This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 62012CJ0326
van Caster и van Caster
van Caster и van Caster
Дело C‑326/12
Rita van Caster
и
Patrick van Caster
срещу
Finanzamt Essen-Süd
(Преюдициално запитване, отправено от Finanzgericht Düsseldorf)
„Преюдициално запитване — Свободно движение на капитали — Член 63 ДФЕС — Облагане на доходите от инвестиционни фондове — Задължения за съобщаване и публикуване на определена информация от инвестиционните фондове — Фиксирано облагане на доходите от инвестиционни фондове, които не изпълняват тези задължения за съобщаване и публикуване на информация“
Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 9 октомври 2014 г.
Свободно движение на капитали и свобода на плащанията — Ограничения — Данъчно законодателство — Данък върху доходите — Облагане на доходите, изплащани от инвестиционни фондове — Национална правна уредба, съгласно която местните и чуждестранните инвестиционни фондове носят задължения за съобщаване и публикуване на определена информация — Фиксирано облагане на доходите от тези фондове в случай на неизпълнение на посочените задължения — Ограничаване — Обосноваване — Условия — Национална правна уредба, която не предвижда възможност за данъчнозадължените лица да представят документи или сведения, чрез които може да се установи действителният размер на доходите им — Недопустимост
(член 63 ДФЕС)
Член 63 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство, което предвижда, че ако чуждестранен инвестиционен фонд не изпълнява предвидените в това законодателство задължения за съобщаване и публикуване на определена информация, важащи без разлика за местните и за чуждестранните фондове, доходите на данъчнозадълженото лице от този инвестиционен фонд подлежат на фиксирано облагане, доколкото това законодателство не дава възможност на данъчнозадълженото лице да представи документи или сведения, чрез които може да се установи действителният размер на доходите му.
Всъщност поради естеството си тези задължения най-вероятно няма да бъдат изпълнявани от инвестиционен фонд, който няма дейност на пазара в държавата членка по мястото на облагане и който не се е насочил активно към този пазар. Тъй като в общия случай този тип фондове са чуждестранни, подобно национално законодателство може да възпре местните за съответната държава членка инвеститори да купуват дялове в чуждестранни инвестиционни фондове, ако за тази инвестиция може да бъдат обложени по неизгоден фиксиран метод, без да получат възможност да представят документи или сведения, с които биха могли да докажат размера на действителните си доходи.
Ето защо такова законодателство представлява ограничение върху свободното движение на капитали, което по-принцип е забранено от член 63 ДФЕС.
Наистина както необходимостта да се гарантира ефективността на данъчния контрол, така и необходимостта да се осигури ефективното събиране на данъка са императивни съображения от общ интерес, които могат да обосноват подобно ограничение.
При все това национална правна уредба, която създава абсолютна пречка за данъчнозадължените лица, закупили дялове в чуждестранни инвестиционни фондове, да представят доказателства, които, по-специално от гледна точка на начина на представянето им, отговарят на различни критерии от предвидените в законодателството на съответната държава членка за националните инвестиции, надхвърля необходимото за гарантирането на ефективността на данъчния контрол.
Всъщност не бива поначало да се изключва възможността тези данъчнозадължени лица да са в състояние да представят относими доказателства, които да позволят на данъчните органи на държавата членка по мястото на облагане да проверят ясно и точно информацията, необходима за правилното определяне на данъка върху доходите от инвестиционните фондове. Вярно е, че самите данъчнозадължени лица може да не разполагат с цялата необходима информация, но не е изключено да могат да я получат от съответните чуждестранни инвестиционни фондове и да я предоставят на данъчните органи.
(вж. точки 36—38, 46, 49—51 и 58 и диспозитива)
Дело C‑326/12
Rita van Caster
и
Patrick van Caster
срещу
Finanzamt Essen-Süd
(Преюдициално запитване, отправено от Finanzgericht Düsseldorf)
„Преюдициално запитване — Свободно движение на капитали — Член 63 ДФЕС — Облагане на доходите от инвестиционни фондове — Задължения за съобщаване и публикуване на определена информация от инвестиционните фондове — Фиксирано облагане на доходите от инвестиционни фондове, които не изпълняват тези задължения за съобщаване и публикуване на информация“
Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 9 октомври 2014 г.
Свободно движение на капитали и свобода на плащанията — Ограничения — Данъчно законодателство — Данък върху доходите — Облагане на доходите, изплащани от инвестиционни фондове — Национална правна уредба, съгласно която местните и чуждестранните инвестиционни фондове носят задължения за съобщаване и публикуване на определена информация — Фиксирано облагане на доходите от тези фондове в случай на неизпълнение на посочените задължения — Ограничаване — Обосноваване — Условия — Национална правна уредба, която не предвижда възможност за данъчнозадължените лица да представят документи или сведения, чрез които може да се установи действителният размер на доходите им — Недопустимост
(член 63 ДФЕС)
Член 63 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство, което предвижда, че ако чуждестранен инвестиционен фонд не изпълнява предвидените в това законодателство задължения за съобщаване и публикуване на определена информация, важащи без разлика за местните и за чуждестранните фондове, доходите на данъчнозадълженото лице от този инвестиционен фонд подлежат на фиксирано облагане, доколкото това законодателство не дава възможност на данъчнозадълженото лице да представи документи или сведения, чрез които може да се установи действителният размер на доходите му.
Всъщност поради естеството си тези задължения най-вероятно няма да бъдат изпълнявани от инвестиционен фонд, който няма дейност на пазара в държавата членка по мястото на облагане и който не се е насочил активно към този пазар. Тъй като в общия случай този тип фондове са чуждестранни, подобно национално законодателство може да възпре местните за съответната държава членка инвеститори да купуват дялове в чуждестранни инвестиционни фондове, ако за тази инвестиция може да бъдат обложени по неизгоден фиксиран метод, без да получат възможност да представят документи или сведения, с които биха могли да докажат размера на действителните си доходи.
Ето защо такова законодателство представлява ограничение върху свободното движение на капитали, което по-принцип е забранено от член 63 ДФЕС.
Наистина както необходимостта да се гарантира ефективността на данъчния контрол, така и необходимостта да се осигури ефективното събиране на данъка са императивни съображения от общ интерес, които могат да обосноват подобно ограничение.
При все това национална правна уредба, която създава абсолютна пречка за данъчнозадължените лица, закупили дялове в чуждестранни инвестиционни фондове, да представят доказателства, които, по-специално от гледна точка на начина на представянето им, отговарят на различни критерии от предвидените в законодателството на съответната държава членка за националните инвестиции, надхвърля необходимото за гарантирането на ефективността на данъчния контрол.
Всъщност не бива поначало да се изключва възможността тези данъчнозадължени лица да са в състояние да представят относими доказателства, които да позволят на данъчните органи на държавата членка по мястото на облагане да проверят ясно и точно информацията, необходима за правилното определяне на данъка върху доходите от инвестиционните фондове. Вярно е, че самите данъчнозадължени лица може да не разполагат с цялата необходима информация, но не е изключено да могат да я получат от съответните чуждестранни инвестиционни фондове и да я предоставят на данъчните органи.
(вж. точки 36—38, 46, 49—51 и 58 и диспозитива)