Дело C‑180/16 P

Toshiba Corp.

срещу

Европейска комисия

„Обжалване — Конкуренция — Картели — Пазар на проекти за комутационни апарати с газова изолация — Решение, прието от Европейската комисия вследствие на частичната отмяна от Общия съд на Европейския съюз на първоначалното решение — Изменение на глобите — Право на защита — Неприемане на ново изложение на възраженията — Равно третиране — Съвместно предприятие — Изчисляване на началния размер — Степен, в която предприятието е допринесло за нарушението — Сила на пресъдено нещо“

Резюме — Решение на Съда (седми състав) от 6 юли 2017 г.

1. Конкуренция—Административно производство—Зачитане на правото на защита—Изложение на възраженията—Частична отмяна на решение, с което се налага глоба—Приемане на решение за изменение на частично отмененото решение без ново изложение на възраженията—Допустимост—Условия—Изпращане заедно с писмото с фактите на нови новите обстоятелства относно метода за определяне на изменения размер на глобата—Допустимост

   (член 81 ЕО; член 53 от Споразумението за ЕИП)

2. Обжалване—Основания—Изложени в съдебното решение съображения, които са неправилни поради противоречие с правото на Съюза—Диспозитив, обоснован по други правни съображения

3. Конкуренция—Глоби—Размер—Определяне—Определяне на основния размер—Определяне на стойността на продажбите—Спазване на принципа на равно третиране—Действия на някои участници в картелно споразумение, извършени през референтната година чрез тяхно съвместно дружество—Приспособяване на метода за определяне и разпределяне на началния размер—Допустимост

   (член 81 ЕО; член 53 от Споразумението за ЕИП)

4. Обжалване—Основания—Оспорване на фактите, разгледани в предходно решение на Общия съд, които не са оспорени с жалбата срещу това съдебно решение от същия жалбоподател—Допустимост

   (член 169 от Процедурния правилник на Съда)

5. Конкуренция—Глоби—Размер—Определяне—Индивидуализация въз основа на относителната тежест на приноса на всяко от обвинените предприятия—Едно-единствено продължено нарушение—Участие на предприятие в картелно споразумение под формата на бездействие—Спазване на принципа на равно третиране—Преценка

   (член 81 ЕО; член 53 от Споразумението за ЕИП)

1.  Когато вследствие на частичната отмяна на дадено решение, с което се налага глоба поради нарушаване на член 81 ЕО и на член 53 от Споразумението за Европейското икономическо пространство, Комисията приеме решение за изменение на първоначално решение, с което последващо решение на съответното предприятие се налага глоба в различен размер, съдържанието на изложението на възраженията, изпратено до това предприятие, може да бъде взето предвид, за да се провери дали в процедурата, приключила с приемането на решението за изменение, е съблюдавано правото на посоченото предприятие, доколкото частичната отмяна на първоначалното решение не е засегнала законосъобразността на първоначалното изложение на възраженията.

   Всъщност отмяната на акт на Съюза не засяга непременно подготвителните актове, тъй като производството, с което се цели замяна на отменения акт, по принцип може да бъде възобновено от момента, в който е настъпила незаконосъобразността. Отмяната на акта по принцип не засяга законосъобразността на подготвителните мерки за този акт, предшестващи етапа, на който порокът е бил установен. Макар да е установено, че отмяната не засяга законосъобразността на извършените предходни процесуални действия, Комисията не е задължена, единствено поради факта на тази отмяна, да изпрати на съответните предприятия ново изложение на възраженията.

   Следователно, макар с изпращането на писмо с фактите Комисията да е възнамерявала да предостави на съответното предприятие пояснения относно новите обстоятелства относно метода за определяне на размера на неговата глоба, която според Комисията следвало да му се наложи след частичната отмяна на първоначалното решение, независимо че е установено, че съответното предприятие е имало възможност да изрази становището си както писмено, така и по време на срещата относно тези обстоятелства, е вярно, че съгласно съдебната практика тези обстоятелства не са от такова естество, че да се налага да бъдат разгледани в ново изложение на възраженията.

   (вж. т. 23, 24, 28 и 34)

2.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 31)

3.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 51—53)

4.  Когато в настоящия случай в контекста на жалба за отмяна на дадено решение за изменение, прието от Комисията вследствие на частична отмяна на първоначалното ѝ решение за налагане на глоба, Общият съд разглежда фактите и обстоятелствата, които вече е подложил на специална проверка в предходно негово съдебно решение за частична отмяна, той не нарушава силата на пресъдено нещо, с която се ползва посоченото предходно съдебно решение, макар и съответното предприятие да не е оспорило тези факти и обстоятелства в рамките на своята жалба срещу това съдебно решение.

   В действителност в съответствие с член 169 от Процедурния правилник на Съда исканията в жалбата са за отмяна, изцяло или частично, на съдебния акт на Общия съд, съдържащ се в неговия диспозитив. От това следва, че с подадената жалба за частична отмяна заинтересованото предприятие не може да оспорва въпросните мотиви от това съдебно решение, без да оспори и неговия диспозитив, доколкото с последния Общият съд е отменил наложената глоба. Заинтересованото предприятие обаче не може да бъде упреквано, че не е оспорило посочените мотиви със своята жалба пред Съда. Никоя страна не може да бъде принудена да предприема действия срещу собствените си интереси в опит да запази процесуалните си права, сред които е и правото ѝ на жалба пред Съда.

   (вж. т. 75—80)

5.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 81—84)