Дело C‑266/16

Western Sahara Campaign UK

срещу

Commissioners for Her Majesty’s Revenue and Customs
и
Secretary of State for Environment, Food and Rural Affairs

(Преюдициално запитване, отправено от High Court of Justice (England & Wales), Queen’s Bench Division (Administrative Court)

„Преюдициално запитване — Споразумение за партньорство в областта на рибарството между Европейската общност и Кралство Мароко — Протокол за определяне на възможностите за риболов, предвидени в това споразумение — Актове за сключване на споразумението и протокола — Регламенти за разпределяне между държавите членки на възможностите за риболов, определени в протокола — Съдебна компетентност — Тълкуване — Валидност от гледна точка на член 3, параграф 5 ДЕС и на международното право — Прилагане на посоченото споразумение и посочения протокол към територията на Западна Сахара и прилежащите ѝ води“

Резюме — Решение на Съда (голям състав) от 27 февруари 2018 г.

1. Преюдициални въпроси—Компетентност на Съда—Актове, приети от институциите—Искане за разглеждане на съвместимостта с Договорите на международно споразумение, сключено от Съюза—Допустимост

   (член 19, параграф 3, буква б) ДЕС; член 267, първа алинея, буква б) ДФЕС)

2. Международни споразумения—Споразумения на Съюза—Споразумение за партньорство между Общността и Мароко—Тълкуване—Прилагане на съответните правила на международното право

   (член 2, буква а), член 5 и член 11 от Споразумението за партньорство между ЕО и Мароко)

3. Международни споразумения—Споразумения на Съюза—Споразумение за партньорство между Общността и Мароко—Териториален обхват—Територията Западна Сахара, която е несамоуправляваща се и по отношение на която страните не упражняват суверенитет—Изключване

   (член 11 от Споразумението за партньорство между ЕО и Мароко)

4. Международни споразумения—Споразумения на Съюза—Споразумение за партньорство между Общността и Мароко—Териториален обхват—Води, прилежащи към територията на Западна Сахара—Изключване—Липса на оспорване на актовете на Съюза относно сключването на споразумението за партньорство и на протокола в областта на рибарството

   (член 3, параграф 5 ДЕС; член 2, буква а) и член 16 от Споразумението за партньорство между ЕО и Мароко, член 1 от Протокола от 2013 г., Регламент № 764/2006 на Съвета, Регламент № 1270/2013 на Съвета; Решение 2013/785 на Съвета)

1.  В това отношение член 19, параграф 3 буква б) ДЕС и член 267, първа алинея, буква б) ДФЕС предвиждат, че Съдът е компетентен да се произнася преюдициално по тълкуването на правото на Съюза и по валидността на актовете, приети от институциите на Съюза. От тези разпоредби следва, че Съдът има компетентност да се произнася преюдициално по тълкуването и валидността на всички актове, приети от институциите на Съюза без изключение (решения от 13 декември 1989 г., Grimaldi, C‑322/88, EU:C:1989:646, т. 8 и от 13 юни 2017 г., Florescu и др., C‑258/14, EU:C:2017:448, т. 30). От постоянната съдебна практика обаче следва, че доколкото се отнасят до Съюза, международните споразумения, сключени от него на основание на разпоредбите на Договорите, представляват актове, приети от неговите институции (решения от 16 юни 1998 г., Racke, C‑162/96, EU:C:1998:293, т. 41 и от 25 февруари 2010 г., Brita, C‑386/08, EU:C:2010:91, т. 39).

   Следователно както в производствата по отмяна, така и в преюдициалните производства Съдът има компетентност да прецени дали сключено от Съюза международно споразумение е съвместимо с Договорите (вж. в този смисъл становище 1/75 (Споразумение на ОИСР — Стандарти за местните разходи) от 11 ноември 1975 г., EU:C:1975:145, стр. 1361) и с правилата на международното право, които обвързват Съюза в съответствие с Договорите. Следва да се добави, че сключените от Съюза международни споразумения обвързват не само неговите институции, в съответствие с член 216, параграф 2 ДФЕС, но и трети държави — страни по тези споразумения. Ето защо следва да се приеме, че в хипотеза като тази в случая, при която Съдът е сезиран с преюдициално запитване относно валидността на сключено от Съюза международно споразумение, трябва да се счита, че запитването е насочено към акта, с който Съюзът е сключил това международно споразумение (вж. по аналогия решения от 9 август 1994 г., Франция/Комисия, C‑327/91, EU:C:1994:305, т. 17 и от 3 септември 2008 г., Kadi и Al Barakaat International Foundation/Съвет и Комисия, C‑402/05 P и C‑415/05 P, EU:C:2008:461, т. 286 и 289).

   Предвид задълженията на Съюза, изложени в точки 46 и 47 от настоящото решение, контролът за валидност, който Съдът може да упражни в подобен контекст, все пак може да се отнася до законосъобразността на този акт с оглед на самото съдържание на разглежданото международно споразумение (вж. в този смисъл решения от 3 септември 2008 г., Kadi и Al Barakaat International Foundation/Съвет и Комисия, C‑402/05 P и C‑415/05 P, EU:C:2008:461, т. 289 и цитираната съдебна практика).

   (вж. т. 43—45 и 48—51)

2.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 58)

3.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 62—64)

4.  Тъй като нито Споразумението за партньорство в областта на рибарството между Европейската общност и Кралство Мароко, нито Протоколът между Европейския съюз и Кралство Мароко за определяне на възможностите за риболов и финансовото участие, предвидени в Споразумението за партньорство в областта на рибарството между Европейския съюз и Кралство Мароко, не се прилагат за прилежащите към територията на Западна Сахара води, при разглеждането на първия преюдициален въпрос не се установяват никакви обстоятелства, които да могат да засегнат валидността на Регламент (ЕО) № 764/2006 на Съвета от 22 май 2006 година относно сключването на това споразумение, на Решение 2013/785/ЕС на Съвета от 16 декември 2013 година относно сключването на този протокол и на Регламент (ЕС) № 1270/2013 на Съвета от 15 ноември 2013 година относно разпределянето на възможностите за риболов в съответствие с посочения протокол, от гледна точка на член 3, параграф 5 ДЕС.

   На второ място, Споразумението за партньорство е приложимо не само на територията на Кралство Мароко, но и по отношение на „водите в които [тази държава] има суверенитет или юрисдикция“, както бе посочено в точка 57 от настоящото решение. От своя страна Споразумението за асоцииране не използва този израз. Ето защо за тълкуването на този израз следва да се направи препращане към Конвенцията по морско право, както бе посочено в точка 58 от настоящото решение. В това отношение от член 2, параграф 1 от посочената конвенция следва, че суверенитетът на крайбрежната държава се разпростира отвъд нейната сухоземна територия и вътрешните ѝ води върху прилежаща морска ивица, наречена „териториално море“. Освен това по силата на членове 55 и 56 от нея на крайбрежната държава се признава юрисдикция, заедно с определени права, в зона, която се намира отвъд териториалното море, прилежаща е към него и е наречена „изключителна икономическа зона“. Следователно водите, върху които крайбрежната държава има право да упражнява суверенитет или юрисдикция по силата на Конвенцията по морско право, се ограничават само до прилежащите към нейната територия води, които попадат в нейното териториално море или нейната изключителна икономическа зона. В резултат на това и предвид факта, че територията на Западна Сахара не е част от територията на Кралство Мароко, както бе припомнено в точки 62—64 от настоящото решение, прилежащите към територията на Западна Сахара води не попадат в мароканската риболовна зона, посочена в член 2, буква а) от Споразумението за партньорство.

   За разлика от Споразумението за партньорство Протоколът от 2013 г. не съдържа конкретна разпоредба относно териториалното му приложно поле. Въпреки това в различни разпоредби от този протокол се използва понятието „риболовна зона на Мароко“. Всъщност това понятие е идентично на съдържащото се в член 2, буква a) от Споразумението за партньорство, който предвижда, от една страна, че това понятие трябва да се разбира като препращащо към „водите, в които Кралство Мароко има суверенитет или юрисдикция“, и от друга страна, че същото определение следва да се прилага не само за това споразумение, но и за протокола към него, както и за приложението към протокола. Освен това от член 16 от Споразумението за партньорство и от член 1 от Протокола от 2013 г. следва, че този протокол, приложението към него и допълненията му представляват неразделна част от посоченото споразумение. Следователно изразът „риболовна зона на Мароко“, използван както в Споразумението за партньорство, така и в Протокола от 2013 г., определяйки териториалното приложно поле на последния, трябва да се разбира като препращане към водите, в които Кралство Мароко има суверенитет или юрисдикция. Вследствие на това и в съответствие с тълкуването, съдържащо се в точка 73 от настоящото решение, трябва да се приеме, че по смисъла на посочения протокол изразът „риболовна зона на Мароко“ не включва прилежащите към територията на Западна Сахара води.

   (вж. т. 65—69, 75—79 и 85 и диспозитива)