Дело C‑590/14 P

Dimosia Epicheirisi Ilektrismou AE (DEI)

и

Eвропейска комисия

срещу

Alouminion tis Ellados VEAE

„Обжалване — Държавни помощи — Производство на алуминий — Предоставена с договор преференциална тарифа за електроенергия — Решение, с което помощта се обявява за съвместима с вътрешния пазар — Прекратяване на договора — Спиране по съдебен ред на последиците от прекратяването на договора — Решение, с което помощта се обявява за неправомерна — Член 108, параграф 3 ДФЕС — Понятия за съществуваща помощ и за нова помощ — Разграничаване“

Резюме — Решение на Съда (десети състав) от 26 октомври 2016 г.

1. Помощи, предоставяни от държавите — Съществуващи помощи и нови помощи — Понятие — Договор, сключен преди присъединяването на въпросната държава членка към Европейските общности, с който се предоставя преференциална тарифа за електричество — Прекратяване на договора — Определение на национална юрисдикция, произнасяща се в рамките на обезпечително производство, с което се спират последиците от прекратяването на договора и се удължава срокът на прилагане на посочената тарифа — Квалифициране като нова помощ

   (член 108, параграфи 1 и 3 от ДФЕС; член 1, букви б) и в) от Регламент № 659/1999 на Съвета; член 4, параграф 1 от Регламент № 794/2004 на Комисията)

2. Помощи, предоставяни от държавите — Съответни правомощия на Комисията и на националните юрисдикции — Роля на националните юрисдикции — Опазване на правата на правните субекти в случай на неизпълнение на задължението за предварително уведомяване — Задължение за националните юрисдикции да направят всичко предвидено от националното право при такова нарушение

   (член 108, параграфи 2 и 3 ДФЕС)

3. Помощи, предоставяни от държавите — Съответни правомощия на Комисията и на националните юрисдикции — Роля на националните юрисдикции — Задължение на националните юрисдикции да се въздържат от приемането на решения, които са в противоречие с решение на Комисията — Задължение за проверка на евентуалното измененията в реда за прилагане на даден режим на помощ — Задължение за уведомяване за нова помощ

   (член 4, параграф 3 ДЕС; член 108, параграфи 2 и 3 ДФЕС)

1.  Член 4, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 794/2004 за прилагането на Регламент (ЕО) № 659/1999 предвижда, че „за целите на член 1, буква в) от [Регламент (EО) № 659/1999 за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 ДФЕС] промяна на съществуваща помощ означава всякакво изменение, различно от промени от чисто формален или административен характер, ко[и]то не оказва[т] влияние върху оценката на съвместимостта на мярката за помощ с общия пазар“.

   Извършваната от Комисията преценка на съвместимостта на дадена помощ с вътрешния пазар се основава върху оценката на икономически данни и обстоятелства, които са налице на разглеждания пазар към датата, на която Комисията взема решението си, като взема предвид по-специално срока, в продължение на който се предвижда предоставянето на посочената помощ. Ето защо срокът на действие на съществуваща помощ е обстоятелство, което е от естество да повлияе върху преценката от страна на Комисията на съвместимостта на тази помощ с общия пазар.

   При тези условия удължаването на срока на действие на съществуваща схема за помощи трябва да се счита за изменение на съществуваща помощ и следователно съставлява нова помощ съгласно член 1, буква в) от Регламент № 659/1999.

   Временното спиране занапред на последиците от прекратяването на договор — сключен между публично електроенергийно предприятие и дружество преди присъединяването на държавата членка към Европейските общности, с който на посоченото дружество се предоставя преференциална тарифа за електричество — от национална юрисдикция в рамките на обезпечително производство, като по този начин посочената тарифа отново се прилага за определен период — има за последица промяната на договорените в посочения договор времеви рамки на прилагане на посочената тарифа, а следователно и времевите рамки на схемата за помощ, одобрена от Комисията. Ето защо посоченото определение за обезпечителни и привременни мерки трябва да се разглежда като представляващо изменение на съществуваща помощ.

   (вж. т. 47, 49, 50 и 59)

2.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 95—101)

3.  Прилагането на разпоредбите на Съюза в областта на държавните помощи се основава на задължението за лоялно сътрудничество между националните юрисдикции, от една страна, и Комисията и юрисдикциите на Съюза, от друга, като в рамките на това сътрудничество всички те действат в рамките на възложените им в Договора за функционирането на ЕС задачи. Както следва от член 4, параграф 3 ДЕС, в рамките на това сътрудничество националните юрисдикции трябва да вземат всички общи или специални мерки, които да гарантират изпълнението на произтичащите от правото на Съюза задължения, и да се въздържат да приемат мерки, които биха могли да застрашат постигането на целите на Договора. Така националните юрисдикции трябва по-специално да се въздържат от приемането на решения, които са в противоречие с решение на Комисията.

   Освен това националните юрисдикции следва да проверят дали редът за прилагане на схемата за помощ не е бил изменен, и ако бъде установено, че в резултат на евентуални изменения е бил разширен обхватът на схемата, може да се наложи да се провери дали става въпрос за нова помощ, като последицата от това ще бъде приложимостта на процедурата по уведомяване, предвидена в член 108, параграф 3 ДФЕС.

   Поради това националната юрисдикция, която се произнася в обезпечително производство по спор относно договор, е длъжна да уведоми Комисията съгласно член 108, параграф 3 ДФЕС за всички мерки, които засягат тълкуването и изпълнението на посочения договор, които могат да имат въздействие върху функционирането на вътрешния пазар, върху конкуренцията или просто върху действителното времетраене за даден период на помощ, която продължава да съществува.

   Всъщност, ако на националните юрисдикции, които се произнасят в обезпечителни производства, се признае възможността да се отклонят от задълженията, които имат в рамките на установения с член 107 ДФЕС и член 108 ДФЕС контрол на държавните помощи, последицата би била неспазване от страна на посочените юрисдикции на границите на собствената им компетентност, чиято цел е да се осигури спазването на правото на Съюза относно държавните помощи, както и нарушаването на задължението за лоялно сътрудничество с институциите на Съюза, и следователно безспорно би се накърнило полезното действие на посочените разпоредби.

   (вж. т. 105—108)