Дело C‑242/22 PPU

TL

срещу

Ministério Público

Решение на Съда (първи състав) от 1 август 2022 година

„Преюдициално запитване — Спешно преюдициално производство — Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Директива 2010/64/ЕС — Право на устен и писмен превод — Член 2, параграф 1 и член 3, параграф 1 — Понятие за документ от съществено значение — Директива 2012/13/ЕС — Право на информация в наказателното производство — Член 3, параграф 1, буква г) — Приложно поле — Липса на транспониране в националното право — Директен ефект — Харта на основните права на Европейския съюз — Член 47 и член 48, параграф 2 — Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи — Член 6 — Наказание условно лишаване от свобода с изпитателен период — Неспазване на задължения през изпитателния период — Липса на писмен превод на документ от съществено значение и липса на преводач при изготвянето му — Отмяна на условното осъждане — Липса на писмен превод на процесуалните документи, свързани с тази отмяна — Последици за валидността на отмяната — Процесуално нарушение, представляващо относително основание за недействителност“

1. Основни права — Право на справедлив съдебен процес — Право на защита — Закрепване съответно в член 47 и член 48, параграф 2 от Хартата на основните права, от една страна, и в член 6, параграф 1 и член 6, параграфи 2 и 3 от Европейската конвенция за правата на човека, от друга страна — Еднакъв смисъл и обхват

   (член 6, параграф 1, трета алинея ДЕС; член 47, член 48, параграф 2 и член 52, параграфи 3 и 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз)

   (вж. т. 39)

2. Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Право на устен и писмен превод в наказателното производство — Директива 2010/64 — Право на писмен превод на документи от съществено значение — Понятие за документ от съществено значение — Декларация за самоличност и местоживеене, използвана в наказателното производство, за да се предостави на съответното лице информация за задълженията му във връзка с местоживеенето — Включване

   (съображения 14, 17 и 22 и член 3, параграфи 1—3 от Директива 2010/64 на Европейския парламент и на Съвета)

   (вж. т. 58—60)

3. Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Право на устен и писмен превод в наказателното производство — Директива 2010/64 — Право на информация в наказателното производство — Директива 2012/13 — Приложно поле — Процесуални документи, свързани с отмяната на условното осъждане на лишаване от свобода — Включване

   (член 47 и член 48, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз; директиви 2010/64 и 2012/13 на Европейския парламент и на Съвета)

   (вж. т. 64—67)

4. Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Право на устен и писмен превод в наказателното производство — Директива 2010/64 — Право на информация в наказателното производство — Директива 2012/13 — Право на устен превод — Право на писмен превод на документи от съществено значение — Право на информация относно правата на устен и писмен превод — Задължение за носителя на посочените права да се позове на неспазването им в определен преклузивен срок — Начало на този срок, преди съответното лице да бъде информирано на език, който владее, за съществуването и обхвата на правото му на устен и писмен превод, както и за съществуването и съдържанието на разглеждания документ от съществено значение — Недопустимост

   (член 47 и член 48, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 2, параграф 1 и член 3, параграф 1 от Директива 2010/64 на Европейския парламент и на Съвета и член 3, параграф 1, буква г) от Директива 2012/13 на Европейския парламент и на Съвета)

   (вж. т. 78, 79, 80, 82, 83 и 89 и диспозитива)

Резюме

През 2019 г. г‑н TL, молдовски гражданин, който не владее португалски език, е осъден в Португалия на условно лишаване от свобода с изпитателен период. В хода на производството на TL е наложена принудителна мярка по португалския наказателно-процесуален кодекс, представляваща изготвяне на декларация за самоличност и местоживеене (наричана по-нататък „ДСМ“) ( 1 ) и водеща до редица задължения, сред които и задължение за уведомяване на властите за всяка промяна в местоживеенето. На TL не е предоставен нито устен преводач при изготвянето на ДСМ, нито писмен превод на този документ на език, който говори или разбира. При проверка на изпълнението на свързаните с изпитателния период задължения компетентните органи напразно се опитват да се свържат с TL на посочения в ДСМ адрес.

На 7 януари 2021 г. съдът, постановил присъдата на TL, приема определение, с което го призовава да се яви, за да бъде изслушан за неизпълнение на задължения през изпитателния период. Определението е на португалски език и е съобщено на посочения в ДСМ адрес.

Тъй като TL не се явява на посочената дата, с определение от 9 юни 2021 г. съдът отменя условното осъждане на лишаване от свобода. Това определение също е на португалски език и е съобщено на посочения в ДСМ адрес. Впоследствие TL е задържан на друг адрес за изпълнение на наложеното му наказание.

През ноември 2021 г. TL подава жалба, с която иска да се обявят за недействителни ДСМ и определенията за отмяна на условното му осъждане. Той твърди, че не бил открит на посочения в ДСМ адрес, тъй като променил местоживеенето си. Не уведомил за тази промяна, тъй като не знаел за задължението си да го направи, имайки предвид че не разполагал нито с устен преводач при изготвянето на ДСМ, нито с писмен превод на този документ на език, който говори или разбира. Определението от 7 януари 2021 г. и определението от 9 юни 2021 г. също не били преведени на такъв език.

Разглеждащият жалбата като първа инстанция съд я отхвърля с мотива, че макар установени, твърдените от TL процесуални нарушения, свързани с осигуряването на устен и писмен превод, не са предявени в предвидените от закона срокове ( 2 ). Запитващата юрисдикция, която разглежда жалбата срещу това решение, не е сигурна дали такава процесуална разпоредба е в съответствие по-специално с директиви 2010/64 ( 3 ) и 2012/13 ( 4 ).

В спешно преюдициално производство Съдът приема, че посочените директиви, разглеждани в светлината на основните права на справедлив съдебен процес и на зачитане на правото на защита ( 5 ), както и на принципа на ефективност, не допускат национална правна уредба, съгласно която на нарушение на предвидените в тези директиви права на информация и на устен и писмен превод може да се позове само носителят им в определен преклузивен срок, започващ да тече, преди това лице да е било информирано на език, който говори или разбира, от една страна, за съществуването и обхвата на правото му на устен и писмен превод, а от друга страна, за съществуването и съдържанието на разглеждания документ от съществено значение и свързаните с него последици.

Съображения на Съда

Съдът разглежда делото, като се основава на член 2, параграф 1 ( 6 ) и член 3, параграф 1 ( 7 ) от Директива 2010/64, както и на член 3, параграф 1, буква г) ( 8 ) от Директива 2012/13 във връзка с член 47 и член 48, параграф 2 от Хартата. Тези разпоредби всъщност конкретизират основните права на справедлив съдебен процес и на защита.

На първо място, тези разпоредби имат директен ефект и дори да не са транспонирани или да са транспонирани непълно в националния правен ред, правните субекти могат да се позоват на произтичащи от тях права. Всъщност тези разпоредби определят точно и безусловно съдържанието и обхвата на правата на всяко заподозряно лице или обвиняем на устен превод, на писмен превод на документите от съществено значение и на получаване на информация за тези права.

На второ място, по отношение на евентуалното наличие на нарушение на тези разпоредби в случая Съдът констатира, че трите разглеждани процесуални документа, а именно ДСМ, определението за призоваване от 7 януари 2021 г. и определението за отмяна на условното осъждане от 9 юни 2021 г., попадат в приложното поле на директиви 2010/64 и 2012/13 и представляват документи от съществено значение, чийто превод е трябвало да бъде предоставен. По-специално преводът на ДСМ на език, който TL разбира или говори, е от първостепенно значение, тъй като неизпълнението на предвидените в този документ задължения косвено е довело до отмяна на условното му осъждане на лишаване от свобода.

В това отношение прилагането на посочените директиви към процесуален документ, чието съдържание определя запазването или отмяната на условното осъждане, е необходимо с оглед на целта на тези директиви да гарантират спазването на правото на справедлив съдебен процес, закрепено в член 47 от Хартата, и на правото на защита, гарантирано в член 48, параграф 2 от Хартата. Всъщност тези основни права биха били нарушени, ако лице, на което е наложено наказание условно лишаване от свобода с изпитателен период, не може да разбере — поради неосигуряване на писмен превод на такъв документ или на устен преводач при изготвянето му — последиците от неизпълнение на наложените му с този документ задължения.

На трето място, що се отнася до последиците от нарушаването на разглежданите права, директиви 2010/64 и 2012/13 не уреждат условията и реда за прилагане на правата, които предвиждат. Редът и условията за прилагането им трябва следователно да се уредят във вътрешния правен ред на държавите членки по силата на принципа на процесуалната им автономия, като се спазват принципите на равностойност и на ефективност.

Що се отнася до принципа на ефективност, предвидените в националното право ред и условия не могат да противоречат на целите на тези директиви. От една страна обаче, задължението заподозрените и обвиняемите да бъдат уведомени за правата им на устен и писмен превод, е от съществено значение за ефективното гарантиране на тези права. Всъщност при липсата на такова уведомяване засегнатото лице не би могло да знае за съществуването и обхвата на тези права, нито да претендира за тяхното спазване. Ето защо да се изисква от лице, по отношение на което се води наказателно производство на език, който то не говори или не разбира, да упражни в определен срок правото си да се позове на обстоятелството, че не му е била предоставена информация за правата му на устен и писмен превод, след изтичането на който срок това му право се погасява, би довело до обезсмисляне на правото на информация и би поставило под въпрос правата на това лице на справедлив съдебен процес и на защита. Това се отнася за правата на устен и на писмен превод в случаите, когато съответното лице не е било уведомено за съществуването и обхвата на тези права.

От друга страна, дори когато съответното лице действително е било своевременно уведомено за това, то трябва да знае за съществуването и съдържанието на разглеждания документ от съществено значение, както и за свързаните с него последици, за да може да се позове на нарушение на правото си на писмен превод на този документ или на правото си на устен превод при изготвянето му.

Ето защо принципът на ефективност би бил нарушен, ако съгласно национална процесуална разпоредба срокът, в който може да се упражни правото на позоваване на нарушение на правата по директиви 2010/64 и 2012/13, започва да тече, преди съответното лице да е уведомено на език, който говори или разбира, от една страна, за съществуването и обхвата на правата му на устен и писмен превод и от друга страна, за съществуването и съдържанието на разглеждания документ от съществено значение и за свързаните с него последици.

( 1 ) ДСМ се изготвя за всяко разследвано лице. В нея се посочват местоживеенето, местоработата или друго местопребиваване на това лице, като се удостоверява, че са му били съобщени определени сведения и задължения, като например задължението му да не променя местоживеенето си, без да съобщи новия си адрес.

( 2 ) Съгласно член 120 от Código do Processo Penal (Наказателно-процесуален кодекс) правото да се иска обявяване на недействителност, дължаща се например на неназначаването на устен преводач, може да се упражни в определени срокове под страх от погасяване. Когато става въпрос за документ, който се изготвя в присъствието на заинтересованото лице, обявяването на недействителността трябва да се поиска преди приключването на изготвянето на документа. Според португалското правителство посоченият член е приложим и в случаите, когато се иска обявяване на недействителност поради пороци, свързани с нарушаване на правото на писмен превод на документи от съществено значение за наказателното производство.

( 3 ) Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 година относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство (ОВ L 280, 2010 г., стр. 1)

( 4 ) Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година относно правото на информация в наказателното производство (OB, L 142, 2012 г., стр. 1)

( 5 ) Гарантирани съответно от член 47 и член 48, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“).

( 6 ) Съгласно тази разпоредба държавите членки гарантират, че на заподозрени лица или обвиняеми, които не говорят или не разбират езика на съответното наказателно производство, се осигурява незабавно устен превод по време на наказателно производство пред разследващите и съдебните органи.

( 7 ) В съответствие с тази разпоредба държавите членки гарантират, че на заподозрените лица или обвиняемите, които не разбират езика на съответното наказателно производство, се осигурява в разумен срок писмен превод на всички документи, които са от съществено значение за упражняване на правото им на защита и за гарантиране на справедливо производство.

( 8 ) Тази разпоредба налага на държавите членки да гарантират, че на заподозрените лица или обвиняемите се предоставя незабавно информация относно правото им на устен и писмен превод с цел да се позволи ефективното упражняване на това право.