Дело C‑126/16

Federatie Nederlandse Vakvereniging и др.

срещу

Smallsteps BV

(Преюдициално запитване,
отправено от Rechtbank Midden-Nederland)

„Преюдициално запитване — Директива 2001/23/ЕО — Членове 3—5 — Прехвърляне на предприятия — Гарантиране на правата на работниците и служителите — Изключения — Производство по несъстоятелност — Pre-pack — Продължаване на дейността на предприятие“

Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 22 юни 2017 г.

Социална политика — Сближаване на законодателствата — Прехвърляния на предприятия — Гарантиране на правата на работниците и служителите — Директива 2001/23 — Приложно поле — Прехвърляне на предприятие след решение за обявяване в несъстоятелност в рамките на процедура по pre-pack, предхождаща обявяването в несъстоятелност и осъществена непосредствено след решението за обявяване в несъстоятелност — Включване

(членове 3 и 4 и член 5, параграф 1 от Директива 2001/23 на Съвета)

Директива 2001/23/ЕО на Съвета от 12 март 2001 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки във връзка с гарантирането на правата на работниците и служителите при прехвърляне на предприятия, стопански дейности или части от предприятия или стопански дейности, и по-специално член 5, параграф 1, трябва да се тълкува в смисъл, че гарантираната от членове 3 и 4 от тази директива закрила на работниците се запазва в положение като разглежданото в главното производство, при което прехвърлянето на предприятие се извършва след обявяването му в несъстоятелност в контекста на процедура по pre-pack, подготвена преди обявяването в несъстоятелност и осъществена непосредствено след решението за обявяване в несъстоятелност, като в рамките на тази процедура „бъдещ синдик“, назначен от съд, проучва възможностите за евентуално продължаване на дейността на това предприятие от трето лице и се подготвя да предприеме конкретните действия веднага след решението за обявяване в несъстоятелност, за да се осъществи продължаването на дейността, и от друга страна, че в това отношение не е релевантна преследваната от процедурата по pre-pack цел за постигане на максимален размер на приходите от прехвърлянето за всички кредитори на предприятието.

При тези обстоятелства и при условие че бъде извършена проверка от запитващата юрисдикция, трябва да се приеме, че щом като такава сделка в крайна сметка не цели ликвидация на предприятието, преследваната от нея икономическа и социална цел не би могла нито да обясни, нито да оправдае лишаването на неговите работници от признатите им от Директива 2001/23 права в случай на цялостното или частично прехвърляне на съответното предприятие (вж. по аналогия решение от 7 декември 1995 г., Spano и др., C‑472/93, EU:C:1995:421, т. 28 и 30).

(вж. т. 50 и 59 и диспозитива)