Дело C‑423/13

Vilniaus energija UAB

срещу

Lietuvos metrologijos inspekcijos Vilniaus apskrities skyrius

(Преюдициално запитване, отправено от Lietuvos vyriausiasis administracinis teismas)

„Преюдициално запитване — Свободно движение на стоки — Мерки с равностоен ефект — Директива 2004/22/ЕО — Метрологични проверки на измервателни системи — Водомер за топла вода, който отговаря на всички изисквания на тази директива и е свързан с устройство за дистанционен (телеметричен) пренос на данни — Забрана на употребата на този водомер без предварителна метрологична проверка на системата“

Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 10 септември 2014 г.

1. Сближаване на законодателствата — Измервателни уреди — Директива 2004/22 — Национална нормативна уредба и практика, които забраняват употребата на водомер за топла вода, отговарящ на всички изисквания на тази директива и свързан с устройство за дистанционен пренос на данни, без предварителна метрологична проверка на системата — Недопустимост

   (съображение 10, член1 и член 8, параграфи 3 и 4 от Директива 2004/22 на Европейския парламент и на Съвета)

2. Свободно движение на стоки — Количествени ограничения — Мерки с равностоен ефект — Национална нормативна уредба и практика, които забраняват употребата на водомер за топла вода, отговарящ на всички изисквания на тази директива и свързан с устройство за дистанционен пренос на данни, без предварителна метрологична проверка на системата — Недопустимост — Обосноваване — Защита на потребителите — Нарушение на принципа на пропорционалност

   (член 34 ДФЕС; Директива 2004/22 на Европейския парламент и на Съвета)

1.  Водомер за топла вода, който отговаря на всички изисквания, предвидени от Директива 2004/22 относно измервателните уреди, и е свързан с устройство за дистанционен (телеметричен) пренос на данни, попада в приложното поле на същата директива.

   Когато дадена област е изчерпателно хармонизирана на равнището на Европейския съюз, всяка свързана с нея национална мярка трябва да се преценява с оглед на предписанията на тази мярка за хармонизация, а не на разпоредбите на първичното право. Такъв е случаят по отношение на Директива 2004/22, която, видно по-специално от съображение 3 от нея, има за цел да установи във всички държави членки едни и същи работни изисквания, на които посочените в член 1 от тази директива устройства и системи трябва да отговарят с цел пускането им на пазара и/или въвеждането им в употреба.

   Посочената директива впрочем трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална нормативна уредба и практика, съгласно които такъв водомер за топла вода се разглежда като измервателна система и поради това не може да се използва по предназначение, докато не се извърши метрологична проверка по отношение на този водомер и свързаното с него устройство, тъй като, взети заедно, те съставляват измервателна система.

   (вж. точки 34, 35, 39, 40 и 56 и диспозитива)

2.  Член 34 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска прилагането на национална нормативна уредба и практика, съгласно които водомер за топла вода, отговарящ на всички изисквания на Директива 2004/22 относно измервателните уреди и свързан с устройство за дистанционен (телеметричен) пренос на данни, се разглежда като измервателна система и поради това не може да се използва по предназначение, докато не се извърши метрологична проверка по отношение на този водомер и свързаното с него устройство, тъй като, взети заедно, те съставляват измервателна система.

   Такива национална нормативна уредба и практика налагат метрологична проверка на законно произведените в други държави членки устройства за дистанционен (телеметричен) пренос на данни, които не попадат в приложното поле на Директива 2004/22. Така те ограничават достъпа до пазара на държавата членка на вноса и следователно трябва да се разглеждат като мярка с равностоен на количествено ограничение на вноса ефект по смисъла на член 34 ДФЕС.

   Доколкото метрологичната проверка позволява да се избегнат нарушенията и фалшификациите при преноса на данни, такава мярка е в състояние да гарантира защитата на потребителите. При все това посочените национална нормативна уредба и практика надхвърлят необходимото за постигането на тази цел.

   (вж. точки 47, 48, 51, 52 и 56 и диспозитива)

Дело C‑423/13

Vilniaus energija UAB

срещу

Lietuvos metrologijos inspekcijos Vilniaus apskrities skyrius

(Преюдициално запитване, отправено от Lietuvos vyriausiasis administracinis teismas)

„Преюдициално запитване — Свободно движение на стоки — Мерки с равностоен ефект — Директива 2004/22/ЕО — Метрологични проверки на измервателни системи — Водомер за топла вода, който отговаря на всички изисквания на тази директива и е свързан с устройство за дистанционен (телеметричен) пренос на данни — Забрана на употребата на този водомер без предварителна метрологична проверка на системата“

Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 10 септември 2014 г.

1. Сближаване на законодателствата — Измервателни уреди — Директива 2004/22 — Национална нормативна уредба и практика, които забраняват употребата на водомер за топла вода, отговарящ на всички изисквания на тази директива и свързан с устройство за дистанционен пренос на данни, без предварителна метрологична проверка на системата — Недопустимост

   (съображение 10, член1 и член 8, параграфи 3 и 4 от Директива 2004/22 на Европейския парламент и на Съвета)

2. Свободно движение на стоки — Количествени ограничения — Мерки с равностоен ефект — Национална нормативна уредба и практика, които забраняват употребата на водомер за топла вода, отговарящ на всички изисквания на тази директива и свързан с устройство за дистанционен пренос на данни, без предварителна метрологична проверка на системата — Недопустимост — Обосноваване — Защита на потребителите — Нарушение на принципа на пропорционалност

   (член 34 ДФЕС; Директива 2004/22 на Европейския парламент и на Съвета)

1.  Водомер за топла вода, който отговаря на всички изисквания, предвидени от Директива 2004/22 относно измервателните уреди, и е свързан с устройство за дистанционен (телеметричен) пренос на данни, попада в приложното поле на същата директива.

   Когато дадена област е изчерпателно хармонизирана на равнището на Европейския съюз, всяка свързана с нея национална мярка трябва да се преценява с оглед на предписанията на тази мярка за хармонизация, а не на разпоредбите на първичното право. Такъв е случаят по отношение на Директива 2004/22, която, видно по-специално от съображение 3 от нея, има за цел да установи във всички държави членки едни и същи работни изисквания, на които посочените в член 1 от тази директива устройства и системи трябва да отговарят с цел пускането им на пазара и/или въвеждането им в употреба.

   Посочената директива впрочем трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална нормативна уредба и практика, съгласно които такъв водомер за топла вода се разглежда като измервателна система и поради това не може да се използва по предназначение, докато не се извърши метрологична проверка по отношение на този водомер и свързаното с него устройство, тъй като, взети заедно, те съставляват измервателна система.

   (вж. точки 34, 35, 39, 40 и 56 и диспозитива)

2.  Член 34 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска прилагането на национална нормативна уредба и практика, съгласно които водомер за топла вода, отговарящ на всички изисквания на Директива 2004/22 относно измервателните уреди и свързан с устройство за дистанционен (телеметричен) пренос на данни, се разглежда като измервателна система и поради това не може да се използва по предназначение, докато не се извърши метрологична проверка по отношение на този водомер и свързаното с него устройство, тъй като, взети заедно, те съставляват измервателна система.

   Такива национална нормативна уредба и практика налагат метрологична проверка на законно произведените в други държави членки устройства за дистанционен (телеметричен) пренос на данни, които не попадат в приложното поле на Директива 2004/22. Така те ограничават достъпа до пазара на държавата членка на вноса и следователно трябва да се разглеждат като мярка с равностоен на количествено ограничение на вноса ефект по смисъла на член 34 ДФЕС.

   Доколкото метрологичната проверка позволява да се избегнат нарушенията и фалшификациите при преноса на данни, такава мярка е в състояние да гарантира защитата на потребителите. При все това посочените национална нормативна уредба и практика надхвърлят необходимото за постигането на тази цел.

   (вж. точки 47, 48, 51, 52 и 56 и диспозитива)