Дело C‑225/12

C. Demir

срещу

Staatssecretaris van Justitie

(Преюдициално запитване, отправено от Raad van State (Нидерландия)

„Преюдициално запитване — Споразумение за асоцииране ЕИО—Турция — Член 13 от Решение № 1/80 на Съвета по асоцииране — Клаузи „standstill“ — Понятие за законно пребиваване“

Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 7 ноември 2013 г.

1. Международни споразумения — Споразумение за асоцииране ЕИО—Турция — Свободно движение на хора — Работници — Правило „standstill“ по член 13 от Решение № 1/80 на Съвета за асоцииране — Обхват — Забрана за държавите членки да въвеждат нови ограничения в областта на първоначалното влизане на тяхна територия на турски граждани — Ограничения, целящи да дефинират критериите за законност на положението на турските граждани — Включване — Граници — Императивни съображения от общ интерес — Предотвратяване на незаконното влизане и пребиваване

   (членове 13 и 14 от Решение № 1/80 на Съвета за асоцииране ЕИО—Турция)

2. Международни споразумения — Споразумение за асоцииране ЕИО—Турция — Свободно движение на хора — Работници — Правило „standstill“ по член 13 от Решение № 1/80 на Съвета за асоцииране — Условия за прилагане — Турски гражданин в положение на „законно пребиваване“ в приемащата държава членка — Понятие

   (член 13 от Решение № 1/80 на Съвета за асоцииране ЕИО—Турция)

1.  Член 13 от Решение № 1/80 от 19 септември 1980 година относно развиване на асоциирането, прието от Съвета по асоцииране, създаден със Споразумението за асоцииране между Европейската икономическа общност и Турция, трябва да се тълкува в смисъл, че когато мярка на приемаща държава членка цели да определи критериите за законност на положението на турските граждани чрез приемане или промяна на материално- и/или процесуалноправните условия, свързани с влизане, пребиваване и евентуално наемане на работа на тези граждани на нейна територия, и когато тези условия представляват ново ограничение на упражняването на свободното движение на турските работници по смисъла на предвидената в същия член клауза „standstill“, то единствено фактът, че мярката цели да предотврати незаконното влизане и пребиваване, преди да е подадена молба за предоставяне на разрешение за пребиваване, не позволява да се изключи прилагането на тази клауза.

   Действително, макар че мерките, които биха могли да се предприемат срещу незаконно пребиваващи турски граждани, могат да се отнасят до последиците от подобно незаконно положение, без да попадат в приложното поле на предвидената в член 13 от Решение № 1/80 клауза „standstill“, те не следва да се опитват да дават определение на самото незаконно положение. Подобно ограничаване, което има за цел и последици да обвърже упражняването от турски гражданин на свободното движение на работници на националната територия с по-ограничителни условия от приложимите към датата на влизане в сила на Решение № 1/80, е забранено, освен ако се отнася до ограниченията по член 14 от това решение или е обосновано от императивно съображение от общ интерес. В това отношение, макар целта да се предотврати незаконното влизане и пребиваване, да представлява императивно съображение от общ интерес, разглежданата мярка трябва също така да е подходяща да гарантира осъществяването на тази цел и да не надхвърля необходимото за нейното достигане.

   (вж. точки 36, 38, 40—42; точка 1 от диспозитива)

2.  Член 13 от Решение № 1/80 относно развиване на асоциирането, прието от Съвета по асоцииране, създаден със Споразумението за асоцииране между Европейската икономическа общност и Турция, трябва да се тълкува в смисъл, че притежаването на временно разрешение за пребиваване, което е валидно само докато бъде постановено окончателно решение относно правото на пребиваване, не представлява „законно пребиваване“.

   Всъщност понятието „законно“ по смисъла на посочения член предполага стабилно и сигурно положение на територията на държавата членка, което означава да не е оспорено правото на пребиваване на заинтересованото лице.

   (вж. точки 48 и 49; точка 2 от диспозитива)

Дело C‑225/12

C. Demir

срещу

Staatssecretaris van Justitie

(Преюдициално запитване, отправено от Raad van State (Нидерландия)

„Преюдициално запитване — Споразумение за асоцииране ЕИО—Турция — Член 13 от Решение № 1/80 на Съвета по асоцииране — Клаузи „standstill“ — Понятие за законно пребиваване“

Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 7 ноември 2013 г.

1. Международни споразумения — Споразумение за асоцииране ЕИО—Турция — Свободно движение на хора — Работници — Правило „standstill“ по член 13 от Решение № 1/80 на Съвета за асоцииране — Обхват — Забрана за държавите членки да въвеждат нови ограничения в областта на първоначалното влизане на тяхна територия на турски граждани — Ограничения, целящи да дефинират критериите за законност на положението на турските граждани — Включване — Граници — Императивни съображения от общ интерес — Предотвратяване на незаконното влизане и пребиваване

   (членове 13 и 14 от Решение № 1/80 на Съвета за асоцииране ЕИО—Турция)

2. Международни споразумения — Споразумение за асоцииране ЕИО—Турция — Свободно движение на хора — Работници — Правило „standstill“ по член 13 от Решение № 1/80 на Съвета за асоцииране — Условия за прилагане — Турски гражданин в положение на „законно пребиваване“ в приемащата държава членка — Понятие

   (член 13 от Решение № 1/80 на Съвета за асоцииране ЕИО—Турция)

1.  Член 13 от Решение № 1/80 от 19 септември 1980 година относно развиване на асоциирането, прието от Съвета по асоцииране, създаден със Споразумението за асоцииране между Европейската икономическа общност и Турция, трябва да се тълкува в смисъл, че когато мярка на приемаща държава членка цели да определи критериите за законност на положението на турските граждани чрез приемане или промяна на материално- и/или процесуалноправните условия, свързани с влизане, пребиваване и евентуално наемане на работа на тези граждани на нейна територия, и когато тези условия представляват ново ограничение на упражняването на свободното движение на турските работници по смисъла на предвидената в същия член клауза „standstill“, то единствено фактът, че мярката цели да предотврати незаконното влизане и пребиваване, преди да е подадена молба за предоставяне на разрешение за пребиваване, не позволява да се изключи прилагането на тази клауза.

   Действително, макар че мерките, които биха могли да се предприемат срещу незаконно пребиваващи турски граждани, могат да се отнасят до последиците от подобно незаконно положение, без да попадат в приложното поле на предвидената в член 13 от Решение № 1/80 клауза „standstill“, те не следва да се опитват да дават определение на самото незаконно положение. Подобно ограничаване, което има за цел и последици да обвърже упражняването от турски гражданин на свободното движение на работници на националната територия с по-ограничителни условия от приложимите към датата на влизане в сила на Решение № 1/80, е забранено, освен ако се отнася до ограниченията по член 14 от това решение или е обосновано от императивно съображение от общ интерес. В това отношение, макар целта да се предотврати незаконното влизане и пребиваване, да представлява императивно съображение от общ интерес, разглежданата мярка трябва също така да е подходяща да гарантира осъществяването на тази цел и да не надхвърля необходимото за нейното достигане.

   (вж. точки 36, 38, 40—42; точка 1 от диспозитива)

2.  Член 13 от Решение № 1/80 относно развиване на асоциирането, прието от Съвета по асоцииране, създаден със Споразумението за асоцииране между Европейската икономическа общност и Турция, трябва да се тълкува в смисъл, че притежаването на временно разрешение за пребиваване, което е валидно само докато бъде постановено окончателно решение относно правото на пребиваване, не представлява „законно пребиваване“.

   Всъщност понятието „законно“ по смисъла на посочения член предполага стабилно и сигурно положение на територията на държавата членка, което означава да не е оспорено правото на пребиваване на заинтересованото лице.

   (вж. точки 48 и 49; точка 2 от диспозитива)