Дело C‑336/16

Европейска комисия

срещу

Република Полша

„Неизпълнение на задължения от държава членка — Директива 2008/50/ЕО — Качество на атмосферния въздух — Член 13, параграф 1 — Член 22, параграф 3 — Приложение XI — Концентрации на прахови частици ПЧ10 в атмосферния въздух — Превишавания на пределно допустимите стойности в някои зони и агломерации — Член 23, параграф 1 — Планове за качеството на въздуха — „Възможно най-кратък“ срок на превишаване — Липса на подходящи действия в програмите за опазване качеството на атмосферния въздух — Неправилно транспониране“

Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 22 февруари 2018 г.

1. Иск за установяване на неизпълнение на задължения—Предмет на спора—Определяне по време на досъдебната процедура—Изменение поради промяна в правото на Съюза—Допустимост—Условия

   (член 258 ДФЕС; член 13, параграф 1 от Директива 2008/50 на Европейския парламент и на Съвета и приложение XI към нея; член 5 от Директива 1999/30 на Съвета и приложение III към нея)

2. Иск за установяване на неизпълнение на задължения—Предмет на спора—Определяне по време на досъдебната процедура—Отчитане на факти, настъпили след приемането на мотивираното становище—Условия—Факти от същото естество и съставляващи същото поведение като първоначално посочените

   (член 258 ДФЕС)

3. Околна среда—Атмосферно замърсяване—Качество на атмосферния въздух—Директива 2008/50—Пределно допустими стойности за опазване на човешкото здраве—Превишаване—Неизпълнение на задължения

   (член 258 ДФЕС; член 13, параграф 1, първа алинея от Директива 2008/50 на Европейския парламент и на Съвета и приложение XI към нея)

4. Околна среда—Атмосферно замърсяване—Качество на атмосферния въздух—Директива 2008/50—Превишаване на пределно допустимите стойности за качеството на въздуха—Задължение за изготвяне на коригиращ план за действие—Установяване на неизпълнение на задължение—Критерии за преценка

   (член 23, параграф 1, втора алинея от Директива 2008/50 на Европейския парламент и на Съвета)

5. Околна среда—Атмосферно замърсяване—Качество на атмосферния въздух—Директива 2008/50—Превишаване на пределно допустимите стойности за качеството на въздуха—Задължение за изготвяне на коригиращ план за действие—Срок—Определяне на твърде дълъг срок—Недопустимост—Неизпълнение на задължения

   (член 23, параграф 1 от Директива 2008/50 на Европейския парламент и на Съвета)

6. Актове на институциите—Директиви—Изпълнение от държавите членки—Необходимост от ясно и точно транспониране

   (член 288, трета алинея ДФЕС; Директива 2008/50 на Европейския парламент и на Съвета)

1.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 44—46)

2.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 47—49)

3.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 61 и 62)

4.  Плановете за качеството на въздуха могат да бъдат изготвени единствено въз основа на постигнато равновесие между целта за намаляване на опасността от замърсяване и различните засегнати обществени и частни интереси. Ето защо фактът, че държава членка превишава пределно допустимите стойности, приложими за концентрациите на ПЧ10 в атмосферния въздух, сам по себе си не е достатъчен, за да се приеме, че тази държава членка не е изпълнила задълженията, предвидени в член 23, параграф 1, втора алинея от Директива 2008/50 относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа.

   Всъщност от посочената разпоредба следва, че макар държавите членки да разполагат с известна свобода на преценка при определянето на мерките, които следва да се приемат, последните трябва при всички случаи да позволяват периодът на превишаване на пределно допустимите стойности да бъде възможно най-кратък. При това положение следва да се провери чрез анализ за всеки конкретен случай дали плановете, изготвени от съответната държава членка, са в съответствие с член 23, параграф 1, втора алинея от Директива 2008/50.

   (вж. т. 93—96)

5.  Не изпълнява задълженията си, наложени ѝ в приложение на член 23, параграф 1 от Директива 2008/50 относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа, държава членка, приела планове за качеството на въздуха, които, за да се прекрати превишаването на пределно допустимите стойности, приложими към концентрациите на ПЧ10 в атмосферния въздух, определят срокове от десет, а дори и от четиринадесет години след датата на тяхното констатиране.

   В това отношение, макар действително трудностите от социално-икономически и бюджетен характер, свързани със значителните техническите инвестиции, които трябва да направи съответната държава членка, за да се прекрати това превишаване, да са обстоятелства, които могат да се вземат предвид в рамките на равновесието между целта за намаляване на опасността от замърсяване и различните засегнати обществени и частни интереси, това не променя факта, че подобни трудности, които не са от изключителен характер, са от естество да изключат възможността да бъдат определени срокове с по-малка продължителност. Оттук следва, че подобен довод сам по себе си не може да обоснове толкова дълги срокове за преустановяване на посочените превишавания с оглед на изискването, целящо да гарантира, че периодът на превишаване е възможно най-кратък.

   (вж. т. 99—102)

6.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 120)