Дело C‑327/15

TDC A/S

срещу

Teleklagenævnet
и
Erhvervs- og Vækstministeriet

(Преюдициално запитване, отправено от Østre Landsret)

„Преюдициално запитване — Електронни съобщителни мрежи и услуги — Директива 2002/22/ЕО — Универсална услуга — Членове 12 и 13 — Остойностяване на задълженията за предоставяне на универсална услуга — Член 32 — Компенсиране на разходите във връзка с допълнителните задължителни услуги — Директен ефект — Член 107, параграф 1 и член 108, параграф 3 ДФЕС — Услуги във връзка с безопасността и оказването на спешна помощ по море, предоставяни в Дания и Гренландия — Национална правна уредба — Подаване на заявление за изплащане на компенсация за разходите във връзка с допълнителните задължителни услуги — Тримесечен срок — Принципи на равностойност и ефективност“

Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 21 декември 2016 г.

1. Сближаване на законодателствата—Електронни съобщителни мрежи и услуги—Универсална услуга и права на потребителите—Директива 2002/22—Остойностяване и финансиране на задълженията за предоставяне на универсална услуга—Компенсиране на разходите във връзка с допълнителните задължителни услуги—Национална правна уредба, съгласно която не е налице право на компенсация, в случай че реализираната печалба от доставката на услуги, обхванати от задълженията за предоставяне на универсална услуга, е по-голяма от загубата във връзка с предоставянето на допълнителни задължителни услуги—Недопустимост

   (член 106, параграф 2 ДФЕС и членове 107 ДФЕС и 108 ДФЕС; член 32 от Директива 2002/22 на Европейския парламент и на Съвета)

2. Сближаване на законодателствата—Електронни съобщителни мрежи и услуги—Универсална услуга и права на потребителите—Директива 2002/22—Остойностяване и финансиране на задълженията за предоставяне на универсална услуга—Компенсиране на разходите във връзка с допълнителните задължителни услуги—Национална правна уредба, която ограничава правото на компенсация, така че да е налице само по отношение на разходите, считани за несправедливо затруднение за предприятието доставчик—Недопустимост

   (член 32 от Директива 2002/22 на Европейския парламент и на Съвета)

3. Сближаване на законодателствата—Електронни съобщителни мрежи и услуги—Универсална услуга и права на потребителите—Директива 2002/22—Остойностяване и финансиране на задълженията за предоставяне на универсална услуга—Изчисляване въз основа на разликата между всички приходи и всички разходи във връзка с предоставянето на услугата—Недопустимост

   (член 12, параграф 1, втора алинея, букви а) и б) от Директива 2002/22 на Европейския парламент и на Съвета и част А, втора алинея от приложение IV към нея)

4. Сближаване на законодателствата—Електронни съобщителни мрежи и услуги—Универсална услуга и права на потребителите—Директива 2002/22—Приложимост по отношение на отвъдморските страни и територии—Изключване—Значение за тълкуването на задълженията на предприятието, което предоставя универсална услуга в държава членка и в отвъдморска страна или територия—Липса

   (членове 114 ДФЕС и 204 ДФЕС и приложение II; член 32 от Директива 2002/22 на Европейския парламент и на Съвета; Решение 2001/822 на Съвета)

5. Сближаване на законодателствата—Електронни съобщителни мрежи и услуги—Универсална услуга и права на потребителите—Директива 2002/22—Остойностяване и финансиране на задълженията за предоставяне на универсална услуга—Компенсиране на разходите във връзка с допълнителните задължителни услуги—Възможност за държавите членки да задължават предприятието доставчик да понася разходите за такива услуги—Липса

   (член 32 от Директива 2002/22 на Европейския парламент и на Съвета)

6. Сближаване на законодателствата—Електронни съобщителни мрежи и услуги—Универсална услуга и права на потребителите—Директива 2002/22—Остойностяване и финансиране на задълженията за предоставяне на универсална услуга—Подаване на заявления за изплащане на компенсация—Национална правна уредба, която предвижда тримесечен срок—Допустимост—Условия

   (Директива 2002/22 на Европейския парламент и на Съвета)

7. Актове на институциите—Директиви—Директен ефект—Последици—Възможност националните правила относно сроковете за обжалване да се прилагат в ущърб на правните субекти преди правилното транспониране на директивата—Допустимост—Условия

   (член 288, трета алинея ДФЕС)

1.  Разпоредбите на Директива 2002/22 относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги, и по-конкретно член 32, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда механизъм за компенсация за предоставянето на допълнителни задължителни услуги, при който предприятието няма право на компенсация от държавата членка за нетните разходи за предоставянето на допълнителна задължителна услуга, при положение че реализираната от предприятието печалба от доставката на други услуги, обхванати от задълженията му за предоставяне на универсална услуга, е по-голяма от загубата във връзка с предоставянето на тази допълнителна задължителна услуга.

   Всъщност за целите на евентуално дължимата компенсация на предприятието, определено да предоставя универсална услуга, трябва да се прави разлика между нетните разходи по задължението за предоставяне на универсалната услуга и нетните разходи по допълнителните задължителни услуги, които не попадат в обхвата на глава II от Директивата. Следователно механизмите за компенсация, които Директива 2002/22 предвижда във връзка с универсалната услуга, от една страна, и във връзка с допълнителните задължителни услуги, от друга, са независими един от друг и поради това за нетните разходи за всяка от тези услуги трябва да се води отделно счетоводство, така че да се гарантира, че приходите, получени от универсалната услуга, няма да се вземат предвид при изчисляването на нетните разходи за допълнителната задължителна услуга и няма да са от значение за изплащането на компенсацията, дължима за предоставянето на последната услуга. Изискването за водене на отделно счетоводство не само способства за прозрачността на процедурата за финансиране на задълженията за предоставяне на универсална услуга, но и позволява да се гарантира, че финансирането на универсалната услуга се извършва по неутрален за конкуренцията начин. Подобно изискване също така осигурява — в съответствие със съображение 18 от Директива 2002/22 — спазването на правилата на Съюза за държавните помощи при финансирането на универсалната услуга и на допълнителните задължителни услуги. Всъщност компенсациите, изплащани от държавите членки за предоставянето на услуга от общ икономически интерес по смисъла на член 106, параграф 2 ДФЕС, каквито са универсалната услуга и допълнителната задължителна услуга, са обвързани със спазването на правилата, определени от законодателя на Съюза в членове 107 и 108 ДФЕС.

   Освен това изпълняването на задължение за водене на отделно счетоводство позволява да се избегне двойното отчитане на получения от предприятието приход от задълженията за предоставяне на универсална услуга — от една страна, за целите на изчисляването на нетните разходи за задължението за предоставяне на универсална услуга и съответно на изплащаната за това компенсация и от друга, за целите на изчисляването на нетните разходи за допълнителната задължителна услуга и съответно на изплащаната за нея компенсация. Подобна практика всъщност означава предприятието доставчик да понася разходите за допълнителната задължителна услуга, което е в противоречие със самия текст на член 32 от Директива 2002/22.

   (вж. т. 47—51, 54 и 56; т. 1 от диспозитива)

2.  Директива 2002/22 относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която предприятието, определено за доставчик на допълнителни задължителни услуги, има право на компенсация от държавата членка за нетните разходи за предоставянето на тези услуги само ако въпросните разходи му създават несправедливо затруднение.

   Всъщност съгласно тази национална правна уредба не е изключено да се наложи съответното предприятие да понесе всички или част от разходите за посочените услуги. Следователно е в противоречие с член 32 от Директива 2002/22 изплащането на компенсация от държавата членка да се обвързва с условието нетните разходи за предоставянето на допълнителните задължителни услуги да създават несправедливо затруднение за определеното предприятие.

   (вж. т. 62, 63 и 65; т. 2 от диспозитива)

3.  Директива 2002/22 относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която нетните разходи за предприятието, определено да изпълнява задължение за предоставяне на универсална услуга, се дефинират като разликата между всички приходи и всички разходи във връзка с предоставянето на въпросната услуга, включително онези приходи и разходи, които предприятието би реализирало дори ако не беше оператор на универсална услуга.

   Всъщност от член 12, параграф 1, втора алинея, букви а) и б) от Директива 2002/22 и част А, втора алинея от приложение IV към нея следва, че нетните разходи за предоставянето на универсалната услуга са равни на разликата между нетните разходи за определено предприятие със задължения за предоставяне на универсална услуга и нетните му разходи без такива задължения. Следователно нетните разходи за предоставянето на универсална услуга не бива да се дефинират като разликата между всички приходи и всички разходи във връзка с предоставянето ѝ.

   (вж. т. 71 и 72; т. 3 от диспозитива)

4.  За тълкуването на разпоредбите на Директива 2002/22 относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги няма значение фактът, че предприятието, на което е възложено извършването на допълнителна задължителна услуга по смисъла на член 32 от Директивата, предоставя тази услуга не само на територията на Дания, но и на територията на Гренландия.

   Всъщност Гренландия е посочена в списъка на отвъдморските страни и територии в приложение II към Договора за функционирането на ЕС и поради това съгласно член 204 ДФЕС към нея се прилагат специалните договорености за асоцииране по членове 198—203 ДФЕС, при спазване на специалните разпоредби за Гренландия, определени в приложения към Договорите Протокол (№ 34) за специалния режим, приложим за Гренландия. Наличието на специални договорености за асоцииране между Съюза и отвъдморските страни и територии води до това, че общите разпоредби на Договора за функционирането на ЕС, а именно тези, които не са предвидени в част четвърта от посочения договор, не се прилагат спрямо тези отвъдморски страни и територии без изрично препращане. В това отношение правното основание на Директива 2002/22 е член 114 ДФЕС, а нито четвърта част от Договора за функционирането на ЕС, нито Решение 2001/822 за асоцииране на отвъдморските страни и територии към Европейската общност, прието на основание на тази част от Договора, не препращат към член 114 ДФЕС. При това положение разпоредбите на Директива 2002/22 не се прилагат към Гренландия.

   (вж. т. 75—80 и 82; т. 4 от диспозитива)

5.  Член 32 от Директива 2002/22 относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги трябва да се тълкува в смисъл, че има директен ефект, доколкото забранява на държавите членки да задължават предприятието, на което е възложено да предоставя допълнителна задължителна услуга, да понася всички или част от разходите за предоставянето ѝ.

   (вж. т. 87; т. 5 от диспозитива)

6.  Принципите на лоялност, равностойност и ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат правна уредба, съгласно която операторът, на когото е възложено предоставянето на универсална услуга, трябва да подава заявленията за изплащане на компенсация за загубата за предходната финансова година в срок от три месеца, считано от изтичането на срока, в който този оператор трябва да изпраща годишния си доклад до компетентния национален орган, при условие че този срок не е по-неблагоприятен от предвидения в националното право за аналогични искания и не е годен да направи практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени на предприятията с Директива 2002/22 относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги, което националният съд следва да провери.

   В това отношение всеки случай, в който се поставя въпросът дали национална процесуална разпоредба прави невъзможно или прекомерно трудно прилагането на правото на Съюза, трябва да се анализира, като се държи сметка за мястото на тази разпоредба в цялото производство, за неговото развитие и за неговите особености пред различните национални инстанции. Във връзка с това следва, ако е необходимо, да се вземат предвид по-конкретно принципът за гарантиране на правото на защита, принципът на правна сигурност и правилното протичане на производството. Определянето на преклузивни срокове принципно отговаря на изискването за ефективност, доколкото представлява приложение на основния принцип на правната сигурност, който осигурява закрила както на заинтересованото лице, така и на съответната администрация. Всъщност такива срокове по принцип не могат да направят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правния ред на Съюза. Все пак за националните правни уредби, които попадат в приложното поле на правото на Съюза, държавите членки са длъжни да определят сроковете в зависимост по-конкретно от значимостта на приеманите решения за заинтересованите лица, сложността на приложимите производства и законодателни актове, броя на лицата, които могат да бъдат засегнати, и другите публични или частни интереси, които трябва да се вземат предвид. При това условие държавите членки могат свободно да предвиждат срокове с по-малка или по-голяма продължителност.

   (вж. т. 97, 98 и 107; т. 6 от диспозитива)

7.  Правото на Съюза е пречка за националния орган да се позове на изтичането на разумен давностен срок, приложим по отношение на съдебен иск, предявен спрямо този орган от частноправен субект с оглед на защитата на правата, които му предоставят разпоредбите на неправилно транспонирана директива, само ако поведението на националните органи, съчетано със съществуването на преклузивен срок, води до пълно лишаване на лицето от възможността да защити своите права пред националните юрисдикции.

   (вж. т. 102 и 104)