Дело C‑411/20

S

срещу

Familienkasse Niedersachsen-Bremen der Bundesagentur für Arbeit

(Преюдициално запитване, отправено от Finanzgericht Bremen)

Решение на Съда (голям състав) от 1 август 2022 година

„Преюдициално запитване — Гражданство на Съюза — Свободно движение на хора — Равно третиране — Директива 2004/38/ЕО — Член 24, параграфи 1 и 2 — Обезщетения за социална сигурност — Регламент (ЕО) № 883/2004 — Член 4 — Семейни обезщетения — Изключване на икономически неактивни граждани на други държави членки през първите три месеца на пребиваването им в приемащата държава членка“

1. Социална сигурност — Семейни обезщетения — Понятие — Семейни обезщетения, отпускани автоматично съгласно обективни критерии, независимо от каквато и да било индивидуална преценка на личните нужди, и имащи за цел компенсиране на семейните разходи — Включване

   (член 1, буква щ) и член 3, параграф 1, буква й) от Регламент № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета)

   (вж. т. 34)

2. Социална сигурност — Работници мигранти — Приложимо законодателство — Гражданин на държава членка без икономическа дейност, законно пребиваващ на територията на друга държава членка — Прилагане на законодателството на държавата членка по пребиваване — Понятие за пребиваване

   (член 1, буква й) и член 11, параграф 3, буква д) от Регламент № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета)

   (вж. т. 36 и 37)

3. Гражданство на Съюза — Право на свободно движение и на свободно пребиваване на територията на държавите членки — Директива 2004/38 — Принцип на равно третиране — Задължение на приемащата държава членка да предоставя право на социални помощи на икономически неактивните граждани на другите държави членки — Условия — Пребиваване на територията на приемащата държава членка, което отговаря на условията по Директивата

   (член 24, параграф 1 от Директива 2004/38 на Европейския парламент и на Съвета)

   (вж. т. 41 и 42)

4. Социална сигурност — Работници мигранти — Директива 2004/38 — Социално подпомагане — Понятие — Детски надбавки, които се отпускат независимо от личните нужди на техния ползвател и нямат за цел да осигурят средствата за издръжка на това лице — Изключване

   (член 1, буква щ) и член 3, параграф 1, буква й) от Регламент № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета; член 24, параграф 2 от Директива 2004/38 на Европейския парламент и на Съвета)

   (вж. т. 45—48)

5. Социална сигурност — Работници мигранти — Равно третиране — Национална правна уредба, която изключва възможността икономически неактивните граждани на други държави членки да получават детски надбавки през първите три месеца на пребиваването им в приемащата държава членка — Недопустимост — Пряка дискриминация — Обосноваване — Дерогиране от принципа на равно третиране на гражданите на Съюза в областта на социалното подпомагане — Неприложимост

   (член 4 и член 11, параграф 3, буква д) от Регламент № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета; член 6, параграф 1, член 14, параграф 1 и член 24, параграф 2 от Директива 2004/38 на Европейския парламент и на Съвета)

   (вж. т. 49—55, 58—61, 65, 67—69 и диспозитива)

6. Социална сигурност — Работници мигранти — Равно третиране — Възможност икономически неактивен гражданин на Съюза да поиска в приемащата държава членка прилагането на принципа на равно третиране — Условие — Установяване на обичайното му пребиваване през разглеждания период и получаване на разрешение за пребиваване в тази държава членка — Понятие за обичайно местоживеене

   (член 4 от Регламент № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета и член 11, параграфи 1 и 2 от Регламент № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета; член 6, параграф 1 и член 14, параграф 1 от Директива 2004/38 на Европейския парламент и на Съвета)

   (вж. т. 70—72)

Резюме

S и членовете на нейното семейство са граждани на Съюза с произход от държава членка, различна от Федерална република Германия. През октомври 2019 г. S подава молба за получаване на детски надбавки за децата си в Германия за периода от август до октомври 2019 г. След като е сезирана, Касата за семейни надбавки ( 1 ) установява, че на 19 август 2019 г. S и нейното семейство са влезли в Германия от собствената им държава членка по произход и са установили пребиваването си в Германия. Тъй като обаче през първите три месеца след установяването си в Германия S не е получавала доходи от източници в страната, се приема, че тя не отговаря на предвидените в националното право условия ( 2 ), за да придобие право на исканите надбавки. Поради това Касата за семейни надбавки отказва да уважи молбата на S.

S подава жалба пред запитващата юрисдикция ( 3 ), с която иска да се отмени отхвърлянето на молбата ѝ.

Запитващата юрисдикция отбелязва, че с разпоредбата на германското право, на която се основава посоченият отказ, се третира по различен начин гражданин на друга държава членка, който установява обичайното си пребиваване в Германия, и германски гражданин, който установява обичайното си пребиваване в същата държава, след като е пребивавал в друга държава членка. Всъщност в приложение на тази разпоредба на гражданин на друга държава членка като S се отказва получаването на детски надбавки през първите три месеца на пребиваването ѝ, ако не докаже, че упражнява дейност срещу възнаграждение в Германия. За сметка на това, германски гражданин би получавал тези надбавки още през първите тези три месеца, дори когато не упражнява такава дейност.

Запитващата юрисдикция отправя до Съда преюдициално запитване, с което иска да установи дали тази разлика в третирането съответства на правото на Съюза.

В решението си Съдът, заседаващ в голям състав, приема, чe национална правна уредба като разглежданата в главното производство противоречи на принципа на равно третиране, предвиден в Регламент № 883/2004 ( 4 ). Съдът допълва, че възможността за дерогиране от този принцип на основание член 24, параграф 2 от Директива 2004/38 ( 5 ) се отнася само за социалното подпомагане и не е приложима към подобна правна уредба.

Съображения на Съда

Най-напред Съдът припомня, че гражданите на Съюза имат право на пребиваване на територията на друга държава членка за срок до три месеца без никакви условия или формалности, освен притежаването на валидна карта за самоличност или паспорт ( 6 ), като това право се запазва, докато гражданинът на Съюза и членовете на неговото семейство не се превърнат в неприемлива тежест за системата за социално подпомагане на приемащата държава членка ( 7 ). Следователно гражданин на Съюза, дори ако е икономически неактивен, разполага при спазване на тези две условия с право на пребиваване за срок от три месеца в държава членка, на която не е гражданин.

След това уточнение Съдът проверява дали когато пребивава законно на територията на приемащата държава членка ( 8 ) икономически неактивен гражданин на Съюза може да се позове, за целите на отпускането на семейни обезщетения, на принципа на равно третиране с икономически неактивните граждани на приемащата държава членка, които се завръщат в тази държава членка, след като са се възползвали от правото си да се движат и пребивават в друга държава членка.

За тази цел той определя, на първо място, обхвата на член 24, параграф 2 от Директива 2004/38, който позволява да се дерогира от принципа на равно третиране и да се откаже предоставянето на социално подпомагане на икономически неактивните граждани на други държави членки през първите три месеца на пребиваването им в приемащата държава членка.

Тъй като разглежданите детски надбавки се отпускат независимо от личните нужди на техния ползвател и нямат за цел да осигурят средствата за издръжка на това лице, те не попадат в обхвата на понятието „социално подпомагане“ по смисъла на тази разпоредба.

Съдът добавя, че що се отнася до отпускането на обезщетения, различни от тези за „социално подпомагане“, посочената разпоредба не може да се тълкува в смисъл, че допуска приемащата държава членка да извършва дерогация по отношение на равното третиране, от което по принцип трябва да се ползват гражданите на Съюза, които пребивават законно на нейна територия.

Всъщност като дерогация от предвидения в член 18 ДФЕС принцип на равно третиране, на който член 24, параграф 1 от Директива 2004/38 представлява конкретен израз, член 24, параграф 2 трябва да се тълкува ограничително и в съответствие с разпоредбите на Договора. Нищо в текста или в нормативния контекст на последно посочената разпоредба обаче не позволява да се приеме, че с нея законодателят на Съюза е възнамерявал да позволи на приемащата държава членка да дерогира от принципа на равно третиране, що се отнася до обезщетения, различни от тези за социално подпомагане.

На второ място, Съдът определя обхвата на член 4 от Регламент № 883/2004.

Съгласно този регламент ( 9 ) икономически неактивен гражданин на Съюза, който е преместил обичайното си пребиваване в приемащата държава членка, попада в обхвата на законодателството на тази държава членка, като по-специално в случая това е Германия, що се отнася до отпускането на семейни обезщетения. Компетентността на Германия да определя в законодателството си условията за отпускане на тези обезщетения все пак трябва да се упражнява при спазване на правото на Съюза.

В това отношение съгласно член 4 от Регламент № 883/2004 лицата, за които се прилага този регламент, получават същите социалноосигурителни обезщетения и имат същите задължения съгласно законодателството на приемащата държава членка както нейните граждани. Нито една разпоредба от този регламент не позволява на приемащата държава членка да прилага по отношение на гражданин на друга държава членка, законно пребиваващ на нейна територия, разлика в третирането между посочения гражданин и нейните собствени граждани, що се отнася до условията за предоставяне на семейни обезщетения, с мотива че този гражданин е икономически неактивен. Следователно гражданин на Съюза, който законно пребивава на територията на държава членка, различна от тази, на която той е гражданин, и който е установил там обичайното си пребиваване, може да се позове в приемащата държава членка на принципа на равно третиране, предвиден в член 4 от Регламент № 883/2004, за да му бъдат отпуснати семейни обезщетения при същите условия като предвидените за гражданите на тази държава членка.

В случая Съдът констатира, че национална правна уредба като разглежданата в главното производство представлява пряка дискриминация по отношение на такъв гражданин на Съюза. При липсата на изрично предвидена в Регламент № 883/2004 дерогация такава дискриминация не може да бъде обоснована.

Важно е обаче икономически неактивният гражданин на Съюза, който иска в приемащата държава членка прилагането на принципа на равно третиране по отношение на предоставянето на семейни обезщетения, през първите три месеца, през които се ползва от разрешение за пребиваване на основание Директива 2004/38 ( 10 ), да е установил обичайното си пребиваване в посочената държава членка и да не пребивава временно в нея. Понятието „пребиваване“ по смисъла на Регламент № 883/2004 трябва да се разбира като „действителното“ място на пребиваване ( 11 ). Що се отнася до понятието „обичайно пребиваване“, то отразява фактически въпрос, който трябва да се преценява от националната юрисдикция с оглед на конкретните обстоятелства по разглеждания случай. В това отношение условието икономически неактивен гражданин на Съюза да трябва да е преместил обичайното си пребиваване в приемащата държава членка, предполага той да е изразил намерението си действително да установи обичайния център на своите интереси в тази държава членка и да е доказал, че присъствието му е достатъчно трайно, като това го отличава от временното пребиваване.

( 1 ) Familienkasse Niedersachsen-Bremen der Bundesagentur für Arbeit (Каса за семейни надбавки на Долна Саксония и Бремен към Федералната агенция по заетостта, Германия).

( 2 ) Член 62, параграф 1a от Einkommensteuergesetz (Закон за данъка върху доходите), изменен с Gesetz gegen illegale Beschäftigung und Sozialleistungsmissbrauch (Закон срещу незаконния труд и злоупотребата със социални обезщетения, BGBl. 2019 I, стр. 1066).

( 3 ) В настоящия случай Finanzgericht Bremen (Първоинстанционен финансов съд Бремен, Германия).

( 4 ) Член 4 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност (ОВ L 166, 2004 г. стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 82 и поправка в ОВ L 33 2008 г., стр. 12).

( 5 ) Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО (ОВ L 158, 2004 г., стр. 77; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 56).

( 6 ) Член 6, параграф 1 от Директива 2004/38.

( 7 ) Член 14, параграф 1 от Директива 2004/38.

( 8 ) Член 6, параграф 1 от Директива 2004/38 във връзка с член 14, параграф 1 от нея.

( 9 ) Член 11, параграф 3, буква д) от Регламент № 883/2004.

( 10 ) Съгласно член 6, параграф 1 от Директива 2004/38 във връзка с член 14, параграф 1 от нея.

( 11 ) Член 11, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 (ОВ L 284, 2009 г., стр. 1).