Съединени дела C‑24/12 и C‑27/12

X BV

и

TBG Limited

срещу

Staatssecretaris van Financiën

(Преюдициални запитвания, отправени от Hoge Raad der Nederlanden)

„Свободно движение на капитали — Ограничения — Плащане на дивиденти от държава членка към отвъдморска територия на същата държава — Приложно поле на правото на Съюза — Специални договорености ЕС-ОСТ“

Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 5 юни 2014 г.

Свободно движение на капитали и свобода на плащанията — Ограничения — Национална правна уредба, която ограничава движението на капитали между държава членка и нейните отвъдморски страни и територии — Мярка, предприета с цел борба срещу избягването на данъци — Допустимост — Обосноваване — Условия

(член 56 ЕО, член 47, параграф 1 и член 55 от Решение 2001/822 на Съвета)

Правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че допуска данъчна мярка на държава членка, която, като преследва по ефективен и пропорционален начин целта да се бори срещу избягването на данъци, ограничава движението на капитали между тази държава членка и нейна отвъдморска страна и територия (ОСТ).

Всъщност, макар член 47, параграф 1 от Решение 2001/822 за асоцииране на отвъдморските страни и територии към Европейската общност да забранява заедно с другите ограничения и тези относно изплащането на дивиденти между Съюза и ОСТ, по подобие на забраната за такива мерки, посочена в член 56 ЕО, що се отнася по-специално до отношенията между държавите членки и третите страни, в член 55 от Решението се съдържа клауза за освобождаване, която изрично посочва възпрепятстването на избягване на данъци. Във връзка с това данъчна мярка, която е предназначена да предотврати прекомерния поток от капитали към ОСТ и по този начин да се бори с привлекателността им като „данъчен рай“, произтича от посочената клауза за освобождаване и следователно попада извън приложното поле на член 47, параграф 1 от Решение 2001/822, при условие че тя преследва тази цел по ефективен и пропорционален начин, което подлежи на преценка от националните юрисдикции.

(вж. точки 49, 51, 53 и 54 и диспозитива)

Съединени дела C‑24/12 и C‑27/12

X BV

и

TBG Limited

срещу

Staatssecretaris van Financiën

(Преюдициални запитвания, отправени от Hoge Raad der Nederlanden)

„Свободно движение на капитали — Ограничения — Плащане на дивиденти от държава членка към отвъдморска територия на същата държава — Приложно поле на правото на Съюза — Специални договорености ЕС-ОСТ“

Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 5 юни 2014 г.

Свободно движение на капитали и свобода на плащанията — Ограничения — Национална правна уредба, която ограничава движението на капитали между държава членка и нейните отвъдморски страни и територии — Мярка, предприета с цел борба срещу избягването на данъци — Допустимост — Обосноваване — Условия

(член 56 ЕО, член 47, параграф 1 и член 55 от Решение 2001/822 на Съвета)

Правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че допуска данъчна мярка на държава членка, която, като преследва по ефективен и пропорционален начин целта да се бори срещу избягването на данъци, ограничава движението на капитали между тази държава членка и нейна отвъдморска страна и територия (ОСТ).

Всъщност, макар член 47, параграф 1 от Решение 2001/822 за асоцииране на отвъдморските страни и територии към Европейската общност да забранява заедно с другите ограничения и тези относно изплащането на дивиденти между Съюза и ОСТ, по подобие на забраната за такива мерки, посочена в член 56 ЕО, що се отнася по-специално до отношенията между държавите членки и третите страни, в член 55 от Решението се съдържа клауза за освобождаване, която изрично посочва възпрепятстването на избягване на данъци. Във връзка с това данъчна мярка, която е предназначена да предотврати прекомерния поток от капитали към ОСТ и по този начин да се бори с привлекателността им като „данъчен рай“, произтича от посочената клауза за освобождаване и следователно попада извън приложното поле на член 47, параграф 1 от Решение 2001/822, при условие че тя преследва тази цел по ефективен и пропорционален начин, което подлежи на преценка от националните юрисдикции.

(вж. точки 49, 51, 53 и 54 и диспозитива)