Дело C‑212/13

František Ryneš

срещу

Úřad pro ochranu osobních údajů

(Преюдициално запитване, отправено от Nejvyšší správní soud)

„Преюдициално запитване — Директива 95/46/ЕО — Защита на физическите лица — Обработване на лични данни — Понятието „в хода на [изцяло] лични или домашни занимания“

Резюме — Решение на Съда (четвърти състав) от 11 декември 2014 г.

1. Сближаване на законодателствата — Защита на физическите лица при обработването на лични данни — Директива 95/46 — Приложно поле — Лични данни — Понятие — Видеозаснемане на лице, позволяващо идентифицирането му — Включване

   (член 2, буква а) и член 3, параграф 1 от Директива 95/46 на Европейския парламент и на Съвета)

2. Сближаване на законодателствата — Защита на физическите лица при обработването на лични данни — Директива 95/46 — Приложно поле — Обработване на лични данни — Понятие — Наблюдение, извършено посредством видеозаснемане на лица, записано върху устройство за дългосрочно съхранение, а именно твърд диск — Включване

   (съображения 15 и 16, член 2, буква б) и член 3, параграф 1 от Директива 95/46 на Европейския парламент и на Съвета)

3. Сближаване на законодателствата — Защита на физическите лица при обработването на лични данни — Директива 95/46 — Приложно поле — Дерогации — Стриктно тълкуване в светлината на основните права — Обработване на данни, извършено при упражняване на изцяло лични или домашни занимания — Понятие — Използване на система за видеонаблюдение, извършваща видеозаснемане на хора, съхранявано върху устройство за дълготрайно запаметяване, а именно твърд диск, която е инсталирана от физическо лице в семейната му къща за защита на собствеността, здравето и живота на собствениците на къщата, като системата покрива и обществени места — Изключване

   (член 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз; съображение 10, член 1 и член 3, параграф 2, второ тире от Директива 95/46 на Европейския парламент и на Съвета)

1.  Понятието „лични данни“, което фигурира в член 3, параграф 1 от Директива 95/46 за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни, включва, съгласно определението в член 2, буква a) от посочената директива, „всяка информация, свързана с идентифицирано или подлежащо на идентификация лице“. За подлежащо на идентифициране се смята „лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез […] един или повече специфични признаци, отнасящи се до неговата физическа […] самоличност“. Следователно заснемането на дадено лице с камера представлява лични данни по смисъла на последната разпоредба, доколкото то позволява това лице да бъде идентифицирано.

   (вж. точки 21 и 22)

2.  Наблюдение, извършено посредством видеозаснемане на лица, записано върху устройство за дългосрочно съхранение, а именно твърд диск, представлява, в съответствие с член 3, параграф 1 от Директива 95/46 за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни, обработване на лични данни с автоматизирани средства. Всъщност понятието „обработване на лични данни“ е определено в член 2, буква б) от тази директива, като „всяка операция или [всеки] набор от операции, […] прилагани към личните данни, като събиране, запис, […] съхранение“. Така от съображения 15 и 16 от Директива 95/46 следва по-специално че видеонаблюдението по принцип попада в приложното поле на тази директива, доколкото то представлява автоматизирано обработване.

   (вж. точки 23—25)

3.  Член 3, параграф 2, второ тире от Директива 95/46 за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни трябва да се тълкува в смисъл, че използването на система за видеонаблюдение, извършваща видеозаснемане на хора, съхранявано върху устройство за дълготрайно запаметяване, а именно твърд диск, която е инсталирана от физическо лице в семейната му къща за защита на собствеността, здравето и живота на собствениците на къщата, като системата покрива и обществени места, не представлява обработване на лични данни при извършване на изцяло лични или домашни занимания.

   Всъщност, както следва от член 1 и от съображение 10 от Директива 95/46, нейната цел е да се гарантира висока степен на защита на основните права и свободи на физическите лица, и в частност на правото им на личен живот при обработването на лични данни. В това отношение зачитането на личния живот, гарантирано в член 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз, изисква във всички случаи изключенията и ограниченията на защитата на личните данни да се въвеждат в границите на строго необходимото. Доколкото разпоредбите на Директива 95/46, уреждащи обработването на личните данни, което може да засегне основните свободи, и по-специално правото на личен живот, по необходимост трябва да се тълкуват с оглед на основните права, които са закрепени в Хартата, предвиденото в член 3, параграф 2, второ тире от тази директива изключение трябва да се тълкува стриктно.

   Също така това стриктно тълкуване намира основание и в самия текст на тази разпоредба, която изключва от приложното поле на Директива 95/46 обработването на лични данни, извършвано не просто в хода на лични или домашни занимания, а в хода на „[изцяло]“ лични или домашни занимания. Следователно обработването на лични данни попада в изключението по член 3, параграф 2, второ тире от Директива 95/46 единствено когато се извършва в изключително личната или домашна сфера на лицето, което извършва обработването. Доколкото видеонаблюдение като това в главното производство покрива, макар и частично, публични места и поради това е насочено извън личната сфера на лицето, което извършва по този начин обработване на данни, то не може да се счита за дейност, която е изцяло „лична или домашна“ по смисъла на член 3, параграф 2, второ тире от Директива 95/46.

   (вж. точки 27—31, 33 и 35 и диспозитива)

Дело C‑212/13

František Ryneš

срещу

Úřad pro ochranu osobních údajů

(Преюдициално запитване, отправено от Nejvyšší správní soud)

„Преюдициално запитване — Директива 95/46/ЕО — Защита на физическите лица — Обработване на лични данни — Понятието „в хода на [изцяло] лични или домашни занимания“

Резюме — Решение на Съда (четвърти състав) от 11 декември 2014 г.

1. Сближаване на законодателствата — Защита на физическите лица при обработването на лични данни — Директива 95/46 — Приложно поле — Лични данни — Понятие — Видеозаснемане на лице, позволяващо идентифицирането му — Включване

   (член 2, буква а) и член 3, параграф 1 от Директива 95/46 на Европейския парламент и на Съвета)

2. Сближаване на законодателствата — Защита на физическите лица при обработването на лични данни — Директива 95/46 — Приложно поле — Обработване на лични данни — Понятие — Наблюдение, извършено посредством видеозаснемане на лица, записано върху устройство за дългосрочно съхранение, а именно твърд диск — Включване

   (съображения 15 и 16, член 2, буква б) и член 3, параграф 1 от Директива 95/46 на Европейския парламент и на Съвета)

3. Сближаване на законодателствата — Защита на физическите лица при обработването на лични данни — Директива 95/46 — Приложно поле — Дерогации — Стриктно тълкуване в светлината на основните права — Обработване на данни, извършено при упражняване на изцяло лични или домашни занимания — Понятие — Използване на система за видеонаблюдение, извършваща видеозаснемане на хора, съхранявано върху устройство за дълготрайно запаметяване, а именно твърд диск, която е инсталирана от физическо лице в семейната му къща за защита на собствеността, здравето и живота на собствениците на къщата, като системата покрива и обществени места — Изключване

   (член 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз; съображение 10, член 1 и член 3, параграф 2, второ тире от Директива 95/46 на Европейския парламент и на Съвета)

1.  Понятието „лични данни“, което фигурира в член 3, параграф 1 от Директива 95/46 за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни, включва, съгласно определението в член 2, буква a) от посочената директива, „всяка информация, свързана с идентифицирано или подлежащо на идентификация лице“. За подлежащо на идентифициране се смята „лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез […] един или повече специфични признаци, отнасящи се до неговата физическа […] самоличност“. Следователно заснемането на дадено лице с камера представлява лични данни по смисъла на последната разпоредба, доколкото то позволява това лице да бъде идентифицирано.

   (вж. точки 21 и 22)

2.  Наблюдение, извършено посредством видеозаснемане на лица, записано върху устройство за дългосрочно съхранение, а именно твърд диск, представлява, в съответствие с член 3, параграф 1 от Директива 95/46 за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни, обработване на лични данни с автоматизирани средства. Всъщност понятието „обработване на лични данни“ е определено в член 2, буква б) от тази директива, като „всяка операция или [всеки] набор от операции, […] прилагани към личните данни, като събиране, запис, […] съхранение“. Така от съображения 15 и 16 от Директива 95/46 следва по-специално че видеонаблюдението по принцип попада в приложното поле на тази директива, доколкото то представлява автоматизирано обработване.

   (вж. точки 23—25)

3.  Член 3, параграф 2, второ тире от Директива 95/46 за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни трябва да се тълкува в смисъл, че използването на система за видеонаблюдение, извършваща видеозаснемане на хора, съхранявано върху устройство за дълготрайно запаметяване, а именно твърд диск, която е инсталирана от физическо лице в семейната му къща за защита на собствеността, здравето и живота на собствениците на къщата, като системата покрива и обществени места, не представлява обработване на лични данни при извършване на изцяло лични или домашни занимания.

   Всъщност, както следва от член 1 и от съображение 10 от Директива 95/46, нейната цел е да се гарантира висока степен на защита на основните права и свободи на физическите лица, и в частност на правото им на личен живот при обработването на лични данни. В това отношение зачитането на личния живот, гарантирано в член 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз, изисква във всички случаи изключенията и ограниченията на защитата на личните данни да се въвеждат в границите на строго необходимото. Доколкото разпоредбите на Директива 95/46, уреждащи обработването на личните данни, което може да засегне основните свободи, и по-специално правото на личен живот, по необходимост трябва да се тълкуват с оглед на основните права, които са закрепени в Хартата, предвиденото в член 3, параграф 2, второ тире от тази директива изключение трябва да се тълкува стриктно.

   Също така това стриктно тълкуване намира основание и в самия текст на тази разпоредба, която изключва от приложното поле на Директива 95/46 обработването на лични данни, извършвано не просто в хода на лични или домашни занимания, а в хода на „[изцяло]“ лични или домашни занимания. Следователно обработването на лични данни попада в изключението по член 3, параграф 2, второ тире от Директива 95/46 единствено когато се извършва в изключително личната или домашна сфера на лицето, което извършва обработването. Доколкото видеонаблюдение като това в главното производство покрива, макар и частично, публични места и поради това е насочено извън личната сфера на лицето, което извършва по този начин обработване на данни, то не може да се счита за дейност, която е изцяло „лична или домашна“ по смисъла на член 3, параграф 2, второ тире от Директива 95/46.

   (вж. точки 27—31, 33 и 35 и диспозитива)