Дело C‑494/16

Giuseppa Santoro

срещу

Comune di Valderice
и
Presidenza del Consiglio dei Ministri

(Преюдициално запитване, отправено от Tribunale di Trapani)

„Преюдициално запитване — Социална политика — Срочна заетост — Договори, сключени с работодател от публичния сектор — Мерки за санкциониране на злоупотребите със срочни трудови договори — Принципи на равностойност и ефективност“

Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 7 март 2018 г.

Социална политика — Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) — Директива 1999/70 — Мерки за предотвратяване на злоупотребата, произтичаща от използването на последователни срочни трудови договори — Договори, сключени с работодател от публичния сектор — Национална правна уредба, която не санкционира злоупотребата с такива договори с изплащането на засегнатия работник или служител на обезщетение, с което да се компенсира липсата на преобразуване на срочното трудово правоотношение в трудово правоотношение за неопределено време — Предоставяне на друго обезщетение с възможност този работник или служител да бъде обезщетен напълно за вредата, произтичаща от загубването на възможности за работа или от загубването на възможността да спечели конкурс за работа в администрацията — Допустимост — Условие — Наличие на ефективен и възпиращ санкционен механизъм — Проверка от страна на националната юрисдикция

(клауза 5 от приложението към Директива 1999/70 на Съвета)

Клауза 5 от Рамковото споразумение за срочната работа, сключено на 18 март 1999 г., което се съдържа в приложението към Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP), трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която, от една страна, не санкционира злоупотребата с последователни срочни трудови договори от страна на работодател от публичния сектор с изплащането на засегнатия работник или служител на обезщетение, с което да се компенсира липсата на преобразуване на срочното трудово правоотношение в трудово правоотношение за неопределено време, но от друга страна, предвижда плащането на обезщетение от 2,5 до 12 последни месечни брутни трудови възнаграждения на посочения работник или служител, като е възможно последният да бъде и напълно обезщетен за вредата, ако докаже, чрез презумпция, че е загубил възможности за работа или че ако е бил обявен редовен конкурс, той е щял да го спечели, стига тази правна уредба да е придружена от ефективен и възпиращ санкционен механизъм, което трябва да се провери от запитващата юрисдикция.

Като се имат предвид трудностите относно доказването на загубването на възможност, следва да се констатира, че презумпция — целяща да гарантира на работник, който поради злоупотребата с последователни срочни трудови договори е загубил възможности за работа, заличаване на последиците от нарушението на правото на Съюза — може да отговаря на изискването за ефективност.

Във всички случаи обстоятелството, че мярката, приета от националния законодател, за да санкционира злоупотребата със срочни трудови договори от страна на работодатели от частния сектор, предоставя възможно най-широката защита, която може да се предостави на един работник, само по себе си не може да доведе до смекчаване на ефективността на националните мерки, приложими към работниците от публичния сектор.

(вж. т. 50, 51 и 54 и диспозитива)