Дело C‑614/13 P

Masco Corp. и др.

срещу

Европейска комисия

„Обжалване — Конкуренция — Картели — Белгийски, германски, френски, италиански, нидерландски и австрийски пазари на оборудване за баня — Координиране на продажните цени и обмен на чувствителна търговска информация — Единно продължено нарушение — Задължение за мотивиране“

Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 26 януари 2017 г.

1. Картели—Забрана—Нарушения—Споразумения и съгласувани практики, представляващи едно-единствено нарушение—Възлагане на отговорност на предприятие за цялото нарушение—Условия—Неправомерни практики и действия, вписващи се в общ план—Преценка

   (член 101, параграф 1 ДФЕС)

2. Обжалване—Основания—Основание, насочено срещу част от мотивите, изложена за изчерпателност—Негодно основание—Отхвърляне

   (член 256, параграф 1 ДФЕС; член 58, първа алинея от Статута на Съда)

3. Обжалване—Основания—Непълнота на мотивите—Обхват на задължението за мотивиране

   (член 36 и член 53, първа алинея от Статута на Съда)

4. Обжалване—Основания—Основание, изложено за първи път в производството по обжалване пред Съда или Общия съд—Недопустимост

   (член 256, параграф 1, втора алинея ДФЕС; член 58, първа алинея от Статута на Съда; член 170, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда)

5. Обжалване—Основания—Контрол на Съда върху преценката на доказателствата и на фактическите обстоятелства—Изключване, освен в случай на изопачаването им

   (член 256, параграф 1, втора алинея ДФЕС; член 58, първа алинея от Статута на Съда)

1.  Предприятие, участвало в единно и комплексно нарушение на правилата на конкуренция със свои собствени действия, които попадат в обхвата на понятието за споразумение или за съгласувана практика с антиконкурентна цел по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС и целят да допринесат за осъществяването на нарушението в неговата цялост, може да носи отговорност и за действията, извършени от други предприятия в рамките на същото нарушение, за целия период на участието му в посоченото нарушение. Такъв е случаят, когато е доказано, че това предприятие е възнамерявало да допринесе със собствените си действия за преследваните от всички участници общи цели и че е знаело за предвижданите или вече извършени от други предприятия действия в изпълнение на същите цели или че е могло разумно да ги предвиди и е било готово да понесе свързания с тях риск. Тъй като последните две условия са алтернативни, Общият съд не следва да проверява дали предприятието може разумно да предвиди посочените действия и да поеме риска за това, ако установи, че то е знаело за тях.

   (вж. т. 23 и 30)

2.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 25 и 26)

3.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 28—30)

4.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 32)

5.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 35—38)