Дело C‑337/15 P

Европейски омбудсман

срещу

Claire Staelen

„Обжалване — Извъндоговорна отговорност на Европейския съюз — Разглеждане от Европейския омбудсман на жалба, свързана с начина на използване на списък с подходящите кандидати от конкурс на общо основание — Нарушения на задължението за полагане на грижа — Понятие „достатъчно съществено нарушение“ на норма на правото на Съюза — Неимуществена вреда — Загуба на доверие в службата на Европейския омбудсман“

Резюме — Решение на Съда (голям състав) от 4 април 2017 г.

1. Право на Европейския съюз—Принципи—Принцип на добра администрация—Задължение за полагане на дължима грижа—Обхват

2. Извъндоговорна отговорност—Условия—Незаконосъобразност—Достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза—Нарушение от Европейския омбудсман на задължението за полагане на грижа при разследване на случаи на лошо администриране—Изискване омбудсманът явно и сериозно да е нарушил пределите на правото си на преценка—Критерии за преценка

   (член 340, втора алинея ДФЕС; Решение 94/262 на Европейския парламент)

3. Извъндоговорна отговорност—Условия—Незаконосъобразност—Достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза—Изопачаване от Европейския омбудсман на съдържанието на документ, който му е бил изпратен, за да подкрепи изводите в решение за приключване на разследване—Включване

   (член 340, втора алинея ДФЕС; Решение 94/262 на Европейския парламент)

4. Извъндоговорна отговорност—Вреда—Вреда, подлежаща на обезщетяване—Неимуществена вреда, причинена от загуба на доверие в службата на Европейския омбудсман—Изключване

   (член 340, втора алинея ДФЕС; Решение 94/262 на Европейския парламент)

1.  Задължението за полагане на грижа, което е неразривно свързано с принципа на добра администрация и се прилага по общ начин спрямо действията на администрацията на Съюза в отношенията ѝ с обществеността, изисква от тази администрация да действа старателно и предпазливо. В това отношение, когато администрацията трябва да проведе разследване, тя е длъжна да го осъществи възможно най-старателно, за да разсее съществуващите съмнения и да изясни положението.

   (вж. т. 34 и 114)

2.  За да се направи извод, че е налице достатъчно съществено нарушение на обвързващото омбудсмана задължение за полагане на грижа, трябва да се установи, че като не е действал с цялата необходима старателност и предпазливост, последният явно и грубо е нарушил границите, наложени на неговото право на преценка при упражняването на правомощията за разследване, с които той разполага. Като се има предвид посоченият контекст, за тази цел трябва да се вземат предвид всички данни, които характеризират разглежданото положение, сред които по-специално явният характер на неполагането на грижа от страна на омбудсмана при провеждането на неговото разследване, неговият извиним или неизвиним характер или още неуместният и нелогичен характер на изводите, направени въз основа на извършената от него проверка.

   В това отношение самото нарушение на принципа за полагане на грижа не е достатъчно, за да се установи наличието на достатъчно съществено нарушение, което може да доведе до отговорност на Съюза. Това е така, защото само достатъчно съществено, а не каквото и да е нарушение на норма на правото на Съюза, защитаваща частноправните субекти, може да породи извъндоговорна отговорност на Съюза. Освен това, когато на институция или орган на Съюза е предоставено право на преценка, само явно и грубо нарушение от съответната инстанция на границите, които са наложени на това право, може да представлява подобно достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза. Същото важи и в случай на нарушение на задължението за полагане на грижа от омбудсмана, което не може автоматично да представлява неправомерно поведение, в състояние да породи отговорност на Съюза, а трябва да се преценява с оглед на обстоятелството, че при изпълнение на функциите си омбудсманът е обвързан само от задължение да положи всички дължими усилия и че се ползва от широка свобода на преценка по отношение, първо, на основателността на получените жалби и на последващите действия по тях, второ, на начина на провеждане на образуваните разследвания и на проверките и трето, на анализа на събраните данни, както и на заключенията, които следва да се направят въз основа на този анализ.

   (вж. т. 36—38 и 41)

3.  Макар наистина при изпълнение на своите функции омбудсманът да се ползва от широко право на преценка по-специално що се отнася до последващите действия, които той възнамерява да извърши по постъпилите при него жалби и до начина на разследване по тях, все пак, когато става въпрос за предаване на съдържанието на предоставен му документ в подкрепа на изводите, до които той достига в решение за приключване на разследване, той разполага само с намалена свобода на преценка или дори не разполага с такава.

   (вж. т. 57)

4.  В областта на извъндоговорната отговорност на Съюза вредата, чието поправяне се иска, трябва да бъде действителна и сигурна. Случаят не е такъв, когато става въпрос за вреда, състояща се в евентуалната загуба на доверие в службата на омбудсмана. Подобна вреда, която може да произтече от поведението на омбудсмана в рамките на неговите разследвания, може да засегне без разграничение всички лица, които имат право да го сезират във всеки момент с жалба.

   (вж. т. 91 и 94)