Съединени дела C‑154/15, C‑307/15 и C‑308/15

Francisco Gutiérrez Naranjo

срещу

Cajasur Banco SAU,

Ana María Palacios Martínez

срещу

Banco Bilbao Vizcaya Argentaria SA (BBVA)

и

Banco Popular Español SA

срещу

Emilio Irles López

и

Teresa Torres Andreu

(Преюдициални запитвания, отправени от Juzgado de lo Mercantil № 1 de Granada и от Audiencia Provincial de Alicante)

„Преюдициално запитване — Директива 93/13/ЕИО — Потребителски договори — Ипотечни кредити — Неравноправни клаузи — Член 4, параграф 2 — Член 6, параграф 1 — Обявяване на недействителност — Ограничаване от националния съд на действието във времето на обявяването на неравноправна клауза за недействителна“

Резюме — Решение на Съда (голям състав) от 21 декември 2016 г.

1. Защита на потребителите—Неравноправни клаузи в потребителските договори—Директива 93/13—Констатация за неравноправност на дадена клауза—Обхват—Изменение на текста на неравноправна клауза от националния съд—Недопустимост

   (двадесет и четвърто съображение, член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 на Съвета)

2. Защита на потребителите—Неравноправни клаузи в потребителските договори—Директива 93/13—Задължение за националния съд да прецени служебно дали клауза в разглеждан от него договор е неравноправна

   (Директива 93/13 на Съвета)

3. Защита на потребителите—Неравноправни клаузи в потребителските договори—Директива 93/13—Констатация за неравноправност на дадена клауза—Обхват—Задължение за националния съд да изведе служебно всички последици, които произтичат от посочената констатация

   (член 6, параграф 1 от Директива 93/13 на Съвета)

4. Защита на потребителите—Неравноправни клаузи в потребителските договори—Директива 93/13—Констатация за неравноправност на дадена клауза—Обхват—Национална съдебна практика, която позволява ограничаването във времето от националния съд на реституционните последици, свързани с обявяването по съдебен ред на неравноправността на договорна клауза—Недопустимост

   (член 3, параграф 1, член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 на Съвета)

1.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 57 и 60)

2.  Вж. текста на решението.

   (вж.т. 58)

3.  Вж. текста на решението.

   (вж.т. 59)

4.  Член 6, параграф 1 от Директива 93/13 относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална съдебна практика, която ограничава във времето реституционните последици, свързани с обявяването по съдебен ред на неравноправността по смисъла на член 3, параграф 1 от споменатата директива, на клауза, съдържаща се в сключен между потребител и продавач или доставчик договор, само до недължимо платените в приложение на такава клауза суми, след като е обявено съдебното решение, с което е установена тази неравноправност.

   Всъщност член 6, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че за обявената за неравноправна договорна клауза трябва принципно да се счита, че никога не е съществувала, така че тя няма как да има последици за потребителя. Ето защо установяването по съдебен ред на неравноправността на такава клауза поначало трябва да води до връщането на потребителя в правното и фактическо положение, в което той би се намирал при липсата на тази клауза. Така задължението на националния съд да изключи действието на неравноправната договорна клауза, която налага плащането на суми, оказали се недължими, по принцип поражда съответния реституционен ефект по отношение на тези суми. Всъщност липсата на такъв реституционен ефект би могла да постави под въпрос възпиращото действие, с което член 6, параграф 1 от Директива 93/13 във връзка с член 7, параграф 1 от същата директива придружава констатацията за неравноправността на клаузи, съдържащи се в сключените между потребители и продавач или доставчик договори.

   Освен това уредената с националното право защита, гарантирана на потребителите с Директива 93/13, не може да изменя обхвата, а следователно и същността на тази защита, и оттук — да поставя под въпрос търсеното от законодателя на Съюза, видно от посоченото в десето съображение от Директива 93/13, подобряване на ефективността на споменатата защита с приемането на уеднаквени правила относно неравноправните клаузи. Ето защо действително държавите членки трябва с националното си право да определят условията и реда, по които се констатира неравноправността на съдържащата се в договор клауза и се материализират конкретните правни последици от тази констатация, но същевременно въпросната констатация трябва да дава възможност за връщане на правното и фактическо положение в положението, в което би се намирал потребителят при липсата на тази неравноправна клауза, по-специално като обосновава правото на възстановяване на предимствата, неправомерно получени в негов ущърб от продавача или доставчика въз основа на споменатата неравноправна клауза.

   В този контекст определените от националното право условия, за които се говори в член 6, параграф 1 от Директива 93/13, не могат да накърняват същността на правото, което потребителите черпят от тази разпоредба, да не бъдат обвързани от считаните за неравноправни клаузи.

   Следователно националната съдебна практика относно ограничаването във времето на правните последици, произтичащи от обявяването на неравноправността на договорна клауза съгласно член 6, параграф 1 от Директива 93/13, позволява на потребителите да се осигури само ограничена защита. Така тази защита се оказва непълна и недостатъчна и не представлява подходящо и ефективно средство за преустановяване на употребата на този вид клаузи, в противоречие с предвиденото в член 7, параграф 1 от тази директива. При това положение запитващите юрисдикции, които са обвързани от тълкуването на правото на Съюза, дадено от Съда, са длъжни по собствена инициатива да не приложат ограничаването на действието във времето, което следва от подобна съдебна практика, тъй като това ограничаване се оказва несъвместимо с посоченото право.

   Следователно член 6, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална съдебна практика, която ограничава във времето реституционните последици, свързани с обявяването по съдебен ред на неравноправността по смисъла на член 3, параграф 1 от споменатата директива, на клауза, съдържаща се в сключен между потребител и продавач или доставчик договор, само до недължимо платените в приложение на такава клауза суми, след като е обявено съдебното решение, с което е установена тази неравноправност.

   (вж. т. 61—63, 65, 66, 71 и 73—75 и диспозитива)