превозни средства — Обхват на покритието на задължителната застраховка в полза на трети лица — Национална правна уредба, съгласно която на пострадалия пътник е противопоставима нищожността на застрахователни договори, сключени при умишлено невярно деклариране на данни от страна на притежателя на полицата — Национална правна уредба, предвиждаща възможност за застрахователя да предяви иск срещу притежателя на полицата, за да получи възстановяване на всички суми, платени в изпълнение на застрахователния договор — Недопустимост — Условия — Изключение — Злоупотреба с право

(член 3, първа алинея и член 13, параграф 1 от Директива 2009/103 на Европейския парламент и на Съвета)

(вж. т. 32, 33, 35, 37—43, 46, 47 и 50—66 и диспозитива)

Резюме

Сезиран с преюдициално запитване от Cour de cassation (Касационен съд, Франция), Съдът уточнява обхвата спрямо трети пострадали лица на покритието на застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Съответно той отбелязва, че извън хипотезите на злоупотреба с право Директива 2009/103 ( 1 ) не допуска национална правна уредба, която позволява на пътника в превозно средство, който е пострадал от пътнотранспортно произшествие и също така е притежател на полицата, да бъде противопоставена нищожността на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, произтичаща от това, че при сключването на този договор въпросният притежател на полицата е декларирал неверни данни. В случай че такава нищожност не може да бъде противопоставена на такъв пострадал пътник и няма злоупотреба с право, същата директива не допуска национална правна уредба, която позволява на застрахователя да предяви иск срещу този пътник, за да си възстанови сумите, платени в изпълнение на застрахователния договор.

През октомври 2012 г. PQ сключва с Matmut договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като съответно декларира, че е единственият водач на застрахованото превозно средство. През септември 2013 г. настъпва пътнотранспортно произшествие, в което участват това превозно средство, управлявано от TN, който се намира в нетрезво състояние, и друго превозно средство, застраховано от друго дружество. PQ, пътник в първото превозно средство, е пострадал при това произшествие.

По образуваното наказателно производство пред Tribunal correctionnel (Наказателен съд, Франция) TN е признат за виновен, че неумишлено е причинил на PQ телесна повреда. Този съд обявява процесния застрахователен договор за нищожен поради умишлено деклариране от страна на притежателя на полицата на неверни данни относно самоличността на обичайния водач на превозното средство. Cour d’appel de Lyon (Апелативен съд Лион, Франция) потвърждава присъдата, постановявайки същевременно, че нищожността на процесния застрахователен договор е непротивопоставима на PQ, тъй като съгласно правото на Европейския съюз нищожността на застрахователния договор поради умишлено деклариране на неверни данни от застрахованото лице не е противопоставима на пострадалите при пътнотранспортно произшествие или на техните наследници.

Сезираната с касационна жалба запитваща юрисдикция си задава въпроса дали нищожността на застрахователния договор може да бъде противопоставена на пострадалия пътник, когато той също така е притежателят на полицата и лицето, умишлено декларирало неверните данни, довели до тази нищожност. Тя си задава и въпроса дали в хипотезата, при която тази нищожност бъде обявена за непротивопоставима на такова пострадало лице, би било допустимо застрахователят да предяви иск срещу него, за да си възстанови всички суми, които му е платил в изпълнение на договора.

Съображения на Съда

На първо място, съдът припомня, че целта за защита на пострадалите от произшествия, предизвикани от тези превозни средства, винаги и все по-настойчиво е преследвана от законодателя на Съюза. Той подчертава, че съгласно Директива 2009/103 ( 2 ) дружествата, застраховащи гражданската отговорност на автомобилистите, не могат да отказват да обезщетяват третите лица, пострадали при предизвикано от застраховано превозно средство произшествие, позовавайки се на законови разпоредби или договорни клаузи, съдържащи се в застрахователна полица, които изключват от покритието на застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите вредите, причинени на трети пострадали лица поради използването или управлението на застрахованото превозно средство от лица, които нямат разрешение да го управляват.

Що се отнася до качеството „пострадал при пътнотранспортно произшествие“, Съдът припомня, че целта за защита на пострадалите налага правното положение на лицето, което е застраховано като водач на превозното средство, но в момента на произшествието се е возило в него като пътник, да бъде приравнено на положението на всеки друг пострадал пътник при това произшествие. Така обстоятелството, че пътникът при пътнотранспортно произшествие е притежател на полицата, не е основание за изключването на това лице от понятието „трето пострадало лице“ ( 3 ). Същото важи и когато притежателят на полицата не e обичайният водач на превозното средство, участвало в пътнотранспортното произшествие. Следователно обстоятелството, че към момента на настъпването на пътнотранспортното произшествие PQ е бил притежател на полицата и пътник в съответното превозно средство, е без значение за качеството му на „трето пострадало лице“.

На второ място, що се отнася до това противопоставима ли е на PQ нищожността на процесния застрахователен договор, произтичаща от факта, че при сключването на този договор той е декларирал неверни данни относно самоличността на обичайния водач на съответното превозно средство, Съдът отбелязва, че обстоятелството, че застрахователното дружество е сключило застрахователния договор въз основа на непосочени или декларирани неверни данни от страна на притежателя на полицата, не дава основание на това дружество да противопостави на третото пострадало лице тази нищожност и съответно да се освободи от задължението си да обезщети това лице за вредите, причинени с предизвиканото от застрахованото превозно средство произшествие. Всъщност подобна хипотеза не попада в обхвата на единственото предвидено в Директива 2009/103 ( 4 ) изключение от задължението на застрахователните дружества да обезщетяват третите лица, пострадали при пътнотранспортно произшествие.

Предвид факта, че PQ е не само пострадал пътник при процесното пътнотранспортно произшествие, който търси обезщетение, но и притежателят на полицата, който умишлено е декларирал неверни данни и това е довело до нищожността на застрахователния договор, Съдът подчертава, че Директива 2009/103 не съдържа разпоредби, които да уреждат извършената от притежателя на полицата евентуална злоупотреба с право. Правните субекти обаче са длъжни да спазват общия правен принцип, че не могат да се позовават на нормите на правото на Съюза с цел измама или злоупотреба. В приложение на този принцип държавата членка трябва да отказва да предостави предимствата, произтичащи от разпоредбите на правото на Съюза, когато тези разпоредби са изтъкнати от дадено лице не с оглед на постигането на техните цели, а за да се ползва това лице от предоставено му съгласно правото на Съюза предимство, въпреки че обективните условия за получаването на това предимство са само формално изпълнени. В случая, от една страна, що се отнася до това дали преследваната с Директива 2009/103 цел е постигната, Съдът отбелязва, че освен ако при проверката си запитващата юрисдикция не установи друго, целта за защита на пострадалите при пътнотранспортни произшествия, изглежда, постигната, тъй като PQ е пострадал от съответното произшествие и търси обезщетение. От друга страна, що се отнася до субективния елемент, изразяващ се в намерението да се получи предимство от правната уредба на Съюза, като изкуствено се създадат условията, необходими за получаването му, следва да се приеме, че PQ — освен ако запитващата юрисдикция не установи друго — не е декларирал неверни данни с основната цел самият той да се ползва от разпоредбите на Директива 2009/103 ( 5 ) и да заобиколи национална разпоредба относно законовите условия за нищожност на застрахователните договори. Всъщност PQ е декларирал неверни данни, за да бъде застраховано превозното средство на TN при по-изгодни условия от тези, които биха били предложени, ако самоличността на обичайния водач на това превозно средство беше известна на застрахователя. С оглед на горното и освен ако запитващата юрисдикция не установи друго, се оказва, че PQ не е нарушил забраната за злоупотреба с право. Следователно нищожността на процесния договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, произтичаща от декларирането на неверни данни от PQ при сключването на този договор, не може да му бъде противопоставена.

На трето място, що се отнася до възможността за застрахователя да получи от PQ възстановяване на всички суми, които му е платил в изпълнение на застрахователния договор, като предяви иск на основание на извършеното от PQ при сключването на този договор умишлено нарушение, Съдът припомня, че законовите предпоставки за действителността на застрахователния договор, както и тези за ангажирането на отговорността на притежателя на полицата поради декларирането на неверни данни в момента на сключването на застрахователния договор, се уреждат от правото на държавите членки. Уреждащите тези предпоставки национални разпоредби не бива обаче да лишават Директива 2009/103 от полезното ѝ действие. Национална правна уредба, която при условия като тези в случая по главното производство позволява на застрахователя, чрез иск срещу пострадалия пътник, който е и притежателят на полицата, декларирал при сключването на застрахователния договор неверните данни, да си възстанови всички суми, които в изпълнение на този договор е платил на въпросния пътник, може окончателно и непропорционално да лиши това лице от защитата, която Директива 2009/103 предоставя на пострадалите при такива произшествия. Всъщност такава правна уредба може да ограничи непропорционално правото на това лице да получи обезщетение от задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства.

( 1 ) Член 3, първа алинея и член 13, параграф 1 от Директива 2009/103/EО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка (ОВ L 263, 2009 г., стр. 11).

( 2 ) И в частност съгласно член 13, параграф 1, първа алинея от Директива 2009/103.

( 3 ) Така както то е предвидено в член 13, параграф 1, първа алинея от Директива 2009/103.

( 4 ) Съгласно член 13, параграф 1, първа и втора алинея застрахователното дружество може да откаже да обезщети пострадалите при пътнотранспортно произшествие трети лица единствено в случаите, когато превозното средство, причинило вредите, е било използвано или управлявано от лица, които нямат изрично или мълчаливо разрешение за това, или от трети пострадали лица, които доброволно са се качили в това превозно средство, знаейки, че същото е било откраднато.

( 5 ) Вж. по-специално членове 3 и 13 от Директива 2009/103.