Дело C‑848/19 P

Федерална република Германия

срещу

Република Полша

Решение на Съда (голям състав) от 15 юли 2021 година

„Обжалване — Член 194, параграф 1 ДФЕС — Принцип на енергийна солидарност — Директива 2009/73/ЕО — Вътрешен пазар на природен газ — Член 36, параграф 1 — Решение на Европейската комисия за изменение на условията за изключване на газопровода OPAL от обхвата на задължението за прилагане на правилата за достъп на трети лица и тарифните регулации, прието във връзка с искане на германския регулаторен орган — Жалба за отмяна“

1. Право на Европейския съюз — Принципи — Принцип на солидарност между държавите членки — Енергийна солидарност — Дерогация от разпоредбите на Директива 2009/73 относно достъпа на трети лица до системата от газопроводи и относно тарифните регулации — Дерогация, предоставена от националния регулаторен орган — Одобрение от Комисията — Задължение на Комисията да разгледа решението с оглед на принципа на енергийна солидарност — Обхват

   (член 4, параграф 3 ДЕС; член 194, параграф 1 ДФЕС; член 36 от Директива 2009/73 на Европейския парламент и на Съвета)

   (вж. т. 37—53)

2. Право на Европейския съюз — Принципи — Принцип на солидарност между държавите членки — Енергийна солидарност — Обхват — Приложимост спрямо случаите на криза — Приемане от Съюза и от държавите членки на мерки за предотвратяване на случаите на криза — Включване

   (членове 194 ДФЕС и 222 ДФЕС; член 36 от Директива 2009/73 на Европейския парламент и на Съвета)

   (вж. т. 67—69 и 71)

Резюме

Законосъобразността на всеки акт на институциите на Съюза, свързан с политиката на последния в областта на енергетиката, трябва да се преценява с оглед на принципа на енергийна солидарност

Съдът отхвърля жалбата на Германия срещу решението на Общия съд, който, прилагайки този принцип, е отменил решение на Комисията от 2016 г. за изменение на условията за достъп до газопровода OPAL

Ostseepipeline-Anbindungsleitung (наричан по-нататък „газопроводът OPAL“) представлява наземният участък на запад на газопровод „Северен поток 1“, който пренася в Европа газ от Русия, като заобикаля „традиционните“ транзитни страни, каквито са Украйна, Полша и Словакия. През 2009 г. Европейската комисия одобрява, поставяйки условия, решението на германската Федерална мрежова агенция за освобождаване на газопровода OPAL от правилата на Директива 2003/55 ( 1 ) (впоследствие заменена с Директива 2009/73 ( 2 )) относно достъпа на трети лица до системата от газопроводи ( 3 ) и относно тарифните регулации ( 4 ). Тъй като „Газпром“ (предприятие с господстващо положение на пазара за газови доставки) така и не изпълнява едно от наложените от Комисията условия, то успява да експлоатира само 50 % от капацитета на газопровода OPAL, считано от пускането му в действие през 2011 г.

През 2016 г. по искане именно на „Газпром“ германската Федерална мрежова агенция уведомява Комисията за намерението си да измени някои разпоредби на предоставената през 2009 г. дерогация. По същество предвиденото изменение трябвало да позволи използването на пълния капацитет на газопровода OPAL, при условие че най-малко 50 % от този капацитет бъдат предлагани на търг. С решение от 28 октомври 2016 г. (наричано по-нататък „спорното решение“) Комисията одобрява това изменение при определени условия ( 5 ).

Тъй като счита, че спорното решение застрашава сигурността на доставките на газ в Полша поради прехвърлянето към транзитен път „Северен поток 1“/OPAL на част от обемите на природен газ, които преди това са били пренасяни през държавите от Централна Европа (сред които е и Полша) посредством конкурентните на OPAL газопроводи, Република Полша сезира Общия съд с жалба за отмяна на това решение. Общият съд уважава тази жалба и отменя спорното решение поради нарушение на принципа на енергийна солидарност, прогласен в член 194, параграф 1 ДФЕС ( 6 ). Според Общия съд Комисията е трябвало да разгледа въздействието на изменението на режима на експлоатация на газопровода OPAL върху сигурността на доставките и политиката в областта на енергетиката на Република Полша.

Сезиран с жалба на Федерална република Германия, Съдът, заседаващ в голям състав, потвърждава решението на Общия съд, като се произнася относно естеството и обхвата на принципа на енергийна солидарност.

Съображения на Съда

На първо място, Съдът припомня, че съгласно член 194, параграф 1 ДФЕС политиката на Съюза в областта на енергетиката има за цел, в дух на солидарност между държавите членки, да осигури функционирането на енергийния пазар, да обезпечи сигурността на енергийните доставки в Съюза, да насърчава енергийната ефективност и спестяването на енергия, както и разработването на нови и възобновяеми енергийни източници и да подпомага взаимната свързаност на енергийните мрежи.

В това отношение Съдът отбелязва, че принципът на солидарност е основен принцип на правото на Съюза, който се споменава в редица разпоредби на Договора за ЕС и Договора за функционирането на ЕС и който намира конкретен израз — в областта на енергетиката — в член 194, параграф 1 ДФЕС. Този принцип е тясно свързан с принципа на лоялно сътрудничество ( 7 ), който задължава Съюза и държавите членки при пълно взаимно зачитане да си съдействат при изпълнението на задачите, произтичащи от Договорите. След като принципът на солидарност е в основата на всички цели на енергийната политика на Съюза, нищо не позволява да се изключи възможността този принцип да има обвързващо действие. Напротив, принципът на солидарност включва права и задължения както за Съюза, така и за държавите членки, като Съюзът е обвързан от задължение за солидарност по отношение на държавите членки, а последните са обвързани от задължение за солидарност помежду си и по отношение на общия интерес на Съюза.

Ето защо Съдът заключава, че противно на доводите на Федерална република Германия, законосъобразността на всеки акт на институциите на Съюза, свързан с неговата политика в областта на енергетиката, трябва да се преценява с оглед на принципа на енергийна солидарност, дори да липсва изрично позоваване на този принцип в приложимото вторично право, в случая — в Директива 2009/73 ( 8 ). Затова от съвместния прочит на принципите на енергийна солидарност и на лоялно сътрудничество следва, че при приемането в съответствие с Директива 2009/73 ( 9 ) на решение за изменение на дерогационен режим Комисията е длъжна да разгледа евентуалните рискове за доставките на природен газ на пазарите на държавите членки.

На второ място, Съдът уточнява, че текстът на член 194 ДФЕС не ограничава прилагането на принципа на енергийна солидарност до посочените в член 222 ДФЕС случаи на терористични нападения или природни или предизвикани от човека бедствия. Напротив, посоченият в член 194, параграф 1 ДФЕС дух на солидарност обхваща всякакви действия, свързани с енергийната политика на Съюза.

Така задължението на институциите на Съюза и на държавите членки да вземат предвид принципа на енергийна солидарност при приемането на актове относно вътрешния пазар на природен газ, като се стремят по-специално да гарантират сигурността на енергийните доставки на Съюза, намира израз в приемането както на мерки за справяне с извънредни ситуации, така и на превантивни мерки. При упражняване на съответните им правомощия в тази област Съюзът и държавите членки трябва да претеглят съответните енергийни интереси, избягвайки приемането на мерки които биха могли да накърнят интересите на участниците, които могат да бъдат засегнати, в сферата на сигурността на доставките, икономическата и политическата жизнеспособност и диверсификацията на източниците на доставки, като правят това в името на своята отговорност, произтичаща от тяхната взаимозависимост и фактическа солидарност.

Ето защо Съдът потвърждава, че Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че спорното решение трябва да бъде отменено поради нарушение на принципа на енергийна солидарност.

( 1 ) Директива 2003/55/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2003 година относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ и отменяне на Директива 98/30/ЕО (ОВ L 176, 2003 г., стр. 57; Специално издание на български език, 2007 г., глава 12, том 2, стр. 80).

( 2 ) Директива 2009/73/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ и за отмяна на Директива 2003/55/ЕО (ОВ L 211, 2009 г., стр. 94).

( 3 ) Член 18 от Директива 2003/55 и член 32 от Директива 2009/73.

( 4 ) Член 25, параграфи 2—4 от Директива 2003/55.

( 5 ) Решение C(2016) 6950 final на Комисията от 28 октомври 2016 година за изменение на условията за изключване на газопровода OPAL от обхвата на задължението за прилагане на правилата за достъп на трети лица и тарифните регулации съгласно Директива 2003/55.

( 6 ) Решение от 10 септември 2019 г., Полша/Комисия (T‑883/16, EU:T:2019:567).

( 7 ) Член 4, параграф 3 ДЕС.

( 8 ) Член 36, параграф 1 от Директива 2009/73.

( 9 ) Член 36 от Директива 2009/73.