Дело C‑709/20

CG

срещу

The Department for Communities in Northern Ireland

(Преюдициално запитване, отправено от Appeal Tribunal for Northern Ireland (Апелативен съд на Северна Ирландия, Обединено кралство)

 Решение на Съда (голям състав) от 15 юли 2021 година

„Преюдициално запитване — Гражданство на Съюза — Икономически неактивен гражданин на държава членка, който пребивава на територията на друга държава членка на основание на националното право — Член 18, първа алинея ДФЕС — Недопускане на дискриминация, основана на гражданство — Директива 2004/38/ЕО — Член 7 — Условия за получаване на право на пребиваване за повече от три месеца — Член 24 — Социално подпомагане — Понятие — Равно третиране — Споразумение за оттеглянето на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия — Преходен период — Национална разпоредба, която изключва от кръга на лицата с право на социално подпомагане гражданите на Съюза, имащи право на пребиваване с определена продължителност съгласно националното право — Харта на основните права на Европейския съюз — Членове 1, 7 и 24“

1.        Преюдициални въпроси — Бързо преюдициално производство — Условия — Обстоятелства, които са основание за бързо разглеждане — Опасност от нарушаване на основните права на жалбоподателката в главното производство и нейните деца — Допустимост на провеждането на това производство

(членове 7 и 24 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 105 от Процедурния правилник на Съда)

(вж. т. 42—44)

2.        Гражданство на Съюза — Право на свободно движение и на свободно пребиваване на територията на държавите членки — Директива 2004/38 — Социално подпомагане — Понятие — Парична помощ за покриване на разходите за издръжка като универсалния кредит — Включване — Проверка от запитващата юрисдикция

(член 24, параграф 2 от Директива 2004/38 на Европейския парламент и на Съвета)

(вж. т. 68—71)

3.        Гражданство на Съюза — Право на свободно движение и на свободно пребиваване на територията на държавите членки — Директива 2004/38 — Принцип на равно третиране — Икономически неактивен гражданин на Съюза, който не разполага с достатъчно средства — Право на временно пребиваване, предоставено на посочения гражданин на основание на правото на приемащата държава членка — Правна уредба на тази държава членка, която изключва такъв гражданин от кръга на лицата с право на социално подпомагане — Обезщетения, които са гарантирани на намиращите се в същото положение граждани на приемащата държава членка — Допустимост

(член 7 и член 24, параграф 1 от Директива 2004/38 на Европейския парламент и на Съвета)

(вж. т. 78, 79 и 93 и диспозитива)

4.        Гражданство на Съюза — Разпоредби на Договора — Приложно поле — Икономически неактивен гражданин на Съюза, който не разполага с достатъчно средства — Право на временно пребиваване, предоставено на посочения гражданин на основание на правото на приемащата държава членка — Включване — Подадено в тази държава членка заявление за социално подпомагане — Задължение на компетентните органи да проверят спазването на основните права, закрепени с Хартата на основните права на Европейския съюз — Обхват на тази проверка

(член 21, параграф 1 ДФЕС; членове 1, 7, 24 и член 51, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз)

(вж. т. 84, 85, 88 и 93 и диспозитива)

Резюме

Британската правна уредба относно универсалния кредит, която лишава от този кредит гражданите на Съюза, които имат право на пребиваване на основание на установения в контекста на Брексит режим, но не отговарят на всички условия на Директива 2004/38, е съвместима с принципа на еднакво третиране, гарантиран от правото на ЕС

Компетентните национални органи обаче трябва да проверят дали отказът да се предостави такова социално подпомагане не излага гражданина на Съюза и неговите деца на опасност от нарушаване на техните права, закрепени с Хартата на основните права на ЕС, по-специално зачитането на човешкото достойнство.

CG, която е с двойно хърватско и нидерландско гражданство, живее в Обединеното кралство от 2018 г., без да извършва там икономическа дейност. Тя живее там с партньора си, нидерландски гражданин, и двете им деца, докато не се премества в приемен център за малтретирани жени. CG не разполага с никакви средства.

На 4 юни 2020 г. Home Office (Министерство на вътрешните работи, Обединено кралство) ѝ предоставя право на временно пребиваване в Обединеното кралство на основание на нов британски режим, въведен в контекста на оттеглянето на Обединеното кралство от Съюза, който се прилага по отношение на пребиваващите в тази страна граждани на Съюза. Предоставянето на такова право на пребиваване не е обвързано с условие за наличие на средства.

На 8 юни 2020 г. CG подава заявление за социално подпомагане, наречено универсален кредит (Universal Credit), до Министерството на общините на Северна Ирландия. Заявлението е отхвърлено с мотива, че законът за универсалния кредит изключва гражданите на Съюза, получили право на пребиваване на основание на новия режим, от категорията на потенциалните получатели на универсалния кредит.

CG оспорва този отказ пред Appeal Tribunal (Northern Ireland) (Апелативен съд на Северна Ирландия, Обединено кралство), като изтъква по-специално наличие на различно третиране между гражданите на Съюза, пребиваващи законно в Обединеното кралство, и британските граждани. Тази юрисдикция решава да отправи запитване до Съда относно евентуалната несъвместимост на британския закон за универсалния кредит със забраната за дискриминация на основание гражданство, предвидена в член 18, първа алинея ДФЕС.

Съдът, заседаващ в голям състав, установява, че британската правна уредба е съвместима с принципа на еднакво третиране, предвиден в член 24 от Директива 2004/38(1), като същевременно задължава компетентните национални органи да проверят дали основаният на тази правна уредба отказ да се предостави социално подпомагане не излага гражданина на Съюза и децата му на конкретна и непосредствена опасност от нарушаване на основните им права, закрепени с Хартата на основните права на Европейския съюз.

Съображения на Съда

Тъй като въпросите на запитващата юрисдикция са отправени преди края на преходния период, а именно преди 31 декември 2020 г., Съдът е компетентен да се произнесе преюдициално по това запитване на основание член 86, параграф 2 от Споразумението за оттеглянето на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия(2).

Най-напред, Съдът уточнява приложимите в случая разпоредби на правото на Съюза и стига до извода, че въпросът дали CG е обект на дискриминация на основание гражданство трябва да се преценява в светлината на член 24 от Директива 2004/38, а не на член 18 ДФЕС, тъй като първият от тези членове конкретизира принципа на недопускане на дискриминация на основание гражданство, закрепен по-специално във втория от тях, по отношение на гражданите на Съюза, упражняващи свободата си на движение и пребиваване на територията на държавите членки.

След като констатира, че разглежданият универсален кредит трябва да се квалифицира като социално подпомагане по смисъла на тази директива, Съдът отбелязва, че достъпът до посоченото подпомагане е запазен за гражданите на Съюза, които отговарят на условията по Директива 2004/38. В това отношение Съдът припомня, че по силата на член 7 от тази директива задължението икономически неактивните граждани на Съюза да разполагат с достатъчно средства представлява условие за получаване на право на пребиваване за повече от три месеца, но по-малко от пет години.

След това той потвърждава практиката си, съгласно която всяка държава членка има възможността въз основа на този член да откаже да отпуска социално подпомагане на икономически неактивни граждани на Съюза, които подобно на CG упражняват свободата си на движение и не разполагат с достатъчно средства, за да имат право на пребиваване съгласно тази директива. Съдът уточнява, че в рамките на конкретната проверка на икономическото състояние на всяко заинтересовано лице заявеното обезщетение не се взема предвид, за да се определи притежаването на достатъчно средства.

Освен това Съдът подчертава, че Директива 2004/38 не възпрепятства държавите членки да въведат съгласно член 37 от нея по-благоприятен режим от установения с тази директива. Все пак право на пребиваване, предоставено единствено на основание на националното право, какъвто е случаят в спора по главното производство, изобщо не може да се счита за предоставено „въз основа на“ посочената директива.

Като се има предвид това, CG е упражнила основната си свобода на движение и пребиваване на територията на държавите членки, предвидена в Договора, така че положението ѝ попада в приложното поле на правото на Съюза, макар да черпи правото си на пребиваване от британското право, което въвежда по-благоприятен режим в сравнение с предвидения в Директива 2004/38. Съдът впрочем постановява, че когато предоставят такова право на пребиваване като разглежданото в главното производство, без да обвързват това право с условията и ограниченията, предвидени в Директива 2004/38, органите на приемащата държава членка прилагат разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС, отнасящи се до статута на гражданин на Съюза, който е създаден, за да бъде основният статут на гражданите на държавите членки.

Ето защо съгласно член 51, параграф 1 от Хартата на основните права при разглеждането на заявление за социално подпомагане като подаденото от CG тези органи са длъжни да се съобразяват с разпоредбите на тази харта, по-специално с членове 1 (човешко достойнство), 7 (зачитане на личния и семейния живот) и 24 (права на детето). В рамките на тази проверка посочените органи могат да вземат предвид всички предвидени в националното право механизми за подпомагане, които съответният гражданин и неговите деца действително могат да ползват.

1      Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО (ОВ L 158, 2004 г., стр. 77; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 56).

2      ОВ L 29, 2020 г., стр. 7.