Дело C‑382/12 P

MasterCard Inc. и др.

срещу

Европейска комисия

„Обжалване — Насрещни жалби — Допустимост — Член 81 ЕО — Отворена система за плащане с дебитни карти, карти с отложено плащане и кредитни карти — Резервни многостранни такси за обмен — Сдружение на предприятия — Ограничаване на конкуренцията с оглед на резултата — Критерий за съдебен контрол — Понятие за съпътстващо ограничение — Обективна необходимост и пропорционалност — Подходящи „условни хипотези“ — Двустранни системи — Разглеждане на приложения към първоинстанционната жалба“

Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 11 септември 2014 г.

1. Обжалване — Насрещна жалба — Допустимост — Задължение насрещната жалба да се подаде като отделен документ — Правило, въведено с новия процедурен правилник на Съда — Неприлагане на това правило по отношение на жалба, подадена преди датата на влизане в сила на този правилник — Жалба, подадена с писмения отговор преди тази дата — Допустимост

   (член 57, параграф 7 и член 176, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда; член 37, параграф 6 от Процедурния правилник на Съда от 1991 г.)

2. Съдебно производство — Искова молба или жалба — Изисквания за форма — Кратко изложение на посочените основания — Правни основания, които не са изложени в исковата молба или жалбата — Препращане към информация, посочена в приложенията — Недопустимост

   (член 256, параграф 1 ДФЕС; член 21 и член 53, първа алинея от Статута на Съда; член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Общия съд)

3. Обжалване — Основания — Неправилна преценка на фактитe — Недопустимост — Контрол на Съда върху преценката на фактитe и доказателствата — Изключване, освен в случай на изопачаването им — Правна квалификация на фактите — Допустимост

   (член 256, параграф 1 ДФЕС; член 58, първа алинея от Статута на Съда)

4. Картели — Решения на сдружения на предприятия — Понятие

   (член 81, параграф 1 ЕО)

5. Картели — Нарушаване на конкуренцията — Съпътстващо ограничение — Понятие — Ограничение, необходимо за извършването на основната операция — Обективен и пропорционален характер — Ограничение, вследствие на което основната операция става трудно осъществима или не така изгодна — Изключване на понятието — Ограничение, различно по характер от необходимото ограничение, което се ползва от освобождаване

   (член 81, параграфи 1 и 3 ЕО)

6. Картели — Нарушаване на конкуренцията — Съпътващо ограничение — Понятие — Ограничение, необходимо за извършването на основната операция — Обективен и пропорционален характер — Преценка на пропорционалния характер

   (член 81, параграфи 1 и 3 ЕО)

7. Обжалване — Основания — Непълнота на мотивите — Подразбиращи се мотиви на Общия съд — Допустимост — Условия

   (член 256 ДФЕС; член 36 и член 53, първа алинея от Статута на Съда; член 81 от Процедурния правилник на Общия съд)

8. Обжалване — Основания — Основание — непроизнасянето на Общия съд по определено основание — Правила за посочване

   (член 256, параграф 1 ДФЕС; член 58, първа алинея от Статута на Съда; член 112, параграф 1, първа алинея, буква в) от Процедурния правилник на Съда от 1991 г.)

9. Обжалване — Основания — Необходимост от конкретно оплакване срещу точно определено съображение на Общия съд — Неясно основание — Недопустимост

   (член 256, параграф 1 ДФЕС; член 58, първа алинея от Статута на Съда; член 112, параграф 1, първа алинея, буква в) от Процедурния правилник на Съда от 1991 г.)

10. Конкуренция — Решение за прилагане на правилата на конкуренция — Съдебен контрол — Обхват — Контрол за законосъобразност, както от правна, така и от фактическа страна

    (член 81, параграф 1 ЕО; членове 261 ДФЕС и 263 ДФЕС; член 31 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

11. Картели — Нарушаване на конкуренцията — Преценка в зависимост от икономическия и правния контекст — Неизвършване на преценка за засягането на конкуренцията при липсата на спорното споразумение — Недопустимост

    (член 81, параграф 1 ЕО)

12. Обжалване — Основания — Мотиви на съдебно решение, опорочени от нарушение на правото на Съюза — Диспозитив, обоснован по други правни съображения

    (член 256, параграф 1 ДФЕС; член 58, първа алинея от Статута на Съда)

13. Картели — Нарушаване на конкуренцията — Критерии за преценка — Антиконкурентна цел — Достатъчна констатация

    (член 81, параграф 1 ЕО)

14. Обжалване — Основания — Повтаряне на основанията и доводите, изложени пред Общия съд — Липса на установяване на твърдяната грешка при прилагане на правото — Недопустимост

    (член 256, параграф 1 ДФЕС; член 58, първа алинея от Статута на Съда; член 112, параграф 1, първа алинея, буква в) от Процедурния правилник на Съда от 1991 г.)

15. Картели — Забрана — Освобождаване — Условия — Подобряване на производството или разпространението на стоките или допринасяне за техническия или икономическия прогрес — Значителни обективни предимства, които могат да компенсират отрицателните последици от споразумението за конкуренцията — Прилагане на тези критерии по отношение на двустранна система — Благоприятно въздействие върху потребителите на отделния свързан пазар — Недостатъчност — Необходимост от установяване на предимства на съответния пазар

    (член 81, параграф 3 ЕО)

16. Картели — Забрана — Освобождаване — Условия — Тежест на доказване — Обхват

    (член 81, параграф 3 ЕО)

1.  Вж. текста на решението.

   (вж. точки 23 и 24)

2.  Вж. текста на решението.

   (вж. точки 36—39)

3.  Вж. текста на решението.

   (вж. точки 60, 113 и 119)

4.  Вж. текста на решението.

   (вж. точки 62, 63, 68, 71, 72 и 76)

5.  Когато трябва да се определи дали е възможно забраната по член 81, параграф 1 ЕО да не се приложи по отношение на антиконкурентно ограничение, по съображение че то е съпътстващо по отношение на основна операция, която не нарушава конкуренцията, следва да се провери дали реализирането на тази операция би било невъзможно при липсата на въпросното ограничение. Не може да се счита, че обстоятелството, че тази операция става просто по-трудно осъществима или не така изгодна при липсата на разглежданото ограничение, прави ограничението „обективно необходимо“, което се изисква за квалифицирането му като съпътстващо. Всъщност такова тълкуване би разширило обхвата на това понятие, като включи в него ограничения, които не са абсолютно необходими за реализирането на основната операция. Такъв резултат би засегнал полезното действие на забраната, предвидена в член 81, параграф 1 ЕО.

   Това тълкуване не води до смесване на предпоставките за квалифициране на ограничение като съпътстващо за целите на прилагането на член 81, параграф 1 ЕО, от една страна, и критерия за абсолютната необходимост, която се изисква от член 81, параграф 3 ЕО, за да може забранено ограничение да се ползва от освобождаване, от друга страна. Всъщност двете разпоредби преследват различни цели и критерият за абсолютната необходимост има отношение към въпроса дали не е все пак възможно съгласуване между предприятия — което по естеството си може да окаже значително неблагоприятно влияние върху параметрите на конкуренцията, като по-специално цената, количеството и качеството на стоките или услугите, и следователно е по принцип забранено от член 81, параграф 1 ЕО — да се приеме, с оглед на прилагането на член 81, параграф 3 ЕО, за абсолютно необходимо за подобряване на производството или разпространението или за насърчаването на техническия или икономическия прогрес и същевременно предоставящо на потребителите справедлив дял от получените ползи. За разлика от това, критерият за обективната необходимост има отношение към въпроса дали при липса на определено ограничение на търговската самостоятелност съществува опасност да не се реализира или да не продължи основна операция или дейност, която не е забранена от член 81, параграф 1 ЕО. Така единствено за ограниченията, които са необходими, за да може основната операция да функционира при всички положения, може да се счита, че попадат в приложното поле на теорията за съпътстващите ограничения, и обстоятелството, че липсата тези съпътстващи ограничения може да се отрази отрицателно на основната операция, само по себе си не предполага, че съпътстващите ограничения трябва да се считат за обективно необходими, когато е видно, че основната операция може да функционира дори без тях.

   (вж. точки 91—94 и 180)

6.  Когато при прилагане на член 81, параграф 1 ЕО се преценява дали определено ограничение на търговската самостоятелност е съпътстващо по отношение на основна операция или дейност, следва да се установи не само дали то е обективно необходимо за осъществяването на основната операция или дейност, но и дали е пропорционално на нейните цели.

   За да се обори твърдението, че дадено ограничение е съпътстващо, може да се изходи от реалистични алтернативи, които ограничават конкуренцията в по-малка степен в сравнение с разглежданото ограничение. В това отношение алтернативите, от които може да се изходи при преценката на обективната необходимост от дадено ограничение, не се изчерпват с положението, което би било налице при липсата на разглежданото ограничение, а може да включват и други условни хипотези, основани по-специално на реалистични положения, които биха възникнали при липсата на посоченото ограничение.

   (вж. точки 107, 109 и 111)

7.  Вж. текста на решението.

   (вж. точки 112, 188 и 189)

8.  Вж. текста на решението.

   (вж. точка 148)

9.  Вж. текста на решението.

   (вж. точка 151)

10.  Вж. текста на решението.

    (вж. точки 155 и 156)

11.  Общият съд допуска грешка при прилагане на правото, когато при преценката на ограничителните последици за конкуренцията на резервните многостранни такси за обмен на системата за плащане, оперирана от международната платежна организация, които се прилагат най-вече към плащанията с банкови карти в рамките на Европейското икономическо пространство или на Еврозоната, изобщо не се спира на това дали е вероятна, дори правдоподобна забрана за определяне на цените „ex post“ (а именно определяне на цените след като някой от притежателите на карти на банката издател е направил покупка от някой от търговците на акцептиращата банка и транзакцията е изпратена за уреждане) в хипотезата на липса на такива такси, а за да обоснове отчитането на тази забрана, просто се основава единствено на критерия за икономическата жизнеспособност на система, функционираща без тези такси и въз основа само на забраната за определяне на цените „ex post“.

    (вж. точки 161, 165—167, 169, 173—175 и 177)

12.  Вж. текста на решението.

    (вж. точки 170, 174, 175, 190 и 198)

13.  Вж. текста на решението.

    (вж. точки 184 и 185)

14.  Вж. текста на решението.

    (вж. точки 215, 216 и 218)

15.  Което и да е решение на сдружение на предприятия, което се е оказало противоречащо на разпоредбите на член 81, параграф 1 ЕО, може да бъде освободено по параграф 3 от този член само ако отговаря на посочените в него условия, включително на условието да допринася за подобряване на производството или разпространението на стоки или за развитието на техническия или икономическия прогрес. Освен това, ако решението на сдружение на предприятия не може да бъде отделено от основната операция или дейност, без да се застрашат нейното съществуване и цели, съвместимостта му с член 81 ЕО следва да се прецени заедно с тази на основната операция или дейност, по отношение на която е съпътстващо.

    За сметка на това, ако се установи, че такова решение не е обективно необходимо за осъществяването на определена операция или дейност, могат да се вземат предвид единствено обективните предимства, които произтичат конкретно от него, с оглед на прилагането на член 81, параграф 3 ЕО.

    Освен това не всяко предимство, което партньорите извличат от споразумението във връзка с дейността им по производство или разпространение, може да се счита за подобряване по смисъла на първото условие на член 81, параграф 3 ЕО. Това подобряване трябва да се изразява по-специално в значителни обективни предимства, които могат да компенсират отрицателните последици от споразумението за конкуренцията.

    В този контекст, когато е налице двустранна система, за да се прецени дали мярка — която по принцип нарушава забраната, предвидена в член 81, параграф 1 ЕО, тъй като поражда ограничаващи последици по отношение на една от двете групи потребители, свързани с тази система — може да отговаря на първото условие, предвидено в член 81, параграф 3 ЕО, следва да се вземат предвид системата, в която се вписва мярката, включително, ако се налага, всички обективни предимства, които произтичат от тази мярка, не само на пазара, по отношение на който е установено наличието на ограничение, но и на пазара, включващ другата група потребители, свързани с посочената система, в частност когато е безспорно, че съществува взаимодействие между двете страни на разглежданата система. За целта трябва да се прецени, ако е нужно, дали такива предимства могат да компенсират отрицателните последици от тази мярка за конкуренцията. По-специално по принцип е необходимо при преценката на първото условие, предвидено в член 81, параграф 3 ЕО, да се вземат предвид всички обективни предимства не само на съответния пазар, но и на отделния свързан пазар.

    Въпреки това, при положение че се установят ограничаващи последици на само един пазар от двустранна система, предимствата, произтичащи от ограничителната мярка на отделен свързан пазар, който също е асоцииран към посочената система, сами по себе си не биха могли да компенсират неблагоприятните последици от тази мярка, ако липсват каквито и да било доказателства за съществуването на дължащи се на посочената мярка значителни обективни предимства на съответния пазар, по-специално когато потребителите на посочените пазари по същество не са едни и същи.

    (вж. точки 230, 231, 234, 237, 240 и 242)

16.  Вж. текста на решението.

    (вж. точки 235 и 236)

Дело C‑382/12 P

MasterCard Inc. и др.

срещу

Европейска комисия

„Обжалване — Насрещни жалби — Допустимост — Член 81 ЕО — Отворена система за плащане с дебитни карти, карти с отложено плащане и кредитни карти — Резервни многостранни такси за обмен — Сдружение на предприятия — Ограничаване на конкуренцията с оглед на резултата — Критерий за съдебен контрол — Понятие за съпътстващо ограничение — Обективна необходимост и пропорционалност — Подходящи „условни хипотези“ — Двустранни системи — Разглеждане на приложения към първоинстанционната жалба“

Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 11 септември 2014 г.

1. Обжалване — Насрещна жалба — Допустимост — Задължение насрещната жалба да се подаде като отделен документ — Правило, въведено с новия процедурен правилник на Съда — Неприлагане на това правило по отношение на жалба, подадена преди датата на влизане в сила на този правилник — Жалба, подадена с писмения отговор преди тази дата — Допустимост

   (член 57, параграф 7 и член 176, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда; член 37, параграф 6 от Процедурния правилник на Съда от 1991 г.)

2. Съдебно производство — Искова молба или жалба — Изисквания за форма — Кратко изложение на посочените основания — Правни основания, които не са изложени в исковата молба или жалбата — Препращане към информация, посочена в приложенията — Недопустимост

   (член 256, параграф 1 ДФЕС; член 21 и член 53, първа алинея от Статута на Съда; член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Общия съд)

3. Обжалване — Основания — Неправилна преценка на фактитe — Недопустимост — Контрол на Съда върху преценката на фактитe и доказателствата — Изключване, освен в случай на изопачаването им — Правна квалификация на фактите — Допустимост

   (член 256, параграф 1 ДФЕС; член 58, първа алинея от Статута на Съда)

4. Картели — Решения на сдружения на предприятия — Понятие

   (член 81, параграф 1 ЕО)

5. Картели — Нарушаване на конкуренцията — Съпътстващо ограничение — Понятие — Ограничение, необходимо за извършването на основната операция — Обективен и пропорционален характер — Ограничение, вследствие на което основната операция става трудно осъществима или не така изгодна — Изключване на понятието — Ограничение, различно по характер от необходимото ограничение, което се ползва от освобождаване

   (член 81, параграфи 1 и 3 ЕО)

6. Картели — Нарушаване на конкуренцията — Съпътващо ограничение — Понятие — Ограничение, необходимо за извършването на основната операция — Обективен и пропорционален характер — Преценка на пропорционалния характер

   (член 81, параграфи 1 и 3 ЕО)

7. Обжалване — Основания — Непълнота на мотивите — Подразбиращи се мотиви на Общия съд — Допустимост — Условия

   (член 256 ДФЕС; член 36 и член 53, първа алинея от Статута на Съда; член 81 от Процедурния правилник на Общия съд)

8. Обжалване — Основания — Основание — непроизнасянето на Общия съд по определено основание — Правила за посочване

   (член 256, параграф 1 ДФЕС; член 58, първа алинея от Статута на Съда; член 112, параграф 1, първа алинея, буква в) от Процедурния правилник на Съда от 1991 г.)

9. Обжалване — Основания — Необходимост от конкретно оплакване срещу точно определено съображение на Общия съд — Неясно основание — Недопустимост

   (член 256, параграф 1 ДФЕС; член 58, първа алинея от Статута на Съда; член 112, параграф 1, първа алинея, буква в) от Процедурния правилник на Съда от 1991 г.)

10. Конкуренция — Решение за прилагане на правилата на конкуренция — Съдебен контрол — Обхват — Контрол за законосъобразност, както от правна, така и от фактическа страна

    (член 81, параграф 1 ЕО; членове 261 ДФЕС и 263 ДФЕС; член 31 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

11. Картели — Нарушаване на конкуренцията — Преценка в зависимост от икономическия и правния контекст — Неизвършване на преценка за засягането на конкуренцията при липсата на спорното споразумение — Недопустимост

    (член 81, параграф 1 ЕО)

12. Обжалване — Основания — Мотиви на съдебно решение, опорочени от нарушение на правото на Съюза — Диспозитив, обоснован по други правни съображения

    (член 256, параграф 1 ДФЕС; член 58, първа алинея от Статута на Съда)

13. Картели — Нарушаване на конкуренцията — Критерии за преценка — Антиконкурентна цел — Достатъчна констатация

    (член 81, параграф 1 ЕО)

14. Обжалване — Основания — Повтаряне на основанията и доводите, изложени пред Общия съд — Липса на установяване на твърдяната грешка при прилагане на правото — Недопустимост

    (член 256, параграф 1 ДФЕС; член 58, първа алинея от Статута на Съда; член 112, параграф 1, първа алинея, буква в) от Процедурния правилник на Съда от 1991 г.)

15. Картели — Забрана — Освобождаване — Условия — Подобряване на производството или разпространението на стоките или допринасяне за техническия или икономическия прогрес — Значителни обективни предимства, които могат да компенсират отрицателните последици от споразумението за конкуренцията — Прилагане на тези критерии по отношение на двустранна система — Благоприятно въздействие върху потребителите на отделния свързан пазар — Недостатъчност — Необходимост от установяване на предимства на съответния пазар

    (член 81, параграф 3 ЕО)

16. Картели — Забрана — Освобождаване — Условия — Тежест на доказване — Обхват

    (член 81, параграф 3 ЕО)

1.  Вж. текста на решението.

   (вж. точки 23 и 24)

2.  Вж. текста на решението.

   (вж. точки 36—39)

3.  Вж. текста на решението.

   (вж. точки 60, 113 и 119)

4.  Вж. текста на решението.

   (вж. точки 62, 63, 68, 71, 72 и 76)

5.  Когато трябва да се определи дали е възможно забраната по член 81, параграф 1 ЕО да не се приложи по отношение на антиконкурентно ограничение, по съображение че то е съпътстващо по отношение на основна операция, която не нарушава конкуренцията, следва да се провери дали реализирането на тази операция би било невъзможно при липсата на въпросното ограничение. Не може да се счита, че обстоятелството, че тази операция става просто по-трудно осъществима или не така изгодна при липсата на разглежданото ограничение, прави ограничението „обективно необходимо“, което се изисква за квалифицирането му като съпътстващо. Всъщност такова тълкуване би разширило обхвата на това понятие, като включи в него ограничения, които не са абсолютно необходими за реализирането на основната операция. Такъв резултат би засегнал полезното действие на забраната, предвидена в член 81, параграф 1 ЕО.

   Това тълкуване не води до смесване на предпоставките за квалифициране на ограничение като съпътстващо за целите на прилагането на член 81, параграф 1 ЕО, от една страна, и критерия за абсолютната необходимост, която се изисква от член 81, параграф 3 ЕО, за да може забранено ограничение да се ползва от освобождаване, от друга страна. Всъщност двете разпоредби преследват различни цели и критерият за абсолютната необходимост има отношение към въпроса дали не е все пак възможно съгласуване между предприятия — което по естеството си може да окаже значително неблагоприятно влияние върху параметрите на конкуренцията, като по-специално цената, количеството и качеството на стоките или услугите, и следователно е по принцип забранено от член 81, параграф 1 ЕО — да се приеме, с оглед на прилагането на член 81, параграф 3 ЕО, за абсолютно необходимо за подобряване на производството или разпространението или за насърчаването на техническия или икономическия прогрес и същевременно предоставящо на потребителите справедлив дял от получените ползи. За разлика от това, критерият за обективната необходимост има отношение към въпроса дали при липса на определено ограничение на търговската самостоятелност съществува опасност да не се реализира или да не продължи основна операция или дейност, която не е забранена от член 81, параграф 1 ЕО. Така единствено за ограниченията, които са необходими, за да може основната операция да функционира при всички положения, може да се счита, че попадат в приложното поле на теорията за съпътстващите ограничения, и обстоятелството, че липсата тези съпътстващи ограничения може да се отрази отрицателно на основната операция, само по себе си не предполага, че съпътстващите ограничения трябва да се считат за обективно необходими, когато е видно, че основната операция може да функционира дори без тях.

   (вж. точки 91—94 и 180)

6.  Когато при прилагане на член 81, параграф 1 ЕО се преценява дали определено ограничение на търговската самостоятелност е съпътстващо по отношение на основна операция или дейност, следва да се установи не само дали то е обективно необходимо за осъществяването на основната операция или дейност, но и дали е пропорционално на нейните цели.

   За да се обори твърдението, че дадено ограничение е съпътстващо, може да се изходи от реалистични алтернативи, които ограничават конкуренцията в по-малка степен в сравнение с разглежданото ограничение. В това отношение алтернативите, от които може да се изходи при преценката на обективната необходимост от дадено ограничение, не се изчерпват с положението, което би било налице при липсата на разглежданото ограничение, а може да включват и други условни хипотези, основани по-специално на реалистични положения, които биха възникнали при липсата на посоченото ограничение.

   (вж. точки 107, 109 и 111)

7.  Вж. текста на решението.

   (вж. точки 112, 188 и 189)

8.  Вж. текста на решението.

   (вж. точка 148)

9.  Вж. текста на решението.

   (вж. точка 151)

10.  Вж. текста на решението.

    (вж. точки 155 и 156)

11.  Общият съд допуска грешка при прилагане на правото, когато при преценката на ограничителните последици за конкуренцията на резервните многостранни такси за обмен на системата за плащане, оперирана от международната платежна организация, които се прилагат най-вече към плащанията с банкови карти в рамките на Европейското икономическо пространство или на Еврозоната, изобщо не се спира на това дали е вероятна, дори правдоподобна забрана за определяне на цените „ex post“ (а именно определяне на цените след като някой от притежателите на карти на банката издател е направил покупка от някой от търговците на акцептиращата банка и транзакцията е изпратена за уреждане) в хипотезата на липса на такива такси, а за да обоснове отчитането на тази забрана, просто се основава единствено на критерия за икономическата жизнеспособност на система, функционираща без тези такси и въз основа само на забраната за определяне на цените „ex post“.

    (вж. точки 161, 165—167, 169, 173—175 и 177)

12.  Вж. текста на решението.

    (вж. точки 170, 174, 175, 190 и 198)

13.  Вж. текста на решението.

    (вж. точки 184 и 185)

14.  Вж. текста на решението.

    (вж. точки 215, 216 и 218)

15.  Което и да е решение на сдружение на предприятия, което се е оказало противоречащо на разпоредбите на член 81, параграф 1 ЕО, може да бъде освободено по параграф 3 от този член само ако отговаря на посочените в него условия, включително на условието да допринася за подобряване на производството или разпространението на стоки или за развитието на техническия или икономическия прогрес. Освен това, ако решението на сдружение на предприятия не може да бъде отделено от основната операция или дейност, без да се застрашат нейното съществуване и цели, съвместимостта му с член 81 ЕО следва да се прецени заедно с тази на основната операция или дейност, по отношение на която е съпътстващо.

    За сметка на това, ако се установи, че такова решение не е обективно необходимо за осъществяването на определена операция или дейност, могат да се вземат предвид единствено обективните предимства, които произтичат конкретно от него, с оглед на прилагането на член 81, параграф 3 ЕО.

    Освен това не всяко предимство, което партньорите извличат от споразумението във връзка с дейността им по производство или разпространение, може да се счита за подобряване по смисъла на първото условие на член 81, параграф 3 ЕО. Това подобряване трябва да се изразява по-специално в значителни обективни предимства, които могат да компенсират отрицателните последици от споразумението за конкуренцията.

    В този контекст, когато е налице двустранна система, за да се прецени дали мярка — която по принцип нарушава забраната, предвидена в член 81, параграф 1 ЕО, тъй като поражда ограничаващи последици по отношение на една от двете групи потребители, свързани с тази система — може да отговаря на първото условие, предвидено в член 81, параграф 3 ЕО, следва да се вземат предвид системата, в която се вписва мярката, включително, ако се налага, всички обективни предимства, които произтичат от тази мярка, не само на пазара, по отношение на който е установено наличието на ограничение, но и на пазара, включващ другата група потребители, свързани с посочената система, в частност когато е безспорно, че съществува взаимодействие между двете страни на разглежданата система. За целта трябва да се прецени, ако е нужно, дали такива предимства могат да компенсират отрицателните последици от тази мярка за конкуренцията. По-специално по принцип е необходимо при преценката на първото условие, предвидено в член 81, параграф 3 ЕО, да се вземат предвид всички обективни предимства не само на съответния пазар, но и на отделния свързан пазар.

    Въпреки това, при положение че се установят ограничаващи последици на само един пазар от двустранна система, предимствата, произтичащи от ограничителната мярка на отделен свързан пазар, който също е асоцииран към посочената система, сами по себе си не биха могли да компенсират неблагоприятните последици от тази мярка, ако липсват каквито и да било доказателства за съществуването на дължащи се на посочената мярка значителни обективни предимства на съответния пазар, по-специално когато потребителите на посочените пазари по същество не са едни и същи.

    (вж. точки 230, 231, 234, 237, 240 и 242)

16.  Вж. текста на решението.

    (вж. точки 235 и 236)