Дело C‑417/13

ÖBB Personenverkehr AG

срещу

Gotthard Starjakob

(Преюдициално запитване, отправено от Oberster Gerichtshof)

„Преюдициално запитване — Социална политика — Директива 2000/78/ЕО — Равно третиране в областта на заетостта и професиите — Член 2, параграф 1 и параграф 2, буква a) — Член 6, параграф 1 — Дискриминация, основана на възраст — Национална уредба, която обвързва зачитането на приключени преди 18-годишна възраст периоди на заетост за целите на определяне на възнаграждението с удължаване на сроковете за повишаване — Обосноваване — Годност за постигане на преследваната цел — Възможност за оспорване на удължаването на сроковете за повишаване“

Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 28 януари 2015 г.

1. Социална политика — Равно третиране в областта на заетостта и професиите — Директива 2000/78 — Забрана на дискриминация, основана на възраст — Национална уредба, която обвързва зачитането на приключени преди 18-годишна възраст периоди на заетост за целите на определяне на възнаграждението с удължаване на сроковете за повишаване — Национална уредба, съдържаща дискриминация — Обосноваване, изведено от преследването на легитимни цели — Спазване на придобитите права и защита на оправданите правни очаквания — Пропорционалност — Липса

   (член 2 и член 6, параграф 1 от Директива 2000/78 на Съвета)

2. Социална политика — Равно третиране в областта на заетостта и професиите — Директива 2000/78 — Забрана на дискриминация, основана на възраст — Нарушаване на принципа за недопускане на дискриминация, основана на възраст, от националната уредба относно възнаграждението — Последици — Задължение да се предостави с обратна сила на дискриминираните служители размер, съответстващ на разликата между действително полученото заплащане и заплащането, получено от облагодетелстваните служители — Липса — Право на дискриминираните служители на предимствата, предоставени на облагодетелстваните служители

   (член 16 от Директива 2000/78 на Съвета)

3. Социална политика — Равно третиране в областта на заетостта и професиите — Директива 2000/78 — Забрана на дискриминация, основана на възраст — Нарушаване на принципа за недопускане на дискриминация, основана на възраст, от националната уредба относно възнаграждението — Последици — Национална уредба, която предвижда задължение за дискриминираните служители да предоставят на работодателя си доказателства за периодите на заетост, приключили преди навършването на 18-годишна възраст, за да бъдат те зачетени — Допустимост — Отказ от сътрудничество и подаване на иск с предмет получаване на плащане, предназначено да възстанови равното третиране — Липса на злоупотреба с право

   (член 16 от Директива 2000/78 на Съвета)

4. Право на Европейския съюз — Права, предоставени на частноправни субекти — Национални процесуални правила — Спазване на принципа на ефективност — Национална разпоредба, която определя погасителния срок — Давностен срок, който започва да тече преди датата на постановяване на решение на Съда, което изяснява правното положение в съответната област — Допустимост

   (член 267 ДФЕС)

1.  Правото на Съюза, и по-специално член 2 и член 6, параграф 1 от Директива 2000/78 за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална уредба, която, за да премахне дискриминация, основана на възраст, зачита периодите на заетост преди навършване на 18 години, но която едновременно с това съдържа правило, което всъщност може да се приложи само към служителите, пострадали от тази дискриминация, което удължава с една година изискуемия период за повишаване във всяка от първите три степени на възнаграждение и по този начин окончателно утвърждава разлика в третирането, основана на възраст.

   Всъщност, доколкото удължаването с една година се прилага единствено за служителите, които са имали периоди на заетост преди навършването на 18-годишна възраст, следва да се приеме, че посочената национална уредба съдържа разлика в третирането, пряко основана на възрастта, по смисъла на член 2, параграф 2, буква а) от Директива 2000/78.

   По отношение на обосноваването на подобна разлика в третирането следва да се посочи, от една страна, че бюджетни съображения не могат да представляват сами по себе си законосъобразна цел по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2000/78. Що се отнася, от друга страна, до зачитането на придобитите права и защитата на оправданите правни очаквания на облагодетелстваните при предходния режим служители във връзка с тяхното заплащане, следва да се отбележи, че те представляват законосъобразни цели, свързани с политиката по заетостта и трудовия пазар, които в рамките на преходен период могат да обосноват запазването на предходните възнаграждения и в резултат от това — на дискриминационен режим, основан на възрастта.

   Посочените цели обаче не биха могли да обосноват мярка, която запазва окончателно, макар и само за някои лица, разликата в третирането в зависимост от възрастта, която реформата на дискриминационния режим, в който се вписва тази мярка, има за цел да премахне. Макар подобна мярка да е в състояние да осигури защитата на придобитите права и на оправданите правни очаквания за облагодетелстваните при предходния режим служители, тя не е годна да въведе недискриминационен режим за ощетените от посочения предходен режим служители.

   (вж. точки 31, 36, 37, 39 и 40; точка 1 от диспозитива)

2.  Правото на Съюза, и по-специално член 16 от Директива 2000/78 за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите, трябва да се тълкува в смисъл, че национална уредба, която има за цел да премахне дискриминация, основана на възраст, не трябва обезателно да позволи на служител, чиито периоди на заетост, приключили преди навършването на 18-годишна възраст, не са били зачетени при изчисляване на повишението му, да получи финансова компенсация, която да съответства на изплащането на разликата между възнаграждението, което е щял да получи, ако подобна дискриминация не е била налице, и възнаграждението, което действително е получил.

   При това положение при установяване на наличие на дискриминация, противоречаща на правото на Съюза, и до приемането на мерки за възстановяване на равното третиране, спазването на принципа на равно третиране може да се гарантира единствено ако на категорията лица в по-неблагоприятно положение се предоставят същите предимства като тези, от които се ползват лицата в привилегированата категория — режим, който при липсата на правилно прилагане на правото на Съюза остава единствената валидна референтна система.

   До прилагане на това разрешение се стига единствено при наличието на валидна референтна система.

   Въпреки това в разглеждания случай до въвеждането на система, премахваща дискриминацията, основана на възраст, по начин, който съответства на разпоредбите на Директива 2000/78, възстановяването на равното третиране означава на ощетените при предходния режим служители да се предоставят същите предимства като тези, от които са могли да се ползват облагодетелстваните при предходния режим служители по отношение както на зачитането на периоди на заетост, приключили преди навършването на 18-годишна възраст, така и на повишаването в степен на възнагражденията.

   (вж. точки 45—47 и 49; точка 2 от диспозитива)

3.  Правото на Съюза, и по-специално член 16 от Директива 2000/78 за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска националният законодател да предвиди за целите на зачитането на периоди на заетост, приключили преди навършването на 18-годишна възраст, задължение за сътрудничество, по силата на което служителят трябва да представи на работодателя си доказателства относно тези периоди.

   Нито член 16 от Директива 2000/78, нито друга разпоредба от тази директива са пречка за това национална разпоредба да предвижда сътрудничество, по силата на което служителят трябва да представи на работодателя си доказателства относно периодите на заетост преди навършването на 18-годишна възраст, за да бъдат те зачетени.

   За да се установи наличието на злоупотреба, са необходими обективен и субективен елемент. Що се отнася до обективния елемент, трябва от определена съвкупност от обективни обстоятелства да следва, че въпреки формалното спазване на предвидените в правната уредба на Съюза условия целта, преследвана с тази правна уредба, не е постигната. По отношение на субективния елемент трябва да е ясно, че е налице намерението да се получи неправомерно предимство от правната уредба на Съюза, като изкуствено се създават условията, необходими за неговото получаване.

   Не представлява обаче злоупотреба с право фактът, че служител отказва да сътрудничи за целите на прилагане на национална уредба, която в противоречие с Директива 2000/78 е дискриминационна по отношение на възрастта, както не е злоупотреба с право и искът му с предмет получаване на плащане, предназначено да се възстанови равното третиране спрямо облагодетелстваните при предходния режим служители.

   (вж. точки 54, 56 и 58; точка 3 от диспозитива)

4.  Принципът на ефективност трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национален давностен срок на произтичащи от правото на Съюза права да започне да тече преди датата на постановяване на решение на Съда, което изяснява въпросното правно положение.

   Всъщност тълкуването, което Съдът дава на норма от правото на Съюза при упражняване на предоставените му с член 267 ДФЕС правомощия, изяснява и уточнява, когато е необходимо, значението и приложното поле на тази норма, както тя трябва или е трябвало да се разбира и прилага от момента на влизането ѝ в сила. С други думи, постановеното в производство по преюдициално запитване решение има не конститутивно, а чисто декларативно действие, като последица от което то по принцип произвежда действие от датата на влизане в сила на тълкуваната норма.

   Освен това началният момент на давностния срок поначало се урежда от националното право и евентуално установеното от Съда нарушение на правото на Съюза по принцип е без значение за този начален момент.

   (вж. точки 63, 64 и 69; точка 4 от диспозитива)

Дело C‑417/13

ÖBB Personenverkehr AG

срещу

Gotthard Starjakob

(Преюдициално запитване, отправено от Oberster Gerichtshof)

„Преюдициално запитване — Социална политика — Директива 2000/78/ЕО — Равно третиране в областта на заетостта и професиите — Член 2, параграф 1 и параграф 2, буква a) — Член 6, параграф 1 — Дискриминация, основана на възраст — Национална уредба, която обвързва зачитането на приключени преди 18-годишна възраст периоди на заетост за целите на определяне на възнаграждението с удължаване на сроковете за повишаване — Обосноваване — Годност за постигане на преследваната цел — Възможност за оспорване на удължаването на сроковете за повишаване“

Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 28 януари 2015 г.

1. Социална политика — Равно третиране в областта на заетостта и професиите — Директива 2000/78 — Забрана на дискриминация, основана на възраст — Национална уредба, която обвързва зачитането на приключени преди 18-годишна възраст периоди на заетост за целите на определяне на възнаграждението с удължаване на сроковете за повишаване — Национална уредба, съдържаща дискриминация — Обосноваване, изведено от преследването на легитимни цели — Спазване на придобитите права и защита на оправданите правни очаквания — Пропорционалност — Липса

   (член 2 и член 6, параграф 1 от Директива 2000/78 на Съвета)

2. Социална политика — Равно третиране в областта на заетостта и професиите — Директива 2000/78 — Забрана на дискриминация, основана на възраст — Нарушаване на принципа за недопускане на дискриминация, основана на възраст, от националната уредба относно възнаграждението — Последици — Задължение да се предостави с обратна сила на дискриминираните служители размер, съответстващ на разликата между действително полученото заплащане и заплащането, получено от облагодетелстваните служители — Липса — Право на дискриминираните служители на предимствата, предоставени на облагодетелстваните служители

   (член 16 от Директива 2000/78 на Съвета)

3. Социална политика — Равно третиране в областта на заетостта и професиите — Директива 2000/78 — Забрана на дискриминация, основана на възраст — Нарушаване на принципа за недопускане на дискриминация, основана на възраст, от националната уредба относно възнаграждението — Последици — Национална уредба, която предвижда задължение за дискриминираните служители да предоставят на работодателя си доказателства за периодите на заетост, приключили преди навършването на 18-годишна възраст, за да бъдат те зачетени — Допустимост — Отказ от сътрудничество и подаване на иск с предмет получаване на плащане, предназначено да възстанови равното третиране — Липса на злоупотреба с право

   (член 16 от Директива 2000/78 на Съвета)

4. Право на Европейския съюз — Права, предоставени на частноправни субекти — Национални процесуални правила — Спазване на принципа на ефективност — Национална разпоредба, която определя погасителния срок — Давностен срок, който започва да тече преди датата на постановяване на решение на Съда, което изяснява правното положение в съответната област — Допустимост

   (член 267 ДФЕС)

1.  Правото на Съюза, и по-специално член 2 и член 6, параграф 1 от Директива 2000/78 за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална уредба, която, за да премахне дискриминация, основана на възраст, зачита периодите на заетост преди навършване на 18 години, но която едновременно с това съдържа правило, което всъщност може да се приложи само към служителите, пострадали от тази дискриминация, което удължава с една година изискуемия период за повишаване във всяка от първите три степени на възнаграждение и по този начин окончателно утвърждава разлика в третирането, основана на възраст.

   Всъщност, доколкото удължаването с една година се прилага единствено за служителите, които са имали периоди на заетост преди навършването на 18-годишна възраст, следва да се приеме, че посочената национална уредба съдържа разлика в третирането, пряко основана на възрастта, по смисъла на член 2, параграф 2, буква а) от Директива 2000/78.

   По отношение на обосноваването на подобна разлика в третирането следва да се посочи, от една страна, че бюджетни съображения не могат да представляват сами по себе си законосъобразна цел по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2000/78. Що се отнася, от друга страна, до зачитането на придобитите права и защитата на оправданите правни очаквания на облагодетелстваните при предходния режим служители във връзка с тяхното заплащане, следва да се отбележи, че те представляват законосъобразни цели, свързани с политиката по заетостта и трудовия пазар, които в рамките на преходен период могат да обосноват запазването на предходните възнаграждения и в резултат от това — на дискриминационен режим, основан на възрастта.

   Посочените цели обаче не биха могли да обосноват мярка, която запазва окончателно, макар и само за някои лица, разликата в третирането в зависимост от възрастта, която реформата на дискриминационния режим, в който се вписва тази мярка, има за цел да премахне. Макар подобна мярка да е в състояние да осигури защитата на придобитите права и на оправданите правни очаквания за облагодетелстваните при предходния режим служители, тя не е годна да въведе недискриминационен режим за ощетените от посочения предходен режим служители.

   (вж. точки 31, 36, 37, 39 и 40; точка 1 от диспозитива)

2.  Правото на Съюза, и по-специално член 16 от Директива 2000/78 за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите, трябва да се тълкува в смисъл, че национална уредба, която има за цел да премахне дискриминация, основана на възраст, не трябва обезателно да позволи на служител, чиито периоди на заетост, приключили преди навършването на 18-годишна възраст, не са били зачетени при изчисляване на повишението му, да получи финансова компенсация, която да съответства на изплащането на разликата между възнаграждението, което е щял да получи, ако подобна дискриминация не е била налице, и възнаграждението, което действително е получил.

   При това положение при установяване на наличие на дискриминация, противоречаща на правото на Съюза, и до приемането на мерки за възстановяване на равното третиране, спазването на принципа на равно третиране може да се гарантира единствено ако на категорията лица в по-неблагоприятно положение се предоставят същите предимства като тези, от които се ползват лицата в привилегированата категория — режим, който при липсата на правилно прилагане на правото на Съюза остава единствената валидна референтна система.

   До прилагане на това разрешение се стига единствено при наличието на валидна референтна система.

   Въпреки това в разглеждания случай до въвеждането на система, премахваща дискриминацията, основана на възраст, по начин, който съответства на разпоредбите на Директива 2000/78, възстановяването на равното третиране означава на ощетените при предходния режим служители да се предоставят същите предимства като тези, от които са могли да се ползват облагодетелстваните при предходния режим служители по отношение както на зачитането на периоди на заетост, приключили преди навършването на 18-годишна възраст, така и на повишаването в степен на възнагражденията.

   (вж. точки 45—47 и 49; точка 2 от диспозитива)

3.  Правото на Съюза, и по-специално член 16 от Директива 2000/78 за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска националният законодател да предвиди за целите на зачитането на периоди на заетост, приключили преди навършването на 18-годишна възраст, задължение за сътрудничество, по силата на което служителят трябва да представи на работодателя си доказателства относно тези периоди.

   Нито член 16 от Директива 2000/78, нито друга разпоредба от тази директива са пречка за това национална разпоредба да предвижда сътрудничество, по силата на което служителят трябва да представи на работодателя си доказателства относно периодите на заетост преди навършването на 18-годишна възраст, за да бъдат те зачетени.

   За да се установи наличието на злоупотреба, са необходими обективен и субективен елемент. Що се отнася до обективния елемент, трябва от определена съвкупност от обективни обстоятелства да следва, че въпреки формалното спазване на предвидените в правната уредба на Съюза условия целта, преследвана с тази правна уредба, не е постигната. По отношение на субективния елемент трябва да е ясно, че е налице намерението да се получи неправомерно предимство от правната уредба на Съюза, като изкуствено се създават условията, необходими за неговото получаване.

   Не представлява обаче злоупотреба с право фактът, че служител отказва да сътрудничи за целите на прилагане на национална уредба, която в противоречие с Директива 2000/78 е дискриминационна по отношение на възрастта, както не е злоупотреба с право и искът му с предмет получаване на плащане, предназначено да се възстанови равното третиране спрямо облагодетелстваните при предходния режим служители.

   (вж. точки 54, 56 и 58; точка 3 от диспозитива)

4.  Принципът на ефективност трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национален давностен срок на произтичащи от правото на Съюза права да започне да тече преди датата на постановяване на решение на Съда, което изяснява въпросното правно положение.

   Всъщност тълкуването, което Съдът дава на норма от правото на Съюза при упражняване на предоставените му с член 267 ДФЕС правомощия, изяснява и уточнява, когато е необходимо, значението и приложното поле на тази норма, както тя трябва или е трябвало да се разбира и прилага от момента на влизането ѝ в сила. С други думи, постановеното в производство по преюдициално запитване решение има не конститутивно, а чисто декларативно действие, като последица от което то по принцип произвежда действие от датата на влизане в сила на тълкуваната норма.

   Освен това началният момент на давностния срок поначало се урежда от националното право и евентуално установеното от Съда нарушение на правото на Съюза по принцип е без значение за този начален момент.

   (вж. точки 63, 64 и 69; точка 4 от диспозитива)