Дело C‑97/14

SMK kft

срещу

Nemzeti Adó- és Vámhivatal Dél-alföldi Regionális Adó Főigazgatósága

и

Nemzeti Adó- és Vámhivatal

(Преюдициално запитване, отправено от Gyulai Közigazgatási és Munkaügyi Bíróság)

„Преюдициално запитване — Обща система на данъка върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — Член 52, буква в) и член 55 — Определяне на мястото на доставка на услугите — Получател на услугата, идентифициран за целите на данъка върху добавената стойност в няколко държави членки — Изпращане или превоз извън държавата членка, в която фактически е била извършена услугата“

Резюме — Решение на Съда (осми състав) от 30 април 2015 г.

1. Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Установяване на релевантните разпоредби от правото на Съюза — Преформулиране на въпросите

   (член 267 ДФЕС)

2. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Предоставяне на услуги — Определяне на мястото на данъчно привързване — Оценки на движима материална вещ или работа по такава вещ — Дерогация за такива услуги, предоставяни на получатели, които са идентифицирани за целите на данъка върху добавената стойност в държава членка, различна от тази, в която фактически са били извършени услугите — Получател на услуги, идентифициран в няколко държави членки — Изпращане или превоз извън държавата членка, в която са били фактически извършени услугите, не вследствие на извършването на същите, а вследствие на по-късната продажба на съответните стоки

   (член 52, буква в) и член 55 от Директива 2006/112 на Съвета)

1.  Вж. текста на решението.

   (вж. точки 27—30)

2.  Член 55 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, в редакцията му до 1 януари 2010 г., трябва да се тълкува в смисъл, че не се прилага в случай, в който получателят на услугите е идентифициран за целите на данъка върху добавената стойност едновременно в държавата членка, в която фактически са били извършени услугите, и в друга държава членка, а след това само в тази друга държава членка, и в който движимите материални вещи, до които се отнасят тези услуги, са били изпратени или превозени извън държавата членка, в която са били фактически извършени въпросните услуги, не вследствие на извършването на същите, а вследствие на по-късната продажба на тези стоки.

   Всъщност, доколкото мястото на доставката на услуги трябва да се определи с оглед само на фактическите обстоятелства, присъщи на съответната облагаема сделка, условието по член 55 от Директива 2006/112 за прилагането на предвидената в него дерогация, а именно стоките да са били изпратени или превозени извън държавата членка, в която са били фактически извършени услугите, трябва да се преценява само в зависимост на тези обстоятелства, а не от гледна точка на евентуалните последващи сделки. Ето защо, за да е приложим посоченият член 55, превозването или изпращането на стоките трябва да се извърши в рамките на сделката за извършване на работата по тези стоки, преди осъществяването, евентуално, на друга облагаема с данък върху добавената стойност сделка във връзка с тези стоки.

   (вж. точки 37, 38 и 42 и диспозитива)

Дело C‑97/14

SMK kft

срещу

Nemzeti Adó- és Vámhivatal Dél-alföldi Regionális Adó Főigazgatósága

и

Nemzeti Adó- és Vámhivatal

(Преюдициално запитване, отправено от Gyulai Közigazgatási és Munkaügyi Bíróság)

„Преюдициално запитване — Обща система на данъка върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — Член 52, буква в) и член 55 — Определяне на мястото на доставка на услугите — Получател на услугата, идентифициран за целите на данъка върху добавената стойност в няколко държави членки — Изпращане или превоз извън държавата членка, в която фактически е била извършена услугата“

Резюме — Решение на Съда (осми състав) от 30 април 2015 г.

1. Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Установяване на релевантните разпоредби от правото на Съюза — Преформулиране на въпросите

   (член 267 ДФЕС)

2. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Предоставяне на услуги — Определяне на мястото на данъчно привързване — Оценки на движима материална вещ или работа по такава вещ — Дерогация за такива услуги, предоставяни на получатели, които са идентифицирани за целите на данъка върху добавената стойност в държава членка, различна от тази, в която фактически са били извършени услугите — Получател на услуги, идентифициран в няколко държави членки — Изпращане или превоз извън държавата членка, в която са били фактически извършени услугите, не вследствие на извършването на същите, а вследствие на по-късната продажба на съответните стоки

   (член 52, буква в) и член 55 от Директива 2006/112 на Съвета)

1.  Вж. текста на решението.

   (вж. точки 27—30)

2.  Член 55 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, в редакцията му до 1 януари 2010 г., трябва да се тълкува в смисъл, че не се прилага в случай, в който получателят на услугите е идентифициран за целите на данъка върху добавената стойност едновременно в държавата членка, в която фактически са били извършени услугите, и в друга държава членка, а след това само в тази друга държава членка, и в който движимите материални вещи, до които се отнасят тези услуги, са били изпратени или превозени извън държавата членка, в която са били фактически извършени въпросните услуги, не вследствие на извършването на същите, а вследствие на по-късната продажба на тези стоки.

   Всъщност, доколкото мястото на доставката на услуги трябва да се определи с оглед само на фактическите обстоятелства, присъщи на съответната облагаема сделка, условието по член 55 от Директива 2006/112 за прилагането на предвидената в него дерогация, а именно стоките да са били изпратени или превозени извън държавата членка, в която са били фактически извършени услугите, трябва да се преценява само в зависимост на тези обстоятелства, а не от гледна точка на евентуалните последващи сделки. Ето защо, за да е приложим посоченият член 55, превозването или изпращането на стоките трябва да се извърши в рамките на сделката за извършване на работата по тези стоки, преди осъществяването, евентуално, на друга облагаема с данък върху добавената стойност сделка във връзка с тези стоки.

   (вж. точки 37, 38 и 42 и диспозитива)