Дело C‑93/16

Ornua Co-operative Ltd

срещу

Tindale & Stanton Ltd España SL

(Преюдициално запитване,
отправено от Audiencia Provincial de Alicante)

„Преюдициално запитване — Интелектуална собственост — Марка на Европейския съюз — Единен характер — Регламент (ЕО) № 207/2009 — Член 9, параграф 1, букви б) и в) — Еднаква защита на предоставеното с марката на ЕС право срещу вероятността от объркване и срещу увреждането на репутацията — Мирно съвместно съществуване на тази марка и на национална марка, използвана от трето лице в една част на Съюза — Липса на такова мирно съвместно съществуване в друга част на Съюза — Възприемане от средния потребител — Евентуално различно възприемане в различните части на Съюза“

Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 20 юли 2017 г.

1. Марка на Европейския съюз—Действие на марката на Европейския съюз—Права, предоставени от марката—Право да се забрани използването на марката—Използване на идентичен или сходен знак, който обхваща идентични или сходни стоки или услуги—Вероятност от объркване с марката—Критерии за преценка—Мирно съвместно съществуване на марка на Европейския съюз и на национална марка, използвана от трето лице в една част на Европейския съюз—Липса на такова мирно съвместно съществуване в друга част на Съюза—Липса на вероятност от объркване—Недопустимост

   (член 9, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 на Съвета)

2. Марка на Европейския съюз—Действие на марката на Европейския съюз—Права, предоставени от марката—Право да се забрани използването на марката—Използване на идентичен или сходен знак, който обхваща идентични или сходни стоки или услуги—Вероятност от объркване, ограничена за определена част от територията на Съюза—Критерии за преценка—Вземане предвид на релевантни фактори, действащи в една част на Съюза, за да се забрани използването на даден знак в друга част на Съюза—Условия

   (член 9, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 на Съвета)

3. Марка на Европейския съюз—Действие на марката на Европейския съюз—Права, предоставени от марката—Право да се забрани използването на марката—Използване на идентичен или сходен знак, който обхваща идентични или сходни стоки или услуги—Вероятност от объркване с марката—Мирно съвместно съществуване на марка на Европейския съюз с репутация и на знак в една част на Съюза—Липса на такова мирно съвместно съществуване в друга част на Съюза—Наличие на основание за използването на този знак—Липса

   (член 9, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009 на Съвета)

1.  Член 9, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на [Европейския съюз] трябва да се тълкува в смисъл, че фактът, че в една част на Европейския съюз марка на ЕС и национална марка мирно съществуват съвместно, не дава основание да се заключи, че в друга част на Съюза, в която не е налице мирно съвместно съществуване на тази марка на ЕС и на идентичния на тази национална марка знак, липсва вероятност от объркване между посочената марка на ЕС и този знак.

   Всъщност, ако притежателят на марка на ЕС беше защитен само срещу извършени на цялата територия на Съюза посегателства, той не би могъл да се противопостави на използването на идентични или сходни знаци, които създават вероятност от объркване само в една част от тази територия, докато целта на член 9, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 е той да бъде защитен, навсякъде в Съюза, срещу всяко използване, засягащо функцията на марката му да указва произход.

   Следователно има нарушение на предоставяните с марката на ЕС изключителни права, когато използването на определен знак създава вероятност от объркване с тази марка в една част от територията на Съюза, докато използването на същия знак в друга част от тази територия не създава подобна вероятност. В този случай сезираният съд за марките на ЕС трябва да забрани съответните стоки да бъдат търгувани под въпросния знак на цялата територия на Съюза, освен в частта от тази територия, за която не е установено наличие на вероятност от объркване (решение от 22 септември 2016 г., combit Software,C‑223/15, EU:C:2016:719, т. 25 и 36).

   Освен това от практиката на Съда следва, че проверката дали в една част на Съюза съществува вероятност от объркване изисква цялостна преценка на релевантните за съответния случай фактори и че тази преценка трябва да включва визуално, звуково или концептуално сравнение на марката и на използвания от третото лице знак, което може да доведе, по-специално поради езикови причини, до различни изводи за една и за друга част на Съюза (вж. в този смисъл решение от 22 септември 2016 г., combit Software,C‑223/15, EU:C:2016:719, т. 31 и 33 и цитираната съдебна практика).

   (вж. т. 32, 33, 36 и 38; т. 1 от диспозитива)

2.  Член 9, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 трябва да се тълкува в смисъл, че факторите, които според сезирания съд за марките на ЕС са релевантни за преценката дали притежателят на марка на ЕС има право да забрани използването на даден знак в част на Европейския съюз, която няма отношение към предявения иск за установяване на нарушение на права върху марка, могат да бъдат взети предвид от този съд при преценката дали този притежател има право да забрани използването на знака в частта на Съюза, до която се отнася посоченият иск, стига пазарните условия и социално-културните обстоятелства да не се различават съществено в едната и другата част на Съюза.

   (вж. т. 47; т. 2 от диспозитива)

3.  Член 9, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009 трябва да се тълкува в смисъл, че фактът, че в една част на Европейския съюз марка на ЕС с репутация и знак мирно съществуват съвместно, не позволява да се заключи, че в друга част на Съюза, където не е налице такова мирно съвместно съществуване, има основание за използването на този знак.

   (вж. т. 60; т. 3 от диспозитива)