Дело C‑201/15

Anonymi Geniki Etairia Tsimenton Iraklis (AGET Iraklis)

срещу

Ypourgos Ergasias, Koinonikis Asfalisis kai Koinonikis Allilengyis

(Преюдициално запитване, отправено от Symvoulio tis Epikrateias)

„Преюдициално запитване — Директива 98/59/ЕО — Сближаване на законодателствата на държавите членки в областта на колективните уволнения — Член 49 ДФЕС — Свобода на установяване — Харта на основните права на Европейския съюз — Член 16 — Свобода на стопанската инициатива — Национална правна уредба, която дава правомощие на административен орган да се противопостави на колективни уволнения след оценка на условията на пазара на труда, на положението на предприятието и на интереса на националната икономика — Остра икономическа криза — Особено високо равнище на безработица в страната“

Резюме — Решение на Съда (голям състав) от 21 декември 2016 г.

1. Социална политика—Сближаване на законодателствата—Колективни уволнения—Директива 98/59—Национална правна уредба, която дава правомощие на административен орган да се противопостави на колективни уволнения след оценка на условията на пазара на труда, на положението на предприятието и на интереса на националната икономика—Допустимост—Предел—Засягане на полезното действие на директивата вследствие на конкретното прилагане на посочената правна уредба—Проверка от страна на националната юрисдикция

   (Директива 98/59 на Съвета)

2. Свобода на установяване—Ограничения—Национална правна уредба, която дава правомощие на административен орган да се противопостави на колективни уволнения след оценка на условията на пазара на труда, на положението на предприятието и на интереса на националната икономика—Недопустимост—Остра икономическа криза и особено високо равнище на безработица в страната—Липса на последици

   (член 49 ДФЕС; член 16 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз)

3. Свобода на установяване—Разпоредби на Договора—Приложно поле—Национална правна уредба, която дава правомощие на административен орган да се противопостави на колективни уволнения след оценка на условията на пазара на труда, на положението на предприятието и на интереса на националната икономика—Включване—Липса на самостоятелно разглеждане с оглед на разпоредбите, уреждащи свободното движение на капитали

   (членове 49 ДФЕС и 63 ДФЕС)

1.  Директива 98/59/ЕО за сближаване на законодателствата на държавите членки в областта на колективните уволнения трябва да се тълкува в смисъл, че допуска по принцип национална правна уредба, съгласно която при липса на споразумение с представителите на работниците относно план за колективни уволнения работодателят може да извърши такова уволнение само ако в предвидения от тази правна уредба срок и след разглеждане на преписката и преценка на условията на пазара на труда, на положението на предприятието, както и на интереса на националната икономика, компетентният национален орган, който трябва да бъде уведомен за този план, не приеме мотивирано решение да не одобри изцяло или отчасти предвидените уволнения. Това обаче не важи, когато с оглед на трите критерия за преценка, към които препраща тази правна уредба, и на конкретното им прилагане от страна на посочения публичен орган под контрола на компетентните юрисдикции, разглежданата правна уредба води до лишаване на разпоредбите на посочената директива от полезното им действие, което националната юрисдикция при необходимост трябва да провери.

   Всъщност Директива 98/59 гарантира само частична хармонизация на правилата за закрила на работниците в случай на колективни уволнения, а именно процедурата, която се следва при такива уволнения. По този начин тази директива засяга свободата на работодателя да извършва колективни уволнения. По-специално посочената директива не уточнява обстоятелствата, при които работодателят трябва да предвиди колективни уволнения, и не засяга свободата му на преценка дали и кога трябва да изготви план за колективно уволнение. Ето защо материалноправните условия, които евентуално трябва да са изпълнени, за да може работодателят да извърши колективно уволнение, по принцип не попадат в приложното поле на Директива 98/59 и следователно са от компетентността на държавите членки.

   Макар Директива 98/59 действително да осигурява само частична хармонизация на правилата за защита на работниците в случай на колективни уволнения, ограниченият характер на подобно хармонизиране обаче не би могъл да лиши от полезно действие членове 2—4 от тази директива. Ето защо държавите членки не могат да приемат, конкретно, национална мярка, която, макар да е от естество да гарантира засилено равнище на защита на правата на работниците срещу колективни уволнения, все пак би довела до лишаване от полезно действие на разпоредбите на членове 2—4 от посочената директива. Това важи за национална правна уредба, която изисква предварително одобрение на колективните уволнения от страна на публичен орган, ако например следваните критерии при произнасянето на този орган или начинът на тълкуване и конкретно прилагане на тези критерии от страна на последния на практика изключват всякаква ефективна възможност за работодателя да извърши такива колективни уволнения.

   (вж. т. 29—31, 33, 36—38 и 44; т. 1 от диспозитива)

2.  Член 49 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която при липса на споразумение с представителите на работниците относно планирани колективни уволнения работодателят може да извърши такова уволнение само ако в предвидения от тази правна уредба срок и след разглеждане на преписката и оценка на условията на пазара на труда, на положението на предприятието, както и на интереса на националната икономика компетентният национален орган, който трябва да бъде уведомен за този план, не приеме мотивирано решение да не одобри изцяло или отчасти предвидените уволнения.

   Подобна национална правна уредба представлява съществена намеса в свободата на договаряне, с която по принцип разполагат икономическите оператори. Поради това тази правна уредба може да направи достъпа до националния пазар по-слабо привлекателен и, в случай на достъп до този пазар, да намали значително или дори да премахне възможностите за избралите да се установят на нов пазар оператори от други държави членки да изменят или да прекратят впоследствие дейността си на този пазар, като съответно освободят наетите по-рано работници. При тези условия такава национална правна уредба може да представлява значителна пречка за упражняването на свободата на установяване в тази държава членка.

   Подобно ограничение може да се допусне единствено ако се обосновава от императивни съображения от обществен интерес. Освен това подобна национална правна уредба може да попадне в обхвата на такова изключение само ако съответства на основните права, за чието спазване следи Съдът. В настоящия случай разглежданата национална правна уредба предполага ограничаване на упражняването на свободата на стопанска инициатива, закрепена в член 16 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Признатите от Съда императивни съображения от общ интерес включват закрилата на работниците и насърчаването на заетостта. Така вече е прието по-специално че съображения, свързани с поддържането на заетостта, могат да представляват, при дадени обстоятелства и при определени условия, приемлива обосновка на национална правна уредба, която води до възпрепятстване на свободата на установяване.

   За такава обосновка е необходимо наложените ограничения да могат да гарантират преследваната чрез тях цел от общ интерес и да не надхвърлят необходимото за нейното постигане. В това отношение сам по себе си фактът, че държавата членка е предвидила в националното си законодателство изискване плановете за колективно уволнение да бъдат съобщени, преди изпълнението им, на национален орган, разполагащ с контролни правомощия, които му позволяват при определени обстоятелства да се противопостави на такъв план по съображения, свързани със закрилата на работниците и на заетостта, не може да се приеме за противоречащ на свободата на установяване, гарантирана от член 49 ДФЕС, нито на свободата на стопанска инициатива, закрепена в член 16 от Хартата. На първо място, такъв режим няма за последица да изключи, поради самото си естество, всяка възможност за предприятията за извършване на колективни уволнения, тъй като има за цел само да ограничи тази възможност и да допринесе, в тази чувствителна област, за съгласуване и подходящ баланс между интересите, свързани със защитата на работниците и заетостта, по-специално срещу неоснователни уволнения и срещу последиците от колективните уволнения за работниците, и интересите, свързани със свободата на установяване и свободата на стопанска инициатива на икономическите оператори, закрепени в член 49 ДФЕС и член 16 от Хартата. Ето защо, разгледано по този начин, по принцип такова ограничаване на условията, при които е допустимо да се извърши колективно уволнение, може да отговаря на изискванията, следващи от принципа на пропорционалност, и поради това да е съвместимо, от тази гледна точка, с член 49 ДФЕС и член 16 от Хартата.

   На второ място, що се отнася до конкретните условия, които характеризират посочения режим за ограничаване на колективните уволнения, и по-специално до трите критерия, които компетентният публичен орган трябва да вземе предвид, за да реши дали да се противопостави на дадено колективно уволнение, първият от тях, а именно „интересът на националната икономика“, не може да се приеме, тъй като преследва икономическа цел, която не може да представлява съображение от общ интерес, обосноваващо ограничаване на основна свобода, закрепена в Договора. Що се отнася обаче до другите два критерия за преценка, посочени в националната правна уредба, а именно „положението на предприятието“ и „условията на пазара на труда“, те на пръв поглед несъмнено могат да бъдат свързани със законосъобразни цели от общ интерес, като закрила на работниците и на заетостта. Тези критерии обаче са формулирани твърде общо и неточно. Подобни неясни критерии, които не са основани на обективни и проверими условия, надхвърлят необходимото за постигането на посочените цели и следователно не отговарят на изискванията на принципа на пропорционалност. От това следва, че режим на контрол и на противопоставяне като установения с разглежданата правна уредба нарушава, поради конкретните си условия, изискванията на принципа на пропорционалност и следователно не е съобразен с член 49 ДФЕС. По същите съображения подобна правна уредба не е съобразена и с принципа на пропорционалност, предвиден в член 52, параграф 1 от Хартата, а следователно и с член 16 от последната.

   Освен това евентуалното положение на остра икономическа криза и особено високо равнище на безработица в държава членка не може да се отрази на това тълкуване. Всъщност, с изключение на възможността определени пречки за свободата на установяване в резултат на национални мерки да бъдат обосновани поради някои императивни съображения от общ интерес, Договорите не предвиждат дерогиране на тази разпоредба от първичното право извън посочените хипотези, нито възможност тя просто да бъде оставена без приложение, поради наличието на такова положение в страната.

   (вж. т. 55—57, 61, 65, 66, 73—75, 80, 83, 88, 90, 94—100, 102—104, 107 и 108; т. 1 и 2 от диспозитива)

3.  Положение, при което мажоритарно участие в капитала на дружеството, което възнамерява да предприеме колективни уволнения, се притежава от мултинационална група от дружества, установена в друга държава членка, което ѝ позволява да упражнява несъмнено влияние върху решенията на това дружество и да определя неговата дейност, попада в обхвата на свободата на установяване. При тези условия, дори да се приеме, че националната правна уредба, която дава правомощие на административен орган да се противопостави на колективни уволнения след оценка на условията на пазара на труда, на положението на предприятието и на интереса на националната икономика, може да породи ограничително действие по отношение на свободното движение на капитали, подобно действие е само неминуема последица от евентуално ограничаване на свободата на установяване и не обосновава самостоятелно разглеждане на тази правна уредба с оглед на член 63 ДФЕС относно свободното движение на капитали.

   (вж. т. 59)