EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 62015CJ0503

Решение на Съда (пети състав) от 16 февруари 2017 г.
Ramón Margarit Panicello срещу Pilar Hernández Martínez.
Преюдициално запитване — Член 267 ДФЕС — Съдебен секретар — Понятие за национална юрисдикция — Задължителна юрисдикция — Изпълнение на правораздавателни функции — Независимост — Липса на компетентност на Съда.
Дело C-503/15.

Court reports – general

Дело C‑503/15

Ramón Margarit Panicello

срещу

Pilar Hernández Martínez

(Преюдициално запитване, отправено от Secretario Judicial del Juzgado de Violencia sobre la Mujer Único de Terrassa)

„Преюдициално запитване — Член 267 ДФЕС — Съдебен секретар — Понятие за национална юрисдикция — Задължителна юрисдикция — Изпълнение на правораздавателни функции — Независимост — Липса на компетентност на Съда“

Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 16 февруари 2017 г.

Преюдициални въпроси — Сезиране на Съда — Национална юрисдикция по смисъла на член 267 ДФЕС — Понятие — Secretario Judicial (Испания) — Изключване — Главно производство, имащо характер на административно производство — Задължение на органа да спазва принципите на единно действие и на йерархична зависимост

(член 267 ДФЕС)

Съдът на Европейския съюз няма компетентност да отговори на въпросите, поставени от Secretario Judicial del Juzgado de Violencia sobre la Mujer Único de Terrassa (съдебен секретар на специализирания съд за дела, свързани с насилието върху жени, град Тераса, Испания). От всички изложени по-горе съображения следва, че в разглежданото производството за изпълнение на вземания за възнаграждения Secretario Judicial (съдебният секретар) не представлява „юрисдикция“ по смисъла на член 267 ДФЕС, като при това не е необходимо да се проверява дали този орган отговаря на останалите критерии, изброени в точка 27 от настоящото решение, позволяващи да се направи такава преценка.

В случая, що се отнася най-напред до критерия за наличие на „задължителна“ юрисдикция на запитващия орган, следва да се приеме, че по принцип той не е изпълнен, тъй като компетентността на Secretario Judicial (съдебният секретар) да разглежда производства за изпълнение на вземания за възнаграждения по силата на членове 34 и 35 от LEC има напълно инцидентен и факултативен характер. Всъщност съдебен пълномощник или адвокат може да подаде молба за изпълнение на вземане само за възнаграждения по вече приключено главно съдебно производство, в което е представлявал своя клиент. Освен това, за да събере тези вземания, той няма задължение нито от правна, нито от фактическа страна да подаде такава молба, а напротив, може свободно да направи избор между това производство и установително съдебно или заповедно производство.

От тези съображения следва, че както посочва запитващият орган в третия си въпрос и както е констатирал Tribunal Constitucional (Конституционният съд) в своето решение № 58/2016 от 17 март 2016 г., разглежданото производство за изпълнение на вземания за възнаграждения има характер на административно производство и не може да се приеме, че в това производство Secretario Judicial изпълнява правораздавателна функция.

Впрочем в този контекст е необходимо да се отбележи, че Secretario Judicial (съдебният секретар) не отговаря и на критерия за независимост, посочен в точка 27 от настоящото решение.

В случая е безспорно, че когато Secretario Judicial (съдебният секретар) провежда производства за изпълнение на вземания за възнаграждения, той отговаря на изискването за независимост, разглеждано в неговия вътрешен аспект, тъй като изпълнява задачите си напълно обективно и безпристрастно по отношение на страните по спора и на съответните им интереси с оглед на предмета на спора. Все пак е несъмнено и че при провеждането на тези производства Secretario Judicial (съдебният секретар) не отговаря на това изискване, разглеждано в неговия външен аспект, който изисква отсъствие на йерархична връзка или на връзка на подчинение спрямо което и да било образувание, което може да му дава нареждания или инструкции.

Всъщност, както отбелязва испанското правителство в писменото и устното си становище, от член 452, параграф 1, член 465, параграфи 6 и 8 и член 467 от LOPJ, както и от член 3 и член 16, буква h) от Кралски декрет № 1608/2005 следва, че при упражняване на всички свои функции Secretario Judicial получава инструкции от прекия си ръководител, които е длъжен да изпълнява освен когато упражнява удостоверителните си правомощия, а именно удостоверяването на процесуални документи и доказателства, както и на факти с процесуални последици, или когато предприема действия за организиране и ръководене на процеса. Така от преписката по делото пред Съда е видно, че съгласно действащото испанско законодателство Secretario Judicial (съдебният секретар) провежда разглежданите производства за изпълнение на вземания за възнаграждения, като спазва принципите на единно действие и на йерархична зависимост.

(вж. т. 31, 35, 36 и 39—42 и диспозитива)

Top