Дело C‑426/16

Liga van Moskeeën en Islamitische Organisaties Provincie Antwerpen VZW и др.

срещу

Vlaams Gewest

(Преюдициално запитване,
отправено от Nederlandstalige rechtbank van eerste aanleg Brussel)

„Преюдициално запитване — Осигуряване на хуманно отношение към животните при умъртвяване — Специфични методи на клане, установени от религиозните обреди — Мюсюлмански празник на жертвоприношението — Регламент (ЕО) № 1099/2009 — Член 2, буква к) — Член 4, параграф 4 — Задължение за обредно клане без зашеметяване в кланици, отговарящи на условията от Регламент (ЕО) № 853/2004 — Валидност — Харта на основните права на Европейския съюз — Член 10 — Свобода на религия — Член 13 ДФЕС — Зачитане на съществуващите национални практики по въпросите, свързани с религиозните обреди“

Резюме — Решение на Съда (голям състав) от 29 май 2018 г.

1. Преюдициални въпроси—Допустимост—Необходимост от преюдициално заключение и релевантност на повдигнатите въпроси—Преценка от националния съд—Презумпция за релевантност на поставените въпроси

2. Основни права—Европейска конвенция за правата на човека—Акт, който не е формално интегриран в правния ред на Съюза

   (член 6, параграф 3 ДЕС; член 52, параграф 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз)

3. Основни права—Харта на основните права на Европейския съюз—Право на свобода на мисълта, съвестта и религията—Понятие за религия—Обхват

   (член 10, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз)

4. Селско стопанство—Сближаване на законодателствата—Защита на животните по време на умъртвяване—Задължение за клане в кланици, отговарящи на предвидените в Регламент № 853/2004 технически изисквания по отношение на конструкцията, разположението и оборудването на кланиците—Нарушение на свободата на религия—Липса

   (член 13 ДФЕС; член 10 от Хартата на основните права на Европейския съюз; Регламент № 853/2004 на Европейския парламент и на Съвета; член 2, буква к) и член 4, параграф 4 от Регламент № 1099/2009 на Съвета)

5. Право на Европейския съюз—Принципи—Пропорционалност—Обхват—Право на преценка на законодателя на Съюза—Съдебен контрол—Граници—Преценка с оглед на обстоятелствата, съществуващи към момента на приемането на акта—Отчитане на положението във всички държави членки

   (член 10 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 2, буква к) и член 4, параграф 4 от Регламент № 1099/2009 на Съвета)

1.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 30—35)

2.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 40)

3.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 43 и 44)

4.  При разглеждането на преюдициалния въпрос не се установяват обстоятелства, които могат да засегнат валидността на член 4, параграф 4 във връзка с член 2, буква к) от Регламент (ЕО) № 1099/2009 на Съвета от 24 септември 2009 година относно защитата на животните по време на умъртвяване от гледна точка на член 10 от Хартата на основните права на Европейския съюз и на член 13 ДФЕС.

   В този контекст следва да се приеме, че като предвижда задължението за извършване на обредното клане в одобрена кланица, която отговаря на изискванията на Регламент № 853/2004, член 4, параграф 4 във връзка с член 2, буква к) от Регламент № 1099/2009 има за цел единствено да организира и да уреди в техническо отношение свободното упражняване на клането без предварително зашеметяване за религиозни цели. Такава техническа уредба обаче сама по себе си не е от естество да породи ограничение на правото на свобода на религията на практикуващите мюсюлмани. Всъщност, първо, следва да се посочи, че съгласно член 4, параграф 4 от Регламент № 1099/2009 във връзка с член 2, буква к) от този регламент обредното клане подлежи на спазването на същите технически условия като тези, които по принцип се прилагат по отношение на всяко клане на животни в рамките на Съюза, независимо от следвания метод. Второ, следва да се уточни, че след като е предвидил такива технически условия, законодателят на Съюза е съчетал спазването на специфичните методи на клане, предписани от религиозните обреди, със спазването на основните правила, предвидени от регламенти № 1099/2009 и № 853/2004 по отношение на хуманното отношение към животни при умъртвяването им и на опазването на здравето на всички потребители на животинско месо.

   (вж. т. 58—60, 62 и 84 и диспозитива)

5.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 71, 72 и 74)