Дело C‑508/13

Република Естония

срещу

Европейски парламент

и

Съвет на Европейския съюз

„Жалба за отмяна — Директива 2013/34/ЕС — Задължения в областта на финансовите отчети в тежест на някои видове предприятия — Принципи на субсидиарност и на пропорционалност — Задължение за мотивиране“

Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 18 юни 2015 г.

1. Жалба за отмяна — Предмет — Частична отмяна — Условие — Отделен характер на обжалвания акт — Разпоредби, които са неотделими от постигането на търсените от Директива 2013/34 баланси — Неизпълнено условие — Недопустимост

   (член 263 ДФЕС; член 4, параграфи 6 и 8, член 6, параграф 3 и член 16, параграф 3 от Директива 2013/34 на Европейския парламент и на Съвета)

2. Свобода на установяване — Дружества — Директива 2013/34 — Задължения в областта на финансовите отчети в тежест на някои видове предприятия — Мерки, предвидени в член 4, параграфи 6 и 8, член 6, параграф 3 и член 16, параграф 3 — Нарушение на принципа на пропорционалност — Липса

   (член 4, параграфи 6 и 8, член 6, параграф 3 и член 16, параграф 3 от Директива 2013/34 на Европейския парламент и на Съвета)

3. Свобода на установяване — Дружества — Директива 2013/34 — Задължения в областта на финансовите отчети в тежест на някои видове предприятия — Нарушение на принципа на субсидиарност — Липса

   (член 5, параграф 3 ДЕС; Директива 2013/34 на Европейския парламент и на Съвета)

4. Право на Европейския съюз — Принципи — Принцип на субсидиарност — Обхват — Ограничаване на компетентността на Съюза в зависимост от положението на държава членка, която е по-напреднала от другите — Изключване

   (член 5, параграф 3 ДЕС)

5. Актове на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват — Преценка на задължението за мотивиране според конкретните обстоятелства — Държава членка, участвала в законодателната процедура — Негодно основание

   (член 296 ДФЕС)

1.  Частичната отмяна на акт на Съюза е възможна само ако частта, за която се иска отмяна, може да бъде отделена от останалата част на акта. Това условие за отделимост не е изпълнено, когато частичната отмяна на акта би довела до изменение на неговата същност.

   Ето защо жалба на държава членка за частична отмяна на член 4, параграфи 6 и 8 и за пълна отмяна на член 6, параграф 3 и член 16, параграф 3 от Директива 2013/34 относно годишните финансови отчети, консолидираните финансови отчети и свързаните доклади на някои видове предприятия трябва да се счита за недопустима.

   Всъщност от съображения 4, 8 и 10 от посочената директива става ясно, че като хармонизира счетоводните изисквания, законодателството на Съюза трябва, от една страна, да установи подходящ баланс между противоречивите изисквания на адресатите на финансовото отчитане и на тези, които го предоставят, каквито са предприятията, а от друга страна, да отчете особената тежест, която представлява предоставянето на тази информация за най-малките предприятия.

   По този начин с приемането на Директивата законодателят на Съюза е търсил по същество да постигне двоен баланс едновременно между предприятията и адресатите на финансовото отчитане, както и между големите и малките предприятия, тъй като последните понасят административна тежест, сравнително по-голяма от тази на големите предприятия, при положение че както едните, така и другите трябва да отговорят на същите изисквания по всички въпроси.

   Посочените по-горе обжалвани разпоредби обаче, от една страна, ограничават предоставената на държавите членки свобода на действие да утежнят посочената административна тежест, а от друга страна, предвиждат изключение от хармонизирането по отношение на общ принцип за финансово отчитане. Следователно става въпрос за разпоредби, които са неотделими от постигането на посочените по-горе баланси, търсени от законодателя на Съюза.

   От това следва, че евентуалната отмяна на обжалваните разпоредби би могла да засегне единствено същността на Директивата, както и че поради тази причина посочените разпоредби не могат да се разглеждат като отделни от законодателната уредба, която установяват.

   (вж. точки 11—16)

2.  Що се отнася до съдебния контрол дали е спазен принципът на пропорционалност, на законодателя на Съюза следва да се признае широко право на преценка в области, в които той следва да направи, от своя страна, политически, икономически и социален избор и в които е призван да извършва комплексни преценки. Следователно само явно неподходящият характер на мярка, приета в тези области с оглед на целта, която компетентната институция възнамерява да постигне, може да засегне законосъобразността на такава мярка.

   По отношение на целта, преследвана с Директива 2013/34 относно годишните финансови отчети, консолидираните финансови отчети и свързаните доклади на някои видове предприятия, следва да се посочи, че тя има за цел, от една страна, да установи хармонизирани правила относно финансовата информация, която трябва да се предостави на обществеността, за да се подобри съпоставимостта на годишните финансови отчети на предприятията в рамките на Съюз, а от друга страна, да не допусне прилагането на тези правила да представлява тежест за малките предприятия, като предвиди няколко изключения по отношения на тях.

   От анализа на мерките, предвидени в член 4, параграфи 6 и 8, член 6, параграф 3 и член 16, параграф 3 от посочената директива, обаче не следва, че като ги е приел, законодателят на Съюза е надхвърлил явно границите на правото си на преценка.

   Всъщност, от една страна, посочените по-горе разпоредби включват възможностите, оставени на държавите членки, да изискват от малките предприятия да включат в своите баланси, отчети за приходите и разходите и бележки към финансовите отчети задължения, които са в допълнение към предвидените от Директивата по хармонизиран начин. В това отношение по принцип Директивата забранява на държавите членки да налагат на тези предприятия подобни допълнителни изисквания, като се отклонява от тази забрана само за да посочи изключенията, които предвижда в ясни граници. В рамките на тези граници е посочено изискването, предвидено в член 4, параграф 6, допълнителните задължения, наложени от държавата членка, да се съдържат вече в националното данъчно законодателство единствено за целите на събирането на данъци.

   Като поставя подобна граница, основана на обективни критерии, желанието на законодателя на Съюза по същество е било малките предприятия да не са длъжни да предоставят документи или сведения със счетоводен характер, заедно, от една страна, със задължения за оповестяване, предвидени в Директивата, и от друга страна, задължения за деклариране, предвидени в националните данъчни законодателства.

   Граница от подобно естество очевидно може да изпълни една от целите, посочени от Директивата, а именно тази да се намали административната тежест върху малките предприятия.

   От друга страна, член 6, параграф 3 от Директивата позволява на държавите членки да освободят предприятията при изготвяне на финансовите им отчети от спазване на счетоводния принцип за „предимство на съдържанието пред формата“. Тази възможност се обяснява по-специално с факта, че административната тежест на счетоводителя е по-малка, ако същият може да се ограничи до проследяване на правната форма на дадена сделка, отколкото на търговската ѝ същност.

   (вж. точки 29, 30, 32—34, 36 и 38)

3.  Принципът на субсидиарност е прогласен в член 5, параграф 3 ДЕС, по силата на който в областите, които не са от неговата изключителна компетентност, Съюзът предприема действия само ако и доколкото целите на предлаганото действие не могат да бъдат достатъчно добре постигнати от държавите членки и поради обхвата или последиците от предлаганото действие могат да бъдат по-успешно осъществени от Съюза. Протокол № 2 определя между другото в член 5 основни насоки за преценка дали тези условия са изпълнени.

   По отношение на областта, а именно подобряването на условията на свободата на установяване, която не е сред областите, в които Съюзът разполага с изключителна компетентност, следва да се провери дали целта на замислените действия може да бъде изпълнена по-добре на равнището на Съюза.

   В това отношение Директива 2013/34 относно годишните финансови отчети, консолидираните финансови отчети и свързаните доклади на някои видове предприятия преследва двойна цел, състояща се не само в хармонизиране на финансовите отчети на предприятията на Съюза, за да разполагат адресатите на финансовата информация със съпоставими данни, но и в хармонизиране чрез отчитане посредством специален режим, който също е много широко хармонизиран, на особеното положение на малките предприятия, за които прилагането на счетоводните изисквания, предвидени за средните и големите предприятия, представлява прекомерна административна тежест.

   Преследването на втората цел обаче на равнището на държалите членки би могло да консолидира, ако не и да породи положения, в които някои държави членки биха облекчили повече или по различен начин от другите административната тежест на малките предприятия, стигайки по този начин до точно обратното на първата цел на Директивата, а именно установяването на минимални еквивалентни правни изисквания за счетоводството на конкурентни предприятия.

   От взаимозависимостта на тези две цели, посочени от Директивата, става ясно, че законодателят на Съюза основателно е могъл да прецени, че неговото действие трябва да включи специален режим за малките предприятия и че поради тази взаимозависимост двойната цел може да бъде изпълнена по-добре на равнището на Съюза.

   Следователно Директивата не е била приета в нарушение на принципа на субсидиарност.

   (вж. точки 44—49)

4.  Принципът на субсидиарност няма за предмет да ограничи компетентността на Съюза в зависимост от положението на тази или онази държава членка, взети поотделно, а налага единствено предприетото действие да може, поради обхвата и последиците си, да бъде изпълнено по-добре на равнището на Съюза, като се вземат предвид целите на последния, изброени в член 3 ДЕС, и разпоредбите, характерни за различните области, по-специално за различните свободи, установени с Договорите, каквато е свободата на установяване. От това следва, че принципът на субсидиарност не може да има за резултат акт на Съюза да бъде обявен за недействителен поради особеното положение на една държава членка, била тя по-напреднала от другите с оглед на преследвана от законодателя на Съюза цел, след като той е преценил въз основа на конкретни обстоятелства и без да допусне грешка в преценката, че общият интерес на Съюза може да бъде обслужен по-добре чрез действия на равнището на Съюза.

   (вж. точки 53 и 54)

5.  Ако мотивите, които се изискват по член 296 ДФЕС, трябва по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на съответния орган на Съюза, който издава акта, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията на взетата мярка, а на Съда — да упражни своя контрол, не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства.

   По-специално не може да се изисква мотивите да уточняват различните факти, понякога твърде многобройни и сложни, въз основа на които дадена директива е приета, нито a fortiori да предоставят повече или по-малко пълна преценка.

   Следователно, ако от оспорвания акт може да се изведе същността на преследваната от институцията цел, би било безполезно да се изискват специфични мотиви за всеки от направените технически избори.

   От друга страна, спазването на задължението за мотивиране трябва да се преценява с оглед не само на съдържанието на обжалвания акт, но и на контекста и обстоятелствата в конкретния случай, и по-специално на интереса, който адресатите или други лица, засегнати пряко или лично от акта, могат да имат от получаване на разяснения.

   Ако дадена държава членка обаче е участвала, според начините, предвидени в Договора за функционирането на ЕС, в законодателната процедура, довела до приемането на Директивата, чийто адресат е на същото основание като другите държави членки, представени в Съвета, по силата на тази директива, тя не може да се позове успешно на факта, че Парламентът и Съветът, които са автори на Директивата, не са я запознали с обосновките на избраните мерки, които са имали намерение да предприемат.

   (вж. точки 58—62)

Дело C‑508/13

Република Естония

срещу

Европейски парламент

и

Съвет на Европейския съюз

„Жалба за отмяна — Директива 2013/34/ЕС — Задължения в областта на финансовите отчети в тежест на някои видове предприятия — Принципи на субсидиарност и на пропорционалност — Задължение за мотивиране“

Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 18 юни 2015 г.

1. Жалба за отмяна — Предмет — Частична отмяна — Условие — Отделен характер на обжалвания акт — Разпоредби, които са неотделими от постигането на търсените от Директива 2013/34 баланси — Неизпълнено условие — Недопустимост

   (член 263 ДФЕС; член 4, параграфи 6 и 8, член 6, параграф 3 и член 16, параграф 3 от Директива 2013/34 на Европейския парламент и на Съвета)

2. Свобода на установяване — Дружества — Директива 2013/34 — Задължения в областта на финансовите отчети в тежест на някои видове предприятия — Мерки, предвидени в член 4, параграфи 6 и 8, член 6, параграф 3 и член 16, параграф 3 — Нарушение на принципа на пропорционалност — Липса

   (член 4, параграфи 6 и 8, член 6, параграф 3 и член 16, параграф 3 от Директива 2013/34 на Европейския парламент и на Съвета)

3. Свобода на установяване — Дружества — Директива 2013/34 — Задължения в областта на финансовите отчети в тежест на някои видове предприятия — Нарушение на принципа на субсидиарност — Липса

   (член 5, параграф 3 ДЕС; Директива 2013/34 на Европейския парламент и на Съвета)

4. Право на Европейския съюз — Принципи — Принцип на субсидиарност — Обхват — Ограничаване на компетентността на Съюза в зависимост от положението на държава членка, която е по-напреднала от другите — Изключване

   (член 5, параграф 3 ДЕС)

5. Актове на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват — Преценка на задължението за мотивиране според конкретните обстоятелства — Държава членка, участвала в законодателната процедура — Негодно основание

   (член 296 ДФЕС)

1.  Частичната отмяна на акт на Съюза е възможна само ако частта, за която се иска отмяна, може да бъде отделена от останалата част на акта. Това условие за отделимост не е изпълнено, когато частичната отмяна на акта би довела до изменение на неговата същност.

   Ето защо жалба на държава членка за частична отмяна на член 4, параграфи 6 и 8 и за пълна отмяна на член 6, параграф 3 и член 16, параграф 3 от Директива 2013/34 относно годишните финансови отчети, консолидираните финансови отчети и свързаните доклади на някои видове предприятия трябва да се счита за недопустима.

   Всъщност от съображения 4, 8 и 10 от посочената директива става ясно, че като хармонизира счетоводните изисквания, законодателството на Съюза трябва, от една страна, да установи подходящ баланс между противоречивите изисквания на адресатите на финансовото отчитане и на тези, които го предоставят, каквито са предприятията, а от друга страна, да отчете особената тежест, която представлява предоставянето на тази информация за най-малките предприятия.

   По този начин с приемането на Директивата законодателят на Съюза е търсил по същество да постигне двоен баланс едновременно между предприятията и адресатите на финансовото отчитане, както и между големите и малките предприятия, тъй като последните понасят административна тежест, сравнително по-голяма от тази на големите предприятия, при положение че както едните, така и другите трябва да отговорят на същите изисквания по всички въпроси.

   Посочените по-горе обжалвани разпоредби обаче, от една страна, ограничават предоставената на държавите членки свобода на действие да утежнят посочената административна тежест, а от друга страна, предвиждат изключение от хармонизирането по отношение на общ принцип за финансово отчитане. Следователно става въпрос за разпоредби, които са неотделими от постигането на посочените по-горе баланси, търсени от законодателя на Съюза.

   От това следва, че евентуалната отмяна на обжалваните разпоредби би могла да засегне единствено същността на Директивата, както и че поради тази причина посочените разпоредби не могат да се разглеждат като отделни от законодателната уредба, която установяват.

   (вж. точки 11—16)

2.  Що се отнася до съдебния контрол дали е спазен принципът на пропорционалност, на законодателя на Съюза следва да се признае широко право на преценка в области, в които той следва да направи, от своя страна, политически, икономически и социален избор и в които е призван да извършва комплексни преценки. Следователно само явно неподходящият характер на мярка, приета в тези области с оглед на целта, която компетентната институция възнамерява да постигне, може да засегне законосъобразността на такава мярка.

   По отношение на целта, преследвана с Директива 2013/34 относно годишните финансови отчети, консолидираните финансови отчети и свързаните доклади на някои видове предприятия, следва да се посочи, че тя има за цел, от една страна, да установи хармонизирани правила относно финансовата информация, която трябва да се предостави на обществеността, за да се подобри съпоставимостта на годишните финансови отчети на предприятията в рамките на Съюз, а от друга страна, да не допусне прилагането на тези правила да представлява тежест за малките предприятия, като предвиди няколко изключения по отношения на тях.

   От анализа на мерките, предвидени в член 4, параграфи 6 и 8, член 6, параграф 3 и член 16, параграф 3 от посочената директива, обаче не следва, че като ги е приел, законодателят на Съюза е надхвърлил явно границите на правото си на преценка.

   Всъщност, от една страна, посочените по-горе разпоредби включват възможностите, оставени на държавите членки, да изискват от малките предприятия да включат в своите баланси, отчети за приходите и разходите и бележки към финансовите отчети задължения, които са в допълнение към предвидените от Директивата по хармонизиран начин. В това отношение по принцип Директивата забранява на държавите членки да налагат на тези предприятия подобни допълнителни изисквания, като се отклонява от тази забрана само за да посочи изключенията, които предвижда в ясни граници. В рамките на тези граници е посочено изискването, предвидено в член 4, параграф 6, допълнителните задължения, наложени от държавата членка, да се съдържат вече в националното данъчно законодателство единствено за целите на събирането на данъци.

   Като поставя подобна граница, основана на обективни критерии, желанието на законодателя на Съюза по същество е било малките предприятия да не са длъжни да предоставят документи или сведения със счетоводен характер, заедно, от една страна, със задължения за оповестяване, предвидени в Директивата, и от друга страна, задължения за деклариране, предвидени в националните данъчни законодателства.

   Граница от подобно естество очевидно може да изпълни една от целите, посочени от Директивата, а именно тази да се намали административната тежест върху малките предприятия.

   От друга страна, член 6, параграф 3 от Директивата позволява на държавите членки да освободят предприятията при изготвяне на финансовите им отчети от спазване на счетоводния принцип за „предимство на съдържанието пред формата“. Тази възможност се обяснява по-специално с факта, че административната тежест на счетоводителя е по-малка, ако същият може да се ограничи до проследяване на правната форма на дадена сделка, отколкото на търговската ѝ същност.

   (вж. точки 29, 30, 32—34, 36 и 38)

3.  Принципът на субсидиарност е прогласен в член 5, параграф 3 ДЕС, по силата на който в областите, които не са от неговата изключителна компетентност, Съюзът предприема действия само ако и доколкото целите на предлаганото действие не могат да бъдат достатъчно добре постигнати от държавите членки и поради обхвата или последиците от предлаганото действие могат да бъдат по-успешно осъществени от Съюза. Протокол № 2 определя между другото в член 5 основни насоки за преценка дали тези условия са изпълнени.

   По отношение на областта, а именно подобряването на условията на свободата на установяване, която не е сред областите, в които Съюзът разполага с изключителна компетентност, следва да се провери дали целта на замислените действия може да бъде изпълнена по-добре на равнището на Съюза.

   В това отношение Директива 2013/34 относно годишните финансови отчети, консолидираните финансови отчети и свързаните доклади на някои видове предприятия преследва двойна цел, състояща се не само в хармонизиране на финансовите отчети на предприятията на Съюза, за да разполагат адресатите на финансовата информация със съпоставими данни, но и в хармонизиране чрез отчитане посредством специален режим, който също е много широко хармонизиран, на особеното положение на малките предприятия, за които прилагането на счетоводните изисквания, предвидени за средните и големите предприятия, представлява прекомерна административна тежест.

   Преследването на втората цел обаче на равнището на държалите членки би могло да консолидира, ако не и да породи положения, в които някои държави членки биха облекчили повече или по различен начин от другите административната тежест на малките предприятия, стигайки по този начин до точно обратното на първата цел на Директивата, а именно установяването на минимални еквивалентни правни изисквания за счетоводството на конкурентни предприятия.

   От взаимозависимостта на тези две цели, посочени от Директивата, става ясно, че законодателят на Съюза основателно е могъл да прецени, че неговото действие трябва да включи специален режим за малките предприятия и че поради тази взаимозависимост двойната цел може да бъде изпълнена по-добре на равнището на Съюза.

   Следователно Директивата не е била приета в нарушение на принципа на субсидиарност.

   (вж. точки 44—49)

4.  Принципът на субсидиарност няма за предмет да ограничи компетентността на Съюза в зависимост от положението на тази или онази държава членка, взети поотделно, а налага единствено предприетото действие да може, поради обхвата и последиците си, да бъде изпълнено по-добре на равнището на Съюза, като се вземат предвид целите на последния, изброени в член 3 ДЕС, и разпоредбите, характерни за различните области, по-специално за различните свободи, установени с Договорите, каквато е свободата на установяване. От това следва, че принципът на субсидиарност не може да има за резултат акт на Съюза да бъде обявен за недействителен поради особеното положение на една държава членка, била тя по-напреднала от другите с оглед на преследвана от законодателя на Съюза цел, след като той е преценил въз основа на конкретни обстоятелства и без да допусне грешка в преценката, че общият интерес на Съюза може да бъде обслужен по-добре чрез действия на равнището на Съюза.

   (вж. точки 53 и 54)

5.  Ако мотивите, които се изискват по член 296 ДФЕС, трябва по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на съответния орган на Съюза, който издава акта, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията на взетата мярка, а на Съда — да упражни своя контрол, не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства.

   По-специално не може да се изисква мотивите да уточняват различните факти, понякога твърде многобройни и сложни, въз основа на които дадена директива е приета, нито a fortiori да предоставят повече или по-малко пълна преценка.

   Следователно, ако от оспорвания акт може да се изведе същността на преследваната от институцията цел, би било безполезно да се изискват специфични мотиви за всеки от направените технически избори.

   От друга страна, спазването на задължението за мотивиране трябва да се преценява с оглед не само на съдържанието на обжалвания акт, но и на контекста и обстоятелствата в конкретния случай, и по-специално на интереса, който адресатите или други лица, засегнати пряко или лично от акта, могат да имат от получаване на разяснения.

   Ако дадена държава членка обаче е участвала, според начините, предвидени в Договора за функционирането на ЕС, в законодателната процедура, довела до приемането на Директивата, чийто адресат е на същото основание като другите държави членки, представени в Съвета, по силата на тази директива, тя не може да се позове успешно на факта, че Парламентът и Съветът, които са автори на Директивата, не са я запознали с обосновките на избраните мерки, които са имали намерение да предприемат.

   (вж. точки 58—62)