Съединени дела C‑532/15 и C‑538/15

Eurosaneamientos SL и др.

срещу

ArcelorMittal Zaragoza SA

и

Francesc de Bolós Pi

срещу

Urbaser SA

(Преюдициални запитвания, отправени от Audiencia Provincial de Zaragoza и от Juzgado de Primera Instancia de Olot)

„Преюдициално запитване — Услуги, предоставяни от съдебните довереници — Тарифа — Юрисдикции — Невъзможност за дерогация“

Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 8 декември 2016 г.

1. Преюдициални въпроси—Допустимост—Граници—Явно ирелевантни въпроси и хипотетични въпроси, поставени при условия, изключващи ползата от отговор—Липса

   (член 267 ДФЕС)

2. Преюдициални въпроси—Компетентност на Съда—Установяване на релевантните норми от правото на Съюза—Преформулиране на въпросите

   (член 267 ДФЕС)

3. Конкуренция—Правила на Съюза—Задължения на държавите членки—Правна уредба, която има за цел да засили действието на съществуващи по-рано картели—Понятие

   (член 4, параграф 3 ДЕС, член 101 ДФЕС)

4. Конкуренция—Правила на Съюза—Задължения на държавите членки—Национална правна уредба, съгласно която възнаграждението на съдебните довереници се определя по минимална тарифа, която може да бъде увеличавана или намалявана само с 12 %, като националните юрисдикции трябва да проверяват стриктното прилагане, без да могат при изключителни обстоятелства да се отклоняват от определените с тази тарифа граници—Допустимост

   (член 4, параграф 3 ДЕС, член 101 ДФЕС)

5. Преюдициални въпроси—Компетентност на Съда—Въпрос, повдигнат по повод на спор, чиито аспекти са свързани само с една държава членка—Включване—Условия

   (членове 56 ДФЕС и 267 ДФЕС, член 94 от Процедурния правилник на Съда)

6. Преюдициални въпроси—Компетентност на Съда—Граници—Искане за тълкуване на Хартата на основните права на Съюза—Национална правна уредба, която урежда по общ начин определени такси в областта на правораздаването—Национална правна уредба, която няма за цел да въведе в изпълнение разпоредби от правото на Съюза—Правно положение, което не попада в приложното поле на правото на Съюза—Липса на компетентност на Съда

   (член 267 ДФЕС, член 47 и член 51, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз)

1.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 26—28)

2.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 30)

3.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 34—36)

4.  Член 101 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национално законодателство, съгласно което възнаграждението на съдебните довереници се определя по тарифа, която може да бъде увеличавана или намалявана само с 12 % и чието стриктно прилагане се проверява от националните юрисдикции, които обаче не могат при изключителни обстоятелства да се отклоняват от определените с тази тарифа граници.

   Не може да се упреква държава членка — само поради факта че националните юрисдикции са длъжни в хода на процедурата по плащането на хонорарите на съдебните довереници да спазват разпоредбите на национална правна уредба, изготвена и утвърдена от тази държава членка съгласно обикновената процедура за приемане на подзаконови нормативни актове — затова че е възложила правомощието за изготвяне на това законодателство или неговото изпълнение на професионалните сдружения на съдебните довереници.

   Посочената държава членка не може да се упреква и затова че налага или благоприятства сключването, от професионалните сдружения на съдебните довереници, на споразумения, противоречащи на член 101 ДФЕС, или подпомага действието на такива споразумения, или пък че налага или благоприятства злоупотребите с господстващо положение, противоречащи на член 102 ДФЕС, или подпомага действието на такива злоупотреби.

   (вж. т. 40—42; т. 1 от диспозитива)

5.  Отказът да се произнесе по зададен от национална юрисдикция преюдициален въпрос, е възможен по-специално само когато е съвсем очевидно, че разпоредбата от правото на Съюза, чието тълкуване се иска от Съда, не може да се приложи.

   В това отношение, доколкото преюдициалните запитвания се отнасят до съвместимостта на разглежданото по главните производства законодателство с разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС в областта на свободното предоставяне на услуги, следва да се отбележи, че те са неприложими към положение, което във всяко едно отношение се ограничава в рамките на една-единствена държава членка. Конкретните обстоятелства, въз основа на които може да се установи връзка между разпоредбите на ДФЕС в областта на свободното предоставяне на услуги и предмета или обстоятелствата на спор, който във всичките си аспекти се ограничава в рамките на една-единствена държава членка, трябва да са видни от акта за преюдициално запитване.

   Следователно в контекста на положение, което във всичките си аспекти е свързано само с една държава членка, запитващата юрисдикция трябва да укаже на Съда, както изисква член 94 от процедурния му правилник, по какъв начин, въпреки изцяло вътрешния му характер, висящият пред нея спор е свързан с разпоредбите на правото на Съюза относно основните свободи, така че исканото тълкуване да е нужно за решаването на този спор.

   (вж. т. 44—47)

6.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 52, 54 и 55)