Дело C‑317/14

Европейска комисия

срещу

Кралство Белгия

„Неизпълнение на задължения от държава членка — Член 45 ДФЕС — Регламент (ЕС) № 492/2011 — Свободно движение на работници — Достъп до заетост — Местна публична служба — Езикови познания — Начин на доказване“

Резюме — Решение на Съда (шести състав) от 5 февруари 2015 г.

1. Свободно движение на хора — Работници — Достъп до заетост — Местна публична служба — Изискване за езикови познания — Национална правна уредба, изискваща доказване на такива познания с един конкретен вид удостоверение, издавано само от един официален орган на държавата членка след проведен от този орган изпит на територията на същата държава членка — Пропорционален характер на тази правна уредба — Неизпълнение на задължения

   (член 45 ДФЕС; Регламент № 492/2011на Европейския парламент и на Съвета)

2. Държави членки — Задължения — Неизпълнение на задължения — Обосновка, изведена от вътрешния правов ред — Недопустимост

   (член 258 ДФЕС)

3. Иск за установяване на неизпълнение на задължения — Преценка на основателността от Съда — Положение, което следва да бъде взето предвид — Положение към момента на изтичане на срока, определен в мотивираното становище

   (член 258 ДФЕС)

1.  Като изисква от кандидатите за работните места в местните служби, установени в определени езикови области, от чиито необходими за започване на работа дипломи или удостоверения не става ясно, че са се обучавали на съответния език, да докажат езиковите си познания с един конкретен вид удостоверение, издавано само от един официален орган на държавата членка след проведен от този орган изпит на територията на същата държава членка, последната не е изпълнила задълженията си по член 45 ДФЕС и Регламент № 492/2011 относно свободното движение на работници в Съюза.

   Всъщност предвид свободното движение на работници такова изискване изглежда несъразмерно спрямо целта да се оценят езиковите познания на тези кандидати. От една страна, това изискване изобщо не позволява да се отчете степента на познания, която може да се допусне, че притежава титулярят на издадена в друга държава членка диплома, предвид естеството и продължителността на удостовереното от тази диплома завършено обучение. От друга страна, тази национална правна уредба принуждава заинтересованите лица, които пребивават в други държави членки, в голямата си част граждани на тези държави, да отидат на територията на съответната държава членка с единствената цел техните познания да бъдат оценени в рамките на изпит, който е абсолютно необходим за издаването на удостоверението, изисквано за да подадат своите кандидатури. Допълнителните тежести, които такова задължение включва, могат да затруднят достъпа до въпросните длъжности.

   (вж. точки 28, 29, 31 и 35; точка 1 от диспозитива)

2.  Вж. текста на решението.

   (вж. точка 33)

3.  Вж. текста на решението.

   (вж. точка 34)