Дело C‑429/14

Air Baltic Corporation AS

срещу

Lietuvos Respublikos specialiųjų tyrimų tarnyba

(Преюдициално запитване, отправено от Lietuvos Aukščiausiasis Teismas)

„Преюдициално запитване — Въздушен транспорт — Конвенция от Монреал — Членове 19, 22 и 29 — Отговорност на въздушния превозвач в случаите на закъснение при международен превоз на пътници — Договор за превоз, сключен от работодателя на пътниците — Вреди вследствие на закъснението — Вреди, претърпени от работодателя“

Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 17 февруари 2016 г.

1. Международни споразумения — Конвенция за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз — Тълкуване — Компетентност на Съда да тълкува нейните разпоредби

   (Конвенцията от Монреал от 1999 г.)

2. Транспорт — Въздушен транспорт — Конвенция за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз — Потребители в международния въздушен превоз — Понятие — Липса на съвпадение с понятието за пътник

   (член 1, параграф 1 от Конвенцията от Монреал от 1999 г.)

3. Транспорт — Въздушен транспорт — Конвенция за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз — Отговорност на въздушния превозвач в случаите на закъснение при международен превоз на пътници — Договор за превоз, сключен между въздушен превозвач и работодателя на пътниците — Право на обезщетение на работодателя — Допустимост — Обхват

   (член 1, параграф 2, член 3, параграф 5, членове 19, 22, 25 и 29 и член 33, параграф 1 от Конвенцията от Монреал от 1999 г.)

1.  Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз, сключена в Монреал на 28 май 1999 г., е подписана от Европейската общност на 9 декември 1999 г. и впоследствие е одобрена от нейно име от Съвета на Европейския съюз на 5 април 2001 г. Тя влиза в сила по отношение на Европейския съюз на 28 юни 2004 г. От това следва, че от датата на влизането им в сила разпоредбите на Конвенцията от Монреал съставляват неразделна част от правния ред на Съюза, поради което Съдът е компетентен да се произнесе по преюдициално запитване относно нейното тълкуване, с уговорката че тази конвенция е съставена на английски, арабски, китайски, испански, френски и руски и че всички тези шест езика са автентични.

   С оглед на такова тълкуване член 31 от Виенската конвенция за правото на договорите, който кодифицира правилата на общото международно право, обвързващо Съюза, уточнява във връзка с това, че съответният договор трябва да бъде тълкуван добросъвестно, в съответствие с обикновеното значение, което следва да се дава на термините в техния контекст, а също така в духа на предмета и целите на договора.

   (вж. т. 22—24)

2.  Член 1, параграф 1 от Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз, сключена в Монреал на 28 май 1999 г. и подписана от Европейската общност на 9 декември 1999 г., а впоследствие одобрена от нейно име от Съвета на Европейския съюз на 5 април 2001 г., следва да се тълкува в светлината на трета алинея от преамбюла към тази конвенция, където се подчертава колко важно е да се осигури защитата на интересите на потребителите в международния въздушен превоз, като по смисъла на тази конвенция понятието „потребител“ не се смесва непременно с понятието „пътник“, но в зависимост от конкретния случай обхваща и лицата, които сами по себе си не са превозвани и следователно не са пътници.

   С оглед на тази цел обстоятелството, че в текста на споменатия член 1, параграф 1 не се посочват лицата, които ползват услугите на международните въздушни превозвачи с оглед на организирането на превоза на техни работници или служители в качеството им на пътници, не би трябвало да се разбира в смисъл, че от приложното поле на тази конвенция се изключват тези лица, а следователно и вредите, които те могат да претърпят в резултат на това.

   (вж. т. 38 и 39)

3.  Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз, сключена в Монреал на 28 май 1999 г., и по-специално членове 19, 22 и 29, трябва да се тълкуват в смисъл, че въздушният превозвач, сключил договор за международен превоз с работодателя на превозвани пътници, носи отговорност спрямо този работодател за вредите, причинени вследствие на закъснението на полетите, с които са пътували неговите работници или служители в съответствие с този договор, в резултат на което посоченият работодател е понесъл допълнителни разходи.

   В действителност от редица съгласувани помежду си разпоредби от Конвенцията от Монреал, и по-специално от член 1, параграф 2, член 3, параграф 5, членове 25 и 29 и член 33, параграф 1, следва, че тя установява връзка между, от една страна, отговорността на въздушния превозвач, и от друга страна, съществуването на договор за международен превоз, сключен между подобен въздушен превозвач и друга страна, като с оглед на ангажирането на отговорността на превозвача въз основа на този договор не е от особено значение обстоятелството дали тази друга страна сама по себе си е пътникът или не.

   Освен това от изискването за ограничаване на отговорността за „всеки пътник“, предвидено в член 22, параграф 1 от посочената конвенция, следва, че размерът на обезщетението за вреди, което може да бъде присъдено на лице, предявило иск за обезщетение на вреди вследствие на закъснение при извършването на международен превоз на пътници, не следва при никакви обстоятелства да надхвърля сумата, получена при умножаването на фиксирания лимит по посочения член 22, параграф 1 от Конвенцията от Монреал по броя на пътниците, превозвани въз основа на договора, сключен между това лице и съответния въздушен превозвач или съответните въздушни превозвачи.

   (вж. т. 41, 48, 49 и 52 и диспозитива)