Дело C‑132/20

DM,
EN
и
BN

срещу

Getin Noble Bank S.A

(Преюдициално запитване, отправено от Sąd Najwyższy)

Решение на Съда (голям състав) от 29 март 2022 година

„Преюдициално запитване — Допустимост — Член 267 ДФЕС — Понятие „юрисдикция“ — Член 19, параграф 1 ДЕС — Член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз — Правова държава — Ефективна съдебна защита — Принцип на независимост на съдиите — Съд, предварително създаден със закон — Съдебен орган, един от членовете на който е назначен за пръв път на съдийска длъжност от политически орган на изпълнителната власт на недемократичен режим — Начин на функциониране на Krajowa Rada Sądownictwa (Национален съдебен съвет, Полша) — Противоконституционност на закона, въз основа на който е съставен този съвет — Възможност за квалифициране на този орган като безпристрастен и независим съд по смисъла на правото на Съюза“

1. Преюдициални въпроси — Допустимост — Условия — Запитване, отправено от национална юрисдикция по смисъла на член 267 ДФЕС — Презумпция за допустимост, независимо от конкретния състав на тази юрисдикция — Граници

   (член 19, параграф 1, втора алинея ДФЕС, член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз)

   (вж. т. 69, 72, 74 и 75)

2. Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Граници — Тълкуване на правото на Съюза в рамките на спор, който изисква разрешаване на предварителен въпрос, свързан с факти, настъпили преди присъединяването на държава членка към Европейския съюз — Предварителен въпрос във връзка с положение, чиито последици продължават след това присъединяване — Включване

   (член 267 ДФЕС)

   (вж. т. 86 и 87)

3. Държави членки — Задължения — Установяване на правните средства, необходими за осигуряването на ефективна съдебна защита — Обхват

   (член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, член 47 и член 51, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз)

   (вж. т. 89—91 и 93)

4. Право на Европейския съюз — Принципи — Право на ефективна съдебна защита — Право на независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон — Обхват

   (член 2 ДЕС)

   (вж. т. 94—96, 118, 119, 121 и 122)

5. Държави членки — Задължения — Установяване на правните средства, необходими за осигуряването на ефективна съдебна защита — Спор относно използването на неравноправни клаузи в договор, сключен между потребители и търговци или доставчици — Проверка на редовността на съдебния състав, разгледал спора, от страна на сезираната с жалбата национална юрисдикция — Съдии, назначени на такава длъжност от органите на недемократичен режим, действал в съответната държава членка преди нейното присъединяване към Европейския съюз, запазили длъжността си след края на този режим — Влияние на обстоятелствата, предхождащи това присъединяване, върху тяхната независимост и безпристрастност — Липса — Условие

   (член 2, член 19, параграф 1, втора алинея и член 49 ДЕС, член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, член 7, параграфи 1 и 2 от Директива 93/13 на Съвета)

   (вж. т. 67, 100—108; т. 1 от диспозитива)

6. Държави членки — Задължения — Установяване на правните средства, необходими за осигуряването на ефективна съдебна защита — Спор относно използването на неравноправни клаузи в договор, сключен между потребители и търговци или доставчици — Проверка на редовността на съдебния състав, разгледал спора, от страна на сезираната с жалбата национална юрисдикция — Съдии, назначени на такава длъжност след избирането им от орган на държава членка, който е съставен въз основа на правна уредба, впоследствие обявена за противоконституционна, или който е редовно съставен, но след непрозрачна процедура — Липса на влияние на тези обстоятелства върху независимостта и безпристрастността на посочените съдии — Условие

   (член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, член 7, параграфи 1 и 2 от Директива 93/13 на Съвета)

   (вж. т. 113, 114, 123—132; т. 2 от диспозитива)

Резюме

През 2017 г. в Полша няколко потребители сезират компетентния окръжен съд с иск относно предполагаемо неравноправния характер на клауза от договора за кредит, сключен между тях и банковата институция Getin Noble Bank. Тъй като не са удовлетворени изцяло нито от производството пред първоинстанционния съд, нито от производството пред апелативния съд, ищците подават жалба пред запитващата юрисдикция — Sąd Najwyższy (Върховен съд, Полша).

За да провери допустимостта на подадената пред нея жалба, съгласно националното право тази юрисдикция е длъжна да провери редовността на съдебния състав, постановил обжалваното решение. В този контекст, като заседава в едноличен състав, тя си поставя въпроси относно съответствието с правото на Съюза на състава на апелативния съд. Според нея независимостта и безпристрастността на тримата апелативни съдии биха могли да се поставят под съмнение поради обстоятелствата, свързани с тяхното назначаване на съдийски длъжности.

В това отношение запитващата юрисдикция визира, от една страна, обстоятелството, че първото назначаване на един от съдиите (FO) на такава длъжност е резултат от решение, прието от орган на недемократичен режим, съществувал в Полша преди присъединяването ѝ към Европейския съюз, и че той е запазил длъжността си след края на този режим, без отново да е полагал клетва и въз основа на стажа, придобит при действието на този режим ( 1 ). От друга страна, засегнатите съдии били назначени в апелативния съд по предложение от Krajowa Rada Sądownictwa (Национален съдебен съвет, Полша, наричан по-нататък „KRS“), единият — през 1998 г., по време, когато решенията на този орган не са били мотивирани и не са подлежали на обжалване по съдебен ред, а останалите двама — през 2012 г. и 2015 г., по време, когато според Trybunał Konstytucyjny (Конституционен съд, Полша) KRS не е функционирал прозрачно и неговият състав е противоречал на конституцията.

В своето решение, постановено от голям състав, Съдът приема по същество, че принципът на ефективна съдебна защита на правата, които правните субекти черпят от правото на Съюза ( 2 ), трябва да се тълкува в смисъл, че изложените от запитващата юрисдикция нередовности относно разглежданите апелативни съдии сами по себе си не могат да породят в съзнанието на правните субекти основателни и сериозни съмнения в независимостта и безпристрастността на тези съдии, и съответно да поставят под съмнение качеството „независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон“ на съдебния състав, в който те участват.

Преценка на Съда

Най-напред, Съдът отхвърля възражението за недопустимост, според което съдията от едночленен състав на полския Върховен съд, който трябва да провери допустимостта на подадената пред тази юрисдикция жалба, не е бил оправомощен да постави преюдициални въпроси на Съда поради пороци при неговото собствено назначаване, които поставяли под съмнение неговата независимост и безпристрастност. Всъщност, доколкото преюдициалното запитване произхожда от национална юрисдикция, трябва да се презумира, че тя отговаря на поставените от Съда изисквания да се счита за „юрисдикция“ по смисъла на член 267 ДФЕС. Тази презумпция обаче може да бъде оборена, когато с окончателно съдебно решение, постановено от национален или международен съд, е прието, че съдията, който формира състава на запитващата юрисдикция, няма качеството „независим, безпристрастен и създаден със закон съд“. Ето защо, след като Съдът не разполага с информация, която да позволи да се обори тази презумпция, преюдициалното запитване е допустимо.

По-нататък, Съдът разглежда двата аспекта на поставените въпроси.

От една страна, запитващата юрисдикция иска да се установи дали член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и член 47 от Хартата не допускат да бъде квалифициран като независим и безпристрастен съд съдебен състав на национална юрисдикция, в който участва съдия, който като FO е започнал кариерата си по време на комунистическия режим и е запазил длъжността си след края на този режим.

В това отношение, след като приема, че е компетентен да се произнесе по този въпрос ( 3 ), Съдът уточнява, че макар организацията на правораздаването в държавите членки да е от тяхната компетентност, при упражняването на тази компетентност държавите членки все пак са длъжни да спазват задълженията си, които произтичат от правото на Съюза, включително задължението да осигурят спазването на принципа на ефективна съдебна защита.

Що се отнася до отражението върху независимостта и безпристрастността на даден съдия на изложените от запитващата юрисдикция относно съдии като FO обстоятелства, предхождащи присъединяването, Съдът припомня, че в момента на присъединяването на Полша към Европейския съюз е било прието, че по принцип нейната съдебна система съответства на правото на Съюза. Освен това запитващата юрисдикция не е дала никакви конкретни обяснения защо условията на първото назначаване на FO биха позволили върху него да бъде упражнявано неправомерно влияние. Така обстоятелствата, при които е извършено неговото първо назначаване, сами по себе си не биха могли да се считат за годни да породят в съзнанието на правните субекти основателни и сериозни съмнения в независимостта и безпристрастността на този съдия при по-нататъшното упражняване на неговите съдийски функции.

От друга страна, поставените въпроси имат за цел да се установи по същество дали член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, член 47 от Хартата и член 7, параграфи 1 и 2 от Директива 93/13 не допускат да бъде квалифициран като независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон, съдебен състав от юрисдикция на държава членка, в който участва съдия, чието първо назначаване на съдийска длъжност или последващото му назначаване в съд от по-горна инстанция е станало след неговото избиране за кандидат за длъжността от орган, съставен въз основа на законодателни разпоредби, впоследствие обявени за противоконституционни от Конституционния съд на тази държава членка (наричано по-нататък „първото разглеждано обстоятелство“), или след неговото избиране за кандидат за длъжността от редовно съставен орган, но след процедура, която не е била нито прозрачна, нито публична, нито е подлежала на обжалване по съдебен ред (наричано по-нататък „второто разглеждано обстоятелство“).

В това отношение Съдът отбелязва, че не всяка грешка, която може да настъпи в хода на процедурата за назначаване на даден съдия, може да хвърли съмнение върху независимостта и безпристрастността на този съдия.

В случая, що се отнася до първото разглеждано обстоятелство, Съдът изтъква, че Конституционният съд не се е произнесъл по независимостта на KRS, когато е обявил за противоконституционен състава на този орган по времето на назначаването на останалите двама съдии, освен FO, в съдебния състав, постановил обжалваното пред запитващата юрисдикция решение. Така обявената противоконституционност сама по себе си не би могла да постави под съмнение независимостта на този орган, нито да породи в съзнанието на правните субекти съмнения относно независимостта на тези съдии от външни фактори. Освен това запитващата юрисдикция не е изложила никакви конкретни данни в този смисъл, които да подкрепят съществуването на такива съмнения.

Същият извод се налага и при второто разглеждано обстоятелство. Всъщност от акта за преюдициално запитване не се установява, че KRS, така както е бил сформиран след края на полския недемократичен режим, не е бил независим от изпълнителната и законодателната власт.

При тези условия посочените две обстоятелства не са в състояние да докажат нарушение на основополагащите правила, приложими при назначаването на съдиите. Ето защо, доколкото посочените нередовности не създават реална опасност изпълнителната власт неоснователно да упражнява дискреционни правомощия, излагащи на опасност почтеността на резултата, до който води процесът на назначаване на съдиите, правото на Съюза не се противопоставя съдебен състав, в който участват съответните съдии, да бъде квалифициран като независим и безпристрастен съд, създаден със закон.

( 1 ) По-нататък тези обстоятелства ще бъдат наричани „обстоятелства, предхождащи присъединяването“.

( 2 ) Принцип, на който се позовава член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, според който „[д]ържавите членки установяват правните средства, необходими за осигуряването на ефективна правна защита в областите, обхванати от правото на Съюза“, и който е утвърден в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (ОВ L 95, 1993 г., стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 273). Тази директива препотвърждава в член 7, параграфи 1 и 2 правото на ефективни правни средства за защита на потребителите, които се считат за увредени от посочените клаузи.

( 3 ) Според постоянната съдебна практика Съдът е компетентен да тълкува правото на Съюза единствено що се отнася до прилагането му в нова държава членка от датата на присъединяване на ѝ към Съюза. В случая, макар поставеният въпрос да е свързан с обстоятелства, предхождащи присъединяването на Полша към Съюза, той има за предмет положение, което не е породило всичките си последици преди тази дата, тъй като FO, назначен за съдия преди присъединяването, понастоящем има статут на съдия и изпълнява своите функции, съответстващи на този статут.