Дело C‑568/13

Azienda Ospedaliero-Universitaria di Careggi-Firenze

срещу

Data Medical Service srl

(Преюдициално запитване, отправено от Consiglio di Stato)

„Преюдициално запитване — Обществени поръчки за услуги — Директива 92/50/ЕИО — Член 1, буква в) и член 37 — Директива 2004/18/ЕО — Член 1, параграф 8, първа алинея и член 55 — Понятия „доставчик на услуги“ и „икономически оператор“ — Университетско публичноправно болнично заведение — Образувание, което е юридическо лице с предприемаческа и организационна самостоятелност — Дейност, която е главно нестопанска — Институционална цел да се предоставят здравни услуги — Възможност да се предоставят аналогични услуги на пазара — Допускане до участие в процедура за възлагане на обществена поръчка“

Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 18 декември 2014 г.

1. Сближаване на законодателствата — Процедури за възлагане на обществени поръчки за услуги — Директива 92/50 — Изключване от участие в процедура за възлагане на обществена поръчка — Национална правна уредба, предвиждаща изключването на публичноправно болнично заведение, което има право да предоставя определени услуги на пазара, от участие в процедура за възлагане на обществена поръчка, която има за предмет същите услуги — Недопустимост

   (член 1, букви а) и в) и член 26, параграф 2 от Директива 92/50 на Съвета)

2. Сближаване на законодателствата — Процедури за възлагане на обществени поръчки за услуги — Директива 92/50 — Възлагане на обществени поръчки — Национална правна уредба, позволяваща участието на оференти, които се ползват от публично финансиране, което им позволява да представят оферти, с които никой не може да се конкурира — Допустимост — Условие — Задължение за разглеждане от възлагащия орган на необичайно ниския характер на стойността на офертата — Обхват — Фактори, които следва да се вземат предвид

   (член 37 от Директива 92/50 на Съвета)

1.  Член 1, буква в) от Директива 92/50 относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за услуги не допуска национално законодателство, което изключва участието на публичноправно болнично заведение в процедури за възлагане на обществени поръчки, поради качеството му на публичноправно стопанско образувание, ако и доколкото това образувание има право да извършва дейност на пазара в съответствие с институционалните и уставните си цели.

   Всъщност както от правилата на Съюза, така и от съдебната практика произтича, че до участие като оферент или кандидат се допуска всяко лице или образувание, което с оглед на оповестените в обявление за обществена поръчка условия счита, че е в състояние да осигури изпълнението на поръчката, независимо дали неговото положение се урежда от публичното или от частното право, както и от въпроса дали редовно или спорадично развива дейност на пазара. В това отношение, както е видно от текста на член 26, параграф 2 от Директива 92/50, държавите членки несъмнено имат възможност да признаят или да не признаят на определени категории икономически оператори правото да предоставят определени услуги и могат по-конкретно да разрешат или да не разрешат на такива образувания да развиват дейност на пазара в зависимост от обстоятелството дали въпросната дейност е съвместима с техните институционални и уставни цели. Въпреки това, ако и доколкото такива образувания имат право да предлагат срещу възнаграждение определени услуги на пазара, макар и спорадично, държавите членки не могат да им забранят да участват в процедури за възлагане на обществени поръчки за същите услуги. Всъщност подобна забрана не би била съвместима с член 1, букви а) и в) от Директива 92/50.

   (вж. точки 35, 36 и 38; точка 1 от диспозитива)

2.  Разпоредбите на Директива 92/50 относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за услуги, и по-специално общите принципи на свободна конкуренция, на пропорционалност и на недопускане на дискриминация, които са в основата на тази директива, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национално законодателство, което позволява на публичноправно болнично заведение, което участва в процедура за възлагане на обществена поръчка, да представи оферта, с която никой не може да се конкурира, благодарение на получаваните от него публични средства. Същевременно при проверката на необичайно ниския характер на стойността на една оферта на основание член 37 от тази директива възлагащият орган може да вземе предвид наличието на публично финансиране, с което разполага това заведение, с оглед на възможността да отхвърли тази оферта.

   В това отношение е вярно, че при наличието на някои особени обстоятелства възлагащият орган има задължението или най-малкото възможността да вземе предвид съществуването на субсидии, и по-специално на помощи, които не са в съответствие с Договора, с цел евентуалното изключване на оферентите, които се ползват от тях. Същевременно, тъй като член 37 от Директива 92/50 не съдържа определение на понятието за оферта с необичайно ниска стойност, държавите членки, и в частност възлагащите органи, трябва да определят начина на изчисление на праг на необичайност, който съставлява оферта с необичайно ниска стойност по смисъла на тази разпоредба. В това отношение възлагащият орган може при проверката си на необичайно ниската стойност на една оферта, за да гарантира честна конкуренция, да вземе предвид не само обстоятелствата, посочени в член 37, параграф 2 от Директива 92/50, но и всички релевантни елементи по отношение на разглежданата услуга.

   Впрочем обстоятелството, че съответното публичноправно заведение разполага с отделно счетоводство за услугите, упражнявани от него на пазара и останалите му дейности, може да даде възможност да се провери дали една оферта е с необичайно ниска цена поради действието на елемент на държавна помощ. Възлагащият орган обаче не може от липсата на такова счетоводно разделяне да направи извода, че подобна оферта е направена възможна чрез получаването на субсидия или на държавна помощ, която не е в съответствие с Договора.

   (вж. точки 44, 45 и 49—51; точка 2 от диспозитива)

Дело C‑568/13

Azienda Ospedaliero-Universitaria di Careggi-Firenze

срещу

Data Medical Service srl

(Преюдициално запитване, отправено от Consiglio di Stato)

„Преюдициално запитване — Обществени поръчки за услуги — Директива 92/50/ЕИО — Член 1, буква в) и член 37 — Директива 2004/18/ЕО — Член 1, параграф 8, първа алинея и член 55 — Понятия „доставчик на услуги“ и „икономически оператор“ — Университетско публичноправно болнично заведение — Образувание, което е юридическо лице с предприемаческа и организационна самостоятелност — Дейност, която е главно нестопанска — Институционална цел да се предоставят здравни услуги — Възможност да се предоставят аналогични услуги на пазара — Допускане до участие в процедура за възлагане на обществена поръчка“

Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 18 декември 2014 г.

1. Сближаване на законодателствата — Процедури за възлагане на обществени поръчки за услуги — Директива 92/50 — Изключване от участие в процедура за възлагане на обществена поръчка — Национална правна уредба, предвиждаща изключването на публичноправно болнично заведение, което има право да предоставя определени услуги на пазара, от участие в процедура за възлагане на обществена поръчка, която има за предмет същите услуги — Недопустимост

   (член 1, букви а) и в) и член 26, параграф 2 от Директива 92/50 на Съвета)

2. Сближаване на законодателствата — Процедури за възлагане на обществени поръчки за услуги — Директива 92/50 — Възлагане на обществени поръчки — Национална правна уредба, позволяваща участието на оференти, които се ползват от публично финансиране, което им позволява да представят оферти, с които никой не може да се конкурира — Допустимост — Условие — Задължение за разглеждане от възлагащия орган на необичайно ниския характер на стойността на офертата — Обхват — Фактори, които следва да се вземат предвид

   (член 37 от Директива 92/50 на Съвета)

1.  Член 1, буква в) от Директива 92/50 относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за услуги не допуска национално законодателство, което изключва участието на публичноправно болнично заведение в процедури за възлагане на обществени поръчки, поради качеството му на публичноправно стопанско образувание, ако и доколкото това образувание има право да извършва дейност на пазара в съответствие с институционалните и уставните си цели.

   Всъщност както от правилата на Съюза, така и от съдебната практика произтича, че до участие като оферент или кандидат се допуска всяко лице или образувание, което с оглед на оповестените в обявление за обществена поръчка условия счита, че е в състояние да осигури изпълнението на поръчката, независимо дали неговото положение се урежда от публичното или от частното право, както и от въпроса дали редовно или спорадично развива дейност на пазара. В това отношение, както е видно от текста на член 26, параграф 2 от Директива 92/50, държавите членки несъмнено имат възможност да признаят или да не признаят на определени категории икономически оператори правото да предоставят определени услуги и могат по-конкретно да разрешат или да не разрешат на такива образувания да развиват дейност на пазара в зависимост от обстоятелството дали въпросната дейност е съвместима с техните институционални и уставни цели. Въпреки това, ако и доколкото такива образувания имат право да предлагат срещу възнаграждение определени услуги на пазара, макар и спорадично, държавите членки не могат да им забранят да участват в процедури за възлагане на обществени поръчки за същите услуги. Всъщност подобна забрана не би била съвместима с член 1, букви а) и в) от Директива 92/50.

   (вж. точки 35, 36 и 38; точка 1 от диспозитива)

2.  Разпоредбите на Директива 92/50 относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за услуги, и по-специално общите принципи на свободна конкуренция, на пропорционалност и на недопускане на дискриминация, които са в основата на тази директива, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национално законодателство, което позволява на публичноправно болнично заведение, което участва в процедура за възлагане на обществена поръчка, да представи оферта, с която никой не може да се конкурира, благодарение на получаваните от него публични средства. Същевременно при проверката на необичайно ниския характер на стойността на една оферта на основание член 37 от тази директива възлагащият орган може да вземе предвид наличието на публично финансиране, с което разполага това заведение, с оглед на възможността да отхвърли тази оферта.

   В това отношение е вярно, че при наличието на някои особени обстоятелства възлагащият орган има задължението или най-малкото възможността да вземе предвид съществуването на субсидии, и по-специално на помощи, които не са в съответствие с Договора, с цел евентуалното изключване на оферентите, които се ползват от тях. Същевременно, тъй като член 37 от Директива 92/50 не съдържа определение на понятието за оферта с необичайно ниска стойност, държавите членки, и в частност възлагащите органи, трябва да определят начина на изчисление на праг на необичайност, който съставлява оферта с необичайно ниска стойност по смисъла на тази разпоредба. В това отношение възлагащият орган може при проверката си на необичайно ниската стойност на една оферта, за да гарантира честна конкуренция, да вземе предвид не само обстоятелствата, посочени в член 37, параграф 2 от Директива 92/50, но и всички релевантни елементи по отношение на разглежданата услуга.

   Впрочем обстоятелството, че съответното публичноправно заведение разполага с отделно счетоводство за услугите, упражнявани от него на пазара и останалите му дейности, може да даде възможност да се провери дали една оферта е с необичайно ниска цена поради действието на елемент на държавна помощ. Възлагащият орган обаче не може от липсата на такова счетоводно разделяне да направи извода, че подобна оферта е направена възможна чрез получаването на субсидия или на държавна помощ, която не е в съответствие с Договора.

   (вж. точки 44, 45 и 49—51; точка 2 от диспозитива)