Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 62017CJ0068

    Решение на Съда (голям състав) от 11 септември 2018 г.
    IR срещу JQ.
    Преюдициално запитване — Социална политика — Директива 2000/78 — Равно третиране — Професионални дейности на църквите или на други организации, чиято етика е основана на религията или убежденията — Професионални изисквания — Отношение на добросъвестност и лоялност съобразно характера на църквата или организацията — Понятие — Разлика в третирането, основана на религията или убежденията — Уволнение на служител от католическо вероизповедание, упражняващ ръководни функции, поради сключване на втори граждански брак след развода му.
    Дело C-68/17.

    Дело C‑68/17

    IR

    срещу

    JQ

    (Преюдициално запитване, отправено от Bundesarbeitsgericht)

    „Преюдициално запитване — Социална политика — Директива 2000/78 — Равно третиране — Професионални дейности на църквите или на други организации, чиято етика е основана на религията или убежденията — Професионални изисквания — Отношение на добросъвестност и лоялност съобразно характера на църквата или организацията — Понятие — Разлика в третирането, основана на религията или убежденията — Уволнение на служител от католическо вероизповедание, упражняващ ръководни функции, поради сключване на втори граждански брак след развода му“

    Резюме — Решение на Съда (голям състав) от 11 септември 2018 г.

    1. Социална политика — Равно третиране в областта на заетостта и професиите — Директива 2000/78 — Забрана на дискриминация, основана на религия или убеждение — Понятие за основно, законосъобразно и оправдано професионално изискване — Обхват — Спазване на принципа на пропорционалност

      (член 4, параграф 2 от Директива 2000/78 на Съвета)

    2. Социална политика — Равно третиране в областта на заетостта и професиите — Директива 2000/78 — Забрана на дискриминация, основана на религия или убеждение — Професионални дейности на църквите и на други организации, чиято етика е основана на религията или убежденията — Служители, упражняващи ръководни функции — Възможност да се наложат на посочените служители различни изисквания за добросъвестно и лоялно поведение в зависимост от вероизповеданието им или липсата на вероизповедание — Условие — Ефективен съдебен контрол, гарантиращ спазването на критериите, посочени в Директива 2000/78 — Допустимост на разлика в третирането — Условия — Проверка от страна на националната юрисдикция

      (член 17 ДФЕС; член 4, параграф 2 от Директива 2000/78 на Съвета)

    3. Право на Съюза — Принципи — Равно третиране — Забрана на дискриминация, основана на религия или убеждение — Съчетаване с Директива 2000/78 и с Хартата на основните права на Европейския съюз — Спор между два частноправни субекта — Задължения и правомощия на националния съд — Тълкуване на националната правна уредба в съответствие с правото на Съюза — Обхват — Задължение да се остави без приложение всяка национална разпоредба, противоречаща на принципа за недопускане на дискриминация, основана на религията или убежденията

      (член 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 1 и член 4, параграф 2 от Директива 2000/78 на Съвета)

    1.  Вж. текста на решението.

      (вж. т. 50—54)

    2.  Член 4, параграф 2, втора алинея от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите трябва да се тълкува в смисъл:

      от една страна, че църква или друга организация, чийто характер е основан на религия или убеждение и която управлява болнично заведение, учредено под формата на капиталово дружество на частното право, не може да реши да наложи на своите служители, упражняващи ръководни функции, различни изисквания за добросъвестно и лоялно поведение съобразно този характер в зависимост от вероизповеданието или от липсата на вероизповедание на тези служители, без това решение да може при необходимост да бъде предмет на ефективен съдебен контрол, за да се гарантира, че са изпълнени критериите, посочени в член 4, параграф 2 от тази директива, и

      от друга страна, че разлика в третирането по отношение на изисквания за добросъвестно и лоялно поведение съобразно посочения характер между служители, заемащи ръководни длъжности, в зависимост от тяхното вероизповедание или от липсата на вероизповедание е в съответствие с посочената директива само ако с оглед на естеството на съответната професионална дейност или на контекста, в който тя се упражнява, религията или убежденията съставляват основно, законосъобразно и оправдано професионално изискване съобразно характера на разглежданата църква или организация, и съответстващо на принципа на пропорционалност, което националната юрисдикция следва да провери.

      Всъщност тази втора алинея съдържа, спрямо член 4, параграф 2, първа алинея от посочената директива, уточнението, че сред професионалните изисквания, които църква или друга обществена или частна организация, чийто характер е основан на религия или убеждение, могат да поставят към работещите за тях лица, фигурира изискването тези лица да действат добросъвестно и лоялно съобразно характера на тази църква или организация. Както е видно по-конкретно от пасажа „[к]ато се гарантира, че другите разпоредби са спазени“, това право все пак трябва да се упражнява при спазване на останалите разпоредби на Директива 2000/78, в частност на критериите по член 4, параграф 2, първа алинея от тази директива, които трябва да могат при необходимост да бъдат подложени на ефективен съдебен контрол, както бе припомнено в точка 43 от настоящото решение.

      Член 17 ДФЕС не опровергава този извод. Всъщност, от една страна, текстът на тази разпоредба съответства по същество на този на Декларация № 11 за статута на църквите и нерелигиозните организации, приложена към Заключителния акт на Договора от Амстердам. Впрочем фактът, че тази декларация е цитирана изрично в съображение 24 от Директива 2000/78, показва, че законодателят на Съюза несъмнено е взел предвид тази декларация при приемането на посочената директива, и по-специално на член 4, параграф 2 от нея, тъй като въпросната разпоредба препраща именно към националното законодателство и практики, които са в сила към датата на приемане на същата директива. От друга страна, член 17 ДФЕС несъмнено с израз на неутралността на Съюза по отношение на организирането от държавите членки на отношенията им с църквите и религиозните сдружения или общности, но не изключва ефективния съдебен контрол по отношение на спазването на критериите по член 4, параграф 2 от Директива 2000/78 (вж. в този смисъл решение от 17 април 2018 г., Egenberger, C‑414/16, EU:C:2018:257, т. 5658).

      (вж. т. 46, 48 и 61; т. 1 от диспозитива)

    3.  Националната юрисдикция, сезирана със спор между две частноправни страни, е длъжна, когато не е възможно да тълкува приложимото националното право по начин, който да е в съответствие с член 4, параграф 2 от Директива 2000/78, да осигури в рамките на своята компетентност съдебната защита, която произтича за правните субекти от общите принципи на правото на Съюза като принципа за недопускане на дискриминация, основана на религията или убежденията, закрепен занапред в член 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз, и да гарантира пълното действие на произтичащите от тях права, като при необходимост остави без приложение всяка национална разпоредба, която им противоречи.

      Освен това Съдът е постановил, че изискването за съответстващо тълкуване включва и задължението за националните юрисдикции при необходимост да изменят постоянната съдебна практика, ако тя се основава на тълкуване на националното право, което е несъвместимо с целите на директива (решение от 17 април 2018 г., Egenberger, C‑414/16, EU:C:2018:257, т. 72 и цитираната съдебна практика).

      В случай че не може да се извърши такова съответстващо тълкуване на разглежданата в главното производство национална разпоредба, следва да се припомни, от една страна, че сама по себе си Директива 2000/78 не прогласява принципа за равно третиране в областта на заетостта и професиите, чийто източник са различните международни инструменти и общите конституционни традиции на държавите членки, а има за предмет единствено да установи в същите тези области основната рамка за борба с дискриминацията, основана на различни признаци, сред които са религията и убежденията, както е видно от заглавието на тази директива и от член 1 от нея (решение от 17 април 2018 г., Egenberger, C‑414/16, EU:C:2018:257, т. 75 и цитираната съдебна практика).

      От друга страна, национална юрисдикция, намираща се в положението, описано в предходната точка, е длъжна да осигури в рамките на своята компетентност съдебната защита, която произтича за правните субекти от разпоредбите на правото на Съюза, и да гарантира пълното им действие, като при необходимост не прилага всяка противоречаща на принципа за недопускане на дискриминация с оглед на религията или убежденията разпоредба от националната правна уредба (вж. по отношение на принципа за недопускане на дискриминация, основана на възраст, решение от 19 април 2016 г., DI, C‑441/14, EU:C:2016:278, т. 35).

      Всъщност преди влизането в сила на Лисабонския договор, който придава на Хартата същата правна стойност като договорите, този принцип произтичаше от общите конституционни традиции на държавите членки. По този начин забраната за дискриминация, основана на религия или убеждение, има императивен характер като общ принцип на правото на Съюза, закрепен занапред в член 21 от Хартата, и е достатъчна сама по себе си, за да породи право за частноправните субекти, на което те да могат да се позовават в това му качество при спор между тях в област, обхваната от правото на Съюза (вж. в този смисъл решение от 17 април 2018 г., Egenberger, C‑414/16, EU:C:2018:257, т. 76).

      (вж. т. 64, 67—69 и 71; т. 2 от диспозитива)

    Top